Присъда по дело №10/2022 на Районен съд - Габрово

МОТИВИ по НОХД № 10 от 2022 г. на РС - Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
В.П.М. за това, че на 11.02.2021 г. в района на СУ „Отец Паисий” в гр.
Габрово, като непълнолетна, но след като е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, чрез
хващане и силно извиване на ръката, умишлено причинила на Е.Д.Е. от гр.
Габрово средна телесна повреда, изразяваща се във вътреставно счупване в
основата на базалната фаланга на показалеца на лявата ръка, съпроводено с
оток и кръвонасядане, довело до трайно затрудняване движението на левия
горен крайник - престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 63,
ал.1, т.3 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимата В.П.М. се представлява
от служебния си защитник адв. Георги Минков от ГАК. Със съгласието на
подсъдимата и нейния защитник производството е стартирано по реда на
съкратеното съдебно следствие – чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово пледира за
осъдителна присъда с оглед наличните по делото доказателства и
самопризнанието на В.М.. С оглед изключително ниската и възраст, чистото
съдебно минало и изразеното съжаление за извършеното моли за активиране
разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК и замяна на предвиденото наказание
„Лишаване от свобода” с „Пробация” с налагане на двете задължителни
пробационни мерки за близък до минималния възможен срок.
Адв. Георги Минков на първо място моли съда да прецени дали е
възможно да приложи разпоредбата на чл. 61 от НК и да не накаже
подсъдимата. Освен това поставя акцент в пледоарията си на доказаното
наличие на многобройни смекчаващи вината на своята подзащитна
обстоятелства и в този смисъл подкрепя искането на представителя на РП –
Габрово за замяна на предвиденото наказание „Лишаване от свобода”, но
предлага на съда това да стане с алтернативно предвиденото от законодателя
„Обществено порицание”.
Подсъдимата В.М. в личната си защита изразява съжаление за
извършеното и поднася своите извинения на пострадалата. В последната си
дума моли съда да и наложи наказание „Обществено порицание”.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият В.П.М. е родена на 06.08.2006 г. в гр. Габрово, живуща в
гр. Габрово, български гражданин, с основно образование, неосъждана,
ученичка, ЕГН: **********.
През учебната 2020/2021 г. подсъдимата, пострадалата Е.Е. и
свидетелите Т.Б., Х.Р., Г.М., Р.К., Б.Н. и В.П. се обучавали в СУ „Отец
Паисий” в гр. Габрово.
1

На 11.02.2021 г. около 10:00 ч. свидетелката В.П. влязла в учебен час по
английски език на VІІІ „б” клас, където били Е.Е. и Т.Б.. Последната
помолила В.П. да излезе и да не пречи на учебния процес, което тя направила.
В голямото междучасие по-късно на същия ден Е.Е. и Х.Р. се отправили обект
за закуски в района, когато забелязали подсъдимата заедно със свидетелките
Б.Н. и В.П. да притискат Т.Б. към оградата на близдо заведение, отправяйки и
заплахи и обиди. С цел да и помогне, Е.Е. застанала пред Т.Б. и се опитала да
изблъска подсъдимата настрани. От своя страна обаче В.М. пуснала якето на
свидетелката Т.Б., хванала това на свидетелката Е.Е. и започнала да я блъска в
оградата. След това подсъдимата хванала с едната си ръка дясната китка на
пострадалата, а с другата – пръстите на лявата и ръка, и започнала да ги
извива силно назад, както и да ги усуква настрани, при което свидетелката
Е.Е. изпитала силна болка. Същевременно неустановен по делото мъж
възприел случващото се и прекратил действията на В.М..
Заключението по изготвената в хода на образуваното по случая
досъдебно производство съдебно – медицинска експертиза установило, че на
Е.Е. е причинено вътреставно счупване в основата на базалната фаланга на
показалеца на лявата ръка, съпроводено с оток и кръвонасядане, довело до
трайно затрудняване движението на левия горен крайник.
Допусната била също така и комплексна психолого-психиатрична
експертиза, като заключението на експертите по нея било, че към 11.02.2021 г.
В.М. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и е могла да
ръководи постъпките си, както и че извършеното от нея не е резултат на
увлечение или лекомислие.
В подкрепа на горната фактическа обстановка е признанието на
подсъдимата, направено в съдебно заседание, което се подкрепя от събраните
в досъдебната фаза на процеса и присъединени по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, съдържащи се в материалите по ДП № 60/2021
година по описа на РУ - Габрово.
Съдът също така следва да отбележи липсата на предпоставки да
приложи разпоредбата на чл. 61, ал.1 от НК, да не накаже непълнолетната,
като и наложи някоя от предвидените в ЗБППМН възпитателни мерки.
Посочената разпоредба може да бъде активирана при две условия – деянието
да не е с голяма обществена опасност, а извършителят да е действал поради
увлечение или лекомислие. Заключението по изготвената комплексна
психолого-психиатрична експертиза обаче категорично изключва
изследваното престъпление да е осъществено от В.М. поради проявени
увлечение или лекомислие, а и същото категорично не разкрива ниска степен
на обществена опасност с оглед механизма на своето осъществяване и
усърдното целене на престъпния си резултат. Ето защо и диспозитивната
разпоредба на чл. 61 ал.1 от НК в случая е неприложима, като подсъдимата
следав да понесе наказателна отговорност за извършеното посегателство.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна, въз
2

основа разпоредбата и на чл. 373, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ призна подсъдимата
В.П.М. за ВИНОВНА в това, че на 11.02.2021 г. в района на СУ „Отец
Паисий” в гр. Габрово, като непълнолетна, но след като е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките
си, чрез хващане и силно извиване на ръката, умишлено причинила на Е.Д.Е.
от гр. Габрово средна телесна повреда, изразяваща се във вътреставно
счупване в основата на базалната фаланга на показалеца на лявата ръка,
съпроводено с оток и кръвонасядане, довело до трайно затрудняване
движението на левия горен крайник - престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с
ал.1 във вр. с чл. 31, ал.2 от НК.
Предвиденото от законодателя наказание за престъплението по чл. 129,
ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 31, ал.2 от НК, след императивната му
редукция по чл. 63, ал.1, т.3 от НК, е „Лишаване от свобода” до три години,
като в процеса на индивидуализацията му съдът констатира многобройни
облекчаващи отговорността на дееца обстоятелства – изключително ниската
възраст, изразеното съжаление за извършеното, чистото съдебно минало и
критичното отношение към деянието. Тяхното натрупване прави дори и
законовия минимум на предвиденото наказание „Лишаване от свобода”
несъразмерно и несъответстващо тежък с извършеното посегателство и дееца,
което предопределя активиране разпоредбата на чл. 58а, ал.4 във вр. с 55,
ал.1, т.2, б. „б” от НК и неговата замяна. За непълнолетните законът е
предвидил при подобна хипотеза две възможности – налагане на санкция
„Пробация” или „Обществено порицание”, като втората съдът намира за
неприемливо лека с оглед цялостното поведение на В.М. преди и по време на
инцидента, както и проявеното усърдие за достигане желания противоправен
резултат. Ето защо и другото възможно наказание – „Пробация”, според съда
съответства далеч по-комлексно на целите по чл. 36 от НК и най-вече на
личната превенция, поради което именно то следва да бъде наложено.
Непосредствено след това съдът намира и че на подсъдимата следва да се
определят само и единствено двете задължителни по чл. 42а, ал.2, т.1 и 2 от
НК пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с
периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”, при това за минималния възможен срок, а именно –
Шест месеца, който се явява напълно достатъчен за постигане основния
търсен по смисъла на чл. 60 от НК превъзпитателен ефект спрямо дееца.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимата В.П.М. следва да бъде осъдена да заплати на държавата по
сметка на ОД на МВР-Габрово направените по делото разноски на
досъдебната фаза в размер на 794, 00 лева, както и сумата от 5,00 лева по
сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

3

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	10
Дата:	9 февруари 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия:	Васил Венелинов Ставрев

Дело:	20224210200010
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 януари 2022 г.

Присъда по дело №10/2022 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите