№ 10829
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110111131 по описа за 2024 година
Т. С.” ЕАД е предявило установителни искове искове с правно основание чл. 318, ал.
1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на съдебно решение, с което да
бъде признато в отношенията му с ответника С. В. А. с ЕГН: **********., че дължи в негова
полза сумата 255,34 лева (двеста петдесет и пет лева и 34 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.09.2020 г. до
31.01.2021 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 63,01 лева (шестдесет и три лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, като потребителят е длъжен
да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия в уговорените в ОУ,
дейстащите през процесния период ОУ.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявените искове, излагайки подробни съображения в тази насока.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Видно от представените по делото доказателства, а именно депозирания по него
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 27.08.2020 г. правото на
собственост върпху процесния имот е придобито от отвеника С. В., след като му е
прехвърлено с транслативна сделка, обективирана в посочения нотариален акт от трето за
спора лице, а именно от лицето Соня С. Урумова.
Съгласно чл. 61 от действащите към процесния период ОУ на ищеца при промяна на
собствеността или на правото на ползване новият и предишният собственик или ползвател
са длъжни да подадат до Продавача в срока по чл. 12, т. 11 и т. 12 заявление за откриване,
промяна или закриване на партида по образец, като се прилага съответно чл. 60.
Съгласно ал. (2) от цитираната разпоредба ако предишният собственик или
ползвател в случаите по ал. 1 не закрие партидата си, Продавачът събира дължимите суми
от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно
предоставения акт за собственост или ползване.
Съгласно ал. 4 от цитираната разпоредба преди промяна на партидата, предишният и
новият собственик уреждат помежду си всички задължения за топлинна енергия, за което
представят на продавача нотариално заверен споразумителен протокол. При липса на
споразумителен протокол, новият собственик се задължава с всички дължими суми за
топлинна енергия възникнали след датата на смяната на собствеността.
В случая по делото няма данни предишният собственик на имота – Соня Урумова да
е подала заявление до ищеца за закриване на партидата на нейно име, следователно
съгласно посочените общи условия, ако предишният собственик не закрие партидата си,
Продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик
Новият собственик на имота – С. В. е подал заявление за откриване на 15.04.2021
г./л.104 от делото/, т.е. от тази дата е извършена промяната на титуляра на партидата, по
която се е начислявало количеството топлинна енергия, доставяна до описания в исковата
молба топлоснабден имот от ищеца.
Както се посочи по-горе Съгласно ал. 4 от чл. 66 на ОУ на ищеца преди промяна на
партидата, предишният и новият собственик уреждат помежду си всички задължения за
топлинна енергия, за което представят на продавача нотариално заверен споразумителен
протокол. При липса на споразумителен протокол, новият собственик се задължава с
всички дължими суми за топлинна енергия възникнали след датата на смяната на
собствеността.
В случая е налице такъв нотариално заверен споразумителен протокол, с който С. и
Соня са постигнали съгласие, че дължимите такси за потребление на топлинна енергия, вода
и електроенергия за процесния недвижим имот до 01.04.2021г са дължими от предишния
собственик на имота – Соня Урумова.
Действително по делото не се събраха доказателства, че този споразумителен
протокол е представен на ищеца преди завеждане на заповедното производство, но той е
приложен към възражението, подадено от длъжника в заповедното производство.
2
Следва да се отбележи, че по делото няма данни препис от възражението, ведно с
приложените към него документи, да са връчени на ищеца в качеството му на заявител,
доколкото законът не повелява задължение на съда да връчва препис от възражението на
длъжника, ведно с приложените към него документи, освен в хипотезата на чл. 414а ГПК, а
именно в случаите, в които във възражението длъжникът твърди, че е погасил изцяло или
частично задължението към заявителя чрез плащане, каквато не е настоящата хипотеза.
В настоящата хипотеза е подадено възражение, с което длъжникът е оспорил
вземанията на заявителя, като на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК за
предявяване на иск за установяването на вземанията си, като,както се посочи по-горе, на
заявителя не е връчвано възражението на длъжника, както и приложените към него
документи, сред които е въпросният споразумителен протокол, от което следва, че съгласно
общите условия, след като страните не са представили споразумителен протокол за
уреждане на отношенията си във връзка с процесните задължения пред кредитора, то новият
собственик се задължава с всички дължими суми за топлинна енергия възникнали след
датата на смяната на собствеността, която дата в случая е 27.08.2020 г.
Във връзка с указанията на съда до ответника, че в негова тежест е да докаже факта
на представяне на въпросния нотариално заверен споразумителен протокол пред ищеца, от
страна на процесуалния представител на ответника бе направено искане за издаване на
съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди със заверен препис от заявление с
вх. № 6484/15.04.2021г. , ведно с всички приложения, представени към заявлението.
В отговор на издаденото съдебно удостоверение ищецът е представил молба от
12.03.2025г./л. 102 от делото/, видно от съдържанието на която и приложените към нея
документи, приети като доказателство по делото, към заявлението от 15.04.2021г., с което
ответникът е поискал да бъде открита партидата, по която да се начислява количеството
топлинна енергия, доставяна от ищеца до процесния имот, на негово име, е представил като
приложения към заявлението нотариален акт и приемо-предавателен протокол, сключен
между С. и Соня, видно от който владението върху процесния имот е предадено от страна на
Соня в полза на С. на датата 12.02.2021г. Като приложение към въпросното заявление
липсва описаният нотариално заверен споразумителен протокол, сключен между Соня и С.
във връзка с уреждане на отношенията им по повод процесните задължения.
Не е направено и изрично признание на факта, че на ищеца е представен описаният
споразумителен протокол в момент, предшестващ завеждане на делото или към датата на
входиране на описаното заявление, съответно не е отделено за безспорно подобно
обстоятелство, въпреки предоставената възможност на страните от страна на съда в тази
насока, предвид липсата на признание на въпросния факт от страна на процесуалния
представител на ищеца.
Относно това, че ищецът е запознат още през м. 04. 2021 г., че владението върху
процесния имот е предадено от Соня в полза на С. на дата 12.02.2021г., следва да се вземе
предвид следното, а именно:
Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на
3
ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна
част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
В случая разрешението, дадено с описаното Тълкувателно решение на ВКС, не е
приложимо, доколкото то касае хипотеза, в която фактически ползвател на имота е лице,
което не е собственик или вещен ползвател на имота, а фактически ползвател на същия,
сключил договор с топлопреносното дружество за продажба на топлинна енергия.
В случая Соня Урумова е сключила договор за продажба на топлинна енергия на
основание на това, че е придобила собствеността върху имота в предшестващ подаване на
исковата молба период, а не поради това, че е била фактически ползвател на имота.
В хипотезата, в която предишният собственик не предприеме действия по
заличаване на партидата на негово име, каквато е настоящата – по делото няма данни или
твърдения Соня да е подавала заявление за закриване на партидата, открита на нейно име,
то продавачът е имал правото да събере дължимите суми от Соня до откриване на партида
на новия собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или
ползване.
Но ако продавачът не е събрал въпросните суми от предишния собственик,
каквато е настоящата хипотеза, доколкото няма данни и твърдения в тази насока, то
съгласно ал. 4 от чл. 66 от ОУ при липса на представен на ищеца споразумителен протокол,
с който предишният и новият собственик да са си уредили помежду си всички задължения за
топлинна енергия, за което представят на продавача нотариално заверен споразумителен
протокол, новият собственик се задължава с всички дължими суми за топлинна енергия
възникнали след датата на смяната на собствеността.
Доколкото с приложимите Общи условия е въведена презумпция за това, че при
липса на представен на ищеца споразумителен протокол, с който предишният и новият
собственик да са си уредили помежду си всички задължения за топлинна енергия, за което
4
представят на продавача нотариално заверен споразумителен протокол, новият собственик
се задължава с всички дължими суми за топлинна енергия възникнали след датата на
смяната на собствеността, то за бъде оборена тази презумпция следва заинтересованото от
оборването й лице, в случая ответникът, да проведе пълно доказване на факта, че
сключеният между него и Соня протокол е представен пред ищеца в момент, предхождащ
двете производства.
В случая по делото не се доказа от ответника при условията на пълно обратно
доказване съществуването на факта пред ищеца да е представен нотариално заверен
споразумителен протокол, сключен между Соня и С. в момент, предхождащ завеждане на
настоящото или заповедното производство, поради което съдът намира, че новият
собственик С. се е задължил с с всички дължими суми за топлинна енергия възникнали след
датата на смяната на собствеността, т.е. след 27.08.2020 г. и за процесния период той се
явява носител на задължението за заплащане на процесните задължения в полза на ищеца.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
за процесния период ищецът е доставял твърдяното него количество топлинна енергия с акт,
постановен на л. 64 от делото.
Вещото лице по ССЕ изяснява, че за периода от м.11.2020 г. до . м.01.2021г. цената на
процесната топлинна енергия възлиза на сумата от 222.72 лв.
Съдът намира именно периода - м.11.2020 г. до . м.01.2021г за релевантен при
определяне на това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради
следното, а именно:
От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност".
Заявлението е подадено на 22.12.2023г., поради което в този момент е прекъснато
теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 11.2020 г.. този срок е изтекъл на 14.01.2021г. г.., т.е. вземането за
цена на топлинна енергия за м.11.2020г. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.11.2020 г. до .
5
м.01.2021г възлиза на сумата от 222.72., поради което искът следва да се уважи до този
размер и да се отхвърли за разликата до целия претендиран размер от 255.34 лв..и за
периода м.09.2020г.-м.10.2020г., вкл.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.11.2020 г. до .
м.01.2021г. За вземането за м.11.2020г. г.. този срок е изтекъл на 14.01.2021.г., т.е, от
15.01.2021г. ответникът е изпаднал в забава.
С оглед принципа на диспозитивното начало и заключението от ССЕ, съгласно което
лихвата, текла за процесния период възлиза на сумата от 55.02 лв. то този иск следва да се
уважи за сумата от по 55.02 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
63.01лв.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 501 лв. в двете производства.
В полза на процесуалния представител на ответника – адв. Р. Р. следва да се присъдят
разноски в заповедното производство в размер на 100 лв., определени на база на това, че не
е подадено бланкетно възражение, с което е оспорено вземането на заявителя, а във
възражението са изложени подробни съображения във връзка с твърденията за недължимост
на процесните вземания.
Тези разноски следва да се присъдят на адв. Р., доколкото в договора за правна защита
и съдействие изрично е отбелязано, че осъществява процесуално представителство по
конкретното дело, по което е образувано заповедното производство, при условията на
безплатна правна помощ, тъй като лицето е от кръга на близките на адвоката.
С оглед отхвърлената част от исковете в полза на адв. Р. следва да се присъдят
разноски за процесуално представителство в заповедното производство в размер на 12.57лв.
Въпреки отхвърлената част от исковете в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски за адвокат в исковото производство, доколкото липсват доказателства за
извършване на такива, липсват и доказателства ответникът да е представляван в исковото
производство при условията на безплатна правна помощ от адв. В. Т., доколкото не е
представен договор за правна защита и съдействие, съдържащ изявление в тази насока.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 0.62лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между страните, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ******* има вземания към С. В. А. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК Н. II, бл.265, вх.Е, ет.2, ап.132, общ. С., обл. С. (столица),, за
сумата от 222.72 лв.,, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от м.11.2020 г. до . м.01.2021г., ведно със законна лихва за
период от ведно със законна лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 255.34 лв..и за периода
м.09.2020г.-м.10.2020г., вкл, както и вземане за за сумата от 55.02 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния предявен размер от 63.01лв.
ОСЪЖДА С. В. А. с ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ******* за
платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в размер, определено
съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в общ размер от 501 лв
за двете производства.
ОСЪЖДА , „Т. С.” ЕАД, ЕИК ******* да заплати на адв. Р. Р. разноски за адвокат в
размер на 12.57лв. в производството по ч.гр.дело № 71263./23г. по описа на СРС, 172 състав.
ОСЪЖДА , „Т. С.” ЕАД, ЕИК ******* да заплати на С. В. А. с ЕГН: **********
разноски за издаване на съдебно удостоверение в размер на 0.62лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Д. ООД /с
предишно наименование Б. ООД..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8