Присъда по дело №609/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 176/03.10.2024 година, постановена по НОХД
№ 609/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 138/2024г. по описа на ГПУ-Болярово, с който
подсъдимата С. Х. /S.H./, поданик на Кралство Мароко, е обвинена в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 11.09.2024 г. в района на гранична
пирамида № 198, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязла
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимата, редовно призована по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез
служебния й защитник - адв.Б. К., по нейно изрично искане, направено в хода на БП в
дадените от нея обяснения в качеството й на обвиняемо лице и с участието на служебния й
защитник, назначен от фазата на БП – адв.К. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол, М. Н. И.,
поддържа повдигнатото против подсъдимата С. Х. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на
доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимата С. Х. за виновна по повдигнатото й
обвинение, като смята, че са нА.це многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да й бъде наложено
наказание 5 /пет/ месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок
от 3 /три/ години, както и глоба в размер на 500 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимата С.
Х. в лицето на адв.К., в хода на устните прения изтъква доводи, че макар от събраните в хода
на съдебното следствие и в хода на ДП доказателства да се установи, че от формална страна
подсъдимата е извършила деянието, в което е обвинена, то с оглед характера на същото,
следва да бъде прието като маловажен случай и предвид на това на С. Х. да не бъде
налагано наказание за извършеното.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимата С. Х. е родена на ********** г., в гр. Рабат, Кралство Мароко и е
поданик на това Кралство.
Съгласно обясненията на подс. С. Х., дадени в хода на БП в качеството й на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същата преди около
3 /три/ месеца поради бедността и липсата на работа в родината си, е напуснала Кралство
Мароко със самолет и е влязла в Република Турция, като се е установила в гр.Истанбул.
Поради това, че през последните дни от пребиваването й в Р. Турция, живота там е станал
труден икономически и отношението на местните към мигрантите се е влошило,
подсъдимата решила да напусне Р. Турция и да се придвижи до друга държава в Европа. Тъй
като не притежавала необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на
територията на страна от Европейския съюз, подс.С. Х. се разбрала с хазяина си, да
организира нелегалното й превеждане от Р. Турция в Р. България.
На 11.09.2024г. в ранните сутрешни часове в гр.Истанбул била събрана група от 8
човека – 7 мъже и 1 жена в лицето на подсъдимата С. Х.. Групата била качена на микробус и
извозена от гр.Истанбул към границата между Република Турция и Република България.
1

След няколко часа микробусът спрял до гориста местност, находяща се в близост до турско-
българската граница. Там подсъдимата и останА.те 7 лица от групата излезли и тръгнА.
пеша през гората, в посока към границата, водени от двама водачи- араби. Микробусът се
върнал обратно.
След няколко часа подсъдимата С. Х. и спътниците й достигнА. до
възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между Република Турция и
Република България. Там изчакА. няколко часа и следобед същия ден – на 11.09.2024г. през
дупка /прорез/ в съоръжението подсъдимата С. Х. влязла през границата на страната от
Република Турция в Република България в района на гранична пирамида № 198, находяща се
в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол. По същия начин съоръжението е било
преодоляно и от останА.те от групата 7 лица и от двамата водачи.
След като се озовА. на българска територия групата била поведена пеша от двамата
водачи. Вървели няколко денонощия и на 14.09.2024г. стигнА. до точката, където водачите
им обяснили, че ще ги вземе автомобил. Около 04.00 часа сутринта на мястото, където
изчаквала групата и двамата водачи, пристигнал л.автомобил – джип. Подсъдимата и
останА.те 7 лица от групата се качили в спрения автомобил, а водачите останА. на място.
След това автомобилът потеглил и 10 минути по-късно по пътя напред, на няколко метра
отстояние, подсъдимата и останА.те лице в автомобила възприели, че има полицейски
патрул, който след като видял приближаващото МПС подал сигнал за спиране. Но шофьорът
на джипа, в който била подсъдимата и 7-мината нейни спътници от групата, не намА.л
скоростта, а напротив продължил с висока скорост. След няколко минути вследствие на
високата скорост л.автомобил самокатастрофирал. Всички от автомобила, в т.ч. и шофьора
излезли и побягнА.. Но няколко минути след това били установени от граничните полицаи,
които пристигнА. на място. Последвало задържане на подсъдимата и 6-ма спътника от
групата /един от групата не бил открит/ и шофьора на самокатастрофирА.я л.автомобил, от
служители на гранична полиция, между които бил и св.Н..
Междувременно разпитаният по делото като свидетел Х. Г. Н. – на длъжност
„Командир на отделение в ГОДГ“ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово бил нощна
смяна за времето от 21.00 часа на 13.09.2024г. до 09.00 часа на 14.09.2024г., назначен като
старши на ГПН №421/422, обслужващ района на с.Александрово – с.Войника съвместно с
мл.експерт Н.Т. и мл.инспектор Т.Х.. Обслужвайки посочения район св.Н. и колегите му
възприели на 14.09.2024г. около 4.45 часа покрай служебния им автомобил да преминават
два автомобила, от които вторият бил видимо натоварен. С включена светлинна сигнА.зация
полицейският автомобил последвал втория л.автомобил, при което автомобилът ускорил
рязко скоростта си и се е отправил в посока с.Войника, общ.Стралджа, обл.Ямбол. При
влизане в с.Войника св.Н. и колегите му възприели, че преследваният л.автомобил е
самокатастрофирал и от него излезли хора, които побягнА.. Св.Н. и колегите му от
автопатрула последвА. лицата от автомобила и на около 20 метра установили и задържА.
общо 7 лица чужди граждани – 6 мъже и 1 жена в лицето на подсъдимата С. Х., които се
самоопределили за граждани на Сирия. Едно от лицата от групата не било установено.
Задържан бил и един български гражданин, който представил документ за самоличност.
Поради това, че едно от задържаните лица, чужди граждани, се е оплаквало от болки в
гърдите, на място била повикана и Бърза мед.помощ. След като пристигнала линейката,
била оказана мед.помощ както на мъжа с оплакванията, така и на единствената жена от
групата – подс.С. Х., която била бременна. Двете лица били транспортирани с линейката до
ЦСМП-Ямбол, а останА.те изчакА. на място пристигането на група от ГПУ-Болярово, която
ги конвоирала до ПНЗЛ, което се е намирало в РД“ГП“гр.Елхово.
От показанията на свидетелката М. Д. К. – на длъжност „ст.полицай“ в 03 ГОДГ при
ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово, се установи, че същата е била дневна смяна на
11.09.2024г. от 06.00 часа до 18.00 часа заедно с двама командировани служители от
2

Министерство на отбраната и 1 сътрудник по охраната. В следобедните часове около 16.00
часа при обход на линията на държ.граница, св.К. забелязала дупка /прорез/ във
възпрепятстващото съоръжение, в района на 198 гр.пирамида, находяща се в землището на
с.Воден, общ.Болярово , обл.Ямбол, както и следи на повече от едно лице, с направление от
Р. Турция към вътрешността на страната ни. За така констатираното свидетелката докладвала
на Командира на отделението, който й разпоредил да продължи по график задълженията си.
Същият ден в района на патрулиране свидетелката К. не е констатирала други нарушения на
държавната ни граница с Р. Турция.
Тъй като при задържането у подсъдимата не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността й е била снета от разследващия орган, по нейни данни. Лицето
се идентифицирало с имената: - С. Х. /S.H./, родена на ********** г., в гр. Рабат, Кралство
**********поданик на Кралство **********с основно образование, неомъжена, безработна.
Тази самоличност подсъдимата е заявила чрез преводача, пред разследващия орган, при
привличането и разпита й като обвиняема в хода на БП. Така установената във фазата на БП
самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на
представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимата.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол уведомително писмо с рег. № 105450-6457 от 30.09.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ
– Любимец, се установи, че подс.С. Х. е била изведена на 20.09.2024г. от СДВНЧ-Любимец
поради подадена молба за международна закрила и предадена на служител на РПЦ-
Харманли – ДАБ-МС.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240916005000389109 от 16.09.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимата
С. Х. не е осъждана.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимата, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същата
изрично е заявила, че се признава за виновна по предявеното й обвинение, от показанията на
свидетелите Х. Г. Н. /на длъжност „Командир на отделение в ГОДГ“ при ГПУ-Болярово към
РД“ГП“гр.Елхово/ и М. Д. К. /на длъжност „ст.полицай“ в 03 ГОДГ при ГПУ-Болярово към
РД“ГП“гр.Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимата, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Н. и К., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. С. Х. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването й като едно от побегнА.те лица, чужди граждани, излезли от
самокатастрофирА.я в началото на с.Войника лек автомобил, които впоследствие били
открити и задържани заедно с останА.те 6 нейни спътника и шофьора на автомобила,
установен като български гражданин.
Показанията на разпитаните свидетели Х. Г. Н. и М. Д. К. се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии
за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останА.я
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самата подсъдима, че е
извършила вмененото й престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелката К. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимата, която сочи, че
3

деянието е извършено на 11.09.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – през дупка /прорез/ във възпрепятстващото съоръжение,
която е била констатирана в района на гр.пирамида № 198, находяща се в землището на с.
Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол при извършен около 16.00 часа обход на линията на
държавната граница в посочения район на същата дата – 11.09.2024г. от св.К.. Тези
показания на свидетелката К. се потвърждават от обясненията на подс. С. Х., която в
самопризнанията си сочи и направлението на движение на групата след преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение, което напълно съвпада с установените от св.К. на
11.09.2024г. около 16.00 часа следи, които били пресни и били с направление от Р. Турция
към вътрешността на страната ни.
От своя страна изложените от свидетеля Н. в показанията му обстоятелства, са
пряко относими към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимата, като едно от
8-те лица възприети като разбягА. се от самокатастрофиралото в началото на с.Войника,
общ.Стралджа, обл.Ямбол МПС, които лица впоследствие били установени като група от 7
чужди граждани, самоопределили се за сирийски граждани, между които като единствена
жена е била подсъдимата С. Х. и един български гражданин – шофьор на л.автомобил.
Показанията на св.Н. са относими и към последвалото задържане на чуждите граждани и
шофьора – български гражданин от служители на ГПУ-Болярово. Съпоставени с
обясненията на подсъдимата показанията на св.Н. напълно кореспондират с изложената от
С. Х. фактология по спирането на преследвания от полицейския автомобил л.автомобил
вследствие на самокатастрофиране и откриването от полицейските служители на ГПУ-
Болярово на групата от 7 чужди граждани, които след ПТП побягнА., но впоследствие били
установени заедно с шофьора им – български гражданин от гр.полицаи, озовА. се на мястото
на ПТП.
Писмените доказателства, приложени по БП № 138/2024г. по описа на ГПУ-
Болярово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 14.09.2024г.,
Декларация от подсъдимата, Протокол за обиск на лице от 14.09.2024г., Разписка за върнати
вещи и пари на задържано лице от 14.09.2024г., Приемо-предавателен протокол от
14.09.2024г., Евродак дактилоскопна карта, както и представеното от ЯРП уведомително
писмо с рег. № 105450-6457 от 30.09.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се
прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останА.те доказателства
по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимата С. Х. /S.H./, родена на
********** г., в гр. Рабат, Кралство **********поданик на Кралство Мароко, с основно
образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с деянието си е осъществила
престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 11.09.2024 г. в района на гранична
пирамида № 198, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязла
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата
С. Х. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 11.09.2024 г.
подсъдимата е влязла през границата на страната ни, без да е получила разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимата не е имала необходимата виза, удостоверяваща правото й за влизане в страната
ни, изискуема както с оглед нейното гражданство, така и с оглед държавата, от която
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република
Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимата е нарушила установения в
4

страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната
граница, като е задържана във вътрешността на страната ни – открита от граничен
полицейски автопатрул, в състава на който е бил разпитания по делото като свидетел Х. Н.,
на 20 метра от ПТП заедно с други 6-ма мъже, чужди граждани, самоопределили се за
сирийски граждани, както и един български гражданин – шофьор на самокатастрофиралото
в началото на с.Войника, общ.Стралджа, обл.Ямбол, МПС.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимата признание в обясненията й,
дадени в хода на БП в качеството й на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че С. Х. е
предприела пътуването си като е напуснал Р. Турция, където е пребивавала, след като
напуснала на неустановена дата преди около 3 месеца родината си по произход – Кралство
Мароко поради липсата на доходи, безработицата и немотията, като намерението й е било да
потърси по-добър живот в държава в Европа. С оглед на това поетапно придвижване на
подсъдимата и ползването на услугите на „каналджия“, не са нА.це основанията да се
приеме, че С. Х. е влязла на територията на страната ни, за да търси закрила поради
застрашаване на живота или свободата й по причина на раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение
или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, в държавата й по произход – Кралство Мароко. Поради
това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. С. Х. са били мотивирани
по причини от социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на
закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимата,
навяват на извода, че С. Х. е била наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-
българската граница, както и че й липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р
България като държава-член на ЕС, била е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Същата е съзнавала и че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била
формирана представата за противоправния характер на деянието й и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и
искала тяхното настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на територията на Република
България.
Съдът съобразявайки се с причините, мотивирА. подсъдимата да напусне на
неустановена дата преди около три месеца доброволно държавата си по произход – Кралство
**********а впоследствие и Р. Турция, от където е влязла нелегално на територията на
страната ни, които са от социално-икономическо естество и я определят като
икономически имигрант, прие, че не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК спрямо подсъдимата, тъй като извършеното от подс. С. Х. престъпление
не попада в приложното поле на този фактически състав. При тази си преценка съдът изходи
и от обстановката в държавата по произход на подсъдимата – Кралство **********в
която липсва безогледно насилие, характеризиращо нА.чие на всеобхватен въоръжен
конфликт, признат от международната общност и то в такава степен, че да е недопустимо
повсеместно вътрешно разселване.
Извършеното от подс. С. Х. деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност, обосноваваща изводи за маловажен случай на престъпление по чл.279, ал.1 от НК,
по смисъла на чл.93, т.9 от НК, в каквато насока е направеното искане от страна на
5

защитата. Следва да се отбележи, че обществената опасност се определя от характера на
обществените отношения, върху които се посяга, спецификата на последиците, които
деянието предизвиква в обекта на посегателство и степента на негово засягане, от начина и
средствата, използвани от дееца за осъществяване на деянието, условията при които е
осъществено, особеностите на субекта и субективната страна на престъплението, подбудите
за извършването му, неговото отражение. В случая обстоятелствата по делото сочат, че
обществената опасност на деянието не може да бъде определена като ниска – обект на
посегателство са обществените отношения, свързани с реда на управлението и дейността на
държавните органи и в частност - обществените отношения, относно реда за преминаване на
държавната граница. Или може да се заключи, че конкретният случай – нелегалното влизане
на подс.С. Х. през държавната граница от Р. Турция на територията на страната ни, без
знанието на граничните власти, не разкрива различие от типичните случаи на извършване на
това престъпление и в този смисъл не позволява извод за някаква особеност, предполагаща
характеризирането му като маловажен случай. Обществените отношения, обезпечаващи
сигурността и реда за преминаване на държавната ни граница, са били засегнати, в степен
определяща деянието като престъпление. Поради това съдът прие, че не могат да се
възприемат за основателни доводите на защитата относно приложението в случая на чл.93,
т.9 от НК. На следващо място, за прецизност следва да се отбележи, че престъпният състав
на чл.279 от НК не предвижда маловажен случай на деяние от този вид, за който да е
предвидено по-леко наказание. С оглед целения резултат вероятно защитата е имала предвид
да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК – малозначителност на деянието, но с оглед
на гореизложените си съображения съдът намира, че в случая не са нА.це и основанията на
чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на вмененото на подсъдимата престъпно
деяние не може да бъде определена както като малозначителна, така и като явно
незначителна, предвид на това, че както се посочи по-горе са засегнати обществени
отношения, свързани с реда на управлението и дейността на държавните органи и в частност
- обществените отношения, относно реда за преминаване на държавната ни граница.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимата С. Х. /S.H./, поданик на
Кралство Мароко, за виновна в извършване на престъпление по чл.27,9 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимата на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните и икономически мотиви, принудили С. Х. да напусне доброволно родината си –
Кралство Мароко – трудният социално-икономически живот, ширещата се бедност и
безработица, в частност - липсата на работа и доходи.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът намира, че макар
престъплението, извършено от подсъдимата да е против дейността на държавни органи, то в
случая извършеното от подс. С. Х. деяние по чл.279, ал.1 от НК не се отличава с по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
същия вид, като се съобрази и с динамиката на този вид престъпления понастоящем в
страната ни. Съдът отчете и ниската обществена опасност на подсъдимата, която до
настоящия момент не е била осъждана, имала е добросъвестно процесуално поведение в
хода на БП, правейки самопризнания по предявеното й обвинение, с което е съдействала за
разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА.
подсъдимата да извърши вмененото й престъпление, както и механизма на извършването
му, а също и младата й възраст. Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както
като многобройни, така и като изключителни и дават основание да се определи наказание на
подсъдимата при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при нА.чие
на многобройни и изключителни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, както и
с оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се
поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
6

предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимата С. Х. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1
от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55, ал.2 от НК наложи на подсъдимата кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимата, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. С. Х. за деянието по чл.279, ал.1 от НК, в извършването на
което бе призната за виновна. А именно: подсъдимата към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е била осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимата и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на С. Х. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността й не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс.С. Х. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
7

Номер на акта:	176
Дата:	3 октомври 2024 г. (в сила от 19 октомври 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200609
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 септември 2024 г.

Присъда по дело №609/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите