РЕШЕНИЕ
№ 1272
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501575 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.439, ал.1 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от И. Н. А.
чрез адв. С. М., против решение №1020/25.03.2022 г., постановено по гр.д. №
11993/2021 г. по описа на РС Пловдив, 19 граждански състав, с което е
отхвърлен предявеният от И. Н. А. против „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., бул. К**, иск за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата в размер
на 2884.41 лева, представляваща 1/3 част от 8653.24 лева - главница по
договор за кредит и поръчителство от 21.05.2017 г. и допълнителни
споразумения от 11.02.2011 г. и от 28.05.2012 г., за които е издаден по ч. гр.
дело №2351 от 2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист
и образувано изпълнително дело №186 от 2014 г. по описа на ЧСИ Минка
Станчева-Цойкова, с район на действие - района на ОС – Пловдив, и същият е
осъден да заплати 174 лв. разноски по делото.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. При правилно
установени факти съдът е достигнал до неправилни изводи. Неправилно е
прието, че конституирането на страни в изпълнителния процес прекъсва
както давността, така и срока по чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, като се излагат
1
съображения в тази насока. Твърди се, че изп. дело №186/2014 г. на ЧСИ
Цойкова е прекратено поради перемпция, вземането е погасено по давност и
сумата не се дължи. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете,
като на страната се присъдят и разноски.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, като се излагат
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се иска
потвърждаване на решението. Оспорват се доводите, изложени във
въззивната жалба, като се сочи и съдебна практика. Претендира се заплащане
на разноски в размер на 360 лв.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно като краен резултат, макар и по съображения,
различни от изложените от първоинстанционния съд.
С оглед наведените с въззивната жалба съображения, следва да се
има предвид и следното:
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.
439, ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2014 г. по ч.гр.дело
№2351/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив са издадени в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
2
основа на документ по чл.417 от ГПК, заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за следните суми: 8653.24 лева - главница по договор за
кредит и поръчителство от 21.05.2017 г. и допълнителни споразумения от
11.02.2011 г. и от 28.05.2012 г.; 761.85 лева - редовни лихви от 12.07.2013 г.
до 13.02.2014 г.; 228 лева наказателни лихви от 12.07.2013 г. до 13.02.2014 г. и
законна лихва от 13.02.2014 г.
Въз основа на изпълнителния лист, на 24.02.2014 г. е образувано
против А. В. М. като кредитополучател и Л. А. М. като поръчител
изпълнително дело №186/2014 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова,
с район на действие - района на ОС – Пловдив, с искане за извършване на
изпълнителни действия. В хода на принудителното изпълнение на
кредитополучателя и на поръчителя са връчени покани за доброволно
изпълнение с приложени заповеди за изпълнение към тях, срещу които
възражения не са подадени. На 17.11.2015 г. е подадена молба за
конституиране на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като частен
правоприемник на вземанията по изпълнителния лист въз основа на договор
за цесия от 21.04.2015 г., като с постановление от 24.11.2015 г. дружеството е
конституирано като взискател. След това по изпълнителното дело са искани и
извършени следните изпълнителни действия: на 03.08.2017 г. и 07.12.2018 г. -
молби за предприемане на изпълнителни действия; 11.10.2017 г. – наложен е
запор на банкова сметка на А. М.; а на 15.03.2019 г. - запор на пенсията на Л.
А.а. По този повод е констатирано, че Л. А.. е починала на 14.10.2017 г. и
изпълнителното дело е спряно на 03.06.2019 г. до издирване на наследниците.
Възобновено е на 11.07.2019 г. и са конституирани А. Н. А.; И. Н. А. и Д. Н.
М. - деца на М.. Ищецът твърди, че отговаря за задълженията на починалия
му наследодател до размера на 1/3 част от 8653.24 лева или за 2884.41 лева.
На 20.08.2019 г. между „ОТП Факторинг България“ ЕАД, кредитополучателят
и наследниците на поръчителя Л. М. е подписано споразумение за
разсрочване на задълженията по изпълнителното дело, чието действие към
момента на подаване на исковата молба е отпаднало. Въз основа на
споразумението, по искане на взискателя от 21.08.2019 г. изпълнителното
дело е спряно. Взискателят е бездействал в продължение на две години от
датата на образуване на делото до 24.02.2016 г., поради което е било налице
основание за прекратяване на изп. дело още на тази дата. Молбата от
17.11.2015 г. за конституиране на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като
частен правоприемник не е прекъснала срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, а
дори към този момент да са отправени искания за извършване на
изпълнителни действия, те не са породили ефект, тъй като към тази дата
„ОТП Факторинг България“ ЕАД не е конституирано като взискател по
изпълнителното дело и не е имал такова процесуално качество, за да иска
надлежно извършване на изпълнителни действия. След конституирането на
ответника като взискател искане за изпълнителни действия са направени едва
на 03.08.2017 г., когато изпълнителното дело е било прекратено на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Поради прекратяването на изпълнителното дело
3
погасителната давност за вземането за главница е започнала да тече на
24.02.2014 г. и е изтекла на 24.02.2019 г., тъй като вземането за главница се
погасява с общия петгодишен погасителен срок, който е започнал да тече от
последното валидно искано или извършено изпълнително действие, а
предприетите след прекратяването на изпълнителното дело на 24.02.2016 г.
действия и искания не са надлежни, защото са предприети по прекратено
изпълнително дело. Подписаното на 20.08.2019 г. споразумение за
разсрочване на задълженията като признание за тяхната дължимост не е
прекъснало давността, тъй като към тази дата тя вече е изтекла, а в
споразумението липсва изявление за отказ от последиците на настъпилата
погасителна давност.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска.
Признава образуването на изпълнителното дело на заявеното основание.
Заявява, че давността е прекъсната с влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Признава извършената цесия и конституирането му като
взискател по изпълнителното дело. Възразява срещу твърдението за
погасяване по давност. Заявява извършване на действия, прекъсващи
давността. Твърди извършвано признание на задължението и разсрочване
изпълнението на същото.
От събраните по делото доказателства от състава на районния съд
е прието за установено следното:
От приложеното изп. дело №186/2014 г. на ЧСИ Минка Станчева -
Цойкова е видно, че е образувано на 24.02.2014 г. по молба с приложен
изпълнителен лист от 14.02.2014 г. на ПдРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД за
принудително събиране на вземания от А. М. и Л. М. в размер от 8653.24 лв. -
главница, 761.85 лв. договорна лихва, 228 лв. - санкционна лихва; 95 лв. -
такси; 194.76 лв. разноски и 437.98 лв. юрисконсултско възнаграждение. С
молбата е поискано извършване на изпълнителни действия.
С постановление от 24.11.2015 г. като взискател по делото е
конституиран ответника на мястото на „Банка ДСК” ЕАД с оглед извършена
цесия на вземанията. М. е уведомена за това на 21.03.2016 г.
На 11.10.2017 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника
М..
На 03.08.2017 г. и 07.12.2018 г. е поискано от взискателя
извършване на изпълнителни действия.
На 25.03.2019 г. е констатирано, че М. е починала на 14.10.2017 г.
и производството досежно нея е спряно на 03.06.2019 г. Възобновено е на
11.07.2019 г. с разпореждане за конституиране на наследниците на
починалото лице - А. А., И. А. и Д. М. за по 1/3 идеална част.
На 21.08.2019 г. е подадена молба от взискателя за спиране на
изпълнителните действия поради постигнато извънсъдебно споразумение.
На 02.07.2021 г. по делото е подадена молба от взискателя за
4
възобновяване на производството и извършване на изпълнителни действия.
На 16.09.2021 г. са наложени запори на сметки на длъжниците
наследници.
По делото не се спори по отношение на така приетите от първата
инстанция факти. Нещо повече – доводите, изложени във въззивната жалба,
са, че при правилно установени факти съдът е достигнал до неправилни
изводи.
Съдът е приел, че не се спори по делото, че в полза на цедента на
ответника е издаден изпълнителен лист за задължения на наследодателя на
ищеца за главница, лихва, такси и разноски, както и, че по него е образувано
изп. дело №186/2014 г. на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, по което като
взискател е конституиран ответника. Предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК,
даваща възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори
чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му
се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се
приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това, изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните
вземания за главници в период след 24.02.2014 г. до 24.09.2019 г. и в частност
- извършвани ли са изпълнителни действия или отправяни ли са искания от
взискателя по изпълнителното дело в рамките на този период, които да
прекъснат теченето на давността.
С оглед характера на вземанията за дължими суми по
изпълнителните листове е прието, че главницата касае задължения за
връщане на предоставени в заем суми, които се погасяват с петгодишна
давност.
Безспорно се установява по делото, че след образуване на
изпълнителното дело на 24.02.2014 г. до 24.09.2019 г. са извършвани
изпълнителни действия – на 24.11.2015 г. - конституиране на взискател, на
11.07.2019 г. - конституиране на наследниците на починалото лице - А. А.., И.
А. и Д. М. и са отправяни няколко искания от взискателя за извършване на
такива – на 03.08.2017 г.; 07.12.2018 г., както и на 20.08.2019 г. е извършено
признание на дълга от ищеца. Съобразно с това не е налице период,
надхвърлящ две години и налагащ прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона, както и изтичане на период, по-дълъг от пет години между
отделните прекъсвания на давността, водещ до погасяване на възможността
за осъществяване на принудително събиране на задълженията на ответника.
Горепосочените изводи навеждат неоснователност на иска и налагат неговото
отхвърляне.
Настоящият състав споделя посочените съображения частично.
Действително, с предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът
оспорва изпълнението, а съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по
5
своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да
навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по
издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да
се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв,
доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
Не се спори по делото относно това, че давността в конкретния
случай е петгодишна.
Според изложеното в решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.
№1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е
разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията.
Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен
способ в продължение на две години взискателят не е поискал
нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е
осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият
край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ
(може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят
кредитори и др.). Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: Откога
започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от
последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие
или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно
значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и
за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
6
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение
на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова
такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските
правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. в ЗЗД е изрично установено правилото,
че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя
не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила
на постановлението за възлагане.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, съставлява насочване на
изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То
прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в
изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната
си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори.
В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.
Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила
новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело
7
и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да
съобразяват поведението си с него.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно,
напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на
всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В този смисъл са и решение №60282/19.01.2022 г. по гр.д.
№903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г.
на ВКС, IV г.о. и други.
След посоченото разграничение между давност и перемпция,
направено в практиката на ВКС, следва да се съобразят и фактите в
настоящият случай.
Според приложеното изп. дело №186/2014 г. на ЧСИ Минка
Станчева - Цойкова, същото е образувано на 24.02.2014 г. С молбата за
образуване е поискано извършване на изпълнителни действия.
Със заявление (л.76 от първоинстанционното дело) от 10.03.2014
г. Л. М. е посочила, че не може да внася суми по задължението, като това ще
направи след три месеца. Т.е. същата е признала задължението. Не се
установява обаче извършени каквито и да е изпълнителни действия или
доброволно плащане от страна на длъжниците.
С постановление от 24.11.2015 г. (л.116 от първоинстанционното
дело) като взискател по делото е конституиран ответника в
първоинстанционното производство на мястото на „Банка ДСК” ЕАД с оглед
извършена цесия на вземанията. М. е уведомена за това на 21.03.2016 г.
(л.119). Според настоящия състав неправилно е прието от
първоинстанционния съд, че това е действие, което е в състояние да прекъсне
давността, респективно – да предотврати настъпването на перемпция.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, изрично е отбелязано (т.10), че при разглеждане
на твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност в рамките на
образувания срещу него изпълнителен процес, следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи).
8
Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това,
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Искането на кредитора за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от
ЧСИ. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора
9
е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за
предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от
извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били
успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В
случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с
прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по
давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
В настоящия случай няма присъединяване на кредитор, а замяна
на първоначалния такъв с нов въз основа на частно правоприемство. Ето защо
според настоящия състав не е налице прекъсване на давността.
Перемпция в случая е настъпила на 10.03.2016 г., тъй като,
независимо от признанието от длъжника на задължението му, в продължение
на две години не са предприети принудителни действия. Изпълнителното
производство е следвало да се прекрати, респективно – да се образува ново
изпълнително дело, но според изложеното в цитираното решение на ВКС,
това не води до опорочаване на действията на страните, респективно – ЧСИ.
На 03.08.2017 г. (л.127) и 07.12.2018 г. (л.147) е поискано от
взискателя извършване на изпълнителни действия. От първата дата започва да
тече нова давност.
На 25.03.2019 г. (л.153) е констатирано, че М. е починала на
14.10.2017 г. и производството досежно нея е спряно на 03.06.2019 г. (л.160
гръб). Възобновено е на 11.07.20, И. А. и Д. М.за по 1/3 идеална част (л.165).
На 21.08.2019 г. е подадена молба от взискателя (л.182) за спиране
на изпълнителните действия поради постигнато извънсъдебно споразумение с
длъжниците от 20.08.2019 г. (л.183 и сл.), видно от което същите са признали
задълженията си към ответника и са поели задължение за заплащане на суми.
На 02.07.2021 г. по делото е подадена молба (л.194) от взискателя
за възобновяване на производството и извършване на изпълнителни действия.
На 16.09.2021 г. са наложени запори на сметки на длъжниците
наследници (л.203).
В случая не е налице бездействие на кредитора, тъй като от него е
искано извършване на изпълнителни действия и не е изтекла предвидената в
закона петгодишна давност. Жалбоподателят се явява наследник по закон на
Л. М., като дължи 1/3 от задълженията ѝ.
По изложените съображения искът е неоснователен и правилно е
отхвърлен като такъв. Решението на първоинстанционния съд е правилно и
10
законосъобразно като краен резултат и следва да се потвърди, макар и по
различни (относно перемпцията, но не и относно давността) съображения, а
жалбата – да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото – отхвърляне на жалбата, не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя. Ответната страна е поискала
присъждане на разноски в размер на 360 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Не е направено възражение от въззивника, като следва да се
присъди претендираната сума съгласно приложения списък на разноските.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1020/25.03.2022 г.,
постановено по гражданско дело № 11993/2021 г. по описа на РС Пловдив,
ХIХ граждански състав.
ОСЪЖДА И. Н. А., ЕГН **********, от град П., ул. ***, да
заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град С., бул. ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 (триста и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11