№ /18.04.2022 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и осми септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря А. Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 1440 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.215 вр.чл.190 от ЗУТ и е образувано по жалба от А.А.И., ЕГН **********, и И.С.И., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв.К.К.
***, против Заповед №1493/03.06.2021г на Зам. кмета на Община Варна, с която на
осн.чл.190 ал.6 от ЗУТ на жалбоподателите и на С. И.С.
е отказано прокарване на временен път
до собствения им ПИ с идентификатор *******в м-ст «Кочмар», р-н «Младост», гр.Варна. Жалбоподателите твърдят неправилно приложение на материалния закон при издаване на
оспорената заповед като сочат, че административният
орган е длъжен да осигури достъп до имота им в хипотезата на чл.190 от ЗУТ, както
и че по сключения спогодителен
протокол не е завършена процедурата
по действащото при сключването
му законодателство и не е настъпило прехвърляне на право на
собственост, поради което са поискали прокарване на временен път. С тези съображения настояват за отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния
орган за произнасяне по заявлението
си за прокарване на временен път
до имота им, като претендират и присъждане на сторените в производството
разноски. В съдебно заседание, редовно
уведомени, жалбоподателите
не се явяват и не се представляват.
Ответникът – зам.кметът
на Община Варна чрез процесуалиня си представител гл.ю.к.С.Н. оспорва жалбата с твърдения, че в случая спорът е правен предвид наличието на спогодителен
протокол от 01.03.1993г, регистриран при нотариус, което изключва административната намеса за уржедане на тези отношения. Настоява за оставяне в сила на законосъобразно постановения
отказ и притендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка
на събраните в производството
релевантни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С протокол от 01.03.1993г (л.82 по адм. преписка) наследниците на Д.К.А. (М.Г.А., Ц.Д.Ж. и Г.Д.А.), и наследниците на Г.К.Д., собственици на лозя в м-ст «Кочмар», са се спогодили за следното: наследниците на Г.Д. предоставят път
с дължина 29 кв.м. и ширина
3 м, с обща квадратура 87 кв.м., изчертан
на скицата със зелено, и ивицата, изчертана с червено с право на преминаване, като си запазват собствеността въруху нея; наследниците на Д.А. отстъпват срещу предоставената ивица за път същата площ
в долния /южен край на собственото им място с размери 14м на 6.21м, или общо 87
кв.м., изчертана на скицата със синьо,
като разрешават строеж на границата на взаимно предоставените имоти. Посочено е изрично, че спогодбата важи при продажба на имотите, дарение и
наследство. Протоколът е подписан с нотариална заверка на подписите
от същата дата, скицата към спогодбата е на стр.84 по адм.преписка в черно-бяло копие.
С н.а. ***** жалбоподателите И. и А. И. са
придобили лозе от 800 кв.м. в м-ст
„Кочмар“ от наследниците на Д.А. (М.Г.А., Ц.Д.Ж. и Г.Д.А.), в който изрично е отразено, че имат път за преминаване
върху площ от 87 кв.м. от наследниците на Г.К.Д..
Между страните по делото няма спор, че имотът – собственост на наследниците на Г.К.Д., понастоящем е ПИ с идентификатор ***** в м-ст «Кочмар».
С решение №426/15.06.2009г по
адм.д.№1520/2006г на ОС – Варна, адм.отд., в законна
сила от 15.06.2009г, е отменено Решение №2483-5/33/19 от 26.10.2005г на ОбС – Варна в частта, с която е одобрен ПУП-ПРЗ на с.о.»Кочмар»
- гр.Варна, по отношение на имоти
пл.№90 и пл.№91. В мотивите на решението
е цитирано заключение на СТЕ от 06.11.2008г, според
което път, който да осигурява достъп от главен път до имот пл*****) съществува от 1993г, прокаран е въз основа на
спогодителен протокол с нотариална заверка на подписите рег.№9792/01.03.1993г
между наследниците на Д.К.А. – собственици на имот пл.№88, и наследниците на Г.К.Д.
– собственици на имот пл.№89 (УПИ III-89),с приложена скица към него,
валиден при продажба, дарение и наследство; учреденото право на преминаване
през имот пл.№89 з достъп до имот пл.№88 е вписано и в н.а.
------------, с който И. и А. И. са придобили имота при условията на
спогодителния протокол. Посочено е, че пътят с площ 87 кв.м.
преминава под южната граница на имот пл.№90 (УПИ XI-90), собственост на П.П.. Пътят не е отразен в КП на с.о.
„Кочмар“, одобрен със Заповед от 28.08.1998г на МРРБ, и в предходния КП на
района „Северно от Възраждане“, действащ от 1984г. Спогодителният протокол не е
вписан в имотния регистър по партидата на поземления имот №88, който се
обслужва от учреденото право на преминаване, и по партидата на позамление имот №89, върху който е учредено право на
преминаване. Предвиденият в приетия и одобрен с обжалваното решение ПУП-ПРЗ на с.о. м-ст „Кочмар“ път преминава
през имот УПИ XI-90 по цялата западна граница с
УПИ Х-91, а предназначението му е задънена улица за осигуряване достъп до УПИ II-88.Според експертното заключение ако така предвиденият
път бъде прокаран, площта на УПИ XI-90 ще бъде намалена с 31.76% в
противоречие с чл.16 ал.1 от ЗУТ, и ще създаде неудобство да собствениците, тъй
като теренът е стръмен, с преодоляване на денивелация от 1-80м при дължина на
улицата 16м. Същевременно съществуващият път през УПИ III-89 е прокаран през равнинен терен – без денивелация, което не създава
неудобства при преминаването с автомобил през него, не влошава условията на
застрояване в УПИ III-89 и не нарушава установения
начин а трайното му ползване. В същия смисъл е и още едно заключение на СТЕ от
28.10.2008г, според което достъпът до имот II-88 се осъществява пред имот III-89 с право на преминаване, като
собствениците на тези имоти са си отстъпили площи, но не са попълнили кадастъра
и не са променили границите на имотите си съобразно спогодбата.
Началото на административното
производство е поставено със заявление рег.№АУ063680ВН/14.07.2020г от
жалбоподателите И. и А. И. и С. И.С. чрез адв.К.К. ***,
в което излага гореописаните факти и сочат, че спогодителният протокол не е
отразен в КК, че собственикът на ПИ си идентификатор ***** не им предоставя
достъп до имота им, а одобреният ПУП-ПРЗ, според който такъв достъп следва да
се осъществи през ПИ с идентификатор *****, е отменен с горецитираното съдебно
решение. Тъй като не може да бъде постигнато съгласие със заинтересованите
собственици, молят на осн.чл.190 ал.6 от ЗУТ да бъде издадена заповед за
прокарване на временен път за осигуряване на достъп до имота им.
Заявлението е разгледано неколкократно
от Комисия за определяне на трасе за достъп по процедури за прокарване на
временен път по чл.190 и чл.191 от ЗУТ, назначена със Заповед
№0415/06.02.2019г. Комисията е съобразила горецитираното съдебно решение,
събрала е доказателства за влезли в сила ПУП-ПРЗ за съседните имоти и издадени
строителни книжа, обсъдила е възможностите за прокарване на временен път през
всеки един от тях, вкл. през ПИ *****. С решение по т.9-2 от Протокол
№8/25.09.2020г Комисията е допуснала процедура по прокарване на временен път с
ширина 3м до имота на жалбоподателите през част от УПИ III-189 в кв.6 покрай югозападната му граница, със засегната площ от ПИ *****
– 145 кв.м., което трасе е най-икономично, изгодно и
лесно за изпълнение на място (стр.100 по преписката). След съобщаването му на заинтересованите страни са
постъпили възражения от Г.А. – собственик на ПИ *****, и Д.К. – собственик на *****,
мотивирани с влезли в сила строителни разрешения и частично изградени въз
основа на тях строежи, наличие на напорен водопровод на малка дълбочина под
трасето на временния път, и прочие. Вторият собственик се е позовал и на
спогодителния протокол от 01.03.1993г, като е посочил, че определения с него
път се ползва от собствениците на ПИ *******от 27 години.
След събиране на допълнителни
доказателства, с решение по т.1-6 от Протокол №1–14.01.2021г Комисията е
уважила възраженията и е взела решение за промяна на трасето на временния път,
допускайки процедура за прокарването на такъв до имота на жалбоподателите през *****
и ПИ ***** (стр.53 по преписката). Срещу това решение постъпило възражение от настоящите
жалбоподатели с аргумент, че за изграждането на такъв път са необходими
отсичане на дървета и изграждане на подпорна стена и насип предвид
съществуващата денивелация, и поискали трасето на временния път да премине по
съществуващия такъв – този по спогодителния протокол от 1993г. Възражение
постъпило и от собственичката на ПИ *****.
С решение по т.2-6 т Протокол
№2/18.02.2021г Комисията уважила тези възражения и приела решение за изменение
на трасето на временния път до имота на жалбоподателите – покрай източната
граница на ***** и през северозападния ъгъл на ***** (стр.26 по преписката). Освен възраженията на
собствениците на тези имоти, възражение подали и настоящите жалбоподатели с
оглед съществената денивелация на терена и наличието на електрически стълб с
електромери, като са заявили, че поддържат вече направеното предложение за
трасето на временния път.
С решение по т.3-6 по Протокол
№3/25.03.2021г Комисията приела, че спогодителния протокол от 01.03.1993г, с
нотариална заверка на подписите, представлява договор между собствениците,
които са нарушили клаузите му, и че собствениците на ПИ *******следва да търсят
правата си по съдебен ред, поради което предложили постановяване на отказ по
заявлението им. Въз основа на това решение с оспорената понастоящем заповед №1493/03.06.2021г
зам.кметът на Община Варна описал горната фактология
и на осн.чл.190 ал.6 от ЗУТ постановил отказ за прокарване на временен път до
ПИ *****, позовавайки се на н.а. от 1993г, с който
жалбоподателите ведно с имота си са придобили път за право на преминаване върху
площ от 87 кв.м. въз основа на сключения спогодителен
протокол и скица от 01.03.1993г, за реализацията на който следва да реализират
правата си по съдебен ред.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода
на съдебното дирене, които са взаимно обвързани и безпротиворечиви,
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимирани субекти – адресати на неблагоприятния
за тях ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган съгл.Заповед №5515/31.12.2019г на
кмета на Община Варна (стр.10 по преписката), в изискуемата за валидността й писмена форма, и съдържа
минимално изискуемите реквизити по чл.59 от АПК, вкл. фактически установености
и правни основания за издаването й. В производството по издаването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието
избягване би резултирало в различно произнасяне на
административния орган по същество.
При постановяване на заповедта е
приложен правилно и материалния закон. Съгл.чл.190 ал.6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз
основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на
съгласие - въз основа на заповед
на кмета на общината. Първата предвидена от
законодателя възможност за прокарване на временен път е въз основа на писмен
договор между собствениците на поземлени имоти, и едва при липса на такова
съгласие кметът на общината (или оправомощено от него лице) е компетентен да издаде заповед за прокарване на
временен път. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.192 ал.2 от ЗУТ, уреждаща
правото на преминаване през чужд имот – въз основа на спогодба, и едва при
липса на такава – със заповед на кмета.
Точно такъв е и настоящия казус –
между собствениците на имот пл.№88 – сега ПИ с идентификатор *****, и тези на
имот пл.№89 – сега ПИ с идентификатор *****, е постигната спогодба за
учредяване на сервитут – право на преминаване през втория имот за обслужване на
първия. Спогодбата е оформена като протокол с нотариална заверка на подписите и
отговаря на изискването по чл.192 ал.1 от ЗУТ, а при подписването му през
м.03.1993г и към м.11.2008г при изготвяне на горецитираното заключение по
адм.д.№1520/2006г на ОС – Варна е отговаряла и на изискванията на ал.4 на същия
текст. Факт е, че спогодителния протокол, с който страните си разменят
собствеността върху части с площ от 87 кв.м. от
имотите си, не е отразен в имотния регистър по партидите на двата имота, и
границите им не са променени в кадастъра съобразно постигнатата спогодба за
правото на преминаване – поради това и никой административен орган не е имал
задължение да се съобразява с нея при процедиране на ПУП, при изготвяне на
ПУП-ПРЗ, при издаване на строителни книжа и т.н. Също такъв факт е, че от
датата на подписване на спогодителния протокол и до 2020г настоящите
жалбоподатели са имали достъп до собствения си ПИ *******именно посредством
учредения им сервитут през ПИ *****. Те обаче не са загубили правото си на
преминаване през служещия имот единствено поради отказа на собственика му да им
го предоставя поради инвестиционните си намерения в процес на реализация.
Напротив – сервитутното право е изрично отразено в титула им за собственост, и
те разполагат с правото и възможността да го противопоставят на собственика на
служещия имот, за да се възползват от него. Едва при неуспешен за тях изход от
проведено исково производство за кмета на Община Варна ще възникне право и
задължение да издаде заповед по чл.190 ал.1 от ЗУТ за прокарване на временен
път до имота им.
В идентичен смисъл се е
произнесъл и компетентният административен орган с оспорената си заповед.
Същата не е обременена с поддържаните с жалбата пороци, съставляващи основания
за отмяната й, а други такива не бяха констатирани и в кръга на служебно
дължимата проверка по чл.168 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Изложеното квалифицира жалбата
като неоснователна и налага отхвърлянето й.
При този изход на делото
претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна и
следва да бъде уважена в размер на 100 лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37
от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на осн.чл.172
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.И., ЕГН **********, и И.С.И., ЕГН **********,***,
против Заповед №1493/03.06.2021г на Зам. кмета на Община Варна, с която на
осн.чл.190 ал.6 от ЗУТ на тях и на С. И.С. е отказано
прокарване на временен път
до собствения им ПИ с идентификатор *******в м-ст «Кочмар», р-н «Младост», гр.Варна.
ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН **********, и И.С.И., ЕГН **********,***, да
заплатят на Община Варна 100 (сто) лева юрисконсултско възнагрждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: