Решение по дело №166/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 210 и следващите от АПК във вр.с чл.63в от ЗАНН. Делото е образувано по касационната жалба на Г. В. Г., от [населено място], [улица], чрез пълномощника си адв.Н. М., срещу Решение № 40/16.04.2025 г., постановено по АНД № 71/2025 г. по описа на Районен съд - [област], с което изменя наказателно постановление /НП/ № 24-1058-001178/07.01.2025 г., издадено от началника на Сектор “Пътна полиция“ - [област], ОДМВР - [област], срещу Г. Г. за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП като намалява размера на административното наказание глоба от 200 на 50 лв. и на административното наказание лишаване от право да управлява МПС от 6 месеца за срок от 1 месец.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно постановено, при погрешно възприета фактическа обстановка, противоречиви и некатегорични данни за настъпилото ПТП. Твърди, че изводите на съда за съставомерност на нарушението и неговият автор са погрешни, основани единствено на показанията на свидетеля К., която е заинтересована от изхода на делото. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че направено от Г. признание на факти при първоначалното събиране на доказателства по делото, вече е оттеглено, поради което изпълнение на нарушението е само предполагаемо. Моли съда да отмени въззивното решение и постанови друго, с което отмени изцяло обжалваното НП.

В открито съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не се представлява..

Ответникът по жалба Началник сектор ОДМВР – [област], сектор „Пътна полиция“ - [област], редовно призован, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Намира твърденията за несъстоятелни, сочи, че изводите на въззивния съд се дължат на обстоен анализ и преценка на доказателствата, релевантни за отговорността на нарушителя. Подробни съображения в този смисъл излага в представеното писмено становище, според което не са налице отменителни основания по отношение на атакуваното решение. Поддържа, че съда е извършил подробен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност относно съставомерните елементи на нарушението и правилно е ангажирал отговорността на нарушителя. Моли съда да потвърди въззивното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област] дава становище, че касационната жалба е неоснователна. Съдът е извел правилна и коректна фактология, въз основа на която са направени коректни правни изводи. По отношение на наказанието, счита, че то е редуцирано в размерите съобразно закона. Предлага се да бъде потвърдено оспореното решение.

Административен съд - [област], като взе предвид оплакванията в касационната жалба, становищата по касационната жалба на ответника и представителя на ОП-[област], след проверка на оспореното съдебно решение и анализ на събраните доказателства пред районния съд, прие следното:

Наказателното постановление № 24-1058-001178/07.01.2025 г., издадено от началника на Сектор “Пътна полиция“ - [област], ОДМВР - [област] е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 3228211/24.11.2025 г., съставен от Д. Ю. Т., мл.автоконтрольор при сектор Пътна полиция [област], ОДМВР за това, че на 24.11.2024 г. в 18:00 часа, в [населено място] на бул. „[държава]“ до № *, като водач на лек автомобил „М.“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Вита Доро“ ЕООД с посока на движение към хотел „К. А.“ не пропуска пресичащата от дясно на ляво по посока на неговото движение Г. Т. К. по пешеходна пътека тип зебра, сигнализирана с пътен знак Д17 и напречна пътна маркировка "Пешеходна пътека тип Зебра" - М8.1 от Наредба за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, като с предна дясна част я блъска и същата пада на земята, с което допуска ПТП с пострадало лице; от допуснатото ПТП е леко ранена Г. Т. К. на * години с ***; след възникване на ПТП същият не е уведомил компетентната служба на МВР и е напуснал мястото на произшествието, за да закара пострадалото лице в МБАЛ – [област]. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.123, ал.1, т.2 б.“а“ от ЗДвП. На основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП с издаденото НП на нарушителя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В хода на съдебното производство пред районния съд са разпитани актосъставителя Ю. Т. и свидетеля Г. К. /16 г., пострадалото лице е разпитано в присъствието на своя баща Т. К./, които с показанията си потвърждават изложеното в акта, че нарушителят Г. Г. виновно е допуснал нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП – като водач на превозно средство е участник, допуснал ПТП с пострадало лице и не е изпълнил задължението да уведоми компетентната служба. С оглед спорната фактическа обстановка във въззивното производство са събрани допълнително доказателства, изведени от видеозапис от 24.11.2024 г. на произшествието от камера, монтирана на офиса на Банка „*“, приобщен и предявен на страните и свидетелите в хода на съдебната фаза.

При така установената фактическа обстановка районният съд е постановил обжалваното решение, с което е изменил наказателното постановление и редуцирал размера на наложените административни наказания. Въз основа на формираните категорични изводи по фактите съдът е приел за установено, че жалбоподателят с деянието си виновно е осъществил нарушение на законовите разпоредби указани в чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП. Прието е, че фактическите констатации в АУАН и възпроизведени в наказателното постановление, се потвърждават от кореспондиращите помежду си писмени и гласни доказателства, събрани в административнонаказателното и съдебното производство. Прието е, че санкционираното лице не е ангажирало доказателства за изложената от него защитна версия, според която Г. К. е залитнала и паднала, като съдът е изложил обстойни мотиви относно механизма на допуснатото нарушение. Приел е, че падането на земята на свидетеля К. е вследствие на удара с автомобила на Г., в смисъла на дадените от него писмените обяснения „мисля, че леко ударих едното момиче“. Приел е за безспорно доказано, че именно с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

По отношение размера на наложеното наказание съдът е формирал извод, че административнонаказващият орган е мотивирал твърде бланкетно доводите за определяне на максимален размер на санкциите, предвидени в чл. 175, ал. 1 ЗДвП, без да направи анализ на наказанията, налагани на нарушителя. На основата на доказателствената установеност съдът е обсъдил въпроса за индивидуализация на наказанието и при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е приел, че за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП следва да бъде определен размер на административното наказание глоба от 50 лв. и на административното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита. Преценена така, тя е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Настоящият касационен състав намира, че районният съд в [населено място] правилно е приел, че деянието на касатора Г. Г. е съставомерно, като водач на МПС той е участник в ПТП с нанесени и причинени вреди на непълнолетното лице свид. К., и правилно за допуснатото административно нарушение е реализирана отговорността му по чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП, в минималните по разпоредбата санкции. За да формира извод, че е изпълнен състава на санкционната правна норма, въззивният съд се е ползвал на обективните и кредитирани показания на свидетелите на административно-наказващия орган и в частност показанията дадени от свидетелката К. (пострадалото лице). Правилно съдът е приел за „защитна теза“, изложеното от него твърдение, че пострадалата е залитнала и паднала на дясната си страна. Т. твърдение не среща опора в доказателствата по делото и е в противоречие с обясненията дадени от него в хода на административнонаказателното производство на 24.11.2024 г. /л.11 от възз.дело/ че „леко е ударил едното момиче“. Не се доказа тези обяснения да са оттеглени, както се твърди в касационната жалба, затова и доколкото те са еднопосочни с целия доказателствен материал, съдът приема, че решението правилно се позовава на тяхната обективност.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липсва на доказателства за автора на деянието, респ. липсата на мотиви спрямо извършителя на нарушението. Изводите на въззивния съд се подкрепят от писмените доказателства по делото, вкл. от АУАН, като редовно съставен, ползващ се с доказателствената си сила на чл. 189, ал. 2 от ЗДВП, която не е оборена чрез съответни доказателства в съдебното поризовдтво. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице не са ангажирани каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП, и които съдът приема за осъществили се в обективната действителност.

Настоящият касационен състав намира, че при издаване на процесното наказателно постановление от страна на административно-наказващия орган не е допуснато нарушение на чл.57, т.4-6 от ЗАНН, като в АУАН и НП са посочени нарушителя, обстоятелствата при които е извършено нарушението и законовите разпоредби, които са били нарушени. В съответствие с предвиденото в чл.27 ал.2 от ЗАНН при определяне индивидуализация на наказанието, правилно се приема, че липсват конкретни доводи за определяне максимален размера на наложените с НП административни наказания. Обосновано съдът с решението си е редуцирал наказанията в минималните размери, предвидени в нормата на чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП съответно размера на административното наказание глоба от 200 лв. намалява на 50 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месецa намалява на 1 месец.

Като е направил правилен извод, че извършването на нарушението е доказано, установен е и неговия извършител и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, районният съд е постановил законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал.1, вр. с ал.4 ЗАНН.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд - [област], в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 40/16.04.2025 г. постановено по а.н.дело № 71/2025 г. по описа на Районен съд – [област].

ОСЪЖДА Г. В. Г. [ЕГН], адрес [населено място], [улица]да заплати на ОД МВР [населено място], разноски по делото в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.