О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2088 Година 07.07.2020 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седми юли Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6915 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След изтичането на срока чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който ответникът
е подал писмен отговор, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а
предявените с нея осъдителни искове – допустими (чл.
140, ал. 1 ГПК).
Искането на ответника обаче, за допускане привличането на
третото лице Б., като помагач на негова страна в процеса, следва да бъде
отхвърлено. Макар да е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, ответникът няма
правен интерес от привличането на това трето лице, като помагач на негова
страна в процеса, а последният обуславя допустимостта на това привличане (чл.
чл. 219, ал. 1 ГПК). Такъв интерес е налице само тогава, когато решението по
висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото
лице (когато
по изключение силата на пресъдено нещо на решението по делото се разпростира и
спрямо него, когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може
да й послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице или е налице
опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на последното при
неблагоприятно решение по делото спрямо подпомаганата страна).
А в случая такива обстоятелства не се твърдят от ответника в отговора и молбата
му за привличане на посоченото трето лице, нито са налице доказателства за
наличието им. Ето защо искането му за привличане, като помагач на негова страна
в процеса, на посоченото трето лице, следва да бъде отхвърлено с настоящото
определение (чл.
220, изр. 1 ГПК).
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като писмени
доказателства, представените от страните писмени документи, тъй като са
относими, допустими и необходими.
Следва
да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да заяви дали ще се ползва от оспорените от ответника
с отговора му фактура и стокова разписка, представени с исковата молба, едва
след което в същото заседание съдът ще се произнесе по искането на ответника за
открИ.е на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на тяхната истинност (чл.
193, ал. 2 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да заяви ясно дали желае съдът да изиска от ищеца да
представи оригиналите на представените с исковата му молба фактура и стокова
разписка на основание чл. 183 ГПК, с кои други документи желае съдът да ги
сравни, както и иска ли назначаване на посочените в отговора му почеркова и
икономическа експертизи, в който случай да посочи предмета и задачите на всяка
от тях, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по тези му
доказателствени искания (чл. 156 ГПК).
Следва
служебно да бъде назначена по делото съдебно - икономическа експертиза, която
да отговори на следните възникнали по делото въпроси: 1/. осчетоводена ли е
редовно, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти,
представената с исковата молба фактура № 2683/25.04.2016 г. в счетоводствата на
всяка от страните по делото, кога и по коя точно тяхна счетоводна сметка и
партида; 2/. намира ли се в оригинал тази фактура и представената с исковата
молба стокова разписка 16132/25.04.2016 г. в счетоводството на ответника и
откога; 3/. включена ли е същата фактура в дневниците на страните съответно за
„покупки“ и „продажби“ и в справките им декларации по ЗДДС и кога, и ползвал ли
е ответникът по същата фактура данъчне кредит; 4/. изплатена ли е изцяло или частично
сумата по тази фактура, от ответника на ищеца, кога, в какъв размер и по кой
начин (в брой или по банков път, и по коя точно банкова сметка, ***),
респективно останали ли са по нея неплатени части към датата на проверката на
вещото лице и в какъв размер; и 5/. какъв е размера на мораторната лихва за
забава в плащането на претендираната главница по фактурата за исковия период от
20.12.2016 г. до 20.12.2019 г., както и за периода от 23.12.2016 г. до
23.12.2019 г. (чл. 195, ал. 1 ГПК). Следва да се определи депозит за изготвяне
на тази експертиза и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на
съда (чл.
76 ГПК).
Тъй
като страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на
съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора
на ответника с приложенията към него. За насроченото съдебно заседание следва
да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда
депозит. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователно, поради липса на правен интерес, искането на ответника в
отговора му и представена с него молба за допускане привличането на третото
лице Б., като помагач на негова страна по делото.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния
предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора
би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да
постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като
освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството
държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в исковата му молба и уточняващата
я такава, и изразяват по същество в това, че между страните имало сключен
договор, съгласно който ищецът извършвал услуги /обработка на облекла/ на
ответника. Същият бил обективиран във фактура № 2683 от 25.04.2016 г., която
била издадена от ищеца и подписана от представител на ответника. Във фактурата били
индивидуализирани вид и количество на услугата /обработка на облекла мод.
516603 /, единична и обща стойност на услугата, начин на плащане, съответното
време и място. За описаната сделка страните двустранно били подписали приемо - предавателен
протокол /стокова разписка/ № 16132/25.04.2016 г., в който било отразено
извършването на договорената услуга и предаването на готовите облекла, които били
индивидуализирани по вид и количество, стойност, съответното време и място,
издател и получател. Същите отговаряли на описаната по-горе фактура. Стоковата
разписка удостоверявала, че облеклата, предмет на процесния договор, били
обработени от ищеца и предадени на ответника в деня на изготвянето й -
25.04.2016 г., същото било отразено и в процесната фактура. Падежът на
задължението на ответника съвпадал с датата на данъчното събитие - 25.04.2016
г. Стойността на процесната фактура била 468.72 лева с ДДС. Начинът на плащане бил
уговорен във фактурата - по банков път, като била посочена банковата сметка на ищеца.
Към момента, въпреки че срокът на плащане отдавна бил изтекъл, не била
разплатена стойността по тази фактура. С молба от 17.01.2020 г. ищецът
уточнява, че цената на предявения акцесорен иск за мораторна лихва за забава в
плащането на главницата, считано от 20.12.2016 г. до подаване на исковата молба
20.12.2019 г. (с оглед обстоятелството, че същата била подадена по пощата и чл.
62, ал. 2 ГПК) била 142.71 лева. Облеклата, предмет на договора, материализиран
във фактура № 2683 от 25.04.2016 г., били предадени на ответника на същата дата
заедно със самата фактура. На основание чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не бил уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябвало да бъде изпълнено в 14-дневен
срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не можел да се установи, или
когато фактурата или поканата били получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започвал да тече от деня, следващ този на получаване на
стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане били
отпреди това. Ето защо ответникът бил изпаднал в забава, считано от 09.05.2016
г., за главницата от 468.72 лева. Сумата за мораторна лихва за забава в
плащането от 20.12.2016 г. до подаване на исковата му молба в съда на
20.12.2019 г. била 142.71 лева.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца по посочентата от същия банкова
сметка ***.72 лева за неплатено възнаграждение за приета работа по фактура №
2683/25.04.2016 г., със 142.71 лева мораторна лихва от 20.12.2016 г. до
20.12.2019 г., и законна лихва върху главницата от 21.12.2019 г. до изплащането
й.
Правната квалификация на предявения от ищеца
главен иск – нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а на акцесорния иск за мораторна
лихва – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който заема
становище, че предявените искове били допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорвал по основание и размер. Единствените доказателства, на който се
базирали тези искове, били фактура № ********** от 25.04.2016 г. и стокова
разписка № ********** от 25.04.2016 г. И в двата документа бил положен подпис
срещу реквизита “получил“, а във фактурата се сочело допълнително, че това било
лицето Т.И.. Положените подписи в документите били изпълнени от неизвестно за
ответното дружество лице, но във всички случаи това не бил подписът на
управителя Т.В.И., нито на лице, което можело да представлява ответното
дружество. Такава фактура и такава стокова разписка не били достигали до
ответното дружество, съответно фактурата не била осчетоводявана при него и нямало
отразени задължения по нея в неговото счетоводство. В счетоводството на ответника
били постъпвали други фактури от ищцовото дружество и те били надлежно
осчетоводени и разплатени, но не и тази, на която била основана исковата
претенция. Това било така, защото действителните отношения между страните по
делото били следните: между ответното дружество, в качеството му на изпълнител,
и М., И., в качеството му на възложител, имало сключен основен договор с общи
условия от 16.10.2014 г. за изработка на облекла за - марка М. /М./. Договорът бил
сключен с участието на трето лице Б., гр. С., което било представител за
България на марката и контролирало изработката и качеството на готовата продукция.
Договорът от 16.10.2014 г. бил сключен на - език и се подчинявал на - право. На
29.03.2016 г. било сключено допълнително споразумение към основния договор за
сезон есен/зима 2016 г. за изработката на 2 375 бройки облекла. След изработката
им, по изричното указание на контролиращото лице Б., гр. С., ответникът, през
април 2016 г., изпратил част от облеклата за допълнителна обработка - пране и
омекотяване в ищцовото дружество. След обработката и изпращането на облеклата в
склада на Б., гр. С., а оттам в И., се установило, че на 55 броя от облеклата
имало нанесени вреди при прането - изтеглени нишки по плата. При това положение
облеклата не отговаряли на високите изисквания на марката и по искане на
възложителя, отправено чрез контролиращото дружество, трябвало да се ушият
отново, за което била разменена кореспонденция по електронна поща. Това
повторно ушИ.е на 55 броя от облеклата струвало на ответното дружество сумата
634.67 лева - левовата равностойност на 324.50 евро по официалния курс на БНБ.
За общата сума от 324.50 евро били издадени две фактури - № 2347/17.05.2016 г.
на стойност 236 евро и 2348/17.05.2016 г. на стойност 88.50 евро. Поради тази
причина, между трите дружества - Б., гр.С., като контролираща страна, ответното,
като изпълнител, и ищцовото, като пералня, била постигната договореност за
следното – пералнята да не издава фактура за стойността на обработката на
облеклата през месец април 2016 г., респективно тази стойност да не се заплаща
от ответното на ищцовото дружество, а за сметка на това новопроизведените
занапред облекла от ответника за същия възложител и марка, отново да се перели
и обработвали в ищцовото дружество, което от своя страна да коригирало
технологиите си така, че да не се стигало до нови вреди. Такава последваща
обработка на други облекла, изработени от ответното дружество, била извършена
от ищцовото дружество през ноември 2016 г., за което била издадена фактура №
**********/22.11.2016 г. от ищеца. Същата била осчетоводена и разплатена от
ответното дружество. Към настоящия момент, за ответното дружество било напълно
неизвестно, а това не ставало ясно и от исковата молба, защо през 2020 г. се
претендирало плащане по фактура за услуга от 2016 г., по която отношенията били
изяснени своевременно със съдействието на третото лице Б. С.. На основание чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, правел възражение, че фактура № ********** от 25.04.2016 г. и
стокова разписка № ********** от 25.04.2016 г., като договорна основа на
исковата претенция, били нищожни, поради липса на съгласие - надлежно изразена
воля от законния представител на ответното дружество - управителя или негов
упълномощен представител. Поради това липсвало валидно възникнало договорно
правоотношение между страните и не се дължало плащане на главница и лихва от
ответника на ищеца. Евентуално, в случай че съдът приемел, че между страните
все пак валидно били възникнали договорни отношения по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, то на основание чл. 263 ЗЗД правел възражение, че рискът от повреждане на
материала бил на ищеца, защото бил в забава, съобразно разпоредбата на чл. 260,
ал. 1 ЗЗД. Следвало да се има предвид, че ищецът бил търговско дружество, което
по занятие се занимавало с обработка на облекла /вписано било в предмета му на
дейност, видно от представената с исковата молба справка от търговския
регистър/, а според собствения му интернет сайт, било „специализирано в
промишленото пране на текстилни продукти“, предлагало услугите „промишлено
пране“ и „омекотяване“, и притежавало „персонал, съставен от опитни
професионалисти, специализирани в текстилна химия и обработка на дрехи“.
Императивната разпоредба на чл. 302 ТЗ задължавала страна по сделка, която била
търговска, да полагала „грижата на добър търговец“. Ето защо, и съгласно чл. 260,
ал. 1 ЗЗД, изпълнителят на обработката на облеклата бил длъжен да предупреди
веднага другата страна, че доставеният материал бил неподходящ за правилното
изпълнение на работата. Таково предупреждение липсвало, поради което
изпълнителят с бездействието си изпаднал в забава и съответно носел риска,
респективно дължал плащане при повреда на материала. Във връзка с горното, в
случай че съдът приемел, че било налице валидно договорно правоотношение и
ответникът дължал на ищеца плащане на главница и лихва за извършената обработка
на облекла, правел евентуално възражение за прихващане със сумата 634.67 лева -
левовата равностойност на 324.50 евро по официалния курс на БНБ /1.95583 лева
за евро/. Тази сума представлявала стойността за повторната изработка на
повредените облекла, които ответникът трябвало да изработи два пъти, но му били
платени само веднъж от възложителя, поради повреждане на материала на
първоначално ушитите облекла по вина на ищеца. В този смисъл и на основание чл.
298, ал. 4 ГПК, моли съда да се произнесе с решението и по това му евентуално
възражение за прихващане на стойност 634.66 лева.
Тежестта
за установяване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му и уточняващата я молба,
защото на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да
докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора, тъй като на същите
е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: справка от
ТР – 2 бр., фактура № 2683/25.04.2016 г., стокова разписка № 16132/25.04.2016
г., лихвен калкулатор, справки от ТР – 2 бр., образец от подпис, учредителен
акт от 28.08.1997 г. на еднолично дружество с ограничена отговорност, общи
условия към договор за изработка на - език, придружени с точен превод на
български език, сезонно договаряне есен/зима 2016 от 29.03.2016 г. на - език,
придружено с точен превод на български език, кореспонденция по електронна поща
на - език, придружена с точен превод на български език – пет страници, фактура
№ 2347/17.05.2016 г. на - език, придружена с точен превод на български език,
фактура № 2348/17.05.2016 г. на - език, придружена с точен превод на български
език, аналитичен регистър на ответника – една страница, извлечения от интернет –
три страници.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да заяви дали ще се ползва от оспорените от ответника с отговора му
фактура и стокова разписка, представени с исковата молба, едва след което в
същото заседание съдът ще се произнесе по искането на ответника за открИ.е на
производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на тяхната истинност.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да заяви ясно дали иска съдът да изиска от ищеца да представи
съгласно чл. 183 ГПК оригиналите на представените с исковата му молба фактура и
стокова разписка, с кои други документи желае съдът да ги сравни, както и иска
ли назначаване на посочените в отговора му експертизи, в който случай да посочи
и предмета и задачите на всяка от тях, едва след което в същото заседание съдът
ще се произнесе по тези му доказателствени искания.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при страните,
в съответните ТД на НАП и там, където това стане необходимо, да представи по
делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза,
посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в
размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в
3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и
представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, КАТО
МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата
няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на
друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 19.08.2020
г. от 9.10 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а на ищеца да се изпрати препис и от отговора на
ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице
след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на
експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от ответника само частта му, с която не се допуска
привличането на посоченото трето лице, като помагач на негова страна, с частна
жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
същия, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: