Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Оряхово, 11.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 08.01.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№550/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от Б.Г.Д.,
ЕГН:********** с адрес ***, с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС, против
Министерството на земеделието, храните и горите, за приемане за установено
спрямо ответника, че ищецът и останалите наследници на Ц.П.П., б.ж. на гр.Р.,
както и наследниците на К. П. Б. са собственици на недвижим имот от 3000 кв.
метра, ведно с построените в него две жилищни сгради, едната върху площ от 37
кв.м., а другата върху площ от 64 кв.м., съставляващ парцел 10, с
административен адрес ул.“ Х. А.„ №15, изключен от регулацията на с.Д. В.,
обл.В. и представляващ част от поземлен имот №000002 в землището на с.Д. В.,
местността „ Оборите „, с обща площ от 22.649 дка, собственост на
Министерството на земеделието, храните и горите, и който недвижим имот от 3000
кв.м. е идентичен с недвижим имот, обективиран в нотариален акт за собственост
на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №61, том – 1, дело
163 от 1996г. на РС – Оряхово, на няколко придобивни основания – на основание наследяване
от праводателя Ц. П. П., б.ж. на гр.Р., обл.В., починала на 05.08.2007г., и в
евентуалност – на основание придобивна давност.
В подкрепа на иска са представени
писмени доказателства.
В исковата молба се
сочи, че ищецът е наследник на Ц. П. П., б.ж. на гр.Русе, обл.В., починала на
05.08.2007г..Отразено е, че с нотариален акт №61, том – 1, дело 163 от 1996г.
на РС – Оряхово майката на ищцата – Ц. П. и К. П. Б. – б.ж. на гр.Несебър са
били признати за собственици по наследство и давностно владение на дворно място
с площ от 3000 кв.м., с построени в него жилищна сграда с площ от 37 кв.м. и
жилищна сграда с площ от 64 кв.м. в парцел 10 по кадастралния план на с.Д.В.,
обл.Враца.
Твърди се, че в този
имот са живеели родителите на ищцата, както и, че в него се е родила и живяла
до двадесет годишна възраст самата ищца.Сочи се, че ищцата в последствие се е
преместила да живее в гр.Русе, като в процесния имот продължавали да живеят родителите
й, а след смъртта им единствено тя се е грижела и поддържала същия.
Сочи се, че през
1996г. майката и вуйчото на ищцата са се конституирали като собственици на
имота, който придобили по наследство от техните родители и давностно владение,
продължило повече от 50-60 години.Имотът бил деклариран в община Оряхово, като
родителите на ищцата, а след смъртта им и самата тя, редовно плащали местните
данъци за него към общината.
Отразено е, че през
лятото на 2019г. ищцата решила да дари на децата си процесния имот и тогава от
община Оряхово и ОСЗ – Оряхово разбрала, че същият е изведен извън регулацията
на селото и попада в ПИ с идентификатор 22321.2, собственост на МЗХ-ДЛ.
Ищцата твърди, че от
придобиването на имота, до настоящия момент не е преустановявала владението,
ползването и поддръжката на имота и насажденията в него – владее ги като
собствени, а преди това тези действия са извършвани от нейните баба, дядо,
майка и баща.Никой не бил оспорвал владението и ползването на имота и не е имал
претенции относно собствеността.До имота и след него имало изградена улична
мрежа, улично осветление, а самият имот бил електрифициран.
Сочи също, че имотът
не е одържавяван и не е включван в ТКЗС или други подобни организации, а
винаги е бил в тяхна собственост, владение
и ползване.Имотът имал трайно изградени граници, като те никога не са
нарушавани в продължение на години и всички в квартала знаели, че това е имотът
на Ц. П., а ищцата е неин наследник.
Счита, че
неправомерно имотът и построените в него жилищни сгради бил отреден в
собственост на ответника.
В подкрепа на иска са
представени заверени копия от следните писмени доказателства – нотариален акт
за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение
№61, том 1, дело №163 от 1996г. на РС – Оряхово; удостоверение за наследници
изх.№З-4952 от 23.08.2019г. на община Русе; пълномощно; скица на имот №000002 в
землището на с.Долни Вадин; удостоверение по чл.264, ал.1 от ДОПК
изх.№1876/23.10.2019г. на община Оряхово.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника чрез юрисконсулт Ц.Д.е постъпил писмен такъв.Със
същия исковата молба се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана.
Сочи се, че имот с
пл.№152 в парцел III-152, в кв.II
по стар план на с.Д. В., одобрен с Указ №7/10.02.1911г. за улична регулация и
със Заповед №353/10.03.1911г. за дворищна регулация е идентичен с имот с пл.№10
по действащ ЗРП на селото, одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на ОНС –
гр.Враца.Отразено е, че имот №10 е извън строителната граница на населеното
място – терен извън регулация със ЗРП на селото, одобрен със Заповед
№232/14.02.1974г. на ОНС – гр.В., същият имот по застроителен план бил
предвиден за озеленяване, а в кадастралната основа на действащия план са
отразени едноетажна паянтова жилищна сграда от 21 кв.м. и едноетажна паянтова
стопанска сграда от 20 кв.м..Сочи се, че в издадено от община О. удостоверение
с изх.№АБ-2/14.01.2020г. било отбелязано, че имотът е извън строителната
граница от 14.02.1976г., поради което и към момента на съставяне на документите
за собственост – 14.01.1976г. и 12.06.1996г., е бил извън регулация.
Сочи се, че
процесният имот е собственост на МЗГ-ДЛ съгласно Заповед №178/16.12.2010г. на
директора на ОДЗ – В., с която същият е изключен от земите по чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ и е причислен към ГФ-ДЛ, предвид факта, че представлява територия по
чл.4, ал.1б от ППЗВСГЗГФ, съгласно който горите в териториите от 200-метровата
ивица покрай границите на РБ, включително и островите по граничните реки, не
могат да бъдат възстановени в съществуващи или възстановими стари граници.
Към отговора са
представени заверени копия от следните писмени доказателства – пълномощно;
преписка №3020 на Ц. П.; три броя скици и удостоверение от община Оряхово;
пълна история на имот №000002; регистър на имоти по чл.19 от ЗСПЗЗ; Заповед
№178/16.12.2010г. на директора на ОДЗ – Враца; партида на имот №000002; Решение
№31/26.10.2000г.; Решение №7В/23.04.2001г.; Решение №4/03.04.1995г.; Протокол
№56Д/29.09.1992г. и пълна история на имот №036018.
По делото като
подпомагаща страна в процеса на страната на ответника е конституирано „
Северозападно държавно предприятие „.От същото по делото е постъпило становище,
с което поддържат писмения отговор на ответника, оспорил исковата молба като
неоснователна и недоказана.Счита се, че с представените с отговора писмени
доказателства, ответникът е доказал осъществяване на основанието, на което е
придобил правото на собственост.
В откритото съдебно заседание ищецът
чрез процесуалния си представител адв.Ц.К. поддържа предявения иск.Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорват иска.
В съдебно заседание са разпитани
свидетелите В. Т. О. и С.В.И..
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост
на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №61, том 1, дело №163/1996г.
на РС – О., Ц. П. П. и К. П. Б., и двамата от с.Д. В., били признати за
собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот –
дворно място с площ от 3000 кв.м., с построени две жилищни сгради, едната върху
37 кв.м., а другата върху 64 кв.м., който имот съставлява парцела с кадастрален
№10 по кадастралния план на с.Д. Вадин, до съседи - ул.р.Дунав, Д. М. и Д. Р.Т..
От представеното по
делото удостоверение за наследници изх.№3-4952/23.08.2019г., издадено от община
Русе на Ц. П. П.се установява, че Ц. П. е починала на 05.08.2007г. и е оставила
за свои законни наследници дъщеря си – ищцата Б.Г.Д. и внука си – М.М. С.,
последният син на починалата на 30.10.2003г. дъщеря на Ц. П. – Д. Г. С..
Видно от
представената по делото скица на имот с №000002, същият се намира в землището
на с.Д. В., ЕКАТТЕ:22321, общ.О..Същият е собственост на МЗГ – Дл., рег.№6632
въз основа на Заповед по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ №178/16.12.2010г..Имотът е
държавна частна собственост, с площ от 71.493 дка, с начин на трайно ползване
гора в земеделски земи, находящ се в местността „ Оборите „, отдел 69/д, при
граници и съседи, както следва – имот №000158 – горско стопанска територия,
землищна граница, собственост на МЗГ – НУГ, имот №000011 – път IV
кл. На община Оряхово, №000025 – населено място на с.Долни Вадин и №000001 –
гранична река на държавата – МОСВ.
От представеното по
делото удостоверение за факти и обстоятелства и идентичност по УТ от община
Оряхово, изх.№АБ-2/14.01.2020г. се установява, че имот пл.№152, урегулиран в
парцел III-152 в кв.2 по стар план на с.Д. В., одобрен с
Указ №7/10.02.1911г. за улична регулация и Заповед №353/10.03.1911г. за
дворищна регулация, е идентичен с имот с пл.№10 по действащия ЗРП на с.Д. В.,
одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на ОНС – В..Отразено е, че имот с пл.№10,
описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност
№10, том 1, дело №9 от 14.01.1976г., с който признават Д. М. Б. за собственик
на дворно място от 1380 кв.м., заедно с построената в него къща и имот с
кад.№10, описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
наследство и давност №61, том 1, дело №163 от 12.06.1996г., с който признават Ц.
П. П. и К. П. Б. за собственици на дворно място с площ от 3000 кв.м., с
построени две жилищни сгради от 37 кв.м. и 64 кв.м., е имот от ЗРП на с.Д. В.,
одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на ОНС – Враца.Посочено е, че имот №10,
описан в по – горе изброените документи за собственост, придобитипо давност и
давност и наследство, е имот извън строителната граница на населеното място –
терен извън регулация със ЗРП на с.Д. В., одобрен със Заповед №232/14.02.1974г.
на ОНС – Враца, както и, че същият имот по застроителен план е предвиден за
озеленяване, а в кадастралната основа на действащия план са отразени едноетажна
паянтова жилищна сграда от 21 кв.м. и едноетажна паянтова стопанска сграда от
20 кв.м..Като забележка е отразено, че имот №10, е имот извън строителната
граница от 14.02.1974г., датата на одобряване на действащия план на с.Д. В.,
както и, че съответно по време на съставяне на документите за собственост –
14.01.1976г. и 12.06.1996г., имотът е бил извън регулация.
Със Заповед
№178/16.12.2010г. на директора на ОДЗ – Враца, имот №000002 е изключен от
земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и е причислен към ГФ-ДЛ, предвид факта, че
представлява територия по чл.4, ал.1б от ППЗВСГЗГФ, съгласно който горите в
териториите от 200-метровата ивица покрай границите на РБ, включително и
островите по граничните реки, не могат да бъдат възстановени в съществуващи или
възстановими стари граници.
По делото от ОСЗ –
Оряхово е представена пълна история на имот №000002 в землището на с.Долни
Вадин, обл.Враца към дата 02.01.2020г..От същата се установява, че партидата на
имота е била открита на 09.11.2011г., както и, че същият представлява гора в
земеделски земи с площ от 71.493 дка, в местността „ Оборите „, с вид на
територията по предназначение – за нуждите на селското стопанство, държавна
частна собственост, възстановен по ЗСПЗЗ в нови реални граници.За бивши
собственици на имота са посочени както следва:
- земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ, рег.№6305, гр.Оряхово, с начин на придобиване по ЗСПЗЗ и документ за
собственост – Решение по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ / чл.27 от ППЗСПЗЗ / за
възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне №4 от
03.04.1995г., с регистрация на 26.06.2001г. и собственост до 08.05.2015г.;
- сегашен собственик
на имота е МЗГ – ДЛ, рег.№6632, с начин на придобиване земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,
с регистрация на 08.05.2015г. и документ за собственост – Заповед на директора
на ОД „ Земеделие „ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение
на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ №178 от 16.12.2010г., издадена от ОДЗ – Враца
за 71.492 дка.;
По делото е
представено и копие от договор от 1943г..
Вещото лице е
изготвило експертното заключение след проучване на материалите по делото и
оглед на място.От
заключението му се установява следното:
Процесният имот е терен, който се
ползва като дворно място от семейството на ищцата, като в момента попада в
картата на възстановената собственост, т.е. намира се извън регулация.
За с.Д. В.вещото лице е отразило, че
има запазени два регулационни плана – регулационен и кадастрален план, одобрен
1911г. и регулационен и кадастрален план, одобрен 1974г..Посочило е, че по
плана от 1911г., на основание на който е изготвен договора от 1932г., който
договор не се чете добре, процесният терен се е намирал около УПИ III-152, кв.2, като за този район е
имало утвърдена арегулация и терена е бил в регулация.През 1974г. бил изготвен
нов регулационен и кадастрален план, в който терена на процесния имот
представлява имот от кадастрален номер 10, без да има регулационни граници,
т.е. с плана от 1974г. имота излиза от регулация и е означен само с кадастрални
граници.Това важало и за съседния от изток имот №11, както и половината от
имотите в западна посока, които се разделяли на част в регулация и част извън
регулация.
В заключението е посочено, че няма
други открити данни кога имота е изведен извън регулация, като е уточнено, че
през 1961г. е било издадено Постановление на МС, с което масово крайни парцели
/ обикновено незастроени / били извеждани от регулация, но за процесния имот
нямало открити данни.Видно било обаче, че през 1974г. същият вече е бил извън
регулация.
Отразено е, че на скицата към
експертизата вещото лице е съпоставило кадастралните граници на имота / с лилав
цвят „ магента „ / по план от 1974г. и границите на имот №000002 по картата на
възстановената собственост в землището на с.Д. В..Уточнено е, че до датата на
изготвяне на експертизата, землището на с.Д. В. не е съвместено в кадастралната
карта.
Посочено е, че при изготвянето на
плановете за земеразделяне през периода около 1992-1995г., техническите служби
на общините са подавали границите на регулациите на населените места, за да се
изготви плана за земеделските земи, то техническите служби не е имало как да
подават други граници, освен утвърдените с регулационния план, одобрен
1974г..Процесният терен вече е бил извън регулация и се е разпределял с плана
за земеразделяне.
При факта, че видимо се виждало, че
на място има дворни места, първоначално територията на имот №000002 е била
определена като територия по чл.19 – непотърсена от стари собственици с Решение
на ПК №4 от 03.04.1995г. на основание чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ.След това обаче,
през 2010г. процесния имот бил причислен към горския фонд.
На място вещото лице заснело с
професионален GPS точки около
сградите, съществуващи в имота и след нанасяне върху картата на възстановената
собственост установило, че те действително са в терен извън
регулация.Установило е, че на място има трайни знаци – ограда от телена мрежа и
метална порта на южната и западната граница на поземлен имот №10.На изток е
дере, а на север – стръмен склон към течението на р.Дунав.Установило е още, че
в поземления имот има построени две масивни сгради и една паянтова – складова,
както и, че имота се поддържа – окосена трева, чист терен, сравнително добро
състояние на сградите.
Вещото лице е посочило, че имотът не
може да е включван в ТКЗС или други селскостопански организации.Теренът на
същия не позволявал обработка в земеделски блок и граничи с дворни места.Също
така нямало данни в техническата служба в гр.О. имотът да е отчуждаван, както и
нямало данни за проведено мероприятие, налагащо отчуждаването му.
Посочено е, че около имота има
изградена инфраструктура – водопровод, улична настилка в близост до входа.
В заключение е посочено, че
процесния терен е извън регулация по регулационен и кадастрален план от 1974г.,
както и, че в момента това е част от имот №000002 по картата на възстановената
собственост на землището на с.Д. В., обл.Враца.
Към заключението на вещото лице е
изготвена скица / скица №2 /, чрез която е извършена съпоставка на
кадастралните граници на имот №000002 и кадастралните граници на имот пл.№10 по
регулационния план от 1974г..
В съдебно заседание вещото лице
поддържа така изготвеното заключение.Уточнява, че за с.Д. В. няма приета
кадастрална карта.Сочи, че по плана от 1911г. имота е бил ограден от улица и в
северната си част, а на юг е опирал до друг имот, а в момента северната граница
на дворното място попадала в наклон – свличаща се земя към течението на
р.Дунав.В източна посока има дере, като на място се виждали и остатъци от лозе,
което е било вътре в имота.Терена е окосен, сградите се виждали добре и
представлявали една двуетажна жилищна сграда със стопанска постройка до нея и
втора жилищна сграда.Имотът в западна посока има трайни граници – ограда от
телена мрежа, която на места е порушена, а на други има останали колове.Има
входен метален портал към централната улица на селото, която попада на юг от
имота, а на север е р.Дунав.
Уточнява, че процесния нотариален
акт е бил съставен на основата на плана от 1974г., т.е. имота в него е посочен
само като кадастрален номер 10, без да се сочи УПИ или квартал, което
означавало, че е само кадастрален имот, добавен като край на регулацията , т.е.
същия е посочен като кадастрални граници на имот, но без да бъде в
регулацията.Кадастралните граници били тези и по този план бил съставен
нотариалния акт, а евентуални разлики можело да се получат от това, че
техническото лице, очертало квадратурата, го е разделило на геометрични фигури
и е извършило изчисленията само математически, а не по цифрови данни /
координати /.По отношение на приложения стар договор сочи, че същият е
нечетлив, а това, което е прочетено е вписано в заключението.
Вещото лице уточнява по отношение на
трайните граници на имота следното – западната граница е стръмен наклон, като
по нея има остатъчнаограда, южната граница е дере, северната граница се вижда
трудно, тъй като на място има свличане на терена, като в североизточния ъгъл и
в северната част поради свличане на терена не може да се каже къде точно е
границата.
Сочи, че не е било извършено
измерване на трайните граници и не може да каже със сигурност дали съвпадат с
кадастралните граници на плана от 1974г. абсолютно точно.Сочи също, че целият
имот, описан в нотариалния акт попада в поземлен имот №000002, с изключение на
малка част намираща се в североизточния ъгъл на регулацията, означена на скица
№2 към експертното заключение под формата на триъгълник и с точка А.Уточнява,
че правата черта на ляво от означената т.А и надолу от същата тази точка, е
границата на регулацията, както и, че със зелено на скицата е означена крайната
регулационна граница.Посочва, че територията, включена в триъгълника, означен с
т.А, в момента попада в регулация и то в имот, собственост на трети за делото
лица, както и, че същата тази територия е част от имота, описан в процесния
нотариален акт.На приложената към заключението скица №2, имотът описан в
процесния нотариален акт е ограден с червена линия и е отбелязан с цифрата 10 и
щрихи под формата на точки.
От заключението на изготвената по
делото допълнителна експертиза се установява, че процесния терен е извън
регулация по регулационен и кадастрален план от 1974г., като в момента в по –
голямата си част попада в имот с номер 000002 по картата на възстановената
собственост в землището на с.Д. В., обл.В..Установява се, че триъгълникът около
т.А, попадащ в регулацията на селото / при нанасяне след графична съпоставка /
е с площ 15 кв.м..
В съдебно заседание вещото лице
поддържа представеното допълнително заключение.Уточнява, че извън регулация е
останалата част от процесния имот, която попада в имот №000002, която е с площ
от 2985 кв.м., която площ се получава след изваждане 15 кв.м. от площта на
имота, посочена в нотариалния акт – 3000 кв.м..
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е
претенция на собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо
правото си срещу лице, което го оспорва или го смущава.Целта на защита е
разрешаването на спора за материалното право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с
конкретния имот, като се осуети занапред възникването на нов спор за материалното
право на същото основание.
За да е налице интерес от
предявяването на такъв иск, достатъчно е да се оспори претендираното или да се
претендира оспорваното от ищеца право.Наличието на интерес се обуславя от
формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че
е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на
иск.Предявяването на установителен иск за установяване правото на собственост
от владеещ собственик против невладеещ, но претендиращ същото право е допустимо
тогава, когато правата са засегнати.В случая ответникът разполага с титул за
собственост по отношение на претендирания имот, който от формална страна го
легитимира като носител на права по отношение на този имот, противопоставими на
правата на ищеца.
Уважаването на иска по чл.124, ал.1
от ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената
му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание.В
качеството си на страна, заявяваща правото на собственост върху процесния имот,
ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание.
В случая, видно от съдържанието на
исковата молба ищецът претендира да се приеме за установено спрямо ответника,
че ищецът и останалите наследници на Ц. П. П., б.ж. на гр.Р., както и
наследниците на К. П. Б. са собственици на няколко придобивни основания – на
основание наследяване от праводателя Ц. П.П., б.ж. на гр.Р., обл.В., починала
на 05.08.2007г., и в евентуалност – на основание придобивна давност на част от
недвижим имот / на 3000 кв.м. /, обективиран в нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №61, том – 1, дело
163 от 1996г. на РС – О., понастоящем попадаща в поземлен имот №000002 в
землището на с.Д. В., местността „ Оборите „, с обща площ от 22.649 дка,
собственост на Министерството на земеделието, храните и горите.
Следва да се
отбележи, че съгласно чл.31, ал.1 и ал.2 от ГПК, по дела, които се отнасят до
недвижими имоти – държавна собственост, държавата се представлява от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, освен ако в закон не е предвидено
друго.В разпоредбите на чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ и чл.27, ал.6 от ЗГ е посочено,
че по дела, отнасящи се до земи от държавния поземлен фонд, съответно до гори и
земи от държавния горски фонд, държавата се представлява от министъра на
земеделието, храните и горите или оправомощени от него лица, какъвто е и
настоящия случай.
Безспорно се
установи, че за с.Д.В., обл.В. има запазени два регулационни плана – регулационен и кадастрален план,
одобрен 1911г. и регулационен и кадастрален план, одобрен 1974г..
От доказателствата по делото и от
заключението на изготвената по делото техническа експертиза и допълнителна
такава се установи, че наследодателят на ищеца е бил собственик на основание нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №61,
том – 1, дело 163 от 1996г. на РС – Оряхово на недвижим имот от 3000 кв. метра, ведно с построените в
него две жилищни сгради, едната върху площ от 37 кв.м., а другата върху площ от
64 кв.м., съставляващ парцел 10, който имот до 1974г. е бил в регулацията на
с.Долни Вадин, обл.Враца по регулационния план от 1911г..По този план, процесния терен се е
намирал около УПИ III-152, кв.2.С регулационния план от 1974г., по – голямата
част от процесния имот, а именно 2985 кв.м. били изведени извън регулация.На
приложената към заключението скица №2, имотът описан в процесния нотариален акт
е ограден с лилава линия и е отбелязан с цифрата 10 и щрихи под формата на
точки.Горепосоченият нотариален акт бил съставен на основата на плана от
1974г., т.е. имота в него е посочен само като кадастрален номер 10.
Първоначално, при
приемането на исковата молба претендираният имот е описан като такъв от 3000
кв. метра, изключен от регулацията на с.Д. В., обл.В. и представляващ част от поземлен
имот №000002 в землището на с.Д.В., местността „ О. „, с обща площ от 22.649
дка, собственост на Министерството на земеделието, храните и горите.
От заключението на
извършената техническа експертиза обаче се установява, че частта от имота,
обективиран в нотариалния акт от 1996г., която е извън регулация и се
претендира от ищеца, и попада в имота на ответника, е с обща площ от 2985 кв.м..Това е така, тъй като при
изготвянето на новия регулационен и кадастрален план от 1974г., част от имота,
а именно 15 кв.м. не била изключена от регулация, а попаднала в съседно дворно
място.Тази част от 15 кв.м. е означена на приложената по делото скица №2 под
формата на триъгълник и с точка А.
Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице, с което по категоричен начин се конкретизират имотите и частите
от имоти, които образуват процесния имот, а от тук и неговата индивидуализация
по местонахождение и площ, обективирана в приложената към експертното заключение
скица - съпоставка, която е неразделна част от настоящето решение.
След като частта от 2985 кв.м. от
имота, обективиран в нотариалния акт от 1996г., била изключена от регулация, същата
придобила статут на земеделска земя и била включена в поземления фонд, в
следствие на което тази част попаднала сред земите, които били възстановени по
реда на ЗСПЗЗ.Това станало с Решение на ПК №4 от 03.04.1995г. на основание
чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Със Заповед №178/16.12.2010г. на директора
на ОДЗ – В., частта от 2985 кв.м. от процесния имот била изключена от земите по
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и била причислена към ГФ-ДЛ, предвид факта, че
представлява територия по чл.4, ал.1б от ППЗВСГЗГФ, съгласно който горите в
териториите от 200 - метровата ивица покрай границите на РБ, включително и
островите по граничните реки, не могат да бъдат възстановени в съществуващи или
възстановими стари граници.
Частта от описания в нотариалния акт
от 1996г. имот, която била изведена от регулация попадала в поземлен имот №000002
в землището на с.Д. В., местността „ О. „, с обща площ от 22.649 дка,
собственост на Министерството на земеделието, храните и горите.
Също така се установи, че описания в
нотариалния акт от 1996г. имот на място е терен, който се ползва като дворно
място от семейството на ищцата.Същият по плана от 1911г. е бил ограден от улица
и в северната си част, а на юг е опирал до друг имот.В момента има трайни знаци
– ограда от телена мрежа и метална порта на южната и западната граница на
поземлен имот №10.На изток е дере, като на място има и остатъци от лозе, а на
север – стръмен склон / свличаща се земя / към течението на р.Дунав.Установено
е още, че в поземления имот има построени две масивни сгради и една паянтова –
складова, както и, че имота се поддържа – окосена трева, чист терен,
сравнително добро състояние на сградите.Около имота има изградена
инфраструктура – водопровод и улична настилка в близост до входа.
В годините на колективизацията е
съществувал стремеж да се изключат от строителната част онези терени, които са
подходящи за обработване и надхвърлят нормативите за предвидената регулационна
площ на даденото населено място.След изключването на съответните имоти от
регулация, е следвало да се изпълни процедурата, предвидена в т.4 на ПМС
№216/08.11.1961г. за подобряване градоустройственото планиране на населените
места и увеличаване фонда за обработваемата земя.Тази разпоредба е предвиждала
собствениците да бъдат обезщетени за направените от тях подобрения и трайни
насаждения, съобразно действащия тогава ред по ЗПИНМ / отм. /Само ако посочената
процедура е била изпълнена, имотите е могло да бъдат включени в окрупнен масив
на ТКЗС.
По делото не са налице данни имотът
да е попадал във физическите блокове на ТКЗС, ДЗС и други стопански
организации.Също така при огледа на място от вещото лице е установено, че
имотът е ограден и няма как да е обработван в земеделски блок, тъй като теренът
на същия не позволявал обработка в земеделски блок и граничи с дворни места.Установено
е още, че процесния имот се ползва от семейството на ищеца, като вещото лице е
достигнало до този извод, тъй като в него има застрояване със сгради, изградени
от семейството и че същият е видимо поддържан.
Не се установи по делото имотът да е
бил публична или частна държавна собственост, както и общинска собственост,
напротив, установи се, че същият много преди 1996г. е бил собственост на
наследодателите на ищцата.
Фактът на владение върху имота се
установява и от разпитаните по делото свидетели – В.О. и С. И..Първият свидетел
е собственик на имот, съседен на процесния такъв.Същият сочи, че спорния имот
не е изоставян от наследодателите на ищцата, не е бил отчуждаван, не е бил в
ТКЗС, като първоначално оградата му е била от плет, а сега е с телена
мрежа.Посочва още, че в имота е имало стара къща, а сегашната къща е била
построена от родителите на ищцата.Свидетелката И. също притежава имот, съседен
на процесния.Сочи, че от раждането й, преди 63 години, процесния имот е бил
собственост на семейството на ищцата, които живеели в него, както и, че в имота
винаги е имало ток и вода, и че същият никога не е бил изоставян.Съдът
кредитира показанията на тези свидетели тъй като същите кореспондират със
заключението на вещото лице и събраните писмени доказателства.
По делото са представени
доказателства, които установяват родствената връзка между единия от
собствениците на имота по нотариалния акт от 1996г. и ищеца по делото, а именно
удостоверение за наследници изх.№3-4952/23.08.2019г. на община Русе.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че е установено по безспорен начин придобиването на правото на собственост
върху процесния имот от майката на ищцата – Ц.П. П..След смъртта на
последната на 05.08.2007г., процесният имот по силата на закона е станал
собственост на нейните наследници по закон, както и собственост на наследниците
на К. П. Б..
Видно от всички писмени
доказателства е, че процесния имот, така както е описан в нотариалния акт от
1996г. е имал селищен характер преди 1974г., когато е бил включен в РП на с.Д.
В. от 1911г..Това, че в последствие същият е намерил графично отражение в КВС
не се отразява на неговия статут.Затова неприложими са процедурите за
възстановяване, както и специалните правила за опазване на земеделските земи.Съгласно
чл.10 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопански
имоти, които са били отнети от собствениците им.Разпоредбите на ЗСПЗЗ са
неприложими по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на
населеното място, за което липсват данни да е включвано в ТКЗС или фактически
да е отнето след надлежно обезщетяване на собственика.В този смисъл е и Решение
№249/04.07.2011г. по ГД №621/2010г. на 1-во г.о. на ВКС, в което е посочено, че
приложното поле на ЗСПЗЗ се изключва за имоти, които имат селищен характер
извън регулационния план, застроени са със жилищни сгради, притежание на
некооператори, от които не са били фактически или юридически отнети.В случая
процесния имот не представлява земеделска земя по смисъла на чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ, не е бил включван в масивите на ТКЗС и собствениците му не са инициирали
производство за възстановяването му от ПК – Оряхово именно поради тази причина,
напротив, първоначално наследодателите на ищеца, а в последствие и той са
владеели и владее имота в съществуващи стари реални граници.Спорното място е
отразено в приложената към заключението на изготвената техническа експертиза
скица №2, като същото е оградено с лилава линия, отбелязано е с цифрата 10 и щрихи
под формата на точки.От същото следва да се изключи частта под формата на
триъгълник, означен на скицата с т.А.Същото макар и да попада извън
регулационния план на с.Долни Вадин е част от дворното място, придобито от майката
на ищцата и винаги е имало селищен характер.
До горните изводи съдът достигна,
след като съобрази следното:
В случая ищецът се легитимира като
собственик с представения нотариален акт, а ответникът не е доказал
правоизключващите си възражения за наличието на предпоставките за включване на
имотите както в поземления фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, така и за причисляването му
към ГФ-ДЛ, предвид факта, че същият представлява територия по чл.4, ал.1б от
ППЗВСГЗГФ.
Също така характерът
на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или
като селищен, се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който,
земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и /
кумулативно / не се намират в границите на населени места и селищни
образования, определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон,
не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени или
други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности
или други обществени организации, нито представляват дворове или складови
помещения към такива сгради.Разпоредбата на чл.2 от ЗСПЗЗ се намира в глава
първа „ Общи положения „ и определя качеството земеделски земи занапред – от
влизане на закона в сила.
Съгласно
чл.10, ал.1 – ал.14 от ЗСПЗЗ, на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопански имоти, които са били фактически или юридически отнети от
собствениците им.Обаче не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ.В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение с ТКЗС, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е
статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се
приеме, че този имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.Не всички
земеделски имоти, находящи се извън регулационния план на населеното място имат
земеделски характер.В някои случаи тези имоти – застроени с жилищни или
стопански сгради или незастроени, но ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или биват изключени от него по силата на ПМС
№216/1961г..Независимо от това обаче, те могат да запазят селищния си характер,
да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата,
които ги владеят като дворни места.Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са
могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и
при условията, посочени в ТР №104/26.06.1964г. на ОСГК на ВС.Ако не са били
членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло.Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от
ЗСПЗЗ, тъй като в този фонд влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но останали незаявени в законните срокове.
В
настоящата хипотеза в действителност липсват доказателства имотът да е бил
внасян в ТКЗС, за да се приеме, че същият се е считал внесен в кооперативното
стопанство по силата на чл.8 от Примерния устав на ТКЗС.Също така ответникът не
е представил доказателства, че отделните части по заключението на вещото лице,
от които се състои процесния имот са били част от кооперативното земеползване,
както и, че са били одържавени или отнети по друг начин и следователно са
подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ.Когато такива доказателства липсват, не
може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното
място да се направи извод, че е подлежал на реституция по реда на този закон и
след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във
фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В случая имотът не подлежи на
реституция, тъй като не са налице предпоставките на чл.10 от ЗСПЗЗ и чл.14 от
ЗСПЗЗ – имотът не е включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански
организации, не е отнеман от наследодателя на ищеца, не е одържавяван и не е
предоставян за ползване на други лица.
Когато се разрешава спор относно
собствеността на подлежащ на реституция недвижим имот / гора или земеделска
земя /, съобразно специалните закони ЗВСГЗФГ и ЗСПЗЗ, меродавният момент, към
който се установява собствеността, е моментът на национализация на горите /
48-49г. /.
С оглед на характера
на предявения иск и твърдението на ищеца, че наследодателите му са били
собственици на процесния имот, то в настоящето производство ответната страна
следваше да установи обстоятелството, че процесния имот е държавен по силата на
закона към момента на национализацията, въз основа на което да се направи
категоричния извод, че този имот представлява държавна собственост.
По делото не са
представени надлежни доказателства, установяващи принадлежността на процесния
имот към държавния горски фонд към релевантния за делото период, т.е. липсват
данни по делото, че държавата е била собственик на процесния имот на конкретно
правно основание към момента на национализацията.Напротив, данни в обратната
насока се съдържат в заключението на вещото лице и другите събрани по делото
доказателства, а именно, че имотът е бил в регулация до 1974г., след
извеждането му извън регулация е продължил да има селищен характер, както и, че
същият е бил собственост на наследодател на ищеца.
В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че в КВС на землището на с.Д.В., първоначално имота
е бил земеделска земя.С оглед на това не би могло да се приеме, че е допуснато
дублиране на земи от горския фонд със земи по картата на възстановената
собственост по ЗСПЗЗ.При това положение, единственият логичен извод е, че
първоначално процесният имот е включен в картата на възстановената собственост
по ЗСПЗЗ, защото не е бил включен в горския фонд.
Съгласно чл.4, ал.1б, гори и земи от горския фонд,
които не могат да бъдат възстановени на бившите им собственици в съществуващи
или възстановими стари граници, са горите - изключителна държавна собственост в
териториите от 200-метровата ивица покрай границите на Република България,
включително и островите по граничните реки.
Съгласно действащия
до 09.04.2011г. от ЗГ, публична държавна собственост са горите в териториите от
200 - метровата ивица покрай границите на Република България, с изключение на
островите по граничните реки, включително 200 - метровата ивица по бреговата
тераса на р.Дунав / чл.7, ал.3, т.4 от ЗГ – отм. /.
Съгласно чл.27, ал.3,
т.7 от ЗГ, горските територии в 200 -метровата ивица покрай границите на
Република България с държави, които не са членки на Европейския съюз, както и
горските територии, включени в границите на системите и съоръженията за
предпазване от вредното въздействие на водите са публична държавна собственост.
Съгласно §1, т.1 от
ДР на ЗВСГЗГФ, „ горски фонд „ е всяка територия извън строителните граници на
населените места, определени с подробен устройствен план или с околовръстен
полигон, предназначена основно за гори и обхваща – гори, храсти, земи за
залесяване, недървопроизводителни земи.
Видно от текстовото
съдържание на горецитираните разпоредби става въпрос за гори и земи от горския
фонд.По делото обаче не се установява процесния имот някога изобщо да е бил
включван в горския фонд.Твърдението на ответника, че са били налице условията
както за реституция на процесния имот предмет на настоящия правен спор, така и
тези по – чл.27, ал.3, т.7 от ЗГ, не се доказа.По делото не се събраха никакви
данни и писмени доказателства за това, че държавата някога е била собственик на
този имот.
Както беше посочено, ищецът по настоящето дело се е легитимирал с нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №61,
том – 1, дело 163 от 1996г. на РС – Оряхово, с който неговият
наследодател Ц.
П. П., б.ж. на гр.Р., обл.В., починала на 05.08.2007г. е придобил процесната част от обективирания в нотариалния акт недвижим
имот.Имотът е бил в регулация и не е бил нито земеделска земя, нито гора или
горска територия при придобиването му от наследодателите на ищеца.Щом като
собствеността е била запазена, имотът придобит от наследодателите на ищеца е
бил тяхна собственост и не е могъл да бъде одържавен като земя, която няма друг
собственик.
Също така обсъдено бе и
обстоятелството, че в случая по делото няма данни процесната част от имота по
нотариалния акт от 1996г. да е била включвана в блок на стопанството.Разпитаните
по делото свидетели установяват, че както наследодателите на ищеца, така и
самият ищец не е загубил фактическата власт върху нея.С оглед на изложеното по
отношение на процесния имот, собствеността в реални граници не е загубвана и
поради това не е следвало да бъдат възстановявани по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ,
съответно не е имало основание да бъде включен в остатъчния фонд по чл.19 от
ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши, кооперирани земеделски земи и
невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ / Решение №96/15.07.2016г. по дело №5835/2015г.
на ВКС, 1 – во г.о. /.
От съвкупния анализ на
доказателствата по делото се установява, че правото на собственост върху имота
не е губено, владението не е губено в реални граници, имотът не е включван в
ТКЗС, поради което не е станал част от кооперативно земеползване, не е бил одържавяван,
нито отнеман на друго основание, запазил е статут на частна собственост и е
владян в реални граници, поради което не са били налице основания за
включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.Процесният имот,
макар да се намира извън регулационния план е запазил селищния си характер, тъй
като е продължил да бъде част от дворното място на наследодателя на ищеца.Последното
се установява и от заключението на вещото лице, което на място е установило, не
само, че процесната част е част от имота, описан в нотариалния акт от 1996г., който
имот е попадал в регулацията на селото по регулационния план от 1911г., но и,
че целия имот, включително и тази му част попадаща извън регулация е ограден и
застроен.Имотът е владян първоначално от наследодателите на ищеца, а в
последствие и от самия ищец по кадастралните му граници по РП от 1974г. на с.Д.
В., означени с лилав цвят на скица №2.
Ответникът не е въвел възражение,
съответно не е представил доказателства, че процесната част от имота с площ от 2161
кв.м., измерени по кадастрална карта, попадаща в собствения му имот №000002 в
землището на с.Д. В., обл.В., обективиран на скицата – съпоставка е била част
от кооперативното земеползване, била е част от горския фонд или е била одържавена
или отнета по друг начин и следователно е подлежала на реституция по реда на
ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ.Когато такива доказателства липсват, не може само от факта,
че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се направи
извод, че е подлежал на реституция по реда на тези закони и след като не е бил
заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 от
ЗСПЗЗ.
По отношение на частта на иска, с
която се иска да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът е собственик по силата на процесния нотариален акт от 1996г. на 15 кв.м.
от недвижимия имот с обща площ от 3000 кв.м., която част от 15 кв.м. е означена на приложената по делото
скица №2 под формата на триъгълник и с точка А, делото следва да бъде
прекратено.Това
е така, тъй като от допълнително изготвеното заключение на вещото лице се
установява, че тази част от 15 кв.м. попада в регулацията на с.Долни Вадин, не
е част от имот №000002 и е собственост на трети за настоящето производство лица, поради което ответникът Министерството на
земеделието, храните и горите не е надлежна страна по
делото в тази му част и исковата претенция спрямо нея е недопустима.С оглед
гореизложеното, производството в тази му част, следва да бъде прекратено.
Съдът
намира, че следва за прецизност да посочи, че съгласно утвърдената съдебна
практика предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците е
действие на обикновено управление на съсобствената вещ, поради което
съсобствениците са обикновени, а не необходими другари и всеки от тях има право
и може да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице иск за ревандикация
на съсобствената вещ.
С оглед
изхода на спора на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в размер
на 850.00 лева / осемстотин и петдесет лева /, от които 450.00 лева за
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лева, които ответникът следва да понесе.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Оряхово и дължимата по
делото държавна такса в размер на 98.89 лева / деветдесет и осем лева и
осемдесет и девет стотинки /.
Мотивиран от горното,
Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО по предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК в частта му,
в която се иска да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът е собственик на основание наследяване от праводателя Ц. П. П., б.ж. на
гр.Р., обл.В., починала на 05.08.2007г., и в евентуалност – на основание
придобивна давност на недвижим имот от 15 кв.м. който имот е идентичен с част
от недвижим имот, обективиран в нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по наследство и давностно владение №61, том – 1, дело 163 от 1996г. на
РС – Оряхово, границите, на който недвижим имот от 15 кв.м. на изготвената от вещото лице скица №2, която скица е
неразделна част от решението на съда са означени под формата на триъгълник, означен на скица №2 с т.А.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на Министерството
на земеделието, храните и горите, че наследниците на Ц. П.П., ЕГН:**********, б.ж. на
гр.Р., починала
на 05.08.2007г., измежду
които и ищцата Б.Г.Д.,
ЕГН:**********, с адрес ***, както и наследниците на К. П. Б., б.ж. на гр.Н.,
са собственици на недвижим
имот от 2985 кв.м.,
който имот е идентичен с част от недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №61,
том – 1, дело 163 от 1996г. на РС – Оряхово, изключен е от регулацията на с.Долни
Вадин, обл.Враца и представлява част от поземлен имот №000002 в землището на
с.Д. В., местността „ Оборите „, с обща площ от 22.649 дка, собственост на
Министерството на земеделието, храните и горите, границите, на който недвижим
имот от 2985 кв.м. на изготвената от вещото
лице скица №2, която скица е
неразделна част от решението на съда са означени с линия в лилав цвят, като
имота е обозначен с цифрата 10 и запълнен с точки, с изключение на частта от гореописаните граници на
имота, която е под формата на триъгълник, означен на скица №2 с т.А.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Министерството на земеделието, храните и
горите, ДА ЗАПЛАТИ
на Б.Г.Д.,
ЕГН:********** с адрес ***, сумата от 850.00 лева / осемстотин
и петдесет лева / за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Министерството на
земеделието, храните и горите, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Оряхово сума в размер на 98.89 лева / деветдесет и осем лева и
осемдесет и девет стотинки /, представляваща дължимата по делото държавна
такса.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ответника – „ Северозападно държавно предприятие
„, с адрес за призоваване гр.Враца, бул.“ Христо Ботев „ №2, ет.3.Решението има
установително действие в отношенията на третото лице – помагач - „
Северозападно държавно предприятие „, с адрес за призоваване гр.Враца, бул.“
Христо Ботев „ №2, ет.3 от една страна и от друга Б.Г.Д., ЕГН:********** с
адрес ***, а мотивите са задължителни за
третото лице в отношенията му с ответника – Министерството на земеделието, храните и
горите на основание чл.223 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: