РЕШЕНИЕ №
3520
гр. Бургас, 12.12.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на четвърти декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6711/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на К.Я.Д.,***, с която претендира осъждане
на „АПИ Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да му заплати следните
суми: 4134,82 лева – трудово възнаграждение за м. март 2017 год., и 525,94 лева
– обезщетение за забавеното му плащане за периода 10.04.2017-10.07.2018 год.; 3872,52
лева – трудово възнаграждение за м. април 2017 год., и 460,24 лева –
обезщетение за забавеното му плащане за периода 10.05.2017-10.07.2018 год.; 739,30
лева – трудово възнаграждение за м. май 2017 год.; 138,90 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 6 дни от 2017 год., всички суми дължими на
основание Трудов договор № 13/19.01.2017 год., прекратен от работодателя със заповед от 08.05.2017 год., ведно с
обезщетение за забавено плащане на всяка от процесните главници, начиная от
подаване на исковата молба – 19.09.2018 год., до окончателното им изплащане.
В условие на
евентуалност – при неуважаване на исковете за трите трудови възнаграждения, са
предявени осъдителни искове за заплащане на дължимите на ищеца командировъчни
пари, за работата му в чужбина през периода м. март-м. май 2017 год. – 1214,57
лева за м. март 2017 год., 1056,15 лева за м. април 2017 год. и 264,03 лева за
м. май 2017 год., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на трите главници.
Исковете са
уточнени с писмена молба от 04.10.2018 год.
Правните
основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 128, т.
2, чл. 224, ал. 1 и чл. 215, КТ, чл. 15 и сл., НСКСЧ във вр. с чл. 79, ал. 1, чл.
84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва
исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
В условие на евентуалност – при уважаване на първоначалните или на евентуалните
искове, ответникът е въвел насрещно защитно възражение за прихващане с
вземането си срещу ищеца за сумата от 3041,13 лева – остатък от получените от
ищеца командировъчни пари и служебен аванс, който остатък не е отчетен и върнат
на работодателя.
По реда на
чл. 211, ГПК ответникът-ООД е предявил и насрещни претенции, за осъждане на К.Д.
да му заплати сумата от 3041,13 лева, представляваща неотчетен остатък от
получената по служебни аванси сборна сума от 8057,83 лева, ведно с обезщетение
за забава върху главницата, начиная от подаване на насрещната искова молба – 15.11.2018
год., до окончателното й изплащане.
Предявените
насрещни искове са уточнени с писмена молба от 30.11.2018 год.; те са приети за
разглеждане с Определение № 9259/14.12.2018 год.
Ответникът К.Д.
оспорва насрещните искове като неоснователни.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от
писмените доказателства по делото, страните са били обвързани с трудово
правоотношение, възникнало със сключване на Трудов договор № ... год., по
силата на който К.Д. е бил назначен на длъжност „...” в предприятието на
ответника, с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Основното
месечно трудово възнаграждение на работника е определено на 463 лева, с
дължимост и на допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален
опит – 0.6 % за всяка година стаж. Видно от писмената заповед на работодателя
от 08.05.2017 год., трудовото правоотношение между страните е било прекратено
по взаимно съгласие, считано от същата дата.
Ищецът сочи,
че размерът на трудовото възнаграждение, посочен в договора, е „фиктивен“, а
всъщност страните са определили възнаграждение от 18 евроцента на километър пробег,
поради което ответникът му дължи възнаграждение за всеки от процесните 3
месеца, изчислено възоснова изминатото разстояние.
Във връзка с
евентуалните си искове ищецът твърди, че през периода м. април-м. май 2017 год.
е бил командирован извън страната, като според изминатото разстояние при всяка
от командировките му се дължат командировъчни пари в посочените в исковата
молба размери.
Ответникът
оспорва исковете с твърдения, че е изпълнил паричните си задължения към
работника, вкл. и с плащане на сумите по реда на НСКСЧ, както и на
обезщетението по чл. 224, ал. 1, КТ.
По делото е
прието експертно счетоводно заключение, неоспорено от страните, което съдът
цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че начислените в
счетоводството на ответника суми за трудови възнаграждения за процесния период,
съобразно трудовия договор, са изплатени на ищеца.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира за исковете за заплащане
на трите трудови възнаграждения за неоснователни. Съществуването на трудово
правоотношение между страните през периода м. март-м. май 2017 год. е безспорен
факт, доказан с представените трудов договор и заповед за прекратяване на
трудово правоотношение. Писменият договор между страните установява размера на
уговореното между страните основно месечно трудово възнаграждение – 463 лева. В
тежест на ищеца е провеждане доказване наличието на писмено съглашение между
страните, определящо по-висок размер на това вземане – чл. 20а, ал. 2, ЗЗД във
вр. с чл. 62, КТ. Данни за посочения факт не са представени, поради което не
може да се приеме, че страните са въвели различен начин за определяне на
възнаграждението – 18 евроцентър за изминат километър. Предвид изложеното, писменото
съдържание на сключения трудов договор обвързва страните и с размера на
месечното възнаграждение от 463 лева, което е изплатено на ищеца за всеки от
трите процесни месеца, т. е. исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, ведно с обусловените акцесорни вземания за обезщетение за забава за
период до и след подаване на исковата молба.
Отхвърлянето
на исковете по чл. 128, т. 2, КТ представлява сбъдване на условието, под което
са предявени исковете за заплащане на командировъчни пари. Видно от
представените от ответника заповеди по НСКСЧ, ищецът е бил командирован за
извършване на работа в чужбина, за периода 01.02.-06.05.2017 год., или общо 95
дни. За тези командировки на К.Д. работодателят е начислил командировъчни пари
от 5016,70 лева – вж. заключението на вещото лице, като по дебита на сметката на
работника са платени общо 8057,83 лева. Според настоящия съдебен състав, с така
платената от ответника по-висока по размер сума са погасени задълженията на
ответника за командировъчни пари за командировките през процесния период,
поради което исковете са неоснователни.
Съдът намира
за неоснователен и иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1, КТ. Според текста на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е признал
дължимостта на посоченото парично вземане на работника К.Д. – за неизползван
платен годишен отпуск от 6 дни за 2017 год., възлизащо на 138,90 лева. Тази
сума, обаче, е платена на ищеца с фиша за заплата за м. май 2017 год. (л. 42 по
описа на делото), и това обстоятелство не е оспорено от работника. Предвид
изложеното, съдът намира, че паричното вземане по чл. 224, ал. 1, КТ е било
погасено преди подаване на исковата молба, т. е. ответникът не е легитимиран
като длъжник за претендираната сума.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявените от К.Д. искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, без разглеждане на предявеното в условие на
евентуалност възражение за прихващане.
Съдът намира
за основателни предявените насрещни осъдителни искове. Видно от експертното
заключение по приетата СИЕ, работодателят е предал на К.Д. сума в общ размер от
8057,83 лева – служебни аванси и командировъчни пари. Автентичността на
подписите на ответника върху представените РКО за получаване на суми е
установена от вещо лице-графолог, а срещу верността на заключението му не е
проведено насрещно доказване. От тази сборна сума неотчетеният от работника Д. по
реда на чл. 39, НСКСЧ остатък възлиза на 3041,13 лева, т. е. след приключване
на командировките посочената сума е недължимо задържана от ответника по
насрещната претенция. Изложеното налага уважаване на главния иск, ведно с
присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, начиная от предявяване на
насрещната претенция до окончателното изплащане.
Неоснователността
на първоначалните искове на К.Д., както и уважаването на насрещните искове налага
в полза на „АПИ Груп“ ООД да бъдат присъдени направените деловодни разноски от
общо 822 лева – сбор от платените адвокатско възнаграждение и държавна такса (чл.
78, ал. 1 и 3, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на К.Я.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на „АПИ Груп” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“
№ 28, ет. 2, да му заплати следните суми: 4134,82 лева – трудово възнаграждение
за м. март 2017 год., и 525,94 лева – обезщетение за забавеното му плащане за
периода 10.04.2017-10.07.2018 год.; 3872,52 лева – трудово възнаграждение за м.
април 2017 год., и 460,24 лева – обезщетение за забавеното му плащане за
периода 10.05.2017-10.07.2018 год.; 739,30 лева – трудово възнаграждение за м.
май 2017 год.; 138,90 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 6 дни от 2017 год.; 1214,57 лева – командировъчни пари за м. март 2017 год.,
1056,15 лева – командировъчни пари за м. април 2017 год., и 264,03 лева –
командировъчни пари за м. май 2017 год., всички суми дължими на основание
Трудов договор № ... год., прекратен от работодателя със заповед от 08.05.2017 год., ведно с
обезщетение за забавено плащане на всяка от процесните главници, начиная от
подаване на исковата молба – 19.09.2018 год., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА К.Я.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „АПИ Груп” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 28, ет. 2, сума в
размер от 3041,13 лева, представляваща неотчетен остатък от получените 8057,83
лева – командировъчни пари и служебен аванс за командироването му за работа в
чужбина през периода 01.02.-06.05.2017 год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 3041,13 лева, начиная от
подаване на насрещната искова молба – 15.11.2018 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Я.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК, да заплати на
„АПИ Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Мара Гидик“ № 28, ет. 2, деловодни разноски в размер от 822 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