Мотиви по Присъда № 5/27.01.2015г.,
постановена по НОХД №618/2014г.
по описа на Районен Съд- Димитровград
Срещу подсъдимия Д.Ж.Д. ***, ЕГН **********, е повдигнато
обвинение от прокурор при РП-Димитровград за извършено престъпление
по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, за
това, че на 19.09.2013г. в землището на с.Странско, Хасковска Област, причинил
на Д.Д.Д. в качеството му на служител от Изпълнителна
агенция по горите, осъществяващ контролна дейност като горски надзирател в
ТП“Държавно горско стопанство“-Хасково, при и по повод изпълнение на службата
му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК чрез контузия с навяхване на лявото рамо и кръвонасядания на двете ръце.
Прокурора
при Районна прокуратура- Димитровград поддържа повдигнатото обвинение, счита
същото за доказано по несъмнен и безспорен начин. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и налагане на предвиденото в закона наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 2 години, което да изтърпи ефективно.
Конституираният
като граждански ищец и частен обвинител Д.Д.Д.,
поддържа обвинението и предявения граждански иск. Намира, че както обвинението,
така и гражд.иск е доказан и претендира подсъдимия Д.
да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението в размер на 3000 лева.
Подсъдимия
заявява, че разбира обвинението и не се признава за виновен. Дава обяснения за
станалото, заявява, че същата вечер незаконно е придобивал дърва, не се е
подчинил на органите на полицията, избягал, а като се върнал да си вземе
каруцата бил малтретиран от горския надзирател Д., който му счупил крака.
Отрича да е нанасял телесна повреда на пострадалия Д.. Моли да бъде оправдан.
Защитникът
на подс.Д.Д. пледира за
оправдаване на неговия подзащитен по повдигнатото му
обвинение, поради недоказаност на същото.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства се установи
следното:
При извършване през месец септември
2013г. на целеви проверки в горските територии, попадащи в землищата на селата
Бряст, Странско и Радиево, всичките в Димитровградска община, Хасковска област,
с цел недопускане на нерегламентирани дейности в тези горски територии,
свидетелите Д.Д. и Г.У.- горски надзиратели при ТП„Държавно
горско стопанство"-Хасково забелязали прясно отсечена дървесина в землището
на с.Странско. Доколкото тяхното работно време било до 17,00ч., а данните били
за извършвана незаконна сеч след този час, същите провели разговор със своя
ръководител за удължаване на работното им време, за да бъдат заловени
извършителите на сечта. Със заповед № 610/18.09.2013г. на Директора на ТП
„Държавно горско стопанство"-Хасково, на св.Д.Д.
и на колегата му - св.Г.А.У., било възложено от 18ч. до 21ч. на датите 19, 20,
21 и 22.09.2013г. да извършват проверки на горепосочените райони, като със
същата заповед на св.Д. и св.У. за времето на проверките бил предоставен
служебния автомобил „Лада-Нива" с рег.№ Х 21-71 АХ. Освен това с Началника
на РУ-МВР-Димитровград била постигната договорка по време на целевите проверки
двамата горски надзиратели да бъдат придружавани от полицейски служител. На
19.09.2013г. за такъв бил определен младши полицейския инспектор св.А.К.Т..
На същата дата- 19.09.2013г., горските
надзиратели Д. и У., придружавани от полицейския служител Т., заели позиция до електроволтаичния парк до бившия рудник „Миньор", от
където имали видимост към горския масив в землището на с.Странско, граничещ със
землището на с.Радиево. Около 18,30ч. забелязали идващи от към с.Радиево и
навлизащи по черен път в горския масив четири конски каруци. Решили да проверят
каруците на връщане и затова със служебния автомобил „Лада-Нива" се
придвижили по черния път, по който каруците навлезли в гората. Прикрили
автомобила в началото на гората и зачакали. Около 20,15ч. четирите каруци се
задали насреща им, движейки се в колона една след друга. След изчакване да
приближат, св.У. потеглил със служебния автомобил срещу каруците, пресичайки
пътя, като св.Д.Д. вървял пеша зад автомобила. След
няколко метра осветили с фаровете на моторното превозно средство идващите каруци,
а от купето изскочил св.А.Т., изричайки: „Стой! Полиция! Проверка!".
Отделно от това, същият извадил и фенер, с който се осветил, за да бъде
разпознат че е полицай с униформа. В това време дошъл пеша и св.Д., който
застанал до св.Т.. В първата каруца били св.Д.П.Р. и съжителката му св.Е.И.С.,
които метри преди да бъдат пресрещнати от горските надзиратели изпреварили
каруцата на подс.Д.Д. и съжителката му св.В.Д.А.. В останалите две каруци били
съответно св.А.Ж.Д.- брат на подс.Д. и св.Д.Т.К.. Полицейските
разпореждания на св.Т. не били изпълнявани от така описаните лица в каруците,
като св.Д.Р. в първата каруца потеглил въпреки забраната- отправена от полицейския
служител. В същото време св.Д.Д. бил застанал до
втората каруца- тази на подс.Д., като възпирал
подсъдимия и съжителката му да не изхвърлят дървата, каквото действие те се
опитвали да извършат. Останалите свидетели в третата и четвъртата каруци не се
подчинили на разпореждането, не слезли от каруците, а започнали да изхвърлят
натоварените в тях незаконно нарязани дърва за огрев. Подс.Д.
и св.А. слезли от каруцата и заотстъпвали назад, като се качили в каруцата на
св.А.Д., който пришпорил коня си в страни от пътя. В различна на неговата
посока също в страни от пътя пришпорили конете си и другите двама каруцари,
като по време на движението всички продължили да изхвърлят от каруците дърва.
Св.Т. се върнал в автомобила и управляващият го св.У. незабавно потеглил след
двете каруци с намерение да ги настигне и да ги задържат. В това време св.Д.Д. останал до каруцата на подс.Д.Д. и охранявал същата, с цел да я запази като доказателство
за извършеното нарушение.
Виждайки, че автомобилът на горските
надзиратели потеглил след другите две каруци, подс.Д.
не след дълго решил да се върне, за да вземе своята каруца, която предположил,
че е оставена без надзор. Скочил от каруцата на брат си и се запътил обратно. Каруцата
му обаче била охранявана от св.Д.Д., който усетил, че
към него приближава човек със забързан ход. Горският надзирател казал на
приближаващият се да спре, но след като Д. не спрял, а продължил забързано, Д.
казал: „Стой! Ще стрелям!" и извадил служебния си пистолет. Тъй като подс.Д. не се подчинил, св.Д. възпроизвел предупредителен
изстрел във въздуха. Подс.Д. обаче не само че не
спрял, а се затичал към стоящия до каруцата му св.Д.. Поради неизпълнение на
даденото разпореждане и заплашителния темп на придвижване към него, преди подс.Д. да го достигне св.Д. възпроизвел още един
предупредителен изстрел във въздуха. След което подс.Д.
достигнал горския надзирател и му налетял блъскайки го в гърдите. В това време
св.Д.- изплашен от действията на нападателя, разпознал същия и се опитвал да
запази оръжието си и да го прибере, за да не нарани нападащият го. Взел
продълговат трион от каруцата си и с него замахвал да удари св.Д.. Последният
се предпазвал, вдигайки лявата си ръка нагоре и ударът попаднал в нея, в
областта на предмишницата. частично засягайки и предмишницата на дясната му ръка, която също била насочена
нагоре, защото с тази си ръка св.Д. държал заредения пистолет. След няколко
удара и блъскане, при отказа на св.Д. да помръдне от предната дясна гума на
каруцата и съответно да освободи същата, подс.Д.
изкомандвал на коня „Дий, Гальо“. В този момент св.Д. бил до предното дясно колело
на каруцата с гръб към коня, а подс.Д. бил между
предното и задното десни колела на каруцата, с лице към св.Д.. Конят тръгнал
рязко и св.Д. моментално се оттеглил в страни, като каруцата завлякла застаналият
непосредствено до нея подс.Д.. завъртайки го около
надлъжната ос на опорния му десен крак. Това завъртане довело до т.нар.
винтообразно счупване на малкия и големия пищяли на дясната подбедрица
на подс.Д.. Той паднал на терена, опитал да стане за
да хукне към отдалечаващата се каруца, но усетил силна болка в десния си крак,
като викнал: „Горски, ти си ме гръмнал в крака!" и загубвайки равновесие
отново паднал на терена. Св.Д. въпреки, че бил убеден, че не е стрелял по Д.,
се изплашил и телефонирал на колегата си, съобщавайки му, че собственика на
каруцата, която пазел, казал, че го е прострелял. В това време действията на
свидетелите У. и Т. по преследване на другите две каруци останали
безрезултатни, тъй като преследваните се движели по пресечена с храсталаци и
дерета местност, през които препятствия автомобилът не успял да премине.
Веднага се отзовали на местопроизшествието, където заварили св.Д. притеснен да
стои на разстояние от подсъдимия. Последния бил легнал на земята и продължавал
да твърди, че горският надзирател го е прострелял.
Св.Т. телефонирал на дежурният в РУ-МВР-
Димитровград за станалото, а до идването на полицейския екип и екип на ЦСМП-Димитровград,
св.У. приближил подсъдимия, който поискал вода, а после и да си запали цигара.
След като му дали каквото иска, подс.Д. си свалил чорапа
и си запретнал крачола, при което св.Т. осветил с фенера крака му. И тримата
констатирали, че подс.Д. не е прострелян и няма
огнестрелни рани, нито видими други. Дошлите екипи транспортирали подсъдимия за
оказване на медицинска помощ в МБАЛ-Димитровград, като в лечебното заведение също
потвърдили, че десния крак на подс.Д. не е прострелян,
а е счупен.
Видно от заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза- назначена с оглед установяване нараняванията на
подсъдимия и проверка на твърдяното от него, касае се за характерно
винтообразно счупване на подбедрицата, получаващо се
при рязко завъртане на тялото около надлъжната ос на крака в момент, в който
този крак е опорен - т.е. здраво фиксиран върху терена. Вещото лице е
категорично и в устните допълнения към заключението, че такова счупване не е
възможно да се получи по описания от подс.Д. начин,
като потвърждава, че такова счупване се получава при внезапна загуба на
равновесие със завъртане на тялото, каквото завъртане може да провокира
внезапното потегляне на каруца с впрегнат в нея кон, при обстоятелствата,
описани в показанията на св.Д..
От друга страна, видно от заключението
на другата съдебномедицинска експертиза – назначена да установи нараняванията
по св.Д.Д., в резултат на удара с твърдия тъп
предмет, на св.Д. е причинена контузия с навяхване на лявото рамо, кръвонасядане с размери 20/8 сантиметра по предно
погрешната повърхност на лявата предмишница и
разпръснати единични кръвонасядания с размери от 3/3 до 7/8 милиметра на площ с диаметър около 8 сантиметра по
предната повърхност на дясната предмишница. Вещото
лице заключава, че както по отделно, така и в съчетанието по между си, тези
увреждания на св.Д. представляват разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК.
От представените по делото трудов
договор и допълнителни споразумения към него, както и от длъжностна
характеристика на длъжността „Горски надзирател” в ТП“ДГС Хасково“ се
установява, че св.Д.Д. заема от 2001г. и до настоящият
момент длъжността „Горски надзирател”, по силата на която си длъжност опазва
горските масиви в повереният му район от незаконни ползвания и увреждания, в
това число и от неразрешени сеч и транспортиране на отсечена дървесина.
Така
изложената фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите Д.Д., Г.У., А.Т., А.Д., В.А., Д.Р., Е.С., Д.К. и В.Т., от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинските експертизи д-р Х.Е., от
обясненията на подс.Д.Д., от прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК към доказателствата
по делото писмени материали по досъдебно производство №593/2013г. на
РУП-Димитровград- имащи значение за разкриване на обективната истина по делото.
От така събраните доказателства
съдът намира за безспорно установени следните обстоятелства: - на 19.09.2013г.
подсъдимия Д.Д. и свидетелите А.Д., В.А., Д.Р., Е.С.
и Д.К.-***, са извършили незаконна сеч на дърва в землището на с.Странско,
граничещ със землището на с.Радиево- в близост до електроволтаичния
парк до бившия рудник „Миньор". Освен това незаконно отсечените дърва били
и откраднати, натоварени на каруци и извозвани в посока с.Радиево. Безспорно е
също, че всички изброени лица са били пресрещнати и заловени с каруците си от
горските надзиратели Д. и У., както и от полицаят Т.. Не се спори и се
установи, че нарушителите дървосекачи са разпознали, че срещу тях е униформен
полицай и горски надзиратели, а не случайни минувачи. Безспорно е също, че
нарушителите не са изпълнили разпорежданията нито на полицейския служител, нито
на горските надзиратели, започвайки да изхвърлят незаконно придобитите дърва от
каруците си, като в последствие дори са избягали от проверката. Единствено
каруцата на подс.Д. останала на същото място, тъй
като горския надзирател Д. стоял до нея и я охранявал като доказателство за
извършените нарушения. Също е безспорно, че подс.Д.,
който избягал с каруцата на брат си, след като видял, че автомобила на горските
надзиратели тръгнал да преследва другите каруци- т.е. в друга посока, се върнал
да си вземе своята каруца, при което се натъкнал на пазещия последната св.Д..
При приближаването на подсъдимия, св.Д. е възпроизвел два изстрела със
служебния си пистолет във въздуха, като няма засегнати от стрелбата. Безспорно
е и че при идването на полицая Т. и горския надзирател У., същите са заварили
на мястото подс.Д., който се оплаквал от болки в
крака, без да има наранявания от огнестрелно оръжие, а св.Д. е имал
кръвотечение от ръката.
Спорът
по делото е имало ли е физическо съприкосновение между подсъдимия и св.Д., причинени
ли са били телесните повреди на горския надзирател Д. от подсъдимия и съответно
какъв е механизма за полученото нараняване от подс.Д..
Обвинителната
теза е за причиняване на телесните наранявания на св.Д. от подс.Д.,
в опитите му да си възвърне владението върху каруцата и опит да прикрие
извършеното адм.нарушение/престъпление- свързано с
незаконната сеч и кражбата на дърва, както и да осуети наказателното
преследване спрямо него. Телесното нараняване на самия подсъдим се получило при
рязко тръгване на каруцата, завличането на стоящия до нея подсъдим и рязкото
извиване на крака му по оста, докато този крак му е опорен.
Защитната
теза е за ненападение на подсъдимия над св.Д., а за обратното- в опитите си да
възпрепятства подс.Д. да не избяга, св.Д. му нанесъл удари с дръжката на пистолета, хванал го за
краката и с тежестта на тялото си паднал върху извитият му крак, като по този
начин му нанесъл телесна повреда. В същото време за констатираните телесни
наранявания на горския надзирател не се излага дори предположение или правдоподобна
версия.
Така
очертаните обвинителна и защитна тези намират опора в различни доказателства по
делото. Преки очевидци на станалото са именно подсъдимия и св.Д., а свидетели
на станалото непосредствено след инцидента- горския надзирател У. и полицаят Т..
Според
показанията на св.Д., същия е охранявал каруцата на подсъдимия като
доказателство за извършено нарушение, когато Д. се е върнал и искал да си я
вземе. Държал се много агресивно, нагло в желанието си да си вземе каруцата,
което пък Д. не позволявал, заради което и бил блъскан и удрян от подсъдимия.
Видно от същите показания, Д. не е променял местонахождението си, като през
цялото време стоял до предната дясна гума на каруцата, с цел същата да не
потегли, а Д. се опитвал да се добере до поводите на коня си, за да потегли.
Още с приближаването си, Д. не се подчинил на разпорежданията на горския
надзирател, което принудило последния да възпроизведе два изстрела във въздуха със
служебното си оръжие. Д. заявява също, че бил блъскан от подсъдимия, но той не
е употребявал сила спрямо него, както и че не го е събарял на земята- там го
видял след рязкото потегляне на каруцата. Въпреки, че бил убеден, че е стрелял
във въздуха, се притеснил от натякването на Д., че го бил прострелял.
Колкото
и да се предполага заинтересуваност от този свидетел, който е граждански ищец и
частен обвинител, не следва да се подминава и факта, че същият е длъжностно
лице, което изпълнява служебните си задължения, чиято цел не е стрелба с
пистолет по нарушители и нанасяне на побой над същите. Реално осъществимото от
горския надзирател в случая е било да констатира адм.нарушение
и да състави акт за констатиране на същото. В тази насока са и останалите свидетелски
показания, включително и обяснения от подсъдимия, според които същия подсъдим
вече е бил известен на горските надзиратели като нарушител по отношение на
незаконна сеч на дървесина.
В
подкрепа твърденията на пострадалия Д. са показанията на свидетелите У. и Т.-
които непосредствено след инцидента са дошли на мястото. Според тях, на мястото
е бил св.Д., който бил притеснен, както и подс.Д.,
който бил полегнал на една страна и се оплаквал. Според показанията на св.Т.,
подсъдимия продължавал да натяква, че горският го бил прострелял. При тази
ситуация полицаят уведомил дежурния на РУ-МВР за прострелян човек и не след
дълго предоставил исканите от подсъдимия вода и цигара. След като изпълнил
желанията на Д., св.Т. забелязал, че по крака на подсъдимия няма кръв, нито пък
огнестрелна рана- което в последствие също се установило от медицинските лица.
По-съществено е в случая казаното от св.У. относно това, че докато св.Т.
изпълнява желанията на „простреляния“ нарушител за вода и цигара, той провел
разговор с разтреперения св.Д., който му съобщил, че подс.Д. му налетял, за да си вземе каруцата, което го
принудило да стреля два пъти във въздуха с пистолета си.
Показанията на така описаните трима
свидетели съдът възприе като обективни и безпротиворечиви,
правно и житейски оправдани. Дадени са от лица, едното от които се предполага,
че може да е заинтересувано от изхода на делото, но в същото време неговите
показания се подкрепят косвено от показанията на другите двама свидетели.
Непосредствено след инцидента, Д. е споделил с колегата си У. това, което
пресъздава и по-късно в показанията си пред органите на досъдебното
производство и пред съда. Показанията са му последователни и безпротиворечиви, а още повече- казани са на св.У.
непосредствено след инцидента- в момент, когато е бил емоционално ангажиран и
на практика не е имал възможност в рамките на 1-2 минути да съчини
правдоподобна версия, при която да уличи незнайно защо и без това заловения
като нарушител Д.. Още повече, показанията на тези свидетели са дадени от
длъжностни лица, чието внимание е било насочено именно към залавянето на
нарушителите на незаконната сеч и в тази връзка са възприели всичко ставащо в
кръга на службата си, а не случайно.
Ето защо, с оглед на тяхната
последователност и безпротиворечивост, съдът възприе
показанията на така описаните трима свидетели като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите разкриват една житейски
оправдана и установена по категоричен начин фактическа обстановка. Като цяло
тези показания косвено се подкрепят и от показанията на останалите свидетели по
делото, доколкото същите имат отношение по случая, но не са очевидци.
В противовес с тези показания са част
от твърденията на подсъдимия и другите нарушители с него- свидетели по
настоящото производство. Показанията на останалите свидетели- нарушители с
незаконна сеч, като цяло потвърждават описаната фактическа обстановка, с
изключение на някои детайли, които нямат съществено значение за състава на
престъплението, но пък констатираните противоречия не са маловажни. Същите започват още от самото начало, когато
са били спрени от полицая и двамата горски надзиратели. Според показанията на
свидетелите А.Д., В.А., Д.Р., Е.С. и Д.К., след като незаконно си нарязали
дърва и тръгнали с каруците да се прибират, били спрени от полицай и горски
надзиратели. Нито един от описаните лица не изразява съмнение за това, че са
били спрени от посочените длъжностни лица, а не от някой случаен минувач по
това време на денонощието в гората. Въпреки това, знаейки, че срещу тях стоят
представители на държавни органи, с действията си нито за момент не са
показали, че се подчиняват на разпорежданията, дори напротив. И от тук започват
разминаванията, като опирането на пистолет в главата на подс.Д.- обстоятелство, което се твърди само от самия
подсъдим и от брат му. Нито един от останалите свидетели не споменава за
подобно обстоятелство. Дори съжителката на подсъдимия, която е била до него и
очевидно е следвало да забележи подобен факт, освен ако не ги спират за
проверка всяка вечер и да опират пистолет в главата на мъжа с който живее, не
съобщава за подобно обстоятелство. А най-малкото подобно действие би било
забележимо и запомнящо се за всеки един нормален човек- станал свидетел на
подобна гледка. Друг е въпроса доколко този свидетел и подсъдимия са възприели
пистолет или ел.фенер, за който и другите свидетели потвърдиха, че е държан от
полицая Т.. На следващо място, налице са показания, че св.Д. хванал за гушата св.А.Д.-
брат на подсъдимия. Всъщност тези данни са единствено от неговите показания,
докато в никои други не е налице подобно твърдение. Още повече- не е налице дори
твърдение, че някой от държавните служители да е стигал до други освен до
първата и втората каруца, а този свидетел- А.Д., е бил в третата. Поради което
и съдът прие показанията на така описаните свидетели за достоверни като цяло, с
изключение на частта им, в която се твърди извършено опиране на пистолет в
главата на подсъдимия от полицейския служител и хващане за гушата на св.Ат.Д.
от св.Д.. В тази им част съдът намира показанията на тези свидетели за
недостоверни, продиктувани от намерение за изместване и омаловажаване на
собствените постъпки чрез обвинения за постъпките на някой друг. Най-малкото
нелогично звучи още с представянето си за полицай, преди изобщо да установи
дали нарушителите изпълняват разпорежданията му или не, св.Т. да опира пистолет
в главата и то не на първия каруцар- св.Д.Р., а на втория- подс.Д..
А още повече- без каквато и да било основателна причина, и то по почин- който е
нелогичен, доколкото насочването на оръжие може да стане и от разстояние, а не
от упор. Нелогично е също така св.Д. да хваща за гушата св.Д., без последния по
някакъв начин да го е застрашил. Дори и при изхвърлянето на дърва от каруцата,
логично би било да му бъдат възпрени ръцете, а не да бъде хващан за гушата.
Тук следва да бъдат проследени и
обясненията на самия подсъдим. В същите са налице значителни противоречия. На
първо място, подсъдимият също твърди, че е бил спрян от полицая, който го
осветил и му опрял пистолет в главата. Както бе описано по-горе, най-малкото е
нелогично полицаят да не стори това с първата каруца, където е св.Р., а да
направи това с втората и то с пистолет от упор. Не се и съобщава за това какви
действия от нарушителите са предизвикали твърдените действия на полицая с
пистолет. На следващо място не става ясно как с опрян пистолет в главата, подс.Д. е разтоварвал дървата от каруцата си, че и избягал
от нея, като се качил в каруцата на брат си. Нелогичните твърдения обаче не
приключват с тези обстоятелства. При завръщането му да си вземе каруцата, подсъдимият
твърди, че св.Д. възпроизвел изстрел, от който конят се подплашил и избягал с
каруцата, а той се присвил на земята. Тогава дошъл св.Д. и му нанесъл удари с
пистолета по плешката. Такива наранявания обаче не са описани в медицинската документация.
И най-малкото липсва каквато и да било
причина след като подсъдимия е на земята страхувайки се от изстрела и не е
правел нищо, горския надзирател да идва да му се нахвърля и да му нанася удари.
След тези удари, за каквито само подсъдимия съобщава, той се изправил и искал
да избяга, но Д. го хванал за краката и го повалил на земята, стоварвайки се
отгоре му с цялата тежест на тялото си. Тогава подсъдимия почувствал силна
болка и казал, че му е счупен крака. Това твърдение обаче се опровергава по
категоричен начин от заключението на съдебно-медицинската експертиза и устното
заключение към нея. Според вещото лице, по начина- описан от подсъдимия, такова
счупване на крака не може да се получи. И ако се получи счупване, то ще е на
съвсем друго място, но не и на подбедрицата. Вещото
лице е категорично, че в случая е налице характерното винтообразно счупване на подбедрица, получаващо се при рязко завъртане на тялото
около надлъжната ос на крака в момент, в който крака е опорен. Което пък
съвпада с показанията на св.Д., според който подсъдимия е бил близо до
каруцата, когато при подадена команда конят рязко е тръгнал, а в следващия
момент при изтегляне на каруцата вече е видял подс.Д.
на земята. Единствените показания, които подкрепят версията на подсъдимия са
тези на съжителката му В.А. и на брат му А.Д., които твърдят, че вечерта когато
посетили подсъдимия в болницата, същия казал, че горския му нанесъл побой. Дори
и да се приеме за истина казаното от тези двама свидетели, то следва да се
отчете факта, че това става в един немалък период от време след инцидента- едва
след като е извикан медицински екип, същия е дошъл, откарал го е в болницата
където е прегледан, приет за лечение и едва след това са дошли роднините му. Знаейки
и осъзнавайки, че е заловен да извършва нарушение, подсъдимият логично тръгва
да търси спасителен вариант, насочен в случая срещу проверяващите и техните
действия. Прави впечатление също, че
именно брата и съжителката на подсъдимия са единствените свидетели, които
насочват същината от показанията си към проявена изключителна грубост и агресия
от страна на държавните служители, докато в същия момент омаловажават стореното
от тях до степен отрицание на възприемане на собствените си действия като нещо
отрицателно и неправилно.
Тук следва да се посочи и още едно
обстоятелство- а именно дори и след пристигането на място на свидетелите У. и Т.,
подс.Д. продължава да твърди, че горският го е
прострелял. При положение, че самият подсъдим не заявява, че веднага след
изстрела е почувствал болка, а по-късно, то очевидно е, че същият е бил
пределно на ясно, че не е прострелян, след като двата изстрела са били дори и
според неговите обяснения преди „спречкването“ му със св.Д. и според него
хващането за краката и извиването на крака му. Което е още едно потвърждение за
намеренията на подсъдимия при залавянето му на място с установено нарушение,
каквито и друг път бил правил и към този момент очевидно е бил запознат какви
ще са последствията от залавянето му от горските надзиратели, след което
бягайки преценил, че може безпрепятствено да си прибере каруцата и така да не
остави никакви следи за неправомерното си поведение. Насочването на вината към
някой друг с намерението да омаловажи собственото си неправомерно поведение
идва да покаже единствено манталитета на подсъдимия и чувството му за
безнаказаност. Оправдаването на собственото си неправомерно поведение чрез
обвиняването на друг обаче в случая не е постигнало желаният резултат. Опитите
да се измести като същност и вина извършеното в нощта на 19.09.2013г. опира
единствено до откъслечни опити чрез показанията на свидетелите А. и Д.-
съответно съжителка и брат на подсъдимия, да оневинят Д.. Тези опити обаче дори
косвено не подкрепят версията на подсъдимия.
А в същото време по категоричен начин
се потвърди казаното от другия очевидец- св.Д.. Поради което и в така описаната
част на значителни разминавания и нелогичност, съдът не кредитира обясненията
на подс.Д. за достоверни, а ги възприе единствено
като защитна позиция и опит за прехвърляне на вината върху пострадалия.
Показанията на св.д-р Т. не внасят
нови моменти или друга светлина върху описаното по-горе, поради което и съдът
не се спира подробно върху тях.
При тази фактическа обстановка Съдът прие за
установено и доказано по категоричен начин извършеното на 19.09.2013г. деяние, осъществяващо
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.2, т.3,
вр. чл.130, ал.1 от НК, и участието на подс.Д.Д. в него- като
извършител, а именно на 19.09.2013г. в землището на с.Странско, Хасковска
Област, причинил на Д.Д.Д. в качеството му на
служител от Изпълнителна агенция по горите, осъществяващ контролна дейност като
горски надзирател в ТП“Държавно горско стопанство“-Хасково, при и по повод
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК чрез контузия с навяхване
на лявото рамо и кръвонасядания на двете ръце.
От
субективна страна подсъдимия е осъществил
престъпното деяние с пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Подсъдимият
Д.Ж.Д. е роден на ***г***, Община Димитровград, Хасковска Област,
ул.”Чучулига”№12, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно
образование, ЕГН **********. Характеристичните му данни са отрицателни.
С влязлата в сила на 04.03.1999г.
присъда по НОХД №167/98г. на РС- Димитровград, подс.Д.
бил осъден за извършена от него като пълнолетен кражба на една година „лишаване
от свобода“, чието изпълнение било отложено с тригодишен изпитателен срок. С
влязлата в сила на 30.01.2004г. присъда по НОХД № 696/01г. на РС- Димитровград,
подс.Д. бил осъден за извършена на 05.06.2001г.
кражба на три месеца „лишаване от свобода“ при общ режим, отделно, изцяло и
преди изтърпяването на което му наказание на основание чл.68, ал.1 от НК да
изтърпи наложеното му и отложено по чл.66 от НК наказание по НОХД № 167/98г. на
РС-Димитровград. Тези си две наказания подс.Д.
изтърпял от 12.02.2004г. до 18.03.2005г. включително с помощта на зачетени му
от работа общо един месец и двадесет и три дни от работа. С влязло в сила на
08.02.2010г. споразумение по НОХД № 29/10г. на PC-Гълъбово, подс.Д.
бил осъден за извършено на 09.10.2009г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а
с влязло в сила на 22.04.2010г. споразумение по НОХД № 80/2010г. на PC-Гълъбово,
подс.Д. бил осъден за извършено и на 28.11.2009г.
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като с всяко от двете споразумения му,
били наложени наказания „пробация“, групирани в едно
общо наказание „пробация“ с дванадесетмесечна
продължителност на пробационните мерки. С влязло в
сила на 02.08.2011г. споразумение по НОХД № 1459/11 г. на РС-Стара Загора, подс.Д. бил осъден за извършено на 20.05.2011г.
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК на „пробация“ с
четиринадесетмесечна продължителност на пробационните
мерки, което си наказание е изтърпял от 15.08.2011г. до 15.10.2012г.
включително.
Предвиденото наказание за престъпление по чл.131, ал.2, т.3 от НК е
„Лишаване от свобода” за срок от 1 до 5 години.
След като съдът призна подсъдимия за виновен, му наложи предвиденото в
закона наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 3(три) години и 6 (шест)
месеца при първоначален „Строг” режим на изтърпяване в Затворническо общежитие
от закрит тип.
При определяне на този размер на наказанието съдът прие, че липсват смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства и не са налице предпоставки за
приложение на чл.55 от НК. В случая обаче са налице немалко отегчаващи отговорността
му обстоятелства- същият не осъзнава постъпката си за противоправна,
криминално проявен е и осъждан, в т.ч. и на наказание „Лишаване от свобода”,
характеристичните му данни са лоши.
С оглед на изложеното съдът определи размера на предвиденото наказание
„Лишаване от свобода” за срок над средния предвиден, доколкото са налице
единствено и то немалко отегчаващи отговорността обстоятелства. Така съдът
постанови този размер да е 3 години и 6 месеца, което подсъдимия следва да
изтърпи ефективно при „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип,
съобразно разпоредбата на чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС.
Причини
за извършеното престъпление съдът приема, че са арогантността и неуважението на
подс.Д. към чуждите личност и телесна
неприкосновеност, незачитането на законовите порядки за поведение в държавата.
С така
наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия съдът счете, че ще бъдат
постигнати целите на личната и генерална превенция, като се въздейства
предупредително и възпитателно, както по отношение на тях, така и по отношение
на останалите членове на обществото.
В настоящото
наказателно производство срещу подсъдимия Д. беше предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалия Д.Д.. Съдът
намира този граждански иск за основателен и доказан. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че подс.Д. е
причинил на св.Д. лека телесна повреда- престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК. Като пострадал от това престъпление
той е претърпял разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Причинени са му неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена
връзка с извършеното по отношение на него престъпление. Съобразно
гореописаното деяние, извършено от подсъдимия, както и нанесените телесни
увреждания на пострадалия, а също така и причинени му отрицателни емоции, времето
и мястото, на което са причинени, проявената агресия, съдът намери, че
адекватен размер на обезщетението, което Д. следва да заплати на гражданския
ищец е 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането – 19.09.2013г. до окончателното й изплащане. Този размер се
определя от съда по справедливост, а в настоящия случай не може да се приеме,
че причинените неимуществени вреди възлизат на 3000 лева. Поради това и
гражданския иск в размера над 2000 лева до пълния предявен такъв от 3000 лева,
съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото
съдът призна подсъдимия за виновен в настоящото наказателно производство, с
присъдата си той го осъди да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски- сумата от общо 225 лева, произтичаща от възнаграждения за вещо лице,
както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск- 80 лева.
Мотивиран
така, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
