РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Враца, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420100171 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Елена Билд“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Зона Б-5-3”, ул.
„Средна гора” № 27Б, партер, против „Енергоинвест 09“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ж.к. РМЗ „Вратцата”, ул. „Мездренско шосе” №
1, ет. 2.
Предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, за които е образувано изпълнително
дело № 20218410406523/2021 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ***, с район на действие –
СГС, а именно: по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело № 67385/2016 г.
по описа на СРС, ГО, 87 състав, сума в размер на 1 087,79 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 29.07.2016 г., както и сумата от 600,00 лв. – разноски по
делото; по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело № 70291/2016 г. по описа
на СРС, ГО, 70 състав, сума в размер на 1 402,01 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от 29.07.2016 г., както и сумата от 686,08 лв. – разноски по делото; по
Изпълнителен лист от 26.09.2019 г., издаден по гр.дело № 67387/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 79 състав, сума в размер на 13 233,65 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано
от 06.07.2016 г., както и сумата от 2 414,00 лв. – разноски по делото.
Ищецът твърди, че по горепосочените дела са издадени изпълнителни листове срещу
него в полза на „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД. По силата на сключени договори за цесия
от 05.05.2021 г. ответното дружество „Енергоинвест 09“ ЕООД, в качеството му на
цесионер, придобило вземанията по издадените изпълнителни листове. Сочи, че ответникът
„Енергоинвест 09“ ЕООД е подал молба до ЧСИ Н. М., peг. № ****с район на действие СГС
за образуване на изпълнително дело въз основа на гореописаните три изпълнителни листа и
договорите за цесия, като било образувано изп.д. № 20218410406523/2021 г. по описа на
ЧСИ Н. М.. Посочва, че общо вземането на ответника по гореописаните изпълнителни
листове възлиза на 19 423,53 лв. Поддържа, че моментът на приключване на съдебното
1
дирене в производствата, по които е издадено всяко от изпълнителните основания, въз
основа на които са издадени изпълнителни листове, е както следва: по гр.дело № 67385/2016
г. по описа на СРС, ГО, 87 състав – на 14.06.2017 г.; по гр.дело № 70291/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 70 състав – на 01.06.2017 г.; по гр.дело № 67387/2016 г. по описа на СРС, ГО, 79
състав – на 15.03.2018 г.
Твърди, че „Елена Билд“ ООД има насрещни вземания от цедента „Енерго Ремонт
Груп-87“ ЕООД както следва: по Изпълнителен лист от 12.09.2018 г., постановен по гр.дело
№ 70290/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, решението по което е влязло в законна сила
на 26.06.2018 г., с който „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД е осъдено да му заплати сума в
размер на 9 607,20 лв. договорна неустойка за забава, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане в съда на насрещната искова молба – 28.10.2016 г., както и сумата от 1
357,49 лв. разноски по делото; по Изпълнителен лист от 11.02.2020 г., постановен по гр.дело
№ 4561/2018 г. по описа на PC Враца, ГК, решението по което е влязло в законна сила на
24.12.2019 г., с който „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД е осъдено да му заплати сума в
размер на 15 980,80 лв., представляващи превишаващите неустойката вреди, ведно със
законната лихва, считана от датата на завеждане в съда на исковата молба – 19.10.2018 г.,
както и сумата от 2 409,13 лв. разноски по делото. Общо вземането на ищеца по
гореописаните изпълнителни листове възлиза на 29 354,62 лв.
Ищецът твърди, че към настоящия момент не дължи на ответника сумите, предмет на
изпълнителното дело, тъй като вземанията са погасени чрез прихващане. Поддържа, че двете
насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши, като в конкретния случай към 26.06.2018 г. е останало
задължение на ищеца към цедента на ответника в размер на 5 713,57 лв., а вземането на
цедента „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД следва да се счита погасено изцяло към 24.12.2019
г. – датата, на която е влязло в законна сила решението по гр.дело № 4561/2018 г. по описа
на PC Враца, ГК. Посочва, че в резултат на така извършеното прихващане задълженията на
„Елена Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД се погасяват изцяло, а „Енерго
Ремонт Груп-87“ ЕООД остава да дължи 13 726,00 лв. Сочи, че към момента на образуване
на изпълнителното дело взискателят „Енергоинвест 09“ ЕООД в качеството си на цесионер
не е имал вземане от „Елена Билд“ ООД като длъжник, тъй като вземането е било погасено
изцяло чрез прихващане. Твърди, че уведомлението за прихващане е внесено по
изпълнително дело № 20218410406523/2021 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев и е
изпратено с препоръчано писмо на адресите на цедента и на цесионера, посочени в
Търговския регистър, като цедентът и цесионерът са били уведомени от Български пощи за
получените за тях документи, но не са потърсили документите и същите са върнати обратно
на адреса на адвоката на „Елена Билд” ЕООД. Уведомлението за прихващане е приложено и
към искова молба. Изтъква, че длъжникът може да прихване задължението си срещу свое
вземане от предишния кредитор, освен ако не се е съгласил с прехвърлянето, като в
конкретния случай длъжникът не се е съгласявал с прехвърлянето на вземането и
следователно има право с едностранно волеизявление да прихване вземането си срещу
задължението и тъй като прихващането е способ за погасяване на правоотношението,
възражението, чрез което се упражнява субективното право на прихващане, е перемпторно
по своята правна същност, т.е. задължението се погасява към деня, в който прихващането е
могло да се извърши. Поддържа, че ищецът като длъжник е получил уведомление за
прехвърлянето на вземането на 25.06.2021 г., следователно вземанията от цедента,
възникнали преди тази дата, могат да бъдат противопоставени на цесионера.
Поради изложеното моли съда да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи сумата по процесните изпълнителни листове. Претендира разносни.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявеният иск се
оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа се на първо място, че изпълнителен
лист, издаден на 26.09.2019 г. по гр. дело № 67387/2016г. по описа на СРС, 79 състав е
2
издаден във връзка с Решение № 2444 от 04.04.2019 г., постановено по въз.гр.дело
№15044/2018 г. по описа на СГС, след подадена от страна на длъжника „Елена Билд” ЕООД
въззивна жалба и по отношение на въпросното вземане не е налице предпоставката по чл.
439, ал. 2 от ГПК, тъй като по отношение на него моментът, считано от който могат да бъдат
релевирани факти като настъпили след приключването на съдебното дирене пред
съответната инстанция, започва да тече от 05.03.2019 г. – датата на провеждане на последно
открито съдебно заседание по въз.гр.дело № 15044/2018 г. по описа на СГС. Посочва се по
отношение на Изпълнителен лист от 12.09.2018 г., постановен по гр. дело № 70290/2016г. по
описа на СРС, ГО, 56 състав, че вземането на ищеца по него не е възникнало след
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция по делото, по което е издаден
Изпълнителен лист от 26.09.2019 г. по гр. дело № 67387/2016 г. по описа на СРС. Твърди се,
че в случай че искът бъде разгледан по същество, то следва да се има предвид, че спрямо
вземането по изпълнителен лист от 26.09.2019 г., изпълнителният лист, издаден в полза на
ищеца от 12.09.2018 г. няма характер на факт съгласно визираното в чл. 439, ал. 2 от ГПК.
На следващо място се посочва, че по силата на 3 броя договори за прехвърляне на
вземания /цесия/, цедентът „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД е прехвърлил на цесионера
„Енергоинвест 09“ ЕООД свои вземания по издадените в полза на цедента изпълнителни
листове срещу длъжника „Елена Билд” ЕООД, като при сключване на договора за
прехвърляне на вземания на цесионера са предадени документите, установяващи
вземанията, както и всички приложения към тях. В изпълнение на задължението по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД цедентът и предишен кредитор, е уведомил длъжника за извършеното
прехвърляне, видно от Уведомление с изх. № 074/18.06.2021 г., получено от длъжника, като
на последния е предоставен 7-дневен срок, считано от получаване на уведомлението, да
изплати на цесионера дължимите суми по посочена банкова сметка, но след изтичането на
срока по банковата сметка на „Енергоинвест 09“ ЕООД не е постъпило плащане от страна
на „Елена Билд” ООД. Поддържа се, че с оглед на това, по молба на кредитора
„Енергоинвест 09“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20218410406523/2021 г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев срещу длъжника „Елена Билд” ООД и едва с документ,
озаглавен Възражение за недължимост на вземането по изпълнителните листове с вх. №
078906/24.11.2021 г. длъжникът за първи път е релевирал извършване на прихващане на
задълженията си със задължения на предишния кредитор „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД.
С така подаденото възражение длъжникът твърдял, че извършва прихващане към датата на
влизане в законна сила на решенията в полза на „Елена Билд” ООД – 24.12.2019 г., като
извършва същото с подаване на възражението по изпълнителното дело. Изтъква се, че в
случая не е налице валидно извършено от негова страна прихващане на вземания съгласно
разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД. Посочва се, че липсва твърдение, респективно – и
доказателства, длъжникът да е инициирал изпращане на волеизявление за прихващане на
свои вземания до цедента и предишен кредитор „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД, с оглед на
което длъжникът не е изпълнил фактическия състав по отправяне на волеизявление за
прихващане до страните по цесията. Наред с това се навеждат доводи, че не е налице
предпоставката по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, а именно наличие на изискуемо и ликвидно вземане
на прихващащия, за да е налице годно погасяване на задължението. Сочи се, че правото да се
извърши извънсъдебно прихващане е обусловено от ликвидността на активното вземане,
като за настъпване на конститутивното действие на прихващането вземането следва да бъде
установено както по основание, така и по размер от страна на прихващащия, а в случая
вземанията на „Елена Билд” ООД не са индивидуализирани по размер, видно от текста на
подаденото по изпълнителното дело възражение за прихващане. Изтъква се, че вземането на
„Елена Билд” ООД не отговаря на критериите за ликвидност, тъй като същото не е
индивидуализирано по размер с оглед липсата на конкретно посочване на размера на
дължимата законна лихва, като същата е посочена общо като дължима, считано от датата на
завеждане на искова претенция в съда (28.10.2016 г. и 19.10.2018 г. за всяко от двете
3
основания), но не е посочен крайният момент, до който въпросната законна лихва е
дължима, респективно – следва да се счита погасена с оглед намерението за извършване на
прихващане.
На следващо място, се оспорва реализирането на предпоставката по чл. 104, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД, като се твърди, че ищецът не е отправял по надлежен начин волеизявление за
прихващане към цедента „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД, годно да произведе целения от
длъжника по изпълнителното дело ефект. Сочи се, че длъжникът по цесията е уведомен за
прехвърлянето на вземанията срещу него с уведомление, получено на 25.06.2021 г., като
същият не е отправял волеизявление за прихващане нито до датата на уведомлението за
цесия, нито в по-късен етап. Изтъква се, че липсват доказателства, които да показват, че
такова уведомление е стигнало до „Енергоинвест 09“ ЕООД, като цесионер или до „Енерго
Ремонт Груп-87“ ЕООД, като цедент, като видно от приложените по делото обратни
разписки, уведомленията за прихващане не са били получени от посочените дружества.
Изтъква се, че не е известно кое е лицето, което е отбелязано като получател на
уведомлението за налична пратка в „Български пощи“, както и какво е съдържанието на
въпросните пратки.
Твърди се, че единственото волеизявление е отправеното с възражението за
недължимост на вземането по изпълнителни листове, което е подадено до ЧСИ Неделчо
Митев по изп. дело № 20218410406523/2021 г. и е заведено под вх. № 078906/24.11.2021 г.,
но по същество посоченият документ, не може да бъде разглеждан като валидно
волеизявление за прихващане, отправено до насрещната страна и получено от същата. Сочи
се, че възражението представлява неоснователно искане за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК, като то е адресирано до ЧСИ Н. М. в качеството на
последния на орган по изпълнението, а характерът на производството по чл. 433, ал. 1 от
ГПК е такова, че страна по него не е взискателят по изпълнителното дело – в конкретния
случай „Енергоинвест 09“ ЕООД, поради което възражението не може да произведе ефекта
по чл. 103 и сл. от ЗЗД.
Изтъква се на последно място, че с оглед пълното бездействие от страна на длъжника,
който след получаване на уведомлението за извършена цесия, до 24.11.2021 г. не е
обективирал под каквато и да било форма намерението си да извършва прихващане, към
датата на образуване на изпълнителното производство – 10.09.2021 г. ответникът е
разполагал с всички правомощия да предприеме изпълнителни действия срещу длъжника.
Предвид тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото са приложени: изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело №
67385/2016 г. по описа на СРС, издаден срещу „Елена Билд“ ЕООД в полза на „Енерго
Ремонт Груп - 87“ ЕООД за сумата от 1 087,79 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от 29.07.2016 г., както и сумата от 600,00 лв. – разноски по делото; Изпълнителен
лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело № 70291/2016 г. по описа на СРС, издаден срещу
„Елена Билд“ ЕООД в полза на „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД за сумата от 1 402,01 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016 г., както и сумата от 686,08 лв. –
разноски по делото; изпълнителен лист от 26.09.2019 г., издаден по гр.дело № 67387/2016 г.
по описа на СРС, издаден срещу „Елена Билд“ ЕООД в полза на „Енерго Ремонт Груп - 87“
ЕООД за сумата от 13 233,65 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
06.07.2016 г., както и сумата от 2 414,00 лв. – разноски по делото.
Видно от представение извлечения от автоматизираната система за управление на
делата на СРС и представеното извлечение от портала за достъп до съдебни дела на
Софийски градски съд моментът на приключване на съдебното дирене в производствата, по
което е издадено всяко от изпълнителните основания /датите, на които делата са обявени за
4
решаване в открито съдебно заседание/ е както следва: по гр.дело № 67385/2016 г. по описа
на СРС – на 14.06.2017 г.; по гр.дело № 70291/2016 г. по описа на СРС – на 01.06.2017 г.; по
гр.дело № 67387/2016 г. по описа на СРС, решението по което е обжалвано пред СГС, за
което е образувано в.гр.д. № 15044/2018 г. – на 05.03.2019 г.
Приети са като доказателства три договора за цесия, сключени на 05.05.2021 г., от
които се установява, че „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД като цедент е прехвърлило на
ответното дружество „Енергоинвест 09“ ЕООД като цесионер вземанията си срещу „Елена
Билд“ ЕООД по горепосочените изпълнителни листове.
По делото е прието уведомление с изх. № 074/18.06.2021 г., с което „Енерго Ремонт
Груп - 87“ ЕООД уведомява ищцовото дружество „Елена Билд“ ООД, че вземанията по
горепосочените изпълнителни листове са цедирани на ответника „Енергоинвест 09“ ЕООД.
Представена е обратна разписка, видно от която уведомлението е получено от Екатерина
Банова на 25.06.2021 г., като същото е заведено с вх. № 020/25.06.2021 г.
По делото са приложени: Изпълнителен лист от 12.09.2018 г., издаден по гр.дело №
70290/2016 г. по описа на СРС, издаден срещу „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД в полза на
„Елена Билд“ ЕООД, за сумата от 9 607,20 лв. – договорна неустойка за забава, ведно със
законната лихва, считано от 28.10.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1
357,49 лв. – разноски по делото; Изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издаден по гр.дело №
4561/2018 г. по описа на PC – Враца, „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД в полза на „Елена
Билд“ ЕООД, за сумата от 15 980,80 лв., представляваща превишаващите неустойката вреди,
ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 2 409,13 лв. – разноски по делото.
Видно от отбелязванията върху съдебните решения по горепосочените дела
решението по гр.дело № 70290/2016 г. по описа на СРС е влязло в законна сила на
26.06.2018 г., а решението по гр.дело № 4561/2018 г. по описа на PC – Враца е влязло в
законна сила на 24.12.2019 г.
Към исковата молба е приложено заявление за прихващане на вземане срещу
задължение, адресирано от ищцовото дружество до „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД и
„Енергоинвест 09“ ЕООД, в което са описани задълженията на „Енерго Ремонт Груп - 87“
ЕООД към „Елена Билд“ ООД по горепосочените изпълнителни листове, както и
задълженията на „Елена Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД по
горепосочените изпълнителни листове, като е направено изявление, че на основание чл. 103,
ал. 1 ЗЗД „Елена Билд“ ООД прави прихващане на вземането си срещу задължението си,
като в резултат на това задълженията на „Елена Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп - 87“
ЕООД се погасяват, а „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД остава да дължи 9 931,09 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018 г.
Видно от отбелязванията на връчителя върху приложените по делото писма, с които е
изпратено заявлението за прихващане до цедента и цесионера, същите са изпратени на
01.12.2021 г. и се върнали в цялост като непотърсени в пощенската станция в гр. София на
31.12.2021 г.
По делото е представено заявление за прихващане на вземане срещу задължение,
адресирано от ищцовото дружество до „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД и „Енергоинвест
09“ ЕООД, в което са описани задълженията на „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД към
„Елена Билд“ ООД по издадените изпълнителни листове, както и задълженията на „Елена
Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД по издадените изпълнителни листове,
като са конкретизирани дължимите размери на лихвата за забава по изпълнителните
листове, издадени в полза на ищцовото дружество. Посочено е, че ликвидността на
вземането по изпълнителен лист от 12.09.2018 г., издаден по гр.д. № 70290/2016 по описа на
СРС е настъпила на 26.06.2018 г., като към тази дата ликвидните вземания на „Елена Билд“
ООД по този изпълнителен лист са общо в размер на 12 584,70 лв., включващи 9 607,20 лв.
– главница, 1 620,01 лв. – законна лихва за периода от 28.10.2016 г. до 26.06.2018 г. и
5
1 357,49 лв. – разноски. Направено е изявление, че на основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете
насрещни вземания са погасяват до размера на по-малкото от тях, в резултат на което към
26.06.2018 г. остава задължение на „Елена Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп - 87“
ЕООД в размер на 5 713,57 лв. Посочено е, че ликвидността на вземането по изпълнителен
лист от 11.02.2020 г., издаден по гр.д. № 4561/2018 г. по описа на РС – Враца е настъпила
на 24.12.2019 г., като към тази дата ликвидните вземания на „Елена Билд“ ООД по този
изпълнителен лист са общо в размер на 20 307,78 лв., включващи 15 980,80 лв. – главница,
1 917,85 лв. – законна лихва от 19.10.2018 г. до 24.12.2019 г. и 2 409,13 лв. – разноски, а
задълженията на „Елена Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД са в размер на
6 581,78 лв., включващи 5 713,57 лв. – останалата сума след прихващането и 868,21 лв. –
законна лихва върху тази сума от 26.06.2018 г. до 24.12.2019 г. Направено е изявление, че на
основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания са погасяват до размера на по-
малкото от тях, в резултат на което към 24.12.2019 г. вземането на „Енерго Ремонт Груп -
87“ ЕООД е погасено изцяло, като остава вземане на „Елена Билд“ ООД към „Енерго
Ремонт Груп - 87“ ЕООД в размер на 13 726,00 лв. – остатък по изпълнителен лист от
11.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018 г.
Видно от представеното извлечение от електронната поща на процесуалния
представител на ищеца, заявлението е изпратено до електронния адрес на „Енерго Ремонт
Груп - 87“ ЕООД на 31.05.2022 г.
Установява се от приложеното копие на изпълнително дело № 20218410406523 по
описа на ЧСИ Н. М., че същото е образувано въз основа на издадените в полза на „Енерго
Ремонт Груп - 87“ ЕООД срещу „Елена Билд“ ООД три изпълнителни листа, като въз основа
на сключените договори за цесия взискател по изпълнителното дело е ответникът
„Енергоинвест 09“ ЕООД.
До длъжника „Елена Билд“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение,
получена от служител на дружеството на 17.11.2021 г.
С вх. № 078906/24.11.2021 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение за
недължимост на вземането по изпълнителните листове от длъжника „Елена Билд“ ЕООД, с
което е направено възражение за прихващане на задължението към взискателя-цесионер
„Енергоинвест 09“ ЕООД с вземанията на „Елена Билд“ ЕООД към цедента „Енерго Ремонт
Груп - 87“ ЕООД по изпълнителен лист от 12.09.2018 г., издаден по гр.дело № 70290/2016 г.
по описа на СРС, и изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издаден по гр.дело № 4561/2018 г.
по описа на PC – Враца, като е посочено, че прихващането се извършва към датата на
влизане в законна сила на решенията, въз основа на които са издадени изпълнителните
листове, последното от които е влязло в сила на 24.12.2019 г. Във възражението е
обективирана и молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК. Към възражението е приложено заявление за прихващане на вземане срещу
задължение, адресирано от ищцовото дружество до „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД и
„Енергоинвест 09“ ЕООД.
Със съобщение с изх. № 090142/25.11.2021 г. на взискателя „Енергоинвест 09“ ЕООД
е изпратено за становище постъпилото възражение, като същото е връчено на негов
представител на 30.11.2021 г.
С вх. № 080275/02.12.2021 г. от взискателя „Енергоинвест 09“ ЕООД е постъпило
становище по повод подаденото от длъжника възражение.
С разпореждане от 25.11.2021 г. от помощник-частен съдебен изпълнител Д. Т. е
отказано прекратяването на № 20218410406523 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.
С вх. № 079623/30.11.2021 г. е постъпила жалба от „Елена Билд“ ЕООД против така
постановения отказ, като с Решение № 109/25.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
15325/2021 г. на СГС жалбата е оставена без уважение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
6
По допустимостта на предявения иск:
Производството по делото е допустимо с оглед твърденията, изложени в исковата и
уточнителната молба, а именно: че отричаните от ищеца права се претендират от ответника
и се търси тяхното принудително изпълнение по изпълнително дело №
20218410406523/2021 г. по описа на ЧСИ Н. М., както и с оглед твърденията, че вземанията
на ищеца, с които се иска извършване на прихващане, са възникнали след датата на
приключване на съдебното дирене в производствата, по които са издадени изпълнителните
основания. Моментът на приключване на съдебното дирене по гр.дело № 67385/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 87 състав е на 14.06.2017 г., по гр.дело № 70291/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 70 състав – на 01.06.2017 г., като в полза на ищеца са възникнали вземания на
26.06.2018 г. и на 24.12.2019 г. Моментът на приключване на съдебното дирене по гр.дело
№ 67387/2016 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав действително е 05.03.2019 г. /датата на
провеждане на последното открито съдебно заседание по в.гр.д. № 15044/2018 г. по описа на
СГС/, но е налице възникнало вземане в полза на ищеца на 24.12.2019 г., която дата е след
момента на приключване на съдебното дирене по гр.дело № 67387/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 79 състав. Освен това, фактът, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производствата, по които са издадени изпълнителните основания, заявен от ищеца, е
извършено от него в хода на изпълнителното производство прихващане и настъпил
погасителен компенсаторен ефект със заявление за прихващане, приложено към възражение
за недължимост на вземането с вх. № 078906/24.11.2021 г., постъпило по изпълнителното
дело. Искът се основава, следователно, на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене по исковото производство, по което са издадени изпълнителните листове, и е
допустим.
По основателността на иска:
В тежест на ищеца е да установи своето правопогасяващо възражение – че са налице
елементите от фактическия състав на извънсъдебното прихващане на задължението му с
вземане към предходния кредитор „Енерго Ремонт Груп - 87” ЕООД, а именно: 1.
съществуването на действителни вземания на ищеца към предходния кредитор /цедент/ и
на настоящия кредитор /цесионер/ към ищеца с предмет пари или еднородни заместими
вещи към момента на изявлението за прихващане; 2. Активното вземане на кредитора-ищец,
който прихваща, да е изискуемо и ликвидно /безспорно по основание и установено по
размер/; 3. Пасивното вземане да е изпълняемо; 5. Изявление за прихващане от ищеца,
достигнало до цедента „Енерго Ремонт Груп - 87” ЕООД и цесионера „Енергоинвест 09“
ЕООД.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обуславящи съществуването и
дължимостта на отричаното от ищеца вземане, а именно: че разполага с изпълнителни
листове за сумите, чиято дължимост ищецът оспорва, включително настъпилата цесия
между „Енерго Ремонт Груп - 87” ЕООД и „Енергоинвест 09“ ЕООД за процесните
вземания, за която ищецът е уведомен. Тежестта на доказване на дадено от длъжника
съгласие с извършване на прехвърлянето на вземането се носи от лицето, което иска да се
ползва от този факт и ако цесионерът или цедентът оспорват извършено от длъжника
прихващане на дълга му с негово вземане към стария кредитор, основано на твърдение за
наличие на съгласие на длъжника с цесията, в тежест на оспорващият правото на
компенсация е да докаже наличието на съгласие по чл. 103, ал. 3 ЗЗД при условията на
пълно и главно доказване.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства се установява,
че същите са страни по образувано изпълнително дело № 20218410406523 по описа на ЧСИ
Неделчо Митев въз основа на издадените в полза на „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД
срещу „Елена Билд“ ООД три изпълнителни листа, като въз основа на сключените договори
за цесия взискател по изпълнителното дело е ответникът „Енергоинвест 09“ ЕООД.
Неснователно е направеното от ищеца възражение в съдебно заседание, че
7
извършената цесия не му е била съобщена надлежно, тъй като уведомлението не било
връчено на представител на ищцовото дружество. Следва да се отбележи, че в исковата
молба ищецът признава, че като длъжник е получил уведомление за прехвърлянето на
вземанията на 25.06.2021 г., като това обстоятелство се установява и от приложената по
делото обратна разписка, видно от която уведомлението е получено от Екатерина Банова на
25.06.2021 г., като същото е заведено с вх. № 020/25.06.2021 г. при ищцовото дружество.
Страните спорят на първо място за това дали длъжникът „Елена Билд” ООД може да
прихване задължението си към взискателя срещу свое вземане към първоначалния кредитор.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД ако длъжникът се е съгласил с
прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане
към предишния кредитор. Съгласно константната практика на ВКС, формирана по реда на
чл. 290 ГПК, правото на длъжника, при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия, да прихване
по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента не е
обусловено от изразяване на несъгласие с цесията от длъжника. За упражняването на това
право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното
прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника
на цесията не се приравнява от закона на изразено съгласие с нея. Тежестта на доказване на
наличието на съгласие на длъжника по чл. 103, ал. 3 ЗЗД с прехвърлянето на вземането се
носи от лицето, което иска да се ползва от този факт (от цедента, съответно цесионера) /в
този смисъл Решение № 247/02.03.2018 г. по т. д. № 1873/2016 г. на ВКС, ТК/.
Не е спорно по делото, че длъжникът не е изразил изрично съгласие с цесията.
Ответникът не е въвел възражение, че длъжникът е дал съгласие за цесията. След
като ответникът-цесионер не е твърдял, че длъжникът е дал съгласие за цесията, и не са
ангажирани доказателства за това, следва да се приеме, че такова съгласие не е било дадено,
т.е. че длъжникът на основание чл. 103, ал. 3 ЗЗД може да прихване задължението си
към цесионера със свое вземане към цедента.
Следователно трябва да се изследва наличието на предпоставките за настъпване на
компенсаторния ефект. Съгласно чл. 103-105 ЗЗД прихващането (компенсацията) е способ за
погасяване на задължения, който предпоставя наличие на две насрещни, еднородни
и заместими, задължения; идентичност на субектите по двете правоотношения (при
възможни изключения); изискуемост и ликвидност на активното вземане и изпълняемост на
пасивното такова. Тези предпоставки в случая са налице. По правило прихващане може да
се извършва между правни субекти, които си дължат взаимно, един на друг, но чл. 103, ал. 3
ЗЗД допуска изключение в случай на цедиране на едно от вземанията. В този частен случай,
когато не е дал съгласие за цесията, длъжникът може да компенсира задължението си
към цесионера със свое вземане срещу цедента. Ответникът-цесионер безспорно има към
ищеца-длъжник вземания за парични суми. Вземанията му са изискуеми, ликвидни и
изпълняеми, като са установени с влезли в сила съдебни решения и за събирането им е
образувано изпълнително производство.
Ищецът-длъжник има вземания за парични суми към цедента „Енерго Ремонт Груп -
87” ЕООД въз основа на влезлите в сила съдебни решения по гр.дело № 70290/2016 г. по
описа на СРС, влязло в законна сила на 26.06.2018 г., и по гр.дело № 4561/2018 г. по описа
на PC – Враца, влязло в законна сила на 24.12.2019 г. Тези вземания са били изискуеми и
ликвидни към 24.11.2021 г., когато длъжникът е направил материалноправното
извънсъдебно изявление за прихващане по изпълнителното дело, приложено към
възражението за недължимост на сумите по изпълнителното дело.
Виждането на ответника, че изявлението за прихващане е можело и следвало да се
направи от ищеца към момента на получаване на съобщението за извършената цесия, не
може да бъде споделено. Прихващането е материалноправна възможност за защита на
длъжника и упражняването й не е ограничено със срок.
Съдът намира, че се е осъществил и последният елемент от фактическия състав на
8
извънсъдебното прихващане, а именно налице е изявление за прихващане от ищеца,
достигнало до цедента „Енерго Ремонт Груп - 87” ЕООД и цесионера „Енергоинвест 09“
ЕООД.
От приложеното като доказателство изпълнително дело № 20218410406523 по описа
на ЧСИ Н. М. е видно, че с вх. № 078906/24.11.2021 г. по изпълнителното дело е постъпило
възражение за недължимост на вземането по изпълнителните листове от длъжника „Елена
Билд“ ЕООД, с което е направено възражение за прихващане на задължението към
взискателя-цесионер „Енергоинвест 09“ ЕООД с вземанията на „Елена Билд“ ЕООД към
цесионера „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД по изпълнителен лист от 12.09.2018 г., издаден
по гр.дело № 70290/2016 г. по описа на СРС, и изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издаден
по гр.дело № 4561/2018 г. по описа на PC – Враца, като е посочено, че прихващането се
извършва към датата на влизане в законна сила на решенията, въз основа на които са
издадени изпълнителните листове, последното от които е влязло в сила на 24.12.2019 г. В
самото възражение за недължимост на вземането е обективирано възражение за прихващане
на задълженията на ищеца към ответника с вземанията на ищцовото дружество към цедента
„Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД, като отделно от това към възражението е приложено
заявление за прихващане на вземане срещу задължение, адресирано от ищцовото дружество
до „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД и „Енергоинвест 09“ ЕООД. Със съобщение с изх. №
090142/25.11.2021 г. на взискателя „Енергоинвест 09“ ЕООД е изпратено за становище
постъпилото възражение, в което е инкорпорирано и възражението за прихващане, като
същото е връчено на негов представител на 30.11.2021 г. Следователно следва да се приеме,
че направеното изявление за прихващане от ищцовото дружество, макар и инкорпорирано в
документ, адресиран до съдебния изпълнител, е достигнало до цесионера и ответник
„Енергоинвест 09“ ЕООД именно на тази дата. Следва да се отбележи и че в постъпилото от
взискателя „Енергоинвест 09“ ЕООД с вх. № 080275/02.12.2021 г. становище по повод
подаденото от длъжника възражение за недължимост на вземането се съдържат доводи на
ответното дружество по същество за неоснователността на направеното от длъжника
възражение за прихващане, поради което са несъстоятелни твърденията на ответника, че не
е бил надлежно уведомен за последното. На последно място не е без значение и
обстоятелството, че длъжникът е изпратил заявлението за прихващане отделно по пощата до
„Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД и „Енергоинвест 09“ ЕООД, като видно от отбелязванията
на връчителя върху приложените по делото писма, с които е изпратено, същите са изпратени
на 01.12.2021 г. и се върнали в цялост като непотърсени в пощенската станция в гр. София
на 31.12.2021 г. Писмата са изпратени до седалищата на двете дружества, като в случая
техни представители не са предприели действия за получаването им, от което поведение
ответното дружество се опитва да извлече изгодни за себе си правни последици. Предвид
всичко гореизложено съдът приема, че изявлението за прихващане на ищцовото дружество е
достигнало до ответника – цесионер.
Макар и да липсват данни така отправеното изявление за прихващане да е достигнало
и до цедента „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД преди завеждане на иска, то следва да се
приеме, че същото е достигнало до него най-късно с постъпването му на посочения от
дружеството електронен адрес, видно от представеното извлечение от електронната поща на
процесуалния представител на ищеца, който факт макар и настъпил в хода на процеса
следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, при което следва да се приеме
за настъпил погасителният ефект на отправеното от ищеца изявление за прихващане.
Възражението на ответното дружество, че вземането на ищеца не отговаря на
критериите за ликвидност, тъй като същото не е индивидуализирано по размер с оглед
липсата на конкретно посочване на размера на дължимата законна лихва, като същата е
посочена общо като дължима, считано от датата на завеждане на искова претенция в съда
(28.10.2016 г. и 19.10.2018 г. за всяко от двете основания), но не е посочен крайният момент,
до който въпросната законна лихва е дължима, е неоснователно. На първо място следва да се
9
отбележи, че ликвидно е вземането, определено по основание и размер, по което няма спор
между страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила
съдебно решение вземане. В случая вземанията на ищеца са ликвидни, тъй като са
установени по основание и размер с влезли в сила съдебни решения. За да породи
предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото,
изявлението за прихващане трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от
тях по страни, основание и размер. В случая в отправеното изявление за прихващане,
обективирано в постъпилото възражение за недължимост на вземането, депозирано от
длъжника по изпълнителното дело, вземанията на ищеца са индивидуализирани по страни,
основание и размер. Действително от длъжника не е посочен конкретният размер и крайната
дата на дължимата лихва по неговите вземания. Липсват обаче нормативни изисквания за
съдържанието на изявлението за прихващане, които да задължават длъжника да
конкретизира тези елементи, за да се считат вземанията индивидуализирани по размер.
Освен това размерът на лихвата е определяем, доколкото от длъжника е посочено, че
прихващането се извършва към датата на влизане в законна сила на решенията, въз основа
на които са издадени изпълнителните листове, последното от които е влязло в сила на
24.12.2019 г.
При прихващане на насрещни вземания същите се смятат погасени с обратна сила от
първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното
вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо, а не от датата на
компенсационното волеизявление. С оглед на това, като се съобрази обстоятелството, че
към датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 70290/2016 г. по описа на СРС –
26.06.2018 г., прихващането на част от вземането на ищеца по изпълнителен лист от
12.09.2018 г., издаден по гр.дело № 70290/2016 г. по описа на СРС, изцяло с насрещните
вземания на ответника по изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело №
67385/2016 г. по описа на СРС, и изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело №
70291/2016 г. по описа на СРС, е било възможно, а към датата на влизане в сила на
решението по гр.дело № 4561/2018 г. по описа на PC – Враца – 24.12.2019 г., прихващането
на остатъка от вземането на ищеца по изпълнителен лист от 12.09.2018 г., издаден по
гр.дело № 70290/2016 г. по описа на СРС и на част от вземането на ищеца по изпълнителен
лист от 11.02.2020 г., издаден по гр.дело № 4561/2018 г. по описа на PC – Враца с изцяло с
насрещните вземания на ответника по изпълнителен лист от 26.09.2019 г., издаден по
гр.дело № 67387/2016 г. по описа на СРС, е било възможно, съдът намира, че компенсацията
е допустима и е настъпил нейният ефект. Съобразно размера на вземанията се налага извод,
че към 24.12.2019 г. задълженията на длъжника към взискателя са окончателно погасени с
неговите вземания против праводателя на взискателя (цедента) до размера на по-малката от
двете суми, я именно до сбора на вземанията на ищеца към ответника.
Поради изложените съображения съдът счита, че предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на процесните суми е основателен, поради което следва
да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.
80 ГПК в общ размер на 3 220,14 лв., от които 776,94 лв. – държавна такса, 1 708,80 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство и
734,40 лв. – адвокатско възнаграждение за представителство в обезпечителното
производство. Следва да бъде отбелязано, че липсва забрана за договаряне на
възнаграждение за обезпечителното производство, независимо дали същото се развива по
реда на чл. 389 ГПК или по реда на 390 ГПК. Аргумент за противното не следва от
тълкуването на разпоредбата на чл. 7, ал. 7, предл. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съгласно § 1 от
Допълнителните разпоредби на същата наредба, за непредвидените в тази наредба случаи
10
възнаграждението се определя по аналогия, т. е. има ред за определяне на минималния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита
и съдействие в производства за обезпечаване на иск по реда на чл. 389 ГПК. В подкрепа на
този извод е и задължителното за съдилищата тълкуване по т. 5 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според което „направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход“, като в мотивите към
посочената точка изрично е прието, че „обезпечаването на иска не е част от исковия процес,
а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява
реализирането на правните последици от решението“, като не е направено разграничение по
отношение на реда по който се развира същото, т. е. това тълкуване е приложимо и когато
обезпечението се е развило по реда на чл. 389 ГПК /в този смисъл Определение № 1336 от
16.04.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 337/2019 г./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че „Елена Билд“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Зона Б-5-3”, ул. „Средна
гора” № 27Б, партер, не дължи на „Енергоинвест 09“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Враца, ж.к. РМЗ „Вратцата”, ул. „Мездренско шосе” № 1, ет. 2
сумите, за които е образувано изпълнително дело № 20218410406523/2021 г. по описа на
ЧСИ Н. М.в, рег. № ***, с район на действие – СГС, а именно: по Изпълнителен лист от
24.09.2019 г., издаден по гр.дело № 67385/2016 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, сума в
размер на 1 087,79 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 600,00 лв. – разноски по делото; по
Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело № 70291/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 70 състав, сума в размер на 1 402,01 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано
от 29.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 686,08 лв. – разноски по
делото; по Изпълнителен лист от 26.09.2019 г., издаден по гр.дело № 67387/2016 г. по описа
на СРС, ГО, 79 състав, сума в размер на 13 233,65 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от 06.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 414,00 лв. –
разноски по делото, вследствие на извършено прихващане на основание чл. 103, ал. 3 ЗЗД на
задълженията на „Елена Билд“ ООД с негови вземания против предишния кредитор „Енерго
Ремонт Груп - 87“ ЕООД, ЕИК: ********* по Изпълнителен лист от 12.09.2018 г., издаден
по гр.дело № 70290/2016 г. по описа на СРС и Изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издаден
по гр.дело № 4561/2018 г. по описа на PC – Враца.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Енергоинвест 09“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ж.к. РМЗ „Вратцата”, ул. „Мездренско шосе” №
1, ет. 2 да заплати на „Елена Билд“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Зона Б-5-3”, ул. „Средна гора” № 27Б, партер сумата от
3 220,14 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11