Решение по дело №8922/2017 на Районен съд - Плевен

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Плевен, 08.02.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в публичното заседание на   седми  февруари през две хиляди и  осемнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр. д. № 8922 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ, чл.  и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Л.“ Б. ООД  против Н.А.Б.,  който се занимава както със земеделие, така и с разпространение на торове и препарати за растителна защита за други земеделски производители. Твърди се, че между „Л.Б.” ООД и Земеделския производител – Б., е договорено „Л.Б.”ООД да му продава течни торове, като доставя същите в складовете на Земеделският производител - Р.Г.Р., намиращи се в ***, ***и му продал общо 270 литра течни торове, на обща стойност 6238,80лв., с включен данък добавена стойност /ДДС/, които са подробно описани по вид, количество и цена в издадените към последния фактури. Твърди, че за извършените продажби през 2015г., “Л.Б.“ ООД-гр.***издало към Земеделският производител - Н.А.Б. данъчни фактури с номера: фактура №3729/19.05.2015г. на стойност 306лв. с ДДС и фактура №3878/29.05.20151. на стойност 5932лв. с ДДС. Твърди, че за продажбата и доставка на течните торове, към горепосочените фактури и при доставката на течните торове са съставени и следните нареждания за експедиции: Към фактура №3729/19.05.2015г., при доставаката на посочените в същата течни торове е издадено Нареждане за експедиция №3729/19.05.2015г., а към фактура №3878/29.05.2015г. при доставката на течните торове е издадено Нареждане за експедиция №3878/29.05.2015г., Твърди, че както фактурите, така и нарежданията за експедиция при получаване на течните торове са подписани лично от Н.А.Б.. Твърди, че купувачът Н.А.Б. и продавачът „Л.Б." ООД са уговорили, че плащането ще бъде извършвано по банков път, което условие е отразено и в издадените фактури. Твърди, че във фактурите е бил уговорен и срок на плащане на същите, а именно: фактура №3729/19.05.2015г. до 31 07.2015г., а фактура №3878/29.05.2015г. ще бъде платена до 29.10.2015г. Твърди, че към настоящия момент стойността на горепосочените фактури не е изплатена и е в общ размер на 6238,80лв. с ДДС, която сума Н.А.Б. дължи на „Л.Б.”ООД от вече повече от две години. Твърди, че от продажбата на течните торове през 2015г. до настоящия момент са проведени множество разговори със земеделския производител Н.А.Б., като същият обещавал, че ще заплати дължимите суми, но въпреки многобройните обещания от страна на Н.А.Б. за погасяване на задълженията, до настоящия момент той не е изплатил на "Лебозол България „ЕООД стойността на закупените течни торове, за което е налице уговореност по издадените фактури. Излага съборажения, че чрез неплащането на дължимите суми по издадените през 2015г. две фактури, земеделският производител Н.А.Б. е изпаднал в забава и съгласно чл.86 от Закона за задълженията и договорите, дължи на „Л.Б.”ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня на забавата по всяка от фактурите, както следва - по фактура №3729/19.05.2015г. от 31.07.2015г. до настоящия момент в размер на 71,03лв., и по фактура № 3878/29.05.2015г. от 29.10.2015г. до настоящия момент в размер на 1245,08лв.

Горепосочените обстоятелства обуславят правния интерес на  ищеца да предяви срещу Б. , иск на основание чл. чл.327 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, с цена на иска в общ размер по горепосочени фактури 6238,80лв. представляваща неизплатени суми за продадените течни торове, и иск на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска в общ размер 1323,90лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня на забавата до настоящия момент, както следва: - по фактура №3729/19.05.2015г. върху сумата 306лв. от 31.07.2015г. до ИМ е в размер на 72,22лв., по фактура №3878/29.05.2015г.  от 29.10.2016г. до  ИМ в размер на 1251,68лв.

Поради изложеното, моли съда, да  постанови съдебно решение, с което осъди ответника за посочените суми,  направените разноски в производството по обезпечението на настоящите искове, които са в общ размер на 1035лв. от които: 45лв. за внесената държавна такса по образуваното ч.гр.д.№8683/2017г. по описа на ПлРС, 450лв. платено адвокатско възнаграждение за адвокат И.Н. от ПлАК за правна защита и съдействие по ч.гр.д, както и 90лв. заплатени такси по изпълнително дело №20178150401576 по описа на ЧСИ Т.К.с район на действие ПлОС -за образуване на делото и извършване на обезпечителните действия и 450лв. платено адвокатско възнаграждение за адвокат И.Н. от ПлАК за правна защита и съдействие по изпълнително дело.Претендират се разноски в настоящето дело.

