№ 13904
гр. С, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110125423 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 157360/07.05.2025 г, с
която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК ** против Б. Е. П., ЕГН **********, чрез своя
законен представител и настойник Н. И. И., ЕГН **********, са предявени искове
с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост
и за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответника. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна енергия за
битови нужди за следния недвижим имот: **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, аб. №
**. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният имот, не е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, като в тази връзка се посочва, че на основание
чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна
1
енергия през заявения в исковата молба период и не е погасил задължението си на
посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да
се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за
заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се
погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1107,36 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, аб. № ** за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 07.05.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 183,50
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2023 г. – 28.04.2025 г., върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 42,71 лева, представляваща цена на предоставена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. -
30.04.2024 г., за имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, аб. № **,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.05.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 10,52 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 17.07.2022 г. - 28.04.2025 г., върху главницата за цена
на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника в производството, с който се оспорват предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
2
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им
клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането
на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
3
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
4
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален акт
за собственост на жилище (апартамент) по чл. 55 от ЗПИНМ № 126, том IV, дело №
726/1971 г., се установява в производството, че на 21.05.1971 г. ГПА и МНР са
придобили собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ **,
находящ се в гр. С, ж.к. С, **, като доколкото по делото не е установено друго,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, съгласно която
частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, т.е.
следва извод, че всяка от ГПА и МНР е станала собственик на ½ идеална част от
процесния имот.
От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален акт
за дарения на недвижим имот № 112, том XII, дело № 1982/1986 г. се установява в
производството, че на 25.04.1986 г., ГПА и НРА дарили на внука си Б. Е. П.
/ответник в настоящото производство/, притежаваната от тях ½ идеална част от
процесния недвижим имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, като
5
по силата на уговорките, обективирани в договора за дарение, инкорпориран в
цитирания нотариален акт за дарения на недвижим имот № 112, том XII, дело №
1982/1986 г., в полза на дарителите е учредено пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху дарената ½ идеална част от процесния имот. От събраните в
производството писмени доказателства се установява по делото, че така
учреденото право на ползване е погасено със смъртта на ГПА и НРА, съответно на
18.11.2004 г. и на 04.04.2006 г.
От представеното и приобщено към доказателствения материал саморъчно
завещание от 12.04.1986 г., се установява в производството, че МНР е завещала на
сина си Б. Е. П., притежаваната от нея ½ идеална част от процесния недвижим
имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **.
По делото не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства,
че МНР е починала на 22.02.2008 г.
Следователно се налага извод, че през процесния период собственик на
процесния недвижим имот е именно ответникът Б. Е. П.. Установява се по делото,
че същият е поставен под пълно запрещение с влязло в сила съдебно решение, като
негов настойник и законен представител е определен да бъде брат му Н. И. И., чрез
който именно ответникът участва в настоящото производство.
Действително от събрания доказателствен материал се установява в
производството, че приживе МНР е била в граждански брак с лицето ИН И..
Същевременно, обаче, по делото липсват доказателства, че към датата на
придобиване собствеността върху ½ идеална част от процесния имот, от страна на
МНР /21.05.1971 г./, бракът между МНР и ИН И. да е бил сключен, респективно,
придобитата от МНР ½ идеална част от процесния имот, да е станала СИО.
Следователно за процесния период Б. Е. П., действащ чрез своя настойник и
законен представител Н. И. И., е следвало да отговаря за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за
6
битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2022 г. – м. 04.2024 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от отдел „Дялово разпределение“ при Т ЕАД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия за
отопление на имот, отдадена от сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване,
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
отдадена от сградна инсталация на стойност от 1022,60 лева и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на стойност от 70,95 лева.
Установява се също, че през процесния период служители на отдел „Дялово
разпределение“ при Т ЕАД редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни
сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника
– общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово
7
горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума
за „доплащане“ в размер на 14,23 лева, която следва да бъде прибавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1107,78 лева, за заплащането на която следва да отговаря
ответникът.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответника Б. Е. П. да заплати в полза на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.05.2022 г. –
30.04.2024 г. и за размера 1107,78 лева, доколкото от ищеца се претендира сума в
по-малък размер, то така предявеният иск, следва да бъде уважен в цялост.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /07.05.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. - 28.04.2025 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
8
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т“ ЕАД на клиенти в гр. С, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът Б. Е. П. е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1107,36 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2022 г. до 28.04.2025 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2023 г. – 28.04.2025 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 244,93 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор/.
По отношение на претенциите за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесният имот. По делото се установи, че Т ЕАД, отдел „Дялово
9
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия, като
точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., се явява основателна, като от
страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което,
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 42,71 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /07.05.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата, представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2022 г. - 28.04.2025 г.,
върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищеца, така и ответниците в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 101,63 лева; 2/
за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева. От ищеца се
претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Б. Е. П., ЕГН **********, чрез своя законен представител и настойник Н. И. И.,
10
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ж.к. С, **, **, следва да бъде осъден да
заплати Б. Е. П., ЕГН **********, чрез своя законен представител и настойник Н.
И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ж.к. С, **, ** в полза на ищеца Т
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, сумата от 497,03
лева, представляваща в производство по гр.д. № 25423/2025 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника.
От името на ответника не се претендират разноски в настоящото исково
производство, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Е. П., ЕГН **********, чрез своя законен представител и
настойник Н. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ж.к. С, **, ** да
заплати в полза на Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***
на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, сумата от 1107,36 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в
гр. С, ж.к. С, **, аб. № ** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 07.05.2025 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Б. Е. П., ЕГН **********, чрез своя законен представител и
настойник Н. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ж.к. С, **, ** да
заплати в полза на Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 183,50 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 28.04.2025 г., върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Б. Е. П., ЕГН **********, чрез своя законен представител и
настойник Н. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ж.к. С, **, ** да
заплати в полза на Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***
на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, сумата от 42,71 лева, представляваща цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2024 г.,
за имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, аб. № **, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.05.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С,*** против Б. Е. П., ЕГН **********, чрез своя законен
представител и настойник Н. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ж.к.
С, **, **, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Б. Е. П., ЕГН
********* да заплати в полза на Т ЕАД, ЕИК ** сумата от 10,52 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2022 г. - 28.04.2025 г., върху
главницата за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия.
ОСЪЖДА Б. Е. П., ЕГН **********, чрез своя законен представител и
настойник Н. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ж.к. С, **, ** да
заплати в полза на Т ЕААД, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 497,03 лева, представляваща в производство
по гр.д. № 25423/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете срещу ответника
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12