№ 79
гр. Тетевен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100454 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове,за прогласяване нищожност на клаузи на
договор за кредит.
Ищцата твърди,че е сключила договор за кредит от 10.04.2020г с ответника „Би Ен
Джи Кредит“-ООД,съгласно който трябва да върне сумата по кредит в размер на 935.99
лева.Съгласно чл.10 от договора ищцата трябва да заплати допълнителни услуги
наименувани „бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 280.11 лева и
„Експресно обслужване по кредит“ в размер на 400.00 лева.
Счита,че клаузите,регламентиращи допълнителните услуги са нищожни,поради
противоречие с добрите нрави-чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД и поради това,че са скрлючени при
неспазване на нормите на чл.10а,чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК,в-ка с чл.22 от ЗПК,както и по
чл.143,ал.1 от ЗЗП,като подробни съображения развива в исковата молба.
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме,че са налице
пороци,обуславящи нищожност на клаузите на чл.10,ал.1 и чл.10,ал.2 от договора,на
сочените по-горе основания.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „ Би Ен Джи Кредит“-ООД-София,в който е отразено,че всички
твърдения,изложени от жалбодателя не отговарят на обективната истина и са
1
неоснователни.Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни всички твърдения на
жалбодателя и се присъдят на ответника направените разноски в производстнвото.
Позовава се на писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Приложен е договор за кредит с номер хх,сключен на 10.04.2020 година между
страните в производството,сд отразен размер на кредита 800.00 лева.Срокът на кредита е 11
месеца.В чл.6 от договора е отразено ,че кредитополучателят/ищцата/дължи връщане на
получената заемна сума,при ,условията на чл.5 от договора,съгласно посочен погасителен
план.
В чл.10,ал.1 от договора е отразено,че при кандидатстването за кредит
кредитополучателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му,като
паричната сума за бързото разглеждане е в размер на 280.11 лева и е дължима на равни
части през периода на кредита,съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска.
В чл.10,ал.2 от договора е отразено,че при кандидатстването си кредитополучателят
изрично е заявил искане за експресно обслужване по своя кредит,като паричната сума за
експресно обслужнване е в размер на 400.00 лева и е дължима на равни части през периода
на кредита,съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска.
Приложен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявените установителни искове са допустими,доколкото е ноторно,че исковете за
прогласяване нищожност на сделките не е ограничено с никакъв срок,от друга страна касае
се за договор между страните,по който кредитодателят би могъл да се възползва от
оспорените от кредитополучателя клаузи,за да претендира срещу него изискуемо вземане.
Ответникът „Би Ен Джи Кредит“-ООД-град София е финансова институция по чл. 3
от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния
предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова
дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в
областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният
между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за
2
банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно
решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК.
От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния
договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска
или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от
Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед
качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на
потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.
Раешаващият състав,съобразявайки и константната съдебна практика/в т.ч. по
спорните въпроси,намерила изражение в разглежданите заповедни производства от РС-
Тетевен/,споделя изцяло доводите на ищцата за нищожност на оспорените клаузи на
чл.10,ал.1 и чл.10,ал.2 от сключения между страните на дата 10.04.2020г. договор за кредит.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му
пакет от допълнителни услуги/“Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“/ се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място, предоставените за
тази цена в размер почти на предоставения кредит като главница/общо за услугите от 680.11
лева/услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, посочени са прекалено общо,като
следва да се има предвид, че в чл.10а,ал.4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит." В настоящия случай в договора за
потребителски кредит не са посочени видът,размерът и действието,за което се събират
съответните такси за допълнителните услуги. Следва да се има предвид, че принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. С оглед
изложеното, настоящият състав намира, че клаузите на чл.10,ал.1 и на чл.10,ал.2 от договора
за неравноправни по смисъла на чл.143 и следв. от ЗЗП.
Цитираните клаузи на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй
като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се
прекомерно кредита/заема/ и това води до неоснователно обогатяване. По този въпрос е
формирана непротиворечива практика на съдилищата,в т.ч. и по решаване заповедни
производство от РС-Тетевен/в.ж. Определение от 12.07.2018г по ч.гр.дело №269/2018г по
описа на ОС-Ловеч и други/.
В предвид горните съображения предявените установителни искове следва да бъдат
изцяло уважени.
3
При този изход на делото и съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие/стр.47 от делото/,на пълномощника на ищцата-адвокат М.,следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.Правото на
адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 600.00 лева,на основание чл.7,ал.6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На ищцата ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 50.00
лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.10а,чл.11,ал.1,чл.19,ал.4 от
ЗПК и чл.143,ал.1 от ЗЗП, нищожността на клаузите на чл.10,ал.1 и чл.10,ал.2 от Договор за
кредит с номер хх,сключен на 10.04.2020 година между „Би Ен Джи Кредит“-ООД-град
София,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н
Изгрев,ул.“Незабравка“ №25,ет.5,,представлявано от всеки двама от Б. КЛ. Б. и С. ИВ. Г. и
С. М. П. от град Тетевен,Лов.обл.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, „Би Ен Джи Кредит“-ООД-град София,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н
Изгрев,ул.“Незабравка“ №25,ет.5,,представлявано от всеки двама от Б. КЛ. Б. и С. ИВ. Г. , да
заплати на С. М. П. от град Тетевен,Лов.обл.,сумата от 50.00/петдесет/лева,представляваща
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Би Ен Джи Кредит“-ООД-град София,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление в град София,р-н Изгрев,ул.“Незабравка“ №25,ет.5,,представлявано от
всеки двама от Б. КЛ. Б. и С. ИВ. Г. да заплати на адвокат Д.В.а М.,ЕГН:**********,с адрес
на кантора:град Пловдив,бул.“Пещерско шосе“ №81,ет.3,ап.Б,за осъществена правна помощ
по реда на чл.38а,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
600.00/шестстотин/лева.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5