РЕШЕНИЕ №

                                     гр. Ловеч, 12.11.2020 година

       

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                          ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 181 по описа за 2020 година на съда, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, чрез гл. юрисконсулт Р. Р., против решение № 260011 от 20.08.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 542 по описа за 2020 година на Ловешкият районен съд, с което е отменен Електронен фиш серия Г № 0015370 на ОД на МВР Ловеч за налагане на имуществена санкция на „Тича 2014” ЕООД, представлявано от С.С.И. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 във вр. с чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, в размер на 2000.00 лева, като незаконосъобразен.

              В касационната жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател не споделя мотивите на съда за допуснато съществено нарушение при издаване на ЕФ с доводи, че единствено липсата на израза „управлявано“ дало основание на съда да счете, че не става ясно за лицето какво е извършило и какво е нарушило. Счита нарушението за доказано по безспорен начин и издаденият, при условията на КЗ и по реда, предвиден в ЗДвП електронен фиш за законосъобразен. В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, потвърждаващо електронен фиш.   

               В съдебно заседание касаторът ОД на МВР гр.Ловеч, редовно призован, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. 

               Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалният си представител адв.Н. оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на направенитепо делото разноски за адвокатско възнаграждение по представения Списък.  В депозиран по делото писмен отговор на касационна жалба и по същество изразява становище, че решението на първоинстанционният съд е валидно, правилно и законосъобразно. Излага, че решението е съответно на константната съдебна практика на съдилищата в България по идентични казуси, вкл. на практиката на АдмСЛовеч. Моли да остане в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно.  

              Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и моли за отмяна на постановения съдебен акт.  

               Касационният състав на съда, като съобрази наведените в касационната жалба доводи и служебно провери валидността, допустимостта, и съответствието на решението с материалния закон съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

     Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна и срещу решение подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Изведените в касационната жалба оплаквания съдът приема като такива за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.  Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:   

                В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

                Предмет на разглеждане пред Районен съд - Ловеч е бил издаден от ответника електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция серия Г № 0015370 на ОД на МВР Ловеч, с който на ответника за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 във вр. с чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, е наложено на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.  

                 В процесния ЕФ е констатирано, че на 17.02.2020 г. в 10.41 часа в област Ловеч, с.Изворче, км.15+300, юридическо лице, притежаващо МПС-Пежо 307 СВ 2.0 Д, с регистрационен номер ******, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, е установено нарушение на Кодеска на застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. 

                За да отмени процесният електронен фиш районния съд се е позовал на редовно събраните по предвиденият в НПК процесуален ред  доказателства, въз основа на които е приел, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, като в електронният фиш не е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение и е налице противоречие между обстоятелствената и санкционната част на ЕФ. Приел е, че предвид на констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице и са довели до ограничаване правото на защита на дружеството - жалбоподател и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

               Решението е правилно.

               Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя мотивите на решаващият съд, с които е отменен електронният фиш, към които следва да препрати на основание чл. 221 ал.2 от АПК. 

              Правилни са изводите на РС за незаконосъобразност на издаденият електронен фиш, поради допуснати нарушения на процесуалните правила с оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма.

              Описаното в процесния електронен фиш нарушение, буквално цитирано: „…юридическо лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, заснето с ATC ARH САМ S1” е квалифицирано с четири правни привръзки. Съответно дружеството-ответник в настоящото производство е санкционирано за „извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 w от КЗ”.

              Видно от ангажираните в електронният фиш правни текстове законодателят разграничава нарушенията по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и по чл.638 ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638 ал.1 т.2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в РБългария на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

                По отношение съставомерността на деянието по ангажираният текст на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Съставът на нарушението по другият посочен текст на чл.638 ал.4 от КЗ е различен, т.к. деянието е довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В процесния ЕФ не е отразено, че е констатирано управление на описания автомобил. Съответно при липсваща описана фактическа обстановка в ЕФ, по която да се установи „управление”, не са налице предпоставките на закона за издаване на ЕФ.

                Административнонаказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ се реализира със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, респективно наказателно постановление /чл.647 ал.1 и ал.2 от КЗ/. Фактическата установеност по делото сочи, че в процесният случай се касае за друга процедура, регламентирана в нормата на чл.647 ал.3 от КЗ, при която  законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; за налагане на съответното административно наказание и за заплащане на определените по размер глоба или съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647 ал.1 и ал.2 от КЗ.

               Правилни са изводите на районният съд при така констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, че остава неясна волята на административнонаказващия орган относно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Същите обосновават процесуални нарушения и такива на материалния закон, ограничават правото на защита на наказаното лице и незаконосъобразност на издаденият електронен фиш.

               При описанието на нарушението, от правна страна винаги е необходимо да се посочат и съставомерните признаци на инкорпорираните норми, за да е ясна правната квалификация. В противен случай не става ясно в какво се изразява нарушението и правото на защита на наказаното лице е ограничено, тъй като не може да бъде реализирано в пълен обем.

             Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че в решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за незаконосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. 

             С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна.  

             При този изход от спора, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН се явява основателна претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв., договорено и платено по представения Договор за правна защита и съдействия, което е в размерите по чл.63 ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

             Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд,  касационен състав   

             РЕШИ:

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260011 от 20.08.2020 година постановено по наказателно административен характер дело № 542 по описа за 2020 година на  Районен съд Ловеч. 

  ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч да заплати на „Тича 2014” ЕООД, представлявано от С.С.И. с адрес: ***, разноски по делото в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева.

             Решението е окончателно.     

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.