Определение по дело №73/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 235
Дата: 12 февруари 2018 г. (в сила от 12 февруари 2018 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20181800500073
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 12.02.2018 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ ЩЕРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            ИВАЙЛО Г.

                                                                         ДОРА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 73 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр.  чл. 130 ГПК.

С разпореждане № 1393 от 28.12.2017 г. на районния съдия при Районен съд – гр. Самоков, постановено по гр. д. № 1583/2017 г. по описа на съда, е прекратено производството по делото, а исковата молба – върната, поради недопустимост на предявения от ищеца И.Г.Д. против Прокуратурата на Р България иск за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от привеждане в изпълнение на наказание „лишаване от свобода” при първоначален строг режим на изтърпяване вместо при лек режим.

Така постановения акт на съда е обжалван от ищеца И.Г.Д. с доводи за неправилност и искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Софийският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие за установено следното.

В исковата молба ищецът - частен жалбоподател в настоящото производство – е изложил фактически твърдения, че с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 150/2016 г. по описа на Софийски военен съд, е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Твърди, че съдът е постановил така определеното му наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип  и при първоначален лек режим.

Независимо от акта на съда, прокурор при РП – гр. С., привеждайки в изпълнение  тази присъда, е разпоредил ищецът да изтърпи наказанието в затворническо общежитие от закрит тип и при строг режим. От тези противозаконни действия на прокурор при РП – гр. С. ищецът претърпял имуществени и имуществени вреди, за които ответникът – Прокуратурата на Р България – следвало да носи гражданска отговорност.

Приемайки, че ищецът се позовава на факти, с които законът не свързва право на обезщетение за вреди – чл. 2, ал. 1, т. 1 – 7 ЗОДОВ -  районният съд е счел иска за недопустим.

         Този извод на районният съд е неправилен.

Вярно е, че фактите, които ищецът твърди да са правопораждащи, не чертаят нито един от фактическите състави на ЗОДОВ.

Отговорност за вреди от дейност на правозащитни органи, извън случаите уредени в ЗОДОВ, се осъществява по реда на чл. 49 ЗЗД по иск, предявен срещу правозащитния орган. Във всички казуси, за които ЗОДОВ не се прилага, увредените правни субекти от действията на държавата и нейните органи, имат гарантираната правна възможност да реализират правата си, съответно да получат обезщетение, по общия ред. Към неуредените от ЗОДОВ случаи следва да намери субсидиарно приложение гражданският закон (§1 от ЗР на ЗОДОВ) – Закон за задълженията и договорите.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия по извършване преценка относно редовността на исковата молба и привеждането й в съответствие с чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6  ГПК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случай на образувано гражданско дело, съдебният акт, с който се прекратява производството по него, включително при условията на чл. 130 ГПК, е определение, а не разпореждане.

Така мотивиран и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 1393 от 28.12.2017 г. на районния съдия при Районен съд – гр. Самоков, постановено по гр. д. № 1583/2017 г. по описа на съда, в частта, в която е прекратено производството по делото, а исковата молба – върната, поради недопустимост на предявения от ищеца И.Г.Д. против Прокуратурата на Р България иск за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от привеждане в изпълнение на наказание „лишаване от свобода” при първоначален строг режим на изтърпяване вместо при лек режим.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Самоков за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно.

         

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: