№ 1412
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110106125 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ПЛ. ДР. Й., ЕГН ********** с адрес
**** срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 1587,80лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г.- 30.06.2020г., общо 205,92часа получен
в резултат на преизчисляване с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението и 296,34лева, представляваща сбор от обезщетения за забава
върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко
от задълженията /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане след
изтичане на отчетния тримесечен период/ до 26.04.2021г. вкл. формирани, както следва:
111,54лева за периода м.01-м.03.2018г. и обезщетение за забава в размер на 33,86лева за
периода 01.05.2018г. до 26.04.2021г.вкл.; 173,42лева за периода м.04-м.06.2018г. и
обезщетение за забава в размер на 48,22лева за периода 01.08.2017г. до 26.04.2021г.вкл.;
148,66лева за периода м.07-м.09.2018г. и обезщетение за забава в размер на 37,54лева за
периода 01.11.2018г. до 26.04.2021г.вкл.; 189,96лева за периода м.10-м.12.2018г. и
обезщетение за забава в размер на 43,11лева за периода 01.02.2019г. до 26.04.2021г.вкл.;
145,49лева за периода м.01-м.03.2019г. и обезщетение за забава в размер на 29,42лева за
периода 01.05.2019г. до 26.04.2021г.вкл.; 181,90лева за периода м.04-м.06.2019г. и
обезщетение за забава в размер на 32,14лева за периода 01.08.2019г. до 26.04.2021г.вкл.;
154,63лева за периода м.07-м.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на 23,37лева за
периода 01.11.2019г. до 26.04.2021г.вкл.; 181,90лева за периода м.10-м.12.2019г. и
обезщетение за забава в размер на 22,84лева за периода 01.02.2020г. до 26.04.2021г.вкл.;
130,11лева за периода м.01-м.03.2020г. и обезщетение за забава в размер на 13,08лева за
периода 01.05.2020г. до 26.04.2021г.вкл.; 170,19лева за периода м.04-м.06.2020г. и
обезщетение за забава в размер на 12,76лева за периода 01.08.2020г. до 26.04.2021г.вкл.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е
полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност водач на
специален автомобил/той и пожарникар при РД „ПБЗН“ Варна към ГД „ПБЗН” в МВР в
1
периода 01.01.2018г. до 30.06.2020г. В този период е работил на 24ч. смени, при сумирано
изчисляване на работното време. От 14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР
работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към
дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения
своеобразен извънреден труд. Посочва, че до м. април 2015г. е имало изрична разпоредба за
преобразуването му, но след тази дата и въвеждането на изцяло нова нормативна уредба,
този въпрос е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите
законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни
доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време
установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Съгласно чл. 140 КТ
нормалната продължителност на нощния труд при 5-дневна работна седмица е до 7часа и
заплащането му като такъв и заплащането след преобразуването му касае две отделни
възнаграждения дължими кумулативно. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е
8часа и разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и
умножаването му с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който
следва да се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция
се сочи да е разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му
към дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с
50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в периода 01.01.2018г. до 30.06.2020г. е
положил общо 1440часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден
труд от 205,92часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено
с 50% възлиза в размер на исковата сума. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да начислява и плаща своевременно дължимото възнаграждение, то същият е бил
забава, поради което се заявява и претенция за обезщетение за забава. Молбата е за
уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че
ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение на
посочената длъжност. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за
преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение
разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Твърди, че правоотношението
с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР, което изключва прилагане към него на правилото
за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което счита да е важимо само за
работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 ЗМВР е разписано, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8часа. Излагат се подробни
доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение
единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения
на служителите. Още повече, че в чл. 179 ЗМВР са изрично регламентирани дължимите
възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или акт на МС. Твърди, че за
процесния период и до 01.01.2020г. е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за
отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./, отм. с ДВ бр. 4/14.01.2020г. За периода 01.01-30.06.2020г. действаща е била
Наредба № 8121з-368 ДВ бр. 3/10.01.2020г. отм. с ДВ бр. 93/30.10.2020г./. В чл.3, ал.3 от
Наредбата от 2016г. е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд
2
през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова
продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в
закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв
се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., отм. с последващата я
Заповед № № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, предвиждаща
заплащане на нощния труд в размер на 0,25ст. на час. Оспорва приложението на чл. 187, ал.
6 ЗМВР, като сочи тази разпоредба да регламентира изчисляването на извънредния труд,
който предполага положен труд извън установеното работно време. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата,
съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за
положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и
съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода
01.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича
вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на
задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на
обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника
доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на
положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4
ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.01.2018г.-
30.06.2020г., по който ищецът е заемал длъжност мл.инспектор при РД „ПБЗН“ Варна
към ГД „ПБЗН” в МВР;
че в периода 01.01.2018г.- 30.06.2020г.. ищецът е работил на 24-часови смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР
регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство
предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
3
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ
бр. 81/14.10.2016г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24-
часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 01.01.2018г.-
30.06.2020г. отчитането се извършва на тримесечие.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден
труд. А в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане
на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа, заплащан съгласно Наредби от 2018г. и 2019г.
и заповеди на министъра на вътрешните работи в размер от по 0,25лв. на час. До изм. на ал.
2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните
работи, а след изменението с Наредба на министъра на вътрешните работи се определят
условията и реда, а техния размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон
или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Така, за процесния период от 01.01.2018г. до 30.06.2020г. действаща е била Наредба
№ 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена
с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/
издадени от Министъра на вътрешните работи. Наредбата урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3
предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. няма изрично предвидено
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143,
каквато е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
Относими за периода са и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22ч. до 06ч., за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение, в сила от 14.08.2018г. и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители
за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22ч. до 06ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, в сила от 04.10.2019г., с която е
4
отменена Наредбата от 2018г. И двете Наредби идентично уреждат правилата за заплащане
на нощния труд, положен от 22ч. до 06ч.
Липсата на изрична норма в така посочените наредби относно дължимото по чл. 9
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнително
възнаграждение за положен нощен труд обаче не може да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Горният извод следва и от решението на СЕС по дело С-262/2020 образувано по
преюдициално запитване на РС Луковит за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на
ЕП и на Съвета от 4 ноември 2003 относно някои аспекти на организацията на работното
време и съответствието им с националното законодателство. С решение на СЕС /втори
състав/ от 24.02.2022г. се приема по първия въпрос, че чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда
през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от
тях нощен труд. По втори въпрос- чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава
на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
Предвид на така даденото тълкуване, следва извод, че за тази категория държавни
служители, липсата на правна уредба относно регламентиране на по- кратка
продължителност на труда полаган през нощта не налага приемане на такава в
националното законодателство, но изисква наличие на законово предвидени други
привилегии като продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, компенсиращи полагания от тези служители в повече от останалите категории
работници, нощен труд предвид особената му тежест и с оглед гарантиране защита на
здравето и безопасността на тези служители. В тази връзка не може да се приеме
изложеното от ответника, че характер на такива компенсаторни привилегии имат
разпоредбите на ЗМВР предвиждащи право на пенсиониране при условията на първа
категория труд, допълнително възнаграждение за прослужено време, по- голям размер на
основния платен годишен отпуск, обезщетения за неползван платен годишен отпуск,
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение, по- благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд по неговата продължителност до 280часа на година,
5
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и работа при
специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи напитки при полагане на труд
от 22ч. до 06ч., застраховане на служителите, осигуряване на непрекъсната междудневна и
седмична почивка при полагане на труд на 24ч. смени и др. Всички тези допълнителни
възнаграждения нямат пряко отношение към компенсиране на полагания в повече нощен
труд. Те се следват от принципно специфичните условия на полагания от служителите в
МВР труд и рисковете за тяхното здраве. От друга страна, според тълкуването на СЕС
заплащането е възможен вид компенсация на полагания в повече нощен труд. И независимо
от приетото, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС допуска определената от
законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от
7часа за работниците от частния сектор да не се прилага по отношение на тези от публичния
сектор, в т.ч. полицаи и пожарникари, ако това е свързано с допустима от закона цели и е
съразмерна с тази цел, същевременно даденото тълкуване на чл. 8 и чл. 12, б. а) от
Директива 2003/88/ЕО изисква за тази категория служители да има мерки за защита
компенсиращи тежестта на нощния им труд. В ЗМВР не са разписани привилегии
компенсиращи полагания от служителите нощен труд в сравнение с останалите категории
работници. И доколкото чл. 188, ал.2 ЗМВР предвижда, че държавните служители полагащи
труд във времето между 22ч. и 6ч. се ползват със специалната закрила по КТ, то приложение
за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. А
допълнителното заплащане на този труд се обяснява с оглед на по- големия разход на
умствена и физическа енергия при престиране на работна сила в необичайно за биологичния
ритъм на човека време от денонощието, /така решение по гр.д. № 405/2011г. на ВКС/.
Такова допълнително заплащане, като вид компенсация, е уредено в нормата на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата разписваща, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано
от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните
часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г.
на ОСГК на ВКС, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд
след преизчисляване с коефициент 1,143 от 208часа възлиза на сумата от 1610,90лв., което
не е заплатено на ищеца. По отделните периоди същото е, както следва: 137,01лева за
периода 01.01-31.03.2018г.; 180,27лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 151,43лева за периода
01.07-30.09.2018г.; 187,48лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 142,81лева за периода 01.01-
31.03.2019г.; 182,47лева за периода 01.04-30.06.2019г.; 150,74лева за периода 01.07-
30.09.2019г.; 174,54лева за периода 01.10-31.12.2019г.; 139,04лева за периода 01.01-
31.03.2020г.; 165,11лева за периода 01.04- 30.06.2020г. Следователно исковата претенция за
отделно заявените искови периоди следва да бъде уважена в размерите съобразно
заключението на в.л. и при съобразяване диспозитивното начало в гражданския процес.
6
Така, дължимото допълнително възнаграждение за периода за периода 01.01-31.03.2018г.
следва да се уважи до размера от 111,54лева; за периода 01.04-30.06.2018г. следва да се
уважи до размера от 173,42лева; за периода 01.07-30.09.2018г. следва да се уважи до размера
от 148,66лева; за периода 01.10-31.12.2018г. следва да се уважи до размера от 187,48лева и
отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 189,96лева; за периода 01.01-31.03.2019г.
следва да се уважи до размера от 142,81лева и отхвърли за горницата до пълния заявен
размер от 145,49лева; за периода 01.04-30.06.2019г. следва да се уважи до размера от
181,90лева; за периода 01.07-30.09.2019г. следва да се уважи до размера от 150,74лева и
отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 154,63лева; за периода 01.10-31.12.2019г.
следва да се уважи до размера от 174,54лева и отхвърли за горницата до пълния заявен
размер от 181,90лева; за периода 01.01- 31.03.2020г. следва да се уважи в пълния заявен
размер от 130,11лева; за периода 01.04- 30.06.2020г. следва да се уважи до размер от
165,11лева и отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 170,19лева. А това налага
съдът да се произнесе по отношение на направеното възражение за погасителна давност.
Приложима за вземането е кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "а" ЗЗД. В случая
исковата молба е подадена на 27.04.2021г., поради което и към тази дата е изтекъл
тригодишния давностен срок по отношение на вземания, чиято изискуемост е настъпила
към дата 27.04.2018г. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за
последното е установен срок- първо число от месеца, следващ този, за който се дължи
трудовото възнаграждение освен, ако не е уговорено нещо друго. Подобна уговорка да е
съществувала между страните по делото не е твърдяна, респ. не е доказана. На основание чл.
84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение, т.е срокът кани и без да е нужна покана.
Следователно, за вземането от 111,54лева дължимо за отчетен периода 01.01-31.03.2018г.
исковата претенция следва да се отхвърли като погасена по давност.
По отношение на обезщетението за забава:
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. То се претендира от 01-
во число на месеца, следващ отчетния период. Както се посочи горе, ответникът е изпаднал
в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение, т.е срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа
длъжникът изпада в забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на
натрупаната лихва. Следователно, от деня на падеж, ответникът е изпаднал в забава, поради
което и обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на месеца, следващ отчетния
период или за първото тримесечие от процесния период ответникът е изпаднал на
01.04.2018г., а за следващите периоди- от 01-во число на месеца следващ съответното
тримесечие. Предвид погасяване на главното задължение за отчетен периода 01.01-
31.03.2018г. поради изтекла погасителна давност, погасено се счита и акцесорното му
задължение за обезщетение за забава заявено в размер от 33,86лева.
Съобразно заключението на в.л. и приетия за доказан размер на отделните главни
задължения, дължимото обезщетение за забава изчислено от съда с помощта на програмен
продукт Апис, при зачитане забраната на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13март 2020г. в редакцията на ДВ
бр. 28/24.03.2020г. за начисляването му за периода 13.03-08.04.2020г. и при съобразяване
7
диспозитивното начало относно началния момент за периодите, за които е заявено, същото
е, както следва: върху главницата от 173,42лева за периода 01.04-30.06.2018г., обезщетение
за забава в размер на 46,92лева за периода 01.08.2018г. до 26.04.2021г.вкл., т.е претенцията
следва да се отхвърли за разликата до 48,22лева; върху главницата от 148,66лева за периода
01.07-30.09.2018г., обезщетение за забава в размер на 36,01лева за периода 01.11.2018г. до
26.04.2021г.вкл. т.е претенцията следва да се отхвърли за разликата до 37,54лева; върху
главницата от 187,48лева за периода 01.10-31.12.2018г., обезщетение за забава в размер на
41,13лева за периода 01.02.2019г. до 26.04.2021г.вкл. т.е претенцията следва да се отхвърли
за разликата до 43,11лева; върху главницата от 142,81лева за периода 01.01-31.03.2019г.,
обезщетение за забава в размер на 27,81лева за периода 01.05.2019г. до 26.04.2021г.вкл. т.е
претенцията следва да се отхвърли за разликата до 29,42лева; върху главницата от
181,90лева за периода 01.04-30.06.2019г., обезщетение за забава в размер на 30,77лева за
периода 01.08.2019г. до 26.04.2021г.вкл., т.е претенцията следва да се отхвърли за разликата
до 32,14лева; върху главницата от 150,74лева за периода 01.07-30.09.2019г., обезщетение за
забава в размер на 21,64лева за периода 01.11.2019г. до 26.04.2021г.вкл. т.е претенцията
следва да се отхвърли за разликата до 23,37лева; върху главницата от 174,54лева за периода
01.10-31.12.2019г., обезщетение за забава в размер на 20,60лева за периода 01.02.2020г. до
26.04.2021г.вкл. т.е претенцията следва да се отхвърли за разликата до 22,84лева; върху
главницата от 130,11лева за периода 01.01- 31.03.2020г., обезщетение за забава в размер на
13,04лева за периода 01.05.2020г. до 26.04.2021г.вкл. т.е претенцията следва да се отхвърли
за разликата до 13,08лева; върху главницата от 165,11лева за периода 01.04- 30.06.2020г.,
обезщетение за забава в размер на 12,34лева за периода 01.08.2020г. до 26.04.2021г.вкл. т.е
претенцията следва да се отхвърли за разликата до 12,76лева.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че
извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е
начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като
предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС съразмерно на уважената искова претенция направените в производството
разноски за ДТ от 108,19лева и 180,99депозит за вещо лице, общо в размер от 289,18лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 480лева платено адв. възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и
съдействие от 07.05.2022г. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид
минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т.1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждения от 331лева по иска за главница и 300лева по иска за
мораторна лихва. Следва да се има предвид и че адв. възнаграждение е с начислен и платен
ДДС. Съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 434,37лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът имат право на поискани и доказани
разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за
8
заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в
размер на 200лева, отчитайки факта, че процесуалното представителство от юрисконсулт е
осъществено в едно проведено съдебно заседание и липсва фактическа и правна сложност
на спора. Съобразно отхвърлената част на исковата претенция в полза на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 19,01лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на ПЛ. ДР. Й., ЕГН ********** с адрес **** сумата от общо 1454,77лева,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.01.2018г.- 30.06.2020г., общо 208часа получен в резултат на преизчисляване с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 27.04.2021г. до окончателното погасяване на задължението,
формирани по периоди, както следва: 173,42лева за периода м.04-м.06.2018г.; 148,66лева за
периода м.07-м.09.2018г.; 187,48лева за периода м.10-м.12.2018г.; 142,81лева за периода
01.01-31.03.2019г.; 181,90лева за периода м.04-м.06.2019г.; 150,74лева за периода 01.07-
30.09.2019г.; 174,54лева за периода 01.10-31.12.2019г., 130,11лева за периода 01.01-
31.03.2020г. и 165,11лева за периода 01.04- 30.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния заявен размер от общо 1587,80лева по периоди, както следва: за
периода м.01-м.03.2018г. за сумата от 111,54лева, като погасен по давност; за периода за
периода м.10-м.12.2018г. за горницата над 187,48лева до заявения размер от 189,96лева; за
периода 01.01-31.03.2019г. за горницата над 142,81лева до пълния заявен размер от
145,49лева, за периода 01.07-30.09.2019г за горницата над 150,74лева до пълния заявен
размер от 154,63лева, за периода 01.10-31.12.2019г. за горницата над 174,54лева до пълния
заявен размер от 181,90лева и за периода 01.04- 30.06.2020г. за горницата над 165,11лева до
пълния заявен размер от 170,19лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на ПЛ. ДР. Й., ЕГН ********** с адрес **** сумата от общо
250,26лева,представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /първо
число на месеца, следващ този на дължимото плащане след изтичане на отчетния
тримесечен период/ до 26.04.2021г. вкл. формирани, както следва: 46,92лева върху
главницата от 173,42лева, начислено за периода 01.08.2018г. до 26.04.2021г.вкл., 36,01лева
върху главницата от 148,66лева начислено за периода 01.11.2018г. до 26.04.2021г.вкл.;
41,13лева върху главницата от 187,48лева начислено за периода 01.02.2019г. до
26.04.2021г.вкл.; 27,81лева върху главницата от 142,81лева начислено за периода
01.05.2019г. до 26.04.2021г.вкл.; 30,77лева върху главницата от 181,90лева начислено за
периода 01.08.2019г. до 26.04.2021г.вкл.; 21,64лева върху главницата от 150,74лева
начислено за периода 01.11.2019г. до 26.04.2021г.вкл.; 20,60лева върху главницата от
174,54лева начислено за периода 01.02.2020г. до 26.04.2021г.вкл.; 13,04лева върху
главницата от 130,11лева начислено за периода 01.05.2020г. до 26.04.2021г.вкл.; 12,34лева
върху главницата от 165,11лева начислено за периода 01.08.2020г. до 26.04.2021г.вкл., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния заявен размер от общо 296,34лева, както следва:
9
иска за обезщетение за забава върху главницата от 111,54лева за м.01-м.03.2018г. начислено
за периода 01.05.2018г. до 26.04.2021г.вкл. като погасен по давност; за разликата над
46,92лева до пълния заявен размер на обезщетението за забава от 48,22лева върху
главницата за отчетен период м.04-м.06.2018г. от 173,42лева; за разликата над 36,01лева до
пълния заявен размер на обезщетението за забава от 37,54лева върху главницата за отчетен
период м.07-м.09.2018г. от 148,66лева; за разликата над 41,13лева до пълния заявен размер
на обезщетението за забава от 43,11лева начислено върху главницата за отчетен период
м.10-м.12.2018г. от 187,48лева; за разликата над 27,81лева до пълния заявен размер на
обезщетението за забава от 29,42лева начислено върху главницата за отчетен период м.01-
м.03.2019г. от 142,81лева; за разликата над 30,77лева до пълния заявен размер на
обезщетението за забава от 32,14лева начислено върху главницата за отчетен период м.04-
м.06.2019г. от 181,90лева; за разликата над 21,64лева до пълния заявен размер на
обезщетението за забава от 23,37лева начислено върху главницата за отчетен период м.07-
м.09.2019г. от 150,74лева; за разликата над 20,60лева до пълния заявен размер на
обезщетението за забава от 22,84лева начислено върху главницата за отчетен период м.10-
м.12.2019г. от 174,54лева; за разликата над 13,04лева до пълния заявен размер на
обезщетението за забава от 13,08лева начислено върху главницата за отчетен период м.01-
м.03.2020г. от 130,11лева и за разликата над 12,34лева до пълния заявен размер на
обезщетението за забава от 12,76лева начислено върху главницата за отчетен период м.03-
м.06.2020г. от 165,11лева на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 289,18лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на ПЛ. ДР. Й., ЕГН ********** с адрес **** сумата от 434,37лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение съобразно уважената част на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. ДР. Й., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” гр. София сумата от 19,01лева, представляваща
съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното производство съобразно
отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10