№ 13837
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110167390 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
М. С. Р.: сумата от 1118.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 41, находящ
се в гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 119, вх. Б, сумата от 211.73 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2021г. до 23.11.2023г., сумата от 13.81 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 3.41
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.12.2020г. до 23.11.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.12.2023г., до
окончателно изплащане на задължението;
Н. Н. Р.: сумата от 559.01 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 41, находящ
се в гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 119, вх. Б, сумата от 105.86 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2021г. до 23.11.2023г., сумата от 6.90 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.70
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.12.2020г. до 23.11.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.12.2023г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците, респ. наследодателя им като
собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
1
приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на услугата дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на
месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от
изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в
забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответниците не са подали отговори на исковата
молба по чл. 131 ГПК.
В проведеното на 16.04.2025г. открито съдебно заседание от името на ищеца са
изложени твърдения, че в хода на процеса- на 19.02.2025г., е постъпило плащане за
погасяване на задълженията, предмет на делото, поради което се претендира заплащане
единствено на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца
част от общия дълг.
В случая ответниците не са навели конкретни доводи за липсата на която и да е от
гореописаните материални предпоставки за съществуване на спорното материално право-
така, както същото е заявено в исковата молба, поради което настоящият съдебен състав
намира, че осъществяването им следва да се приеме за установено.
Въпреки това и за пълнота следва да се изясни, че от надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства- Договор от 01.02.1993г. за покупко- продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ,
подадена от Н. П. Р., удостоверение за наследници изх. № 676/05.04.2024г. по описа на
Столична община, район „Връбница“ на Н. П. Р., договор от 30.05.2012г. за извършване на
услугата топлинно счетоводство, сключен между етажните собственици в сградата, в която
се намира процесното жилище, и ищеца, протокол от общо събрание на етажните
собственици в тази сграда и списък на етажните собственици към него, издаваните от
топлофикационното дружество съобщения към фактури, се установяват правнорелевантните
обстоятелства, че през исковия период ответницата М. С. Р. и Н. П. Р.-наследодател на
двамата ответници в качеството си на съпруг на М. Р. и на баща на Н. Н. Р., са били
собственици на процесния имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София,
2
ж. к. „Обеля 1“, бл. 119, вх. Б, че същият се намира в сграда в режим на етажна собственост,
която през релевантния за делото период е била топлоснабдена, че до имота е доставено
съответното количество топлинна енергия, чиято стойност се претендира в процеса. Поради
това и съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ М. С. Р. и Н. П. Р. като
собственици на жилището през исковия период са били страни по облигационно
правоотношение с топлофикационното дружество и потребители на доставяната до имота
топлинна енергия, отговорни за заплащане на цената й. А след смъртта на Н. П. Р.
възникналите в неговата правна сфера парични задължения са преминали към
имуществените сфери на ответниците, вкл. М. Р., която, освен това, и на собствено
основание- в качеството си на собственик през исковия период, е била задължена за
заплащане на цената на предоставените топлинен ресурс и услуга по отчитането му, при
равни квоти в качеството им на негови наследници по закон- арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
С оглед на това и при липсата на оспорване на конкретните стойности на цената на
топлинния ресурс и на услугата топлинно счетоводство, както и на доказателства, а и на
твърдения за заплащане на тези цени в срок съобразно приложимите в случая калузи на
общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., следва да се приеме за установено
възникването в правната сфера на ищеца на вземания от всеки от ответниците именно в
претендираните от него суми за цената на топлинната енергия, на услугата дялово
разпределение, както и на обезщетения за забава върху тях.
Както бе изяснено, съгласно изричните твърдения на процесуалния представител на
ищеца в проведеното на 16.04.2025г. открито съдебно заседание всички задължения,
предмет на предявените в настоящото производство искове, са погасени чрез плащане,
извършено на 19.02.2025г., което плащане по правната си същност съставлява конклудентно
признание на неизгодно за страната обстоятелство- съществуването на главен и на
акцесорен дълг, възникнали на поддържаното в исковата молба основание и в посочените в
същата размери. А признанието на неизгодни за страната факти представлява едно от най-
надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес, което, преценено
по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и неоспорени от страните
писмени доказателства, дава основание на съда да приеме за установено, че изброените по-
горе предпоставки за основателност на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени. С оглед на това съдът приема за
надлежно установени всички юридически факти, включени във фактическите състави,
пораждащи процесните вземания за главница и за обезщетение за забава.
По делото не се спори и относно датата на извършеното плащане- 19.02.2025г.- след
образуване на производството, поради което и при съобразяване на правилото на чл. 235, ал.
3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в
цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен предмет.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащането разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуеми парични
вземания от ответниците, които последните е следвало да погасят преди това, но не са
сторили, поради което с поведението си са дали повод за завеждане на делото срещу тях. С
оглед на това и доколкото не се установява, а не се и твърди погасяване на вземането на
ищеца за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, в полза на
топлофикационното дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 100.00 лева (66.66
лева от М. Р. и 33.34 лева от Н. Р.)- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото, естеството и обема на извършените от
3
процесуалния представител на ищеца действия, както и обстоятелството, че се касае за
обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. С. Р., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както следва: сумата от 1118.02 лева, представляваща
цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 119, вх. Б,
сумата от 211.73 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 23.11.2023г., сумата от 13.81 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово
разпределение, както и сумата от 3.41 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.12.2020г. до 23.11.2023г., ведно
със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 08.12.2023г., до окончателно изплащане на задължението;
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Н. Н. Р., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както следва: сумата от 559.01 лева, представляваща
цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 119, вх. Б,
сумата от 105.86 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 23.11.2023г., сумата от 6.90 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово
разпределение, както и сумата от 1.70 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.12.2020г. до 23.11.2023г., ведно
със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 08.12.2023г., до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. С. Р., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 66.66 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
ОСЪЖДА Н. Н. Р., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 33.34 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4