О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 464
Гр. Пловдив, 14.11.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Христо Симитчиев
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 554 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 122, изр.1 и 4 от ГПК.
С определение № 12 510/7.11.2019
г., постановено по гр.д. 17 474/2019 г. на
Районен съд-П., районният съд прекратява производството по делото и
повдига спор за подсъдност между РС-гр. П. и ОС-гр.П. пред А. съд – гр. П..
П. апелативен съд прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по т.д. 802/2019
г. на ОС-П. е образувано по насрещната искова молба, представена с отговора на
исковата молба, от ответника по предявения първоначално спор „А.т.1.“ЕООД-с.К.,
след като с определение № 1977/19.09.2019 г. по т.д. 793/2019 г. на ПОС
окръжният съд е отделил насрещните искове, предявени от посоченото дружество
против „В.Т.“ЕООД-гр. П. в отделно производство. В тази насрещна искова молба
ищецът твърди, че освен посочения в първоначалната искова молба превоз на товар
по възлагане от „В.Т.“ЕООД дружеството е извършило и други 14 броя превози на
стоки, за които са издадени посочени фактури и придружаващи ги товарителници на
обща стойност 38 375 лв., която не е заплатена на превозвача от
товародателя, поради което претендира да бъде осъден ответника да му заплати
сумата 38 375 лв., представляваща сбора на извършените 14 броя превози,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. С определение №
2002/26.09.2019 г. окръжният съд приема, че са предявени множество обективно
съединени искове с обща цена на исковете 38 375 лв., като исковите
претенции се основават на 14 самостоятелни договора за превоз на стоки и са за
дължимото навло по всеки от превозните договори, като всеки от исковете е с
цена под 25 000 лв., поради което компетентен да се произнесе по тях е
районният съд. Със същото определение окръжният съд прекратява делото и го
изпраща по подсъдност на РС-П..
Пред РС-П. на 25.10.2019 г. е
образувано гр.д. 17 474/2019 г. и с разпореждане от 28.10.2019 г.
районният съд оставя исковата молба без движение и указва на ищеца да изложи
твърдения дали по всяка една от фактурите е сключен самостоятелен договор или е
налице рамков договор между страните, или са налице трайни търговски отношения
между страните по делото за превоз на товари. С молба от 6.11.2019 г.
дружеството-ищец посочва, че между него и ответното дружество са налице трайни
търговски отношения, свързани с превоз на товари, като по възлагане от
ответника ищецът е извършил 14 превоза на стоки, за които са издадени вече
посочените в исковата молба 14 броя фактури и придружаващи ги товарителници,
като общата стойност на извършените превози е равна на 38 375 лв. С
определение № 12 510/7.11.2019 г. районният съд приема, че с оглед
твърденията в исковата молба и в уточняващата молба е предявен един иск с цена
38 375 лв., тъй като между страните са налице трайни търговски отношения и
всеки един от твърдените да са извършени превози е въз основа на тези
отношения. Затова районният съд преценява, че предявеният осъдителен иск е
подсъден на ОС-П. съгласно нормата на чл. 104,т.4 от ГПК и, тъй като окръжният
съд вече е прекратил делото, е налице спор за подсъдност, който следва да бъде
разрешен от АС-П. съгласно чл. 122 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 104,
т.4 във вр. с чл. 103 от ГПК на районния съд са родово подсъдни като първа
инстанция исковете по граждански дела с цена на иска до 25 000 лв.,
респективно, на окръжния съд са родово подсъдни като първа инстанция исковете
по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. В случая от
ищеца са предявени пред окръжния съд с насрещната искова искове с правно
основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 372,ал.1,предл.2 от ТЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, като се претендира за присъждане на неиздължено от товародателя
възнаграждение в размер на 38 375 лв., ведно с лихви. В насрещната искова
молба е посочено, че освен посочения в исковата молба на „В.Т.“ЕООД превоз
дружеството „А.Т.1.“ЕООД е извършило по възлагане от него и други 14 броя
превози на стоки, за които са издадени 14 броя фактури с товарителници,
съответно посочени, от 8.04.2019 г., 11.04.2019 г., 22.04.2019 г., 30.04.2019
г., 16.05.2019 г., 16.05.2019 г., 23.05.2019 г., 23.05.2019 г., 23.05.2019 г.,
27.05.2019 г., 10.06.2019 г., 14.06.2019 г., 14.06.2019 г., като претенцията е
за присъждане на сумата 38 375 лв., представляваща сбора на извършените 14
броя превози на стоки, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска. С уточняващата молба от 6.11.2019 г. ищецът твърди, че между него и
ответника са налице трайни търговски отношения, свързани с превоз на товари. Действително,
близките дати на извършваните превози дават основание да се приеме, че между
страните са налице трайни търговски отношения във връзка с превози на товари. Договорът
за превоз на товари обаче е специфичен договор, при който по начало се договоря
съгласно чл. 367 от ТЗ извършване на конкретен превоз от превозвача срещу
възнаграждение на товар до определено място. В случая е договорено извършване
на международен транспорт на стоки от И. в Б., (в един от случаите, според
посоченото във фактурата, от Б. до И. и обратно), за който са приложими
разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR), като съгласно нормата на чл. 4
договорът за превоз се установява с товарителница. Не се твърди от ищеца
страните да са обвързани от един единствен договор за транспортна услуга, за да
се приеме, че претендираните от ищеца като дължими суми по всяка една от 14-те
броя фактури, всяка от които е под 25 000 лв., е в изпълнение на същия. От
ищеца с насрещната искова молба са представени заявки за превоз, от които е
видно, че превозите са възлагани конкретно, съответно, извършвани са и след
това за всеки от тях е издавана отделна фактура на конкретна дата. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че в случая са налице сключени между
страните самостоятелно осъществени договори за превоз (в тази насока – определение
№ 805/25.11.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 2954/2013 г., 2 ТО, ТК), всеки от които
е материализиран в конкретно касаещи всеки от тях документи (заявка,
товарителница, фактура), поради което са предявени 14 обективно кумулативно
съединени искове по чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 372,ал.1,предл.2 от ТЗ,
съответно, 14 броя акцесорни искове по чл. 86,ал.1 от ЗЗД, и тъй като цената на
всеки от тях е под 25 000 лв., то те са родово подсъдни на районния съд
съгласно нормата на чл. 103 от ГПК, респективно, компетентен да разгледа делото
понастоящем с оглед чл. 119,ал.4 от ГПК е Районен съд-П., на когото делото
следва да бъде изпратено за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявените искове.
Тъй като определението на
апелативния съд по чл. 122 от ГПК не е преграждащо и за него не е предвидена
изрично възможност да бъде обжалвано пред по-горен съд (в тази насока – т.9 от
ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК), съдът ще посочи, че
настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ при условията на чл.
122, изр.1 и 4 от ГПК, че предявените с насрещната искова молба от „А.Т.1.“ЕООД-с.К.
против „В.Т.“ЕООД-гр.П. искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 372,ал.1,предл.2 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на суми по 14
договора за превоз, за които са издадени посочените в исковата молба фактури и
товарителници, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба, са родово подсъдни на Районен съд – гр. П..
ИЗПРАЩА
делото на Районен съд – гр. П. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)