Р Е
Ш Е Н
И Е
№1449
Бургас 13/10/2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на шести октомври, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като разгледа административно дело номер 979 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Т.Д.К.,***, против решение №1019-02-372#3/07.04.2021
г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №
03/15.02.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, ТП НОИ Бургас, с което на основание чл.68, ал.1 и 2 КСО, му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
751.96/седемстотин петдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
сезиращата съда жалба. С доводи за
незаконосъобразност иска да се отмени решението на директора на ТП НОИ Бургас.
Твърди, че неправилно не е зачетен стажа за положения от него труд в СОМАТ, експлоатационно
предприятие/ЕП/ Кувейт за периода 28.09.1988 г. - 29.10.1990 г. за определяне
размера на отпуснатата с разпореждането пенсия. Излага подробни съображения. Не
ангажира доказателства.
Ответникът-
директор на ТП НОИ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя административната
преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни
доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 118, ал.1 КСО, от лице, което има правен интерес,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, при следните съображения:
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че със
заявление №Ц2113-02-2546/11.11.2020 г. К. е поискал отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст/л.80-81 от делото/.
Въз основа на представените от жалбоподателя
документи, относно продължителността и категорията на придобития осигурителен
стаж, на К. са
зачетени 42 години, 01 месец и 10 дни от трета категория.
С разпореждане № 03/15.02.2021
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, ТП НОИ Бургас, на основание чл.68, ал.1 и 2 КСО, на жалбоподателя
е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.11.2020 г. при
навършена възраст от 64 години и 03 месеца/л.15 и 16 от делото/.
Разпореждането е
оспорено по административен ред, съгласно нормата на чл.117, ал.1, т.2, б. „а“ КСО, пред директора на ТП НОИ Бургас, който е овластен от закона да разреши въпроса по същество или отмени разпореждането и върне преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането /арг.чл.117, ал.3, изр.2 КСО/. В
конкретния случай, същият се е произнесъл с решение №1019-02-372#3/07.04.2021
г., с което е
оставено в сила разпореждане № 03/15.02.2021 г. /л.10-11 от делото/.
Решението на директора на ТП НОИ Бургас е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
При тези факти се налагат следните правни
изводи:
На първо място, решение №1019-02-372#3/07.04.2021
г. е издадено
от компетентен орган, съобразно чл.117, ал.3 КСО. Същото е и в предвидената от
закона писмена форма.
На второ място, при издаване на решението
не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да
мотивират неговата отмяна.
Относно приложението на материалния закон съдът
съобрази следното:
Директорът на ТП
НОИ Бургас е приел, че оспореното пред него разпореждане е законосъобразно и го
е оставил в сила.
Право да
придобият пенсия за осигурителен стаж и възраст, през 2020 г. по чл.68, ал.1 и
2 КСО имат мъжете при навършване на възраст от 64 години и 03 месеца и
осигурителен стаж от 38 години и 10 месеца.
Към датата на
подаване на заявлението К. е навършил 64 години и 03 месеца, а от представените
от него и служебно изискани от адм.орган документи му е зачетен осигурителен
стаж- 42 години, 01 месец и 10 дни, т.е. същият е отговарял на изискванията по
чл.68, ал.1 и 2 КСО за 2020 г.
Жалбоподателят
оспорва обаче размера на отпуснатата му пенсия, като счита че неправилно адм.
орган не е зачел две години, през които е бил в неплатен отпуск, но е полагал
труд в СОМАТ, ЕП Кувейт.
Няма спор, че за
периода 28.09.1988 г. - 29.10.1990
г., жалбоподателят е бил в неплатен отпуск и е полагал труд в ЕП Кувейт.
Редът
и условията за изпращане на български граждани на работа в чужбина за посочения
период се регламентира от Наредбата за условията, при които
български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, утвърдена с ПМС
№ 13 от 11.02.1975 г., в сила от 1.01.1975 г., отм.ДВ, бр.95/27.11.1990 г.,
наредбата/.
Административният орган сочи, че „между
Република България и Кувейт няма сключен двустранен договор, уреждащ социално осигурителни
и пенсионни отношения. Предвид което няма законова рамка за изясняване и
доказване на осигурителен стаж, положен в държавата Кувейт, който да бъде взет предвид
при отпускане на българска пенсия“.
Ирелевантно е обстоятелството липсата на
сключен двустранен договор между Република България и Кувейт, за да бъде
признат за осигурителен стаж периода
28.09.1988 г. - 29.10.1990 г., когато К. е бил в
неплатен отпуск в СОМАТ, ЕП Бургас, но е полагал труд в СОМАТ, ЕП Кувейт.
В случая, административният орган не е съобразил
правилото на § 4 ЗПР от цитираната
наредба, според което времето,
прекарано на работа в чужбина, по условията на тази наредба се признава за
трудов стаж за пенсия и по дял II и III от Кодекса на труда, както и за трудов
стаж по специалността, като се има предвид еднаквостта и сходството на
задграничната работа със съответната длъжност у нас. Това време не се признава
за трудов стаж за ползуване на права за продължителна и непрекъсната работа в
едно и също предприятие, но работата в чужбина не прекъсва трудовия стаж за
ползуване на това право. Следователно придобитият трудов стаж от лице,
изпратено на работа в чужбина по реда на наредбата, се зачита като трудов стаж
по специалността на съответната длъжност у нас като се взема предвид
еднаквостта и сходството на задграничната работа.
Със
заповед №2042/23.09.1988 г. на инж.Т.К. - технолог, отдел „Технически“ е
разрешен 2-годишен неплатен отпуск за работа зад граница, считано от 28.09.1988
г./л.20 от делото/. В трудовата книжка на жалбоподателя е направено
отбелязване, че неплатеният отпуск на длъжност „технолог“ е за работа в ЕП
Кувейт/л.23 от делото/. В съдебно заседание, проведено на 06.10.2021 г. жалбоподателят сочи, че двете длъжности,
които е изпълнявал в СОМАТ, ЕП Бургас, и СОМАТ, ЕП Кувейт, са сходни,
обстоятелство, което не се оспорва от ответника/л.113 от делото/.
При
положение, че К. е извършвал сходна/еднаква трудова дейност в двете
експлоатационни предприятия, не е налице нормативна пречка за зачитане на
положения в чужбина трудов стаж.
Като
не е съобразил заключителната разпоредба на § 4 от Наредбата за условията, при които
български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, приета с ПМС № 13 от 1975 г. /отм.
- ПМС № 114 от 16 ноември 1990 г./, административният орган е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени, както и оставеното с него в сила
разпореждане № 03/15.02.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, ТП
НОИ Бургас, с което на основание чл.68,
ал.1 и 2 КСО, на Т.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 751.96/седемстотин петдесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки/.
При
това положение преписката следва да се изпрати на компетентния административен
орган за ново произнасяне по заявление
№Ц2113-02-2546/ 11.11.2020 г., подадено от Т.К. като зачете положения от
него в чужбина трудов стаж за периода 28.09.1988 г. - 29.10.1990
г.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№1019-02-372#3/07.04.2021 г. на директора на ТП НОИ
Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 03/15.02.2021 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, ТП НОИ
Бургас, с което на основание чл.68, ал.1 и 2 КСО, на Т.Д.К.,***, е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
751.96/седемстотин петдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/.
ИЗПРАЩА
преписката на ръководителя по пенсионно
осигуряване, ТП НОИ Бургас, за ново
произнасяне по заявление №Ц2113-02-2546/ 11.11.2020 г. на Т.К. ***, като
съобрази указанията в мотивите на настоящото решение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: