Решение по дело №521/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 89
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20207240700521
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  89

 

      гр.Стара Загора, 10.03.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         петнадесети февруари

през      две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:           

при секретаря  Николина Николова

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   № 521 по описа  за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е с правно основание чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

 

            Образувано е по жалба от „БУЛЕТЕРА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Дъбово, общ.Мъглиж, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002419007709-091-001/ 29.04.2020г, издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 322/ 13.07.2020г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана солидарната му отговорност по чл. 177 ЗДДС за заплащане на данък върху добавената стойност по фактури, издадени от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД ЕИК ********* за данъчен период м.октомври 2014г,  като са определени задължения за данък върху добавената стойност по чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС в размер на 54 584.23лв. и лихви за просрочие в размер на 30 259.21лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направеният в РА и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив извод,  че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на изрично посочената в решението хипотеза на чл.177, ал.2, пр.1 от ЗДДС. Според жалбоподателя не са налице твърдените от органите по приходи тясна обвързаност между двете дружества и сключване на сделките по процесните фактури при заобикаляне на закона. Поддържа, че липсват каквито и да е било доказателства, че през ревизирания период „БУЛЕТЕРА“ ЕООД е знаело или е следвало да знае, че данъкът върху добавената стойност, дължим от неговия доставчик „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД, няма да бъде внесен. Твърди, че реално е заплатил цялата дължима стойност по процесните фактури и няма как да знае или контролира своя доставчик при разпореждане с получените средства. Според него доказателствената тежест да установи предпоставките за реализиране на солидарната отговорност по чл.177 от ДОПК е на органите по приходи, които не са провели пълно и главно доказване. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на обжалвания РА като незаконосъобразен и присъждане на направените разноски.

 

            Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна  и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният РА е правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в Решение № 322/ 13.07.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, тъй като „БУЛЕТЕРА“ знаело или е имало основателни причини да подозира, че данъкът, начислен от прекия доставчик по процесните фактури, няма да бъде внесен. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/ 2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

 

          Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следната фактическа обстановка:

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № РР-16002419007709-020-001 / 29.11.2019 г., издадена от С.А.Г.на длъжност Началник сектор /т.1, л. 145 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД с.Дъбово, обл.Стара Загора за  установяване на отговорността му за задължения на „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД за данък върху добавената стойност за доставки, извършени от „ЕКОБУЛЕТЕРА” ЕООД, за периода 01.10.2014г. - 30.10.2014г. Извършването на ревизията е възложено на Ц.Д.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В.К.- главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице, което е направено по електронен път на 04.12.2019г. Заповедта за възлагане на ревизия е издадена в електронен вид и подписана с квалифициран електронен подпис на Силвия Георгиева в посоченото й длъжностно качество, валиден към датата на подписване, установено при направена справка в представения от ответника оптичен носител. /т.2, л.598/.

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117, ал.1 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002419007709-092-001 / 17.03.2020 г., с който по отношение на ревизираното лице „БУЛЕТЕРА” ЕООД се предлага на основание чл.177 от ЗДДС да бъдат установени задължения - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД, по фактури № 1/ 07.10.2014г, № 87/ 17.10.2014г, № 88/ 30.10.2014г и № 89/ 31.10.2014г в размер на 54584,23лв. за декларирания, но невнесен резултат за м. октомври 2014г. от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД и лихви за просрочие, изчислени за периода от 15.11.2014г. до 18.03.2020г., в размер на 29581,84лв. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Ц.Д.и В. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени на оптичния носител. 

            Във връзка с обхвата на възложената ревизия е констатирано, че за ревизирания период са налице 4бр. фактури за покупки от „ЕКОБУЛЕТЕРА” ЕООД: № 1/ 07.10.2014г с предмет розово и лавандулово масло с ДО 12 032,61 лв.  и ДДС  2 406,52 лв.; № 87/27.10.2014 г. с предмет аванс доставка на етер. масла с ДО 83 333,33 лв. и ДДС 16 666,67 лв.; № 88/30.10.2014 г. с предмет аванс доставка на етер. масла с ДО 83 333,33 лв.  и ДДС 16 666,67 лв. и №  89/31.10.2014 г. с предмет покупка с ДО 102 133,30 лв.  и ДДС 20 426,66 лв. Фактури № 87/ 17.10.2014г, № 88/ 30.10.2014г и № 89/ 31.10.2014г са включени в дневниците за покупки от ревизираното лице с право на приспадане на пълен данъчен кредит и в справката-декларация за м.10.2014г, а фактура № 1/ 07.10.2014г. е отразена в данъчен период м.02.2015г погрешно като издадена от „ЕТЕРИЧНО-МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ" ЕООД. При извършената проверка е установено, че доставчикът „ЕКОБУЛЕТЕРА" ЕООД не е включил в дневника за продажби фактури към други лица освен „БУЛЕТЕРА“ и е декларирал по СД по ЗДДС  вх.№ 24001609451/13.11.2014 за м. октомври 2014г. за внасяне 56 126.23лв като на 12.01.2015г е внесъл 1 542.00лв. Остатъкът от  54 584,23лв и други задължения на доставчика не са погасени. По фактури № 87/ 17.10.2014г, № 88/ 30.10.2014г и № 89/ 31.10.2014г са извършени плащания в общ размер 322560.00 лв, а за разплащания по фактура № 1/ 07.10.2014г не са представени платежни документи.

 

            Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, ревизиращите органи са констатирали, че: 1. Двете дружества са регистрирани на един и същ адрес на управление с.Дъбово общ.Мъглиж и имат деклариран един и същ адрес за кореспонденция,  адрес на търговски обект и електронен адрес за кореспонденция; 2. Декларираният в НАП телефонен номер на двете дружества е един и същ; 3. През ревизирания период са използвали един и същ имот – Розоварна в с.Дъбово, което е и мястото на съхранение и мястото на предаване на обследваните количества стоки; 4. Имат едно и също счетоводно обслужване от „КОНСУЛТ 777" ЕООД. 5. Лицето Н. Т.К. подава справки - декларациите по ЗДДС и за двете дружества;  6. Х.И.Щ. е собственик и управител на „ЕТЕРИЧНО-МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ" ЕООД, което дружество от своя страна през този период е едноличен собственик на капитала на „ЕКОБУЛЕТЕРА" ЕООД; 7. Х.И.Щ.  собственик и управител и на „ЕКОБУЛЕТЕРА" ЕООД, макар и в различни периоди от време; 8. Г.Д.К., съдружник в „БУЛЕТЕРА" ЕООД, С.С.К., съдружник и управител на „БУЛЕТЕРА" ЕООД до 11.02.2013г. са заемали отговорни длъжности в „ЕТЕРИЧНО-МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ" ЕООД, вкл. и длъжността – организатор производство. 9. През този период Л.К.К., бивш собственик и управител на „ЕТЕРИЧНО-МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ" ЕООД („КОРАДОВ" ЕООД) е назначен в „БУЛЕТЕРА“ ЕООД като Управител и Мениджър-Екип по трудов договор, считано от 19.06.2013г. до 06.01.2020г; 10. по силата на Договор за заместване в дълг от 16.12.2016г. се установява, че „ЕКОБУЛЕТЕРА" ЕООД е заместен в дълга по Договор за Банков Кредит № 1319 от 28.07.2008г от „БУЛЕТЕРА" ЕООД; 10.  По силата на Договор за заместване в дълг от 16.12.2016г „ЕТЕРИЧНО МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ" ЕООД е заместен в дълга по Договор за банков кредит № 1533 от 21.05.2010г от „БУЛЕТЕРА" ЕООД.

 

            Ревизиращият екип е приел, че за „БУЛЕТЕРА" ЕООД е налице предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице - получател по облагаеми доставки, за периода м.10.2014г. по издадени от „ЕКОБУЛЕТЕРА” ЕООД фактури № 1/ 07.10.2014г.,  № 87/ 17.10.2014г, № 88/ 30.10.2014г и № 89/ 31.10.2014г., включени от ревизираното лице в Дневника за покупки и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Доколкото дължимият от доставчика данък върху добавената стойност по посочените доставки за данъчен период м.10.2014г. не е внесен, е прието, че са налице обстоятелствата по смисъла на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС – получателят по доставките „БУЛЕТЕРА” ЕООД е отговорен за дължимия и невнесен ДДС от „ЕКОБУЛЕТЕРА" ЕООД, тъй като е ползвал право по приспадане на данъчен кредит по доставки по посочените фактури. Данъчният кредит се твърди пряко свързан с дължимия и невнесен данък, тъй като „ЕКОБУЛЕТЕРА” ЕООД е включило горепосочените фактури в дневниците за продажби за данъчен период м.10.2014г. и те участват при формирането на резултата за съответния данъчен период, деклариран от „ЕКОБУЛЕТЕРА” ЕООД в подадените СД по ДДС -  ДДС за внасяне в размер на 56 126.23лв  за м.10. 2014г., който не е бил внесен изцяло от задълженото лице /т.1 л.113 и сл/.

 

На база събраните в хода на ревизията документи ревизиращият екип е приел за установено по безспорен и несъмнен начин, че са изпълнени условията на чл.177, ал.1 и чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС. Наличието на първата хипотеза на чл.177, ал.2 от ЗДДС е обосновано с доводи за наличие на предварително знание у получателя „БУЛЕТЕРА" ЕООД, че данъкът по процесните фактури няма да бъде внесен от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД, тъй като двете дружества имат общ представител, адрес и телефон за контакти, продължителни търговски и финансови взаимоотношения и на „БУЛЕТЕРА" ЕООД са били известни финансовите затруднения на доставчика. Направен е извод, че на основание чл. 177, ал. 1 и във връзка с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС, на „БУЛЕТЕРА” ЕООД следва да се вмени солидарна отговорност за размер на 54584,23лв. за декларирания, но невнесен резултат за м. Октомври 2014г. от „ЕКОБУЛЕТЕРА" ЕООД, като размерът се ограничава до размера на невнесения ДДС, обвързан с издадените фактури от „ЕКОБУЛЕТЕРА" ЕООД.  

 

            Ревизионният доклад е връчен по електронен път на 03.04.2020г, видно от Протокол за извършена проверка по делегация № П—16002400055556-081-001/ 21.04.2020г /т.1, л.56/.

         Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПОК, от С.А.Г.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц. С. Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № 16002419007709-091-001 от 29.04.2020г., с който на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД са установени задължения в общ размер 84 843.44лв, от които отговорност по чл.177 от ЗДДС за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД по 4 бр фактури, издадени за периода м.10.2014г., в размер на 54 584.23лв и лихви за просрочие към тях, изчислени към 29.04.2020г. в размер на 30 259лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от С. Г. и Ц. Д., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител.

         РА № 16002419007709-091-001 от 29.04.2020г. е връчен на  „БУЛЕТЕРА“ ЕООД на 11.05.2020г. по електронен път съгласно Протокол за извършена проверка по делегация № П—16002420077138-081-001/ 27.05.2020г /т.1, л.43/.

         В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК „БУЛЕТЕРА“ ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 21.05.2020г. до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик с вх.№ 9199/ 13.05.2020г /т.1, л.27 -42/. 

            С Решение № 322/ 13.07.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК процесният РА е потвърден като са споделени констатациите относно наличието на предпоставките по чл.177, ал.1 от ЗДДС за реализиране отговорността на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД през данъчен период м.10.2014г. Решаващият орган е приел, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства и установените факти и обстоятелства сочат хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС - наличие на предварително знание у получателя „БУЛЕТЕРА“ ООД, че данъкът по процесните фактури, по които ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде внесен от неговия доставчик „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД. Така приетото се основава на съображения за тесни взаимовръзки между двете дружества, от които можело да се направи извод, че „БУЛЕТЕРА“ ООД е знаело или е имало основание да подозира, че данъкът по издадените му фактури от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД няма да бъде внесен. Сочи се, че освен еднакви адреси, електронен адрес, ползване на един и същ проиводствен обект – дестилерия за добив на масла от етерично-маслодайни култури, основание за предварителното знание представлява наличието на едни и същи лица, участващи в управлението на тези дружества, които са в тесни родствени връзки помежду си - Х.И.Щ., дъщеря й С.С.К., съпругът на последната Л.К.К., неговият брат М.К. К. и съпругата му Г.Д.К.. Макар между двете търговски дружества да няма свързаност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, е възприето, че свързаността между физическите лица представляващи, управители и съдружници е основателна предпоставка да се приеме, че действителните отношения между дружествата надхвърлят рамките на обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими търговци. Отчетен е фактът на  назначаване по трудови правоотношения в двете дружества и в останалите дружества от същия кръг на близки родствени лица, както и встъпването на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД в дълга на „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД към Общинска банка по договор за заместване в дълг от 16.12.2016 г.,  при което гаранти пред банката се явяват двете физически лица – Х.Щ. и Л. К..

         Решение № 322/ 13.07.2020г на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив  е връчено на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД по електронен път на 10.08.2020г /т.1, л.20/.

         От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, прието без оспорване от страните се установява, че по процесните фактури № 1/ 07.10.2014г, № 87/ 17.10.2014г,  № 88/ 30.10.2014г и № 89/ 31.10.2014г е извършено пълно плащане през 2014г, включително на начисления ДДС.

         В показанията си разпитаният свидетел М.И. заявява, че при работата си като домакин в „БУЛЕТЕРА“ЕООД от есента на 2013г до есента на 2015г е бил назначен и ръководен само от управителя С. К.. При постъпването му в дестилерията в с.Дъбово имало розово масло, розова вода, абсолют и лавандулово масло, оставени на отговорно пазене от предишната фирма, която е стопанисвала дестилерията, а именно „ЕКОБУЛЕТЕРА“. През 2014г тези стоки се обработили от работници само на „БУЛЕТЕРА“.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт  намира за установено следното:

 

         Оспорването на РА  № 16002419007709-091-001 от 29.04.2020г., изцяло потвърден с Решение № 322/ 13.07.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

        

         Разгледана по същество, жалбата е основателна.

         Ревизионното производство е образувано и проведено от компетентни органи в рамките на определените им правомощия, съгласно Заповед №РД-09-1/ 03.01.2017г. и Заповед № РД-09-1801/ 28.09.2018г на Директора на ТД на НАП – Пловдив, съответно ревизионният доклад и РА са издадени от компетентни органи. Съдържанието им отговаря на изискванията на ДОПК, подписани са с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на всяко лице. 

         Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

 

         Не се твърдят от жалбоподателя, нито са установени при извършената служебна проверка допуснати нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, приложени са събраните в хода на ревизионното производство доказателства.  Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаване на ревизионния акт.

 

         С обжалвания РА № 16002419007709-091-001 от 29.04.2020г. са установени задължения на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД с правно основание чл.177 от ЗДДС -  отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД за данъчен период м.10.2014г. Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. В нормата на чл.177, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. Включването на разпоредбата на чл.177 в глава ХХV от ЗДДС, определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на този особен вид солидарна отговорност е за плащане от регистрирано лице - получател по облагаема доставка на дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък.

 

         При тази нормативна регламентация следва извод, че отговорността по чл.177 от ЗДДС възниква при наличието на няколко материалноправни предпоставки, а именно: 1. Ревизираното лице да е р 

 

 

 

егистрирано по ЗДДС лице - получател по облагаема доставка; 2. Да е 

 

 

 

  осъществена облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът е длъжен да внесе в бюджета;  

 

 

 

 3. Дължимият данък не е внесен от доставчика; 4. П 

 

 

 

олучателят по облагаемата доставка да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък и 5. П  

 

 

олучателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДДС.

 

            В случая установените с оспорения РА задължения на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД, с оглед съдържащите се в РА и потвърждаващото го Решение № 322/ 13.07.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив мотиви, се основават на наличието на хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС-реализиране на отговорността, когато ревизираното лице-получател по облагаеми доставки е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик.

 

         Осъществяването на първите две от посочените по-горе материалноправни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл.177, ал.1 ЗДДС не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства.  Ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС лице към периода на осъществяване на процесните доставки /м.10.2014г./, като „БУЛЕТЕРА“ ЕООД е „получател“ по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗДДС на облагаеми доставки /по см. на чл.12, ал.1 от ЗДДС/ по фактури, издадени от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД през данъчен период м.10.2014г. Съответно „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД е доставчик по облагаеми доставки по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗДДС по фактури № 1/ 07.10.2014г, № 87/ 17.10.2014г,  № 88/ 30.10.2014г и № 89/ 31.10.2014г. Посочените фактури са приобщени към ревизионната преписка и са приети като доказателства по делото, няма спор, че обективират реално осъществени облагаеми доставки и съдържат необходимите реквизити, вкл. посочен на отделен ред ДДС.

 

            Наличието на третата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС /дължимият ДДС да не е внесен от доставчика/, също е доказано предвид неоспорената справка за задълженията на „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД към 13.11.2018г /л.239-244/.

            Връзката между невнесения данък и данъчния кредит, какъвто е смисълът на законовото изискване, ще е налице, когато е налице поредица от облагаеми доставки с предмет същата стока или услуга, независимо дали е в същия, изменен или в преработен вид. За да се счита за осъществена тази материалноправна предпоставка по чл.177, ал.1 от ЗДДС, достатъчно е да е налице пряка или косвена причинно-следствена връзка между дължимия и невнесен данък и приспаднатия данъчен кредит. В случая „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД, като получател по облагаеми доставки, фактурирани с посочените по-горе фактури, издадени от доставчика „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД в периода м.10.2014г, е отразило същите в дневника за покупки, съответно тези покупки са участвали при формиране на резултата в подадената справка-декларация по ЗДДС за съответния период. Ревизираното дружество като регистрирано по ЗДДС лице и получател по облагаемите доставки, е упражнило правото си на данъчен кредит по посочените по-горе фактури. С оглед на изложеното съдът приема за доказано, че правото на приспадане на данъчен кредит, ползвано от „БУЛЕТЕРА“ ООД за визираните периоди и доставки, е свързан пряко с дължимия и невнесен от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД ДДС за данъчен периоди м.10.2014г., с което се явява изпълнена и четвъртата материалноправна предпоставка за отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС. 

            В случая реализираната с оспорения РА на основание чл.177, ал.1 от ЗДДС отговорност на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД, от фактическа и правна страна и обоснована с наличието на хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС – ревизираното лице-получател по облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. За разлика от втората хипотеза по чл.177, ал.2, предл. второ от ЗДДС /ревизираното лице – получател по облагаеми доставки е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик/, за наличието на която хипотеза законът въвежда презумпция, че лицето е било длъжно да знае, ако едновременно са изпълнени регламентираните в чл.177, ал.3, т.1 и т.2 условия, то за случаите на знание по чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС липсват нормативно разписани и посочени условия, при които това знание ще се счита за установено. Касае се за всякакви факти и обстоятелства, че на лицето е било известно или че на лицето не е възможно да не е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен. Ето защо при реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2, предл. първо от ЗДДС, фактът, че ревизираното лице – получател по облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, подлежи на доказване, като в тежест на органите по приходите е да установят и докажат факта на знание на получателя, че доставчикът му няма да внесе дължимия ДДС. В т. 59 и т. 61 от решение по обединени дела С-439/04 и С-440/04 на Съда на Европейския съюз се подчертава, че въз основа на обективни фактори се извършва преценка относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС. Обстоятелството, че данъчно задълженото лице е действало добросъвестно и е предприело всяка разумна мярка в рамките на собствените си възможности, е важна предпоставка за решаване на въпроса следва ли лицето да бъде държано отговорно. Следователно наличието на знание следва логически да се изведе от определени обективни факти от действителността, които взети заедно указват, при липса на друго логично обяснение, на наличие на такова субективно отношение към неплатеното чуждо задължение, като се отчитат всички фактори, касаещи наличието на грижа на добър търговец към собствените работи, знанието и добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира по този ред. Релевантният момент за установяване на знание, че данъкът от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД няма да бъде внесен е към момента, към който „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД издава фактурите. В процесния случай при условията на пълно доказване, следва да се установи, че представляващия „БУЛЕТЕРА“ ЕООД в процесния период е знаел, че по издадените фактури от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД ДДС няма да бъде внесен от „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД .

            По делото е установено, че за ревизирания период „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД  е единствен доставчик на ревизираното лице „БУЛТЕРА” ООД, дружествата са регистрирани с един и същ адрес на управление, посоченият за връзка в ТД на НАП телефонен номер е един и същ, имат и едно и също счетоводно обслужване  от „КОНСУЛТ 777" ЕООД, ползват един и същ производствен обект – дестилерия за добив на масла от етерично-маслодайни култури. Едно и също лице Н. К. е подавало справките-декларации по ЗДДС и за двете дружества. Всички тези безспорни обстоятелства обаче не са достатъчни да обосноват условието от субективна страна за реализиране на отговорността по чл.177, ал.2 от ДОПК – знание на регистрирано лице, респективно знание на неговите представляващи, когато то е юридическо лице, които като физически лица биха могли да формират или да не формират знание за определени факти и обстоятелства.

 

         Въз основа на извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че през м.октомври 2014г управител на „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД е Х.Щ., а на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД – С. К., за която органите по приходи твърдят, че е  нейна дъщеря и това обстоятелство нито се оспорва, нито се опровергава по делото. Липсват обаче данни на С. К. да са били известни финансови затруднения на доставчика, още повече, че в РА и РД няма каквито и да било констатации и обективни данни за влошено финансово състояние на „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД към момента на издаване на процесните фактури. Всички контролни действия на органите по приходи спрямо „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД са предприети след м.10.2014г - образуване на изпълнително производство от публичен изпълнител с дата на възлагане 20.11.2014г и дерегистриране по ЗДДС по инициатива на орган на НАП на 13.11.2015 г. А встъпването в дълга на „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД към Общинска банка от страна на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД е направено с договор от 16.12.2016 г, т.е. близо две години след ревизирания период. Обстоятелството, че „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД е съконтрагент и доставчик на жалбоподателя само по себе си по никакъв начин не обосновава, че двете дружества обменят вътрешна информация за своите дейности, за своите ресурси, финансова стабилност и икономическа дейност. Същият извод е относим и към довода на органите по приходи за назначаване на близки родствени лица по трудови правоотношения в двете дружества. За процесния период или преди него няма събрани данни за свързаност между юридическите лица, техните представляващи, управители и собственици по смисъла пар.1,т.3 ДР ДОПК. При липсата на данни, че едни и същи лица за процесните периоди участват пряко или косвено в управлението, в контрола или в капитала на двете дружества, няма основание за обективно обосновано съмнение, че между дружествата се уговарят условия, различни от обичайните, сочещи на свързаност по смисъла на § 1, т. 3 б "м" от ДР на ДОПК. На следващо място, няма данни лицето Н. К., което е подало СД по ЗДДС за двете дружества през ревизирания период, да е осъществявало и счетоводното им обслужване /доколкото договор за това е сключен с „КОНСУЛТ 777" ЕООД/ и да е обменяло информация за извършените, съответно неизвършени,  разплащания с бюджета. Не е изяснено кое е лицето, обработващо и имащо достъп до финансовата и търговската документация на двете дружества, респективно съставящо, подписващо и подаващо годишните финансови отчети,  т. е. което да е запознато с финансовото и с имущественото състояние на двете дружества.

 

      При тези данни и с оглед установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че плащанията по доставките, документирани с процесните фактури, са изпълнени още през 2014г, както и че на 12.01.2015г „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД е погасило частично задължението си за ДДС с 1 542.00лв, неправилно е прието от приходните органи, че ревизираното лице не може да очаква доставчикът да разчете своевременно дължимия данък към бюджета в съответния период при положение, че продавачът само събира косвения данък и има задължение да го внесе в бюджета. Установените взаимоотношения между двете дружества действително сочат наличието на определена свързаност между физическите лица - представляващи, управители и съдружници на двете дружества, но тя е за различни периоди и е само един от възможните обективни факти, обуславящ  знание по смисъла на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС. Липсата на достатъчно други безпротиворечиви доказателства за субективния елемент от правопораждащия фактически състав по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2, предл. първо от ЗДДС обуславя извод за неправилно и незаконосъобразно ангажиране на отговорността на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД на това основание.

 

 По тези съображения съдът намира оспорения ревизионен акт № Р-16002418006145-091-001 от 11.02.2019г., потвърден с Решение № 247/ 23.04.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, за незаконосъобразен и като такъв – подлежащ на отмяна.

 

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на основание чл.161, ал.1 о ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 4070лв, от които 50 лв за държавна такса, 300 лв за експертиза и 3720лв уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

         ОТМЕНЯ по жалба от „БУЛЕТЕРА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Дъбово, общ.Мъглиж Ревизионен акт № Р-16002419007709-091-001/ 29.04.2020г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 322/ 13.07.2020г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който  на основание  чл. 177, ал.1 от  ЗДДС е установена отговорност за заплащане на ДДС по невнесени задължения на „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД за м. октомври 2014г в размер на 54 584.23лв. и лихви за просрочие към 29.04.2020г в размер на 30 259.21лв, като незаконосъобразен.

         ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „БУЛЕТЕРА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Дъбово, общ.Мъглиж сумата 4070 /четири хиляди и седемдесет/ лв за направени разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: