№ 4477
гр. С, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕВА
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110163611 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Х. Е.
Й. с ЕГН ********** срещу „Т С“ ЕООД, ЕИК ***, за установяване на недължимост на
сумата 2295,74 лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., както и на сумата от 419,93 лева – законна лихва за забава
върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 08.06.2015 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 11.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 37670/2015 г. по описа на СРС, 82 състав, за
които е образувано изп.д. № 20168410404748 от ЧСИ НМ.
В исковата молба се твърди, че срещу Г Е. Й., наследодател на ищеца, е издаден
посоченият изпълнителен лист, въз основа на който по молба на ответника е образувано
изп.д. № 20168410404748 от ЧСИ НМ. Претендира, че вземанията са погасени с изтичане на
тригодишна погасителна давност, приложима с оглед установяването им с влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не с влязло в сила съдебно решение. Твърди, че
посоченият давностен срок е започнал да тече от момента на влизане в сила на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно от 13.07.2015 г., като не е бил прекъсван в
течение на тригодишния давностен срок. Сочи, че поради неизвършване на изпълнителни
действия в период от 2 години на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се явява прекратено по силата на закона и извършените след прекратяването
по закон изпълнителни действия не са породили правно действие. Моли съда да признае за
установено, че ищецът не дължи процесните суми поради погасяването им по давност.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Счита, че приложимият давностен срок за вземанията по
влязла в сила заповед за изпълнение е пет години, като той започва да тече от момента на
влизане в сила на заповедта. Поддържа, че давността за процесните вземания е прекъсната
на 26.05.2016 г. с подаване на молба за образуване на изпълнителното производство,
съдържаща искане за предприемане на съответните изпълнителни действия, като
впоследствие давностният срок е прекъсван многократно с редица изпълнителни действия,
поради което не е изтекъл. Твърди, че след 20.09.2021 г. в резултат на наложения запор
върху вземанията на длъжника постъпвали ежемесечни удръжки от трудовото
възнаграждение на ищеца. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума поради погасяване по давност на
вземането, чиято правна квалификация е по чл. 439 ГПК. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че в полза на ответника срещу Г Е. Й. с ЕГН ********** е
издаден Изпълнителен лист от 11.12.2015 г по гр.д. № 37670/2015г. по описа на СРС, 82
състав въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.07.2015 г.
Следователно изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз
основа на заповед за изпълнение, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да
се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано.
Доколкото не са събрани доказателства за датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК съдът приема, че същата е влязла в сила най-късно в деня,
предхождащ издаването на изпълнителния лист, а именно на 10.12.2015 г. Именно на
настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че
вземанията са погасени по давност, поради което и на обсъждане подлежи реализирано ли е
след тази дата спиране или прекъсване на давността и изтекъл ли е давностният срок за
погасяване правото на принудително изпълнение на процесните вземания.
На първо място следва да се посочи, че в случая, противно на поддържаното от ищеца,
приложимата давност, независимо от характера на вземанията, е петгодишна на основание
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а не тригодишна по чл. 11, ал. 1, б.“в“ ЗЗД. Приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение
/какъвто е изричния текст на цитираната норма/ на заповедта на практика е придадено
значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение. За този извод определящ е
2
ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а именно –
невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа
на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414
ГПК. Единствено по реда на чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането, но само въз
основа на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Извън иска по
чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, а в случай
че е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд да
приеме възражението му по реда на чл. 423 ГПК. На практика с изтичане на преклузивния
срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. В този смисъл е и част от
формираната съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от
4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020
г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение №
214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1722/2021 г., IV г. о.
На следващо място по отношение релевантните за прекъсване на давността
обстоятелства съдът съобразява разясненията, дадени с т.10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно които прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ).
При съблюдаване посоченото от съвкупната преценка на доказателства по делото се
установява, че след влизане в сила на заповедта /на 10.12.2015 г./ и преди изтичане на
петгодишния давностен срок от страна на кредитора са предприети действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Видно от приетия препис от
изп. д. № 20168410404748 от ЧСИ НМ, рег. № 841 въз основа на издадения в полза на
ответника изпълнителен лист по негова нарочна молба от 10.05.2016 г срещу Г Е. Й. било
образувано изпълнително производство за събиране на присъдените суми. С молбата за
образуване на изпълнителното дело давността е прекъсната, тъй като взискателят е поискал
от ЧСИ предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането и определяне
начина на изпълнението на основание чл. 18, ал. 1 ГПК ЗЧСИ, а не само проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и др. Впоследствие
давността е била прекъсната както следва:
с искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и за
3
насочване на изпълнението към имущество на длъжника, обективирано в молба от
ответника до ЧСИ от 20.07.2016 г. /л.11 от изп.д./;
с искане за налагане запор на банкови сметки на длъжника и запор върху вземания за
трудови възнаграждения и пенсия на длъжника, обектвирано в молба от ответника до
ЧСИ от 19.10.2016 г. /л.14 от изп.д./;
с искане за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, обективирано в молба
от ответника до ЧСИ от 22.03.2018 г. /л. 27 от изп.д./.
