Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 с-в в открито заседание на тридеcети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 79 по описа за 2021 година, прецени:
Делото е образувано по искове с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди, първоначално предявен като частичен за
30 000 лева, увеличен в съдебно заседание на 30.09.2021 г. на 50 000
лева, и за обездщетение за имуществени вреди с цена на иска 1448 лева.
Пълномощниците
на ищеца П.И.Г. излагат, че на 25.08.2020 г. около 11:15 ч. в гр. Монтана МПС
„Опел Зафира“ с рег. № *****, управляван от Д.Т.Г., при движение по бул.
„Христо Ботев“, в район на пешеходна пътека блъснал ищеца, който пресичал
булеварда. В резултат на произшествието ищецът получил следните травматични
увреждания: полифрагментна фрактура на нивото на латералния тибиален кондилс
подчертана дислокация на фрагмент. Причинените увреждания наложили оперативно
лечение в „МБАЛ д-р Стамен И.“ АД – в дена на постъпването закрито наместване
на фрактура без вътрешна фиксация, и на 31.08.2020 г. открито наместване на фхрактурата
с вътрешна фиксация: заключваща плака за проксимарна тибия с комплект винтове.
В
исковата молба се твърди, че ищецът все още не се е възстановил и изпитвал
силни болки в областта на фрактурата, което налагало приемане на обезболяващи
медикаменти. Левият му крак бил обездвижен, и ищецът не можел сам да става от
леглото и да се грижи за битовите и физиологични нужди, което налагало помощ от
близките за неговото обслужване. Произшествието причинило на ищеца силен стрес,
понижено настроение, тревожност, нарушения на съня, страхови и тревожни
преживявания, свързани със спомени от произшествието и с физическото му
състояние занапред.
Ищецът
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
Към
датата на произшествието за автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***** била в сила
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. Ищецът чрез своя
представител предявил пред ответника „З. „Л.и.“ АД претенция от 26.10.2020 г.,
като с нея и последващи молби представил всички необходими документи.
Ответникът не се е произнесъл по щетата.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца прави искане до съда
да осъди ответника „З.Л.и.“ АД *** да
заплати на ищеца П.И.Г. застрахователно обезщетение в размер на
50 000 лева за претърпени неимуществени вреди, и 1448 лева обезщетение за
имуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска
05.01.2021 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
„З.Л.и.“ АД *** оспорва иска с възражения за прекомерност на исковата претенция
за неимуществени вреди; възражение за съпричиняване на произшествието и
вредоносния резултат; оспорване на твърдените от ищеца немущестевни вреди;
оспорване на основанието и размера на иска за имуществени вреди; оспорване на
претенцията за законна лихва.
С
доклада по делото съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване сключената застраховка гражданска отговорност с ответника „З.Л.и.“ АД
*** за автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *****, съгласно полица ВG/22/120002426910, валидна от 25.08.2020 г.
до 25.08.2020 г. Прието е за безспорно установено и настъпилото ПТП на 25.08.2020 г. около
11:45 ч. в гр. Монтана бул. „Христо Ботев“ между автомобил „Опел Зафира“ с рег.
№ *****, управляван от Д.Т.Г., и пешеходец П.И.Г..
Механизмът
на ПТП се установява от приложените доказателства
от досъдебното производство – протокол за оглед на местопроизшествие,
протоколите за разпит на свидетели в досъдебното производство, имащи характер
на официални документи по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК и съдържащи
извънсъдебни изявления на очевидци за относими към делото факти, както и от
гласните доказателства и съдебно-автотехническата експертиза по настоящото
дело. Произшествието е настъпило, като Д.Т.Г. при управление на л.а. „Опел
Зафира“ с рег. № № ***** с около 40 к/ч, в дъждовно време, не предприела
действия за намаляване скоростта или при небходимост спиране, за да пропусне ищеца
П.И.Г., който пресичал платното по пешеходна пътека тип „зебра“, вследствие на което автомобилът
с предната си част ударил тялото на пешеходеца. Според заключението на вещото
лице (отговор на задача 9), пешеходецът не е попадал в опасната зона за спиране
на автомобила, а причината за настъпилото ПТП е, че водачката не е възприела
своевременно пешеходеца (отговор на задача 10).
С
действията си Д.Т.Г. като водач на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № № ***** е
нарушила чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал пешеходец, преминаващ по
пешеходна пътека. Предвид възрастта на ищеца – 87 години към датата на ПТП, от
водача е допуснато и нарушение на чл. 116 предл. последно от ЗДвП, задължаващо
водача на ППС да бъде особено внимателен към пешеходците в напреднала възраст.
По делото не са събрани доказателства, изключващи вината на водача на МПС,
поради което съдът приема, че не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Получените
травматични увреждания на ищеца се установяват от приложената към делото
медицинска документация и изготвената съдебно-медицинска експертиза. Вследствие
ПТП на пострадалия било причинено многофрагментно счупване на странничния
израстък на лявата голямопищялна кост (в областта на ляво коляно). Пострадалият
бил приет в МБАЛ „Стамен И.“ гр. Монтана, където му било приложено оперативно
лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, заключваща плакща
за проксимална тибия с комплект винтове (епикриза л. 45). Според заключението
на вещите лица, в резултат на травмата се развила прпедно,латерална
нестабилност на коляното и несигурност в походката. От доказателствата по
делото – медицинска документация, показания на св. С.П.Г., СМЕ, се установява,
че след изписването му от болницата, по време на домашното му лечение, ищецът е
претърпял падане, което причинило счупване на лява тазобедрена става. Спорез
заключението на вещите лица, е налице причинна връзка между травматичното
увреждане при ПТП и последващото счупване на лява тазобедрена става.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните фактически и правни изводи:
Виновното
причиняване на ПТП и настъпилите
вследствие на това травматични увреждания имат характер на застрахователно
събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за
възникване на задължение на ответника „З.Л.и.“ АД *** за заплащане на
застрахователно обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се вземат предвид характерът и тежестта на
получените травматични увреждания, проведеното лечение, периодът на
възстановяване, степента на възстановяване на пострадалия и последиците за него
понастоящем.
Вследствие
настъпилото ПТП ищецът е получил счупване на ляво коляно, което довело до
трайно затруднение движението на левия крак, съпроводено със силни болки и с
период на възстановяване 9-11 месеца. На пострадалия било приложено оперативно
лечение. Втората травма като непосредствено следствие от първатасъщо причинила
значителни болки и страдания на пострадалия, на когото се наложила подмяна на
лява тазобеддрена става. Състоянието на ищеца не позволявало да се грижи за
себе си и обусловило необходимост от чужда помощ дори за елементарни физически
нужди (показания на св. Г. л. 162). Ищецът продължавал да изпитва силни болки,
а физическото му състояние му причинило емоционално разстройство (л. 164).
Следва да се вземе предвид и че ищецът е на 88 години, която възраст обуславя
невъзможност за пълно възстановяване на увредения крайник, според заключението
на вещите лица отговор на задача 5 л. 115). Това обуславя извода на съда, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в предявения размер от
50 000 лева.
Върху
това обезщетение ответинкът дължи заплащане на законна лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, в който смисъл е петитумът на
исковата молба.
Искът
за заплащане на обезщетение за имущестевни вреди в размер на 1448 лева е
основателен в пълния му размер. Имуществените вреди се изразяват в разходи за
лечение, които се установяват от приложените по делото платежни документи.
Според заключението на вещите лица, удостоверените с платежни документи разходи
са били необходими и целесъобразни. Поради това, този иск следва да се уважи в
пълния му размер.
Ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 4717,92 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Застрахователна компания Л.И.“
АД гр. София ЕИК *****, адрес за призоваване: гр. София бул. „*****да заплати
на П.И.Г. ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр. София ул. „*****застрахователно
обезщетение в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за неимуществени вреди
и 1448 (хиляда четиристотин четиридесет и осем) лева обезщетение за имуществени
вреди, претърпени вследствие ПТП на 25.08.2020 г. около 11:45 ч. в гр. Монтана
бул. „Христо Ботев“ между автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *****, управляван от
Д.Т.Г., и пешеходец П.И.Г., ведно със законната лихва върху тези суми от
04.01.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумите, както и разноски по делото в размер на 4717,92 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: