Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260766
гр. Пловдив, 29.12.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 11.12.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7283/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.Г.К. против Наказателно постановление № 20-3389-000149, издадено от началник
06 РУ към ОДМВР-Пловдив, с което на Д.Г.К. е наложена:
1.глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП
2.глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП
3.глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал.1, т.2 ЗДвП.
С жалбата и в
съдебно заседание се навеждат конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за
неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните
съображения:
АУАН и НП са
издадени за това, че жалбоподателят на 09.05.2020 г.
около 13:55 часа в с. Белащица, на ул. Беласица - №1 като Водач на лек
автомобил - ХИМЕР Б 694 СЛ с рег. № ***:
1.не носи СУМПС И КТ;
2.не е поставил обезопасителен
колан по време на движение, с който е
оборудвано МПС;
3. не носи СРМПС- ЧАСТ II.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл.
189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до доказване на обратното.
В конкретния случай констатациите в АУАН не само не са
опровергани, но и изцяло се подкрепят от
събраните по делото гласни
доказателствени средства- показания
на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди
отразеното в АУАН.
Въпреки правилно установената фактическа обстановка
обаче НП следва да се отмени, доколкото е издадено при неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон.
ПО ЛИПСАТА НА
КОМПЕТЕНТНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ И НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН.
Съгласно чл. 37, ал.1 ЗАНН АУАН
могат да съставят длъжностните лица:
а) посочени изрично в съответните нормативни актове;
б) определени
от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители
и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове.
От друга страна според чл. 47 ЗАНН административни наказания могат да
налагат:
а) ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни
актове или да контролират тяхното изпълнение;
б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ;
в) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ
случаи.
(2) Ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи
органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.
Съгласно чл. 189, ал.1 ЗДвП АУАН по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а
според чл. 189, ал.12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Видно от приложената като доказателство по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., изменена със Заповед 8121з-825/19.07.2019г. от
министъра на вътрешните работи е изпълнена законовата делегация и:
-са определени да издават наказателни постановления по
ЗДвП изчерпателно изброени длъжностни лица, между които и началниците на РУ при ОДМВР - на обслужваната територия (точка
2.8. от Заповедта).
- са определени да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП
изчерпателно изброени длъжностни лица, между които и заемащи длъжност полицейски инспектор - в рамките на
обслужваната територия (точка 1.3. от Заповедта).
Видно е, че посочените категории актосъставители и
наказващи органи разполагат с
териториална компетентност само на обслужваната територия, а не на територията
на цялата страна.
В процесния случай наказващия орган е началника на 06 РУ, а
актосъставител полицейски инспектор
към 06 РУ. Тоест от ключово значение, за да разполагат те с териториална
компетентност е мястото на извършване
на нарушението да попада в обслужваната от 06 РУ територия.
От извършената служебна справка на официалния сайт на
ОДМВР-Пловдив се установява, че Шесто РУ - град Пловдив обслужва територията на
район “Източен” с площ 5.45 квадратни км и население около 70 хиляди души. От
друга страна в обслужваната от Първо
РУ- Пловдив територия влизат населената градска част на район “Южен”,
включващ кварталите Беломорски, Остромила и Коматево и Общините Родопи и Куклен
включващи в себе си 15 населени места: гр. Куклен, с. Браниполе, с. Брестник, с. Белащица, с. Марково, с.
Първенец, с. Храбрино, с. Извор, с. Ситово, с. Лилково, с. Дедово, с. Руен, с.
Цар Калоян, с. Гълъбово с обособени вилни зони, ведно с “парк Родопи” ,
местностите Студенец и Бяла черква. Обслужваното население в района възлиза
приблизително на 130 хиляди жители.
Видно е, че мястото на извършване и установяване на нарушението
попада в територията обслужвана от 01
РУ, което обуславя извод за липса
на териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган, което е
безусловно основание за отмяна на НП.
Така изрично Решение № 1986 от 04.11.2020
г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив
ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 137А, АЛ.1 ЗДвП
Досежно това деяние е налице допълнително основание за отмяна на
НП, доколкото неправилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл. 137а, ал.2 ЗДвП
Могат да не използват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лицата,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;
3. лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни
средства, адаптирани съобразно техните нужди;
4. водачите на таксиметрови автомобили, когато
превозват пътници в рамките на населеното място;
5. инструкторите-при управление на автомобила
с учебна цел.
В конкретния случай от
представените по делото медицински документи (епикризи) се установява, че
наказаният субект е претърпял
операция на перфорирала язва в коремната
област.
Действително в епикризите не е
изрично вписано, че носенето на предпазен колан е противопоказно. Обстоятелството
обаче, че притискането, което
осъществява колана е вредно и изцяло
несъвместимо със следоперативно състояние и то при перфорирала язва в коремната област, е ноторно известно
и за установяването му не са необходими специални познания.
Затова следва да се приеме, че
деецът е попадал в рамките на изключенията на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, доколкото
неговото физическо състояние не е позволявало употребата на обезопасителен
колан.
В този изричен смисъл Решение
№ 2314 от 14.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2411 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
От изложеното следва, че извършеното от дееца не е противоправно, което се явява
допълнително основание за отмяна на НП в тази част.
ДОСЕЖНО
НАРУШЕНИЯТА ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.1 И Т.2 ЗДВП
Налице е допълнително основание за отмяна на НП и в
тази част, доколкото според настоящия състав допуснатите нарушения попадат в
обхвата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС- преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност. Поради това изводът, че нарушителят трябва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на
въпроса позволява ли констатираната
обществена опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло
споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение
следва да намери НК, според чл. 93, т.9
на който маловажен случай е налице
когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Според съда в
конкретния случай са налице редица
обстоятелства, които биха могли да обусловят извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца от типичния случай:
-
силно влошеното
здравословно състояние на дееца
-
ноторно
известното обстоятелство, че органите
на реда разполагат с бърз, улеснен отдалечен достъп до информационните масиви на
МВР (включително и до данни за издадени СУМПС, тяхната валидност и за
регистрацията на МПС), тоест с неносенето на описаните документи реално по
никакъв начин не са накърнени
обществените отношения, гарантиращи възможността на контролните органи
да извършват бързи и ефективни
проверки на водачите на МПС. В случая от текста на АУАН и НП е видно,
че такава проверка е извършена и тя е показала, че водачът реално е разполагал
с валидно СУМПС, контролен талон и СРМПС, като в противен случай би бил
санкциониран за много по-тежко наказуеми
нарушения по чл. 150 ЗДвП, 150а ЗДвП или по Наредба № I-45 от 24 март 2000 на
министъра на вътрешните работи.
Всичко изложено обуславя
извод, че като не е носил в себе си СУМПС, СРМПС и КТ, които реално е
притежавал, жалбоподателят чисто
формално е допуснал нарушения на чл. 100, ал.1, т. 1 и 2 ЗДвП, но степента
на реалната обществена опасност на извършеното не оправдава използването на
административно- наказателна репресия спрямо него.
По изложените съображения
съдът намира, че в конкретния случай за постигане целите на наказанието е било
напълно достатъчно на нарушителя по реда на чл. 28 ЗАНН да се укаже, че това е
последен компромис, който му се прави, като при следващо нарушение ще бъде
реално санкциониран.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора,
съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на
разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят по следните
съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11
от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да
бъде изрично заявена и това
може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото реално да са сторени за
заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат
съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за
адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното
открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те
следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до
приключване на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне
на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените
разноски. Присъждането им не е
автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение
и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,
-нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и
съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във
връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски и да се
представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за решаване, не може да се санира, с по-късното
предприемане на тези действия по реда
на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК.
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК
на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС.,
Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС,
Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-3389-000149, издадено от
началник 06 РУ към ОДМВР-Пловдив, с което на Д.Г.К. е наложена:
1.глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП
2.глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП
3.глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал.1, т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
В.И.