Всяко от посочените искания на взискателя за налагане на запори и насрочване на
опис на движими вещи съставлява надлежно сезиране на съдебния изпълнител за прилагане
на конкретен изпълнителен способ и е надлежна негова активност, с която се прекъсва
давността за вземанията с оглед указанията по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно цитираното тълкувателно
решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради това и от датата, следваща
депозиране пред ЧСИ на посочените молби, е започвала да тече нова давност. Следва за
пълнота да се отбележи, че насрочването на описа не е изпълнително действие, но
поискването му от взискателя представлява надлежна негова активност за предприемане на
изпълнение, започващо с това действие, с която активност се прекъсва както срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и давността за вземанията с оглед указанията по цитираното
тълкувателно решение.
Установява се от приложеното по изпълнителното дело удостоверение за наследници
изх. №28 от 20.02.2019 г. , издадено от дл. лице при кметство с. П, община ВТ, че Г Е. Й. е
починал на 04.04.2018 г. и оставил за свой наследник ответника Х. Е. Й.. От датата на
смъртта на длъжника /04.04.2018 г./ до конституиране на наследника му като страна в
производството /25.09.2019 г./ изпълнителното производство на основание чл. 432, ,ал. 1, т.
3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК е било спряно, поради което и неизвършването на изпълнителни
действия в този период не може да се вмени в тежест на взискателя, доколкото спирането е
по силата на закона, а не по искане на взискателя и е налице обективна пречка за
провеждане на изпълнението.
След конституиране на ответника като длъжник по изпълнителното дело и преди да е
изтекъл период от сумарно повече от 5 години /преди и след спиране на производството/
съдебният изпълнител с разпореждане от 20.09.2021 г. е наложил запор на вземанията на
ищеца за трудово възнаграждение, с което давността отново е прекъсната и не е изтекла
нито към датите на изпълнение от третото задължено лице КХБКБ АД /видно от
приложените по изпълнителното дело извлечения от сметка по изпълнението/, нито към
момента на приключване на съдебното дирене за непогасените чрез принудително
изпълнение суми.
Противно на твърденията в исковата молба след образуване на изпълнителното дело в
нито един момент не е изтекъл двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй както бе
посочено са налице надлежно отправени от взискателя искания за извършване на
изпълнителни действия, като от 04.04.2018 г. до 25.09.2019 изпълнителното производство
4
на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229,ал. 1, т.2 ГПК е било спряно. Спирането на
изпълнителния процес в случая е настъпило по силата на закона, независимо от липсата на
нарочен акт, тъй като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото спиране, когато установи това обстоятелство. В периода на спиране на
производството неизвършването на изпълнителни действия не може да се вмени в тежест на
взискателя, доколкото спирането е по силата на закона, а не по негово искане и е налице
обективна пречка за провеждане на изпълнението. В допълнение следва да се посочи и че
течението на сроковете по изпълнителни дела е било спряно в периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04.
2020 г.). Поради това и неоснователни са твърденията, че е настъпило прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция.
По изложените съображения настоящият състав намира, че в случая не се установява
правото на принудително изпълнение на процесните вземания да е погасено с изтичане на
законоустановения давностен срок, поради което предявеният отрицателен установителен
иск съдът преценява като неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски
има ответникът, на когото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда с оглед фактическата и правна
сложност на производството и реализираната от представителя на ответника защита.
Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от Х. Е. Й. с ЕГН
********** и адрес: гр. С, ж.к. Люлин, бл. 10, вх. Б, ап. 7 срещу „Т С“ ЕООД, ЕИК ***, за
установяване на недължимост поради погасяване по давност на сумата 2295,74 лева –
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до
30.04.2014 г. и на сумата от 419,93 лева – законна лихва за забава върху главницата за
периода от 30.06.2012 г. до 08.06.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
11.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 37670/2015 г. по описа на СРС, 82 състав и е образувано изп.д. №
20168410404748 от ЧСИ НМ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Х. Е. Й. с ЕГН ********** и адрес:
гр. С, ж.к. Люлин, бл. 10, вх. Б, ап. 7 да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК *** сумата от 100 лева,
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6