 В срока по чл.131 от ГПК  не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно ,че между „Л.Б.” ООД и Земеделския производител – Б., е договорено „Л.Б.”ООД да му продава течни торове, като доставя същите в складовете на Земеделският производител, намиращи се в ***, ***, и че му продал общо 270 литра течни торове, на обща стойност 6238,80лв., с включен данък добавена стойност /ДДС/, които са подробно описани по вид, количество и цена в издадените към последния фактури. За извършените продажби през 2015г. “Л.Б.“ ООД-гр.Плевен, е издало към Земеделският производител - Н.А.Б., данъчни фактури с номера: фактура №3729/19.05.2015г. на стойност 306лв. с ДДС и фактура №3878/29.05.20151. на стойност 5932лв. с ДДС.  При продажбата и доставка на течните торове, към горепосочените фактури и при доставката на течните торове са съставени и следните нареждания за експедиции: Към фактура №3729/19.05.2015г„ при доставаката на посочените в същата течни торове е издадено Нареждане за експедиция №3729/19.05.2015г., а към фактура №3878/29.05.2015г. при доставката на течните торове е издадено Нареждане за експедиция №3878/29.05.2015г.,като същите са подписани от получателя. Страните са уговорили, че плащането ще бъде извършвано по банков път, което условие е отразено и в издадените фактури.  Във фактурите е бил уговорен и срок на плащане на същите, а именно: фактура №3729/19.05.2015г. до 31 07.2015г., а фактура №3878/29.05.2015г. до 29.10.2015г. Твърди, че към настоящия момент, стойността на горепосочените фактури не е изплатена и е в общ размер на 6238,80лв. с ДДС, която сума Н.А.Б. дължи на „Л.Б.”ООД от вече повече от две години. Твърди, че от продажбата на течните торове през 2015г. до настоящия момент са проведени множество разговори със земеделския производител Н.А.Б., като същият обещавал, че ще заплати дължимите суми, но въпреки многобройните обещания от страна на Н.А.Б. за погасяване на задълженията, до настоящия момент той не е изплатил на "Лебозол България“ЕООД стойността на закупените течни торове, за което е налице уговореност по издадените фактури.

Представените доказателства не са оспорени по надлежния ред, поради и което съдът ги приема като годно доказателство, относно отразените в  тях обстоятелства. Ищецът твърди, че ответника не е изпълнил  задължението си към датата на ИМ да заплати стойността на доставената стока. Това  твърдение на ищеца за неизпълнение на задължението на ответника, представлява твърдение за отрицателен факт, което го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнявал задълженията си.В с.з., представителят на ищецът заявил и представил доказателство, че ответникът е заплатил преди с.з.  цялата сума - главница, лихви и разноски, поради и което съдът приема, че предявените искове следва да се отхвърлят, като погасени чрез плащане.

По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично задължение вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Ищецът претендира присъждането на мораторна лихва за периода от изискуемостта на задължението до датата на ИМ. При анализа на събраните по делото доказателства съдът приема, че  длъжникът е дължи сумата общо 1323,90лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2015г.-24.11.2017г./ от изискуемостта на вземането до датата на ИМ/, както следва:  по фактура №3729/19.05.2015г.  от 31.07.2015г. до ИМ в размер на 72,22лв., по фактура №3878/29.05.2015г. от 29.10.2016г. до  ИМ в размер на 1251,68лв.Претендираната сума не е оспорена и е заплатена преди последното с.з., поради което съдът е отхвърлил иска, като погасен чрез плащане.

 При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът  дължи разноски, тъй като с поведението си е станал причина за завеждане на настоящето производство и е заплатил задължението, след падежа и  след образуване на настоящето дело.Същите са :45лв. за внесената държавна такса по образуваното ч.гр.д.№8683/2017г. по описа на ПлРС, 450лв. платено адвокатско възнаграждение за адвокат И.Н. от ПлАК за правна защита и съдействие по ч.гр.д, както и 90лв. заплатени такси, разноски 108,80лв.- по изпълнително дело №20178150401576 по описа на ЧСИ Т.К.с район на действие ПлОС -за образуване на делото и извършване на обезпечителните действия и 450лв. платено адвокатско възнаграждение за адвокат И.Н. от ПлАК за правна защита и съдействие по изпълнително дело,както   и разноски по настоящето дело:302,51лв. д.т., 800лв. адвокатско възнаграждение.Съдът счита, че не следва да се произнася с нарочен диспозитив, тъй като са дължими, но ищецът заявил и че те са заплатени в хода на производството.

  По така изложените съображения, Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

  ОТХВЪРЛЯ  предявения от Л.Б.’'ООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК: ********* против  ЗМ Н.А.  Б., ЕГН********** ***, иск с правно основание  чл.327 от  ТЗ вр.  чл. 79, ал.1 от ЗЗД,  с цена на иска общо 6238,80лева, представляваща  стойността на доставени, но незаплатени стоки по договор за покупко-продажба, съгласно фактура №3729/19.05.2015г. на стойност 306лв. с ДДС и фактура №3878/29.05.20151. на стойност 5932лв. с ДДС , ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-24.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от Л.Б.’'ООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК: ********* против  ЗМ Н.А.  Б., ЕГН********** ***, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за  сумата общо в размер на 1323,90лв, представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2015г.-24.11.2017г./ от изискуемостта на вземането до датата на ИМ/, както следва: - по фактура №3729/19.05.2015г. върху сумата 306лв. от 31.07.2015г. до ИМ в размер на 72,22лв., по фактура №3878/29.05.2015г. върху сумата от 5932лв. от  29.10.2016г. до  ИМ в размер на 1251,68лв., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: