Решение по дело №3615/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 541                                                     10.02.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети януари                                                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 3615 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против С.Д.Ж. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, оспорени в заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.

С определение от 12.08.2019 г. съдът конституира Д.Г.А., ЕГН – **********, като трето лице помагач на страната на ответника по предявените срещу нея от дружеството два установителни иска по чл.422 от ГПК. Със същия съдебен акт съдът прие за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, в случай на уважаване на главните искове, обратен осъдителен иск на Д.Г.А., ЕГН – **********, против С.Д.Ж. за сумата от 502,39 лева, представляваща стойност на ползвани ВиК услуги за периода 25.02.2016 г. – 27.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Исковата молба по обратния иск бе оставена без движение, като бе указано на ищеца по него да представи по делото доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лв., както и да уточни размера и периода на претенцията за лихва, тъй като същата обхваща период преди подаване на обратния иск и следва да бъде конкретизирана, като представи доказателства за внесена държавна такса и по този иск, но не по-малко от 50 лева.

На 21.08.2019 г. по делото постъпва молба от процесуалния представител на Ж., с която се уточнява претенцията за лихва и се представят доказателства за платена държавна такса само в размер на 50 лева. С разпореждане от 09.09.2019 г. съдът е указал, че следва да се представят доказателства за допълнително внесена сума от 50 лева, представляваща държавна такса за предявения обратен иск за лихва, което е сторено на 24.09.2019 г.

С определение № 7894/25.09.2019 г. съдът допусна поправка на очевидна фактическа грешка в определение от 12.08.2019 г., като изразът в диспозитива на определението „обратен осъдителен иск на Д.Г.А., ЕГН – **********, против С.Д.Ж.“ да се чете „обратен осъдителен иск на С.Д.Ж. против Д.Г.А., ЕГН – **********“. Със същия съдебен акт бе прието уточнението на предявените при условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, в случай на уважаване на главните искове, обратни осъдителни искове С.Д.Ж. против Д.Г.А., като същите се считат предявени за сумата от 502,39 лева, представляваща стойност на ползвани ВиК услуги за периода 25.02.2016 г. – 27.11.2017 г., и за сумата от 77,24 лева, представляваща размер на мораторна лихва за периода 26.03.2016 г. – 26.02.2019 г., които суми се претендират от дружеството доставчик на ВиК услуги от Ж..

В срока за отговор по обратните искове такъв не постъпва от ответника по тях.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството ищец поддържа исковете, като моли съдът да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по главните искове ги оспорва и моли съда да ги отхвърли. Ако все пак ги уважи, моли да бъдат уважени обратните искове срещу третото лице – помагач.

Третото лице – помагач и ответник по обратните искове Д.Г.А. не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За процесния период 01.12.2015 г. – 03.11.2017 г. собственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***20 по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. ***, са С.Д.Ж. и Д.Г.А., майка и дъщеря, като първата притежава ¾ ид.ч. от правото на собственост, а втората – 1/4 идеална част. Титуляр на партидата е Д.Г.А., като в документацията при доставчика в скоби е посочено името и на майка й. За водоснабдения имот е открита партида с абонатен № ***.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № **/20.05.2019 г., нот. дело № ***/2019 г. по описа на нотариус С. И., С.Д.Ж. прехвърля на З. Т. Н. правото на собственост върху своите ¾ ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***20 по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. ***, срещу задължението Н. да поеме гледането и издръжката на Ж. за в бъдеще, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега.

Според свидетеля М. Х. С., отчетник измервателни уреди в ищцовото дружество, отговаряща и за отчитането в процесния апартамент, Ж. не живее в жилището, потвърдено от свидетеля Н. Н. Н.. На С. не винаги е осигуряван достъп от Д.А., която живее там със семейството си. При неосигуряване на достъп, впоследствие съпругът на А. предоставя информация за потреблението.

За дължимите за предоставената услуга суми ищцовото дружество издава фактури. Общата дължима сума по издадените фактури е в размер на 669,85 лева, от които Ж. дължи 502,39 лева. Обезщетението за забава (мораторна лихва) върху неизплатените суми по фактурите в общ размер на 669,85 лева за периода 26.03.2016 г. – 26.02.2019 г. възлиза на 102,99 лева, от които Ж. дължи 77,24 лева.

Установява се, че на 28.02.2019 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ж. за сумата от 502,39 лева, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 01.12.2015 г. до 03.11.2017 г., за сумата от 77,24 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.03.2016 г. до 26.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. По него е образувано ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС. На 01.03.2019 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** срещу ответника. Тъй като ответникът възразява против заповедта, ищцовото дружество предявява настоящите искове.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите М. Х. С. и Н. Н. Н..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са два иска с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Обратните искове са с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

По исковете на дружеството:

Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в разпоредбата на пар.1, т.2 от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (за краткост Закона), това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същата е дефиницията на това понятие и в чл.2 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ). Установи се, че за процесния период 01.12.2015 г. до 03.11.2017 г. С.Д.Ж. и Д.Г.А. са съсобственици в имота, поради което са потребители на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, за този имот. За този извод е без значение дали реално съсобственикът обитава жилището. Същевременно, обстоятелството, че партидата се води само на името на единия съсобственик, не означава, че другият няма задължения към дружеството.

По делото няма доказателства водомерът в имота да отчита неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (за краткост Наредбата) услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Отчитането на водомера се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, но когато не е осигурен достъп, служебно се начислява потребление – аргумент от чл.24 от ОУ. Видно от доказателствата, отчитането на водомера в процесния период се извършва няколко пъти по данни на клиента, а в останалите пъти от самия инкасатор (условно „видян“). Не е налице „празнина“ в отчетите, т.е. всяка последваща стойност се прибавя към предходна такава.

В този смисъл, установено е изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода, което, от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да заплати извършената услуга.

Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно начисляване на количества), като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване на потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на ВиК услугата не се предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.

Ето защо исковете за главница и за обезщетение за забава (мораторна лихва) срещу ответника следва да бъдат уважени така, както са претендирани.

По обратните искове:

На първо място, следва да се посочи, че в периода 25.02.2016 г. – 27.11.2017 г. са издавани фактурите за дължимите суми, но отчетният период е друг, а именно – 01.12.2015 г. – 03.11.2017 г. Доколкото обаче обратният иск за дължимата сума към оператора е предявен именно за периода 25.02.2016 г. – 27.11.2017 г., то за него следва да се произнесе съдът. 

С определението по чл.140 от ГПК бе указано на Ж., че е в нейна тежест да докаже, че дъщеря й е спестила имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени – да плати консумираната вода в имота за претендирания период, защото е нейно задължение, но са направени от майката, т.е. Ж. е осъдена да ги заплати. Изрично бе указано на ищцата по обратните искове, че не сочи доказателства, че ползвател на целия имот е само нейната дъщеря като титуляр на вещно или облигационно право на ползване, т.е. че задължението за заплащане на консумираната вода е изцяло нейно, и това обстоятелство е надлежно заявено пред доставчика на вода – аргумент от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

За такава неформална уговорка между майка и дъщеря не споменава и свидетелят Н. Той посочва единствено, че партидата е била прехвърлена на А.. Както вече се посочи, обстоятелството, че партидата се води само на името на единия съсобственик, не означава, че другият няма задължения към дружеството. Не се доказа и Ж. да не е допускана до имота, каквото твърдение се съдържа във възражението й против заповедта за изпълнение.

Ето защо обратните искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има само дружеството ищец, които в заповедното производство са в размер на 75 лева. То претендира разноски и за исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че справедливо е юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Ищцовото дружество е доплатило и държавна такса в исковото производство в размер на 75 лева, както и е внесло сумата от 20 лева, депозит за разпит на свидетел. С оглед изхода от делото ответникът Ж. дължи разноски в исковото производство в размер на 245 лева.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че С.Д.Ж., ЕГН – **********, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 502,39 лева (петстотин и два лева и тридесет и девет стотинки), представляваща припадащата се на Ж. част от стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 01.12.2015 г. до 03.11.2017 г. за абонатен номер ***; 77,24 лева (седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), представляваща припадащата се на Ж. част от стойността на лихва за забава за периода от 26.03.2016 г. до 26.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2019 г. по описа на БРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.Ж., ЕГН – **********, против Д.Г.А., ЕГН – **********, осъдителни искове за сумата от 502,39 лева (петстотин и два лева и тридесет и девет стотинки), представляваща стойност на ползвани ВиК услуги за периода 25.02.2016 г. – 27.11.2017 г., и за сумата от 77,24 лева (седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), представляваща размер на мораторна лихва за периода 26.03.2016 г. – 26.02.2019 г., които суми се претендират от дружеството доставчик на ВиК услуги от Ж. и които се твърди, че са спестени като разходи от А..

ОСЪЖДА С.Д.Ж., ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 75 (седемдесет и пет) лева разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № ***/2019 г. по описа на БРС и сумата от 245 (двеста четиридесет и пет) лева разноски в настоящото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач Д.Г.А., ЕГН – **********, на страната на ответника по главните искове С.Д.Ж., ЕГН – **********, и подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