№ 1411
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000501222 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260061 от 26.01.2023 год., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №
260106 от 01.03.2023 год., постановени по т.д.№ 2709/2019 год. по описа на Софийския
градски съд, ТО, 6-ти състав е признато за установено по предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК, че Д. Ц. И. дължи на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД вземания,
произтичащи от договор за срочен банков кредит №83393/05.11.2012 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 16.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 46483/2018 г. по
описа на СРС, 34-ти състав, а именно: главница общо в размер на 32 027 евро, формирана от
редовно падежирали вноски по главницата за периода от 15.07.2016 г. до 15.11.2017 г.
включително, в размер на 7 047 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 24 980
евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2018 г. до окончателното
и заплащане; възнаградителна лихва в размер на 2 455.15 евро за периода от 15.06.2016г. до
04.12.2017 г. включително; наказателна лихва /мораторна неустойка/ в размер на 2 037.20
евро за периода от 15.07.2016 г. до 12.07.2018 г. включително; наказателна лихва /мораторна
неустойка/ в размер на 3 301.81 евро върху предсрочно изискуемата главница от 24 980 евро
за периода от 05.12.2017 г. до 12.07.2018 г. включително; изискуема комисиона за
управление в размер на 274.82 лева, дължима по чл.3.2 от договора за периода от 15.11.2015
г. до 15.11.2016 г. включително и такса за подновяване на залози в размер на 25 лева, като с
решението са разпределени и разноските между страните.
1
Решението е обжалвано от ответника Д. Ц. И. с доводи за неправилност. Твърди се, че съдът
неправилно е възприел настъпила предсрочна изискуемост на задължението, тъй като
неправилно е кредитирал приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. Поддържа, че
положения подпис под известието за доставяне на уведомлението не е положен от нея.
Отделно твърди, че не се намира на адреса на връчване в гр.Костинброд, което се
установява от представената справка от СДВР. Претендира се, в случай че съдът приеме
нередовност на връчването, да приеме, че вземането е погасено по давност. Оспорва
изводите на съда с които е приел действителност на неустоечната клауза, като твърди, че е
налице накърняване на добрите нрави. Твърди също така, че решението е неправилно и в
частта досежно присъдените такси за разходи за събиране на вземането. Моли съда да
отмени решението и постанови ново с което да отхвърли исковата претенция.
Въззиваемият „Обединена Българска Банка“ АД, правоприемник на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД оспорва жалбата, като твърди неоснователност и моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Ди Енд Ди 08“ ЕООД не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи приложението на материалния закон досежно
наличие на предпоставките за дължимост на сумите, за които е налице издадена заповед за
изпълнение.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във
връзка с чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД от ищеца „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, чийто
правоприемник е „Обединена Българска Банка“ АД срещу Д. Ц. И. с който е поискал от съда
да признае за установено съществуване на вземания срещу ответника, произтичащи от
договор за срочен банков кредит №83393/05.11.2012 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 16.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 46483/2018 г. по описа на
СРС, 34-ти състав, а именно: главница общо в размер на 32 027 евро, формирана от редовно
падежирали вноски по главницата за периода от 15.07.2016 г. до 15.11.2017 г. включително,
в размер на 7 047 евро и предсрочно изискуема главница в размер на 24 980 евро, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2018 г. до окончателното и заплащане;
възнаградителна лихва в размер на 2 455.15 евро за периода от 15.06.2016г. до 04.12.2017 г.
включително; наказателна лихва /мораторна неустойка/ в размер на 2 037.20 евро за периода
от 15.07.2016 г. до 12.07.2018 г. включително; наказателна лихва /мораторна неустойка/ в
размер на 3 301.81 евро върху предсрочно изискуемата главница от 24 980 евро за периода
от 05.12.2017 г. до 12.07.2018 г. включително; изискуема комисиона за управление в размер
на 274.82 лева, дължима по чл.3.2 от договора за периода от 15.11.2015 г. до 15.11.2016 г.
включително и такса за подновяване на залози в размер на 25 лева. Твърди се, че с договор
за срочен банков кредит №83393 от 05.11.2012 г. е отпуснал на кредитополучателя „Ди Енд
2
Ди 08“ ЕООД кредит в размер на 50 000 евро, с краен срок на погасяване на дълга
15.11.2022 година, а съгласно чл.9 от договора ответникът Д. И. поела задължението, при
условията на пасивна солидарност, да изплаща всички задължения на кредитополучателя,
при условията, размера и сроковете, определени в договора за кредит и последващите го
анекси. Поддържа, че поради неплащане на договорените месечни анюитетни вноски от
страна на заемополучателя, за периода от 15.07.2016 г. до 15.11.2017 г. упражнил правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем и да постави длъжника в забава, преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Ответника Д. Ц. И. оспорва иска, като твърди недължимост.
Третото лице помагач „Ди Енд Ди 08“ ЕООД излага доводи за неоснователност на исковата
претенция.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
По делото не се спори, че на 05.11.2012 г. е сключен договор за срочен банков кредит
№83393 между „Райфайзен Банк“ ЕАД, „Ди Енд Ди 08“ ЕООД, в качество на
кредитополучател и Д. Ц. И., в качество на солидарен длъжник, съдлъжник, по силата на
който страните са приели, че по искане на кредитополучателя банката му предоставя кредит
от 50 000 евро, при условия, посочени в този договор и в Общите условия (ОУ) на банката
за кредитиране на МСП клиенти, а кредитополучателят е поел задължение да се издължи на
банката получения кредит, да заплати лихвите, таксите, комисионите, евентуални
наказателни лихви и неустойки, както и да изпълни всички свои задължения, произтичащи
от сделката. В чл.1 е уговорен размера на сумата, с която следва да се кредитира
кредитополучателят, целта на кредитирането, срок за усвояване на кредита – 14.12.2012 г.;
срок за погасяване на дълга – 15.11.2022 г. и предоставяне на сумата по кредита по
посочената разплащателна сметка, а по чл.3 е определен лихвеният процент и условията за
неговата промяна, както и на т.н. наказателна лихва; падеж на това вземане; размер на
комисионите за банката, дължими за управление на кредита; за ангажимент; неустойката и
условията за възникване на това вземане (предвидени са мораторна неустойка и неустойка
за пропуснати ползи) и техния размер. Съгласно чл.9 от договора са дефинирани в кои
случаи ще се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията от страна на
длъжника/ците, а с чл.10 – правата на банката в случай на неизпълнението, като с чл.10.4 е
посочено, че банката ще има право да обяви всички усвоени по договора суми, начислената
лихва (евентуална наказателна лихва) и комисиона за предсрочно изискуеми и незабавно
платими, както и да предприеме всички действия по принудителното събиране на своите
вземания-чл.10.5. В чл.11.4 от договора страните са уговорили, че неплащането от страна на
солидарните длъжници, изцяло или частично, на което и да е парично задължение по този
договор, в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, на 91-вия ден кредитът
става изцяло предсрочно изискуем, като банката не следва да уведоми длъжниците за
настъпилата автоматична предсрочна изискуемост.
3
Поради неизпълнение на задълженията си по договора и въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката, на 16.08.2018 г. по гр.д.№ 46483/18 год. по описа на СРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, като по делото е
представено писмо в което е констатирано неизпълнение за плащане за периода от
15.07.2016 г. до 13.11.2017 г., посочен е размерът на неизпълнението и е направено изрично
волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията.
Установява се, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. Ц. И. е
извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г. в 11,40 часа, видно от
представеното известие за доставяне, в гр.Костинброд, лично.
От приетата пред първоинстанционният съд графологическа експертиза, която се кредитира
от настоящия състав, се установява, че ръкописния текст изобразяващ името на получателя
„Д. Ц. И.“, както и изписване на „20066171140“ (неправилно обозначено от вещото лице
като ЕГН) са изпълнени от Д. Ц. И., като вещото лице приема, че подписът, положен след
ръкописно изписаното име „Д. Ц. И.“, е несъпоставим с подписите, положени от Д. Ц. И. и
използвани като сравнителен материал, но всички ръкописни буквени и цифрови текстове
са положени от едно и също лице.
Прието е пред първоинстанционният съд и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
установяващо размера на задълженията.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното по
очертаните от жалбоподателя въпроси.
Неоснователни са доводите на въззивника за нередовност на връчването на уведомлението
на настъпилата предсрочна изискуемост от страна на банката. Това е така, тъй като
връчването е извършено на адреса, посочен в банковия договор, чрез обратна разписка,
чиято автентичност е установена по делото посредством приетата съдебно-почеркова
експертиза, в като вещото лице категорично дава заключение, че имената, които се
съдържат ръкописно изписани на бланката-известие са с автор Д. И., което не може да се
каже категорично за положения подпис. В тази връзка настоящия състав приема, че тъй като
са налице собственоръчно написани имена на получателя, които са положени от последния,
то изявлението на банката е достигнало до своя адресат Д. И., на 20.06.2017 година и поради
това по отношение на този длъжник е настъпила предсрочната изискуемост. Ирелевантни са
изложените твърдения на ответника, че не живее на адреса, тъй като съгласно чл.11.8 от
договора всички уведомления ще се считат за редовно връчени на посочените там адреси.
Неоснователни са възраженията за недействителност на неустоечната клауза по договора.
Съгласно чл.3.4 от него задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на
договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, в настоящия случай
за забава, както е наименована и тази клауза-наказателна лихва за забава. Т.е. в случая
неустойката е мораторна и има за цел да репарира вредите от забавеното изпълнение, като
предпостави за кредитора заемодател положение, което той би имал при точно изпълнение
на договора. Безспорно в случая е налице неточно изпълнение от страна на
4
кредитополучателя и съдлъжника на поетото задължение за плащане на погасителните
вноски, които са падежирали, както и настъпила предсрочна изискуемост на дълга,
произтичащ от банковата сделка, досежно вноските с ненастъпил падеж, която е надлежно
обявена на 20.11.2017 г. на кредитополучателя търговско дружество. Последица от това
обстоятелство е промяна в изискуемостта/падежа на вземанията, чийто падеж не е настъпил.
С настъпване на предсрочната изискуемост, която е подвид на уговорената изискуемост на
вземанията, без промяна в основанието, породило задължение, а само в срока за неговото
изпълнение, липсата на плащане на падежа е проява на неизпълнение, под форма на забава.
Наличието на забава е основание за ангажиране имуществената отговорност на
длъжника/съдлъжника чрез института на неустойката, като последица от таза забава.
Забавата обхваща посочения от ищеца период, чиято начална дата следва датата на
предсрочна изискуемост, а крайната дата на периода на забава предхожда датата на
подаване на заявлението.
Клаузата за неустойка е действителна и е породила целените от страните правни последици.
Съобразно т.3 на ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС е посочено, че добрите нрави, по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването
на които има същата последица, както противоречието със закона. Преценката относно
валидността на неустойката и нейното евентуално противоречие и накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др., като
следва да се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства – т.3 от цитираното ТР. В
настоящия случай страните са уговорили неустойка в размер на едномесечния EURIBOR
плюс 22 пункта надбавка годишно и съобразявайки се с горепосоченото и с целта на
процесния договор, настоящият състав намира, че неустоечната клауза е валидна и с нея не
се излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на
неустойката.
Неоснователни са доводите на въззивника, че давността е започнала да тече от 16.01.2015
год. - момента на настъпване на предсрочната изискуемост. Такава изискуемост настъпва
при наличие на две предпоставки - забава в плащанията и надлежно упражнено
потестативно право от страна на банката за измени договора в частта относно срока за
изпълнение. След като е прието, че предсрочната изискуемост настъпва само при наличие на
тези две предпоставки, то не може да бъде споделена тезата на ответницата за настъпила
автоматична предсрочна изискуемост само поради липса на плащане. Преценката за
упражняване на това потестативно по своята същност субективно право е изцяло в
5
потримониума на кредитора. Отделно от това, от приетото заключение на счетоводната
експертиза се установи, че последното плащане по кредита не е посочената от ответника
дата, а последваща такава – 01.08.2016 г. В тази връзка вещото лице е констатирало, че
плащанията по главницата в размер на сумата от 417 евро месечно са извършвани за
периода от 17.12.2012 г. до 01.08.2016 г., макар и в непълен размер. За този период от време
от главницата е погасена чрез плащане сумата от 17 973 евро. С последното плащане от
01.08.2016 г. със сума от 1 295.25 евро са част от дължимата към 1.03.2016 г. вноска и
погасени изцяло вноските за 15.04.2016 г., за 16.05.2016 г., за 15.06.2016 г. и 42 евро от
вноската за 15.07.2016 г. Следователно от 01.08.2016 г. е налице погашение чрез плащане и
част от вноската по главницата, дължима към 15.07.2016 г. е останала в дълг като
непогасена чрез плащане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в
съда на 13.07.2018 г., като в периода от 01.08.2016 г. до 13.07.2018 г., очевидно не е изтекъл
предвидения в закона 5-годишен срок на бездействие от страна на кредитора, както изисква
разпоредбата на чл.110 ЗЗД, за да се приеме, че същият следва да бъде санкциониран за това
бездействие чрез института на погасителната давност. Поради това възражението за
погасителна давност е не основателно, както за вземанията на банката относно
падежиралите вноски за главница, така и за тези, за които е променен срока за плащане чрез
обявената от банката предсрочна изискуемост.
Неоснователни са възраженията на въззивника и по отношение на дължимостта на лихвите,
неустойките и комисионните по договора. Установи се от счетоводната експертиза, че с
извършеното плащане на 01.08.2016 г., с част от платената сума са погасени изцяло
дължимите възнаградителни лихви към 15.07.2016 г., а с част от сумата е заплатена
наказателна лихва /мораторна неустойка/, дължима за предходен период към април 2016 г.
Съгласно чл.3.1 от сключения договор вземанията за възнаградителни лихви са дължими
ежемесечно, на 15-то число от месеца, а съгласно чл.3.3 от договор комисионата се заплаща
също на 15-то число ежемесечно, т.е. налице е уговорен падеж за тези вземания и те
представляват периодични плащания по смисъла даден с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което тези вземания се
погасяват с кратката погасителна давност по чл.111, ал.1, б.“в“ и ЗЗД.
От експертизата се установява, че договорните лихви са заплатени до 15.07.2016 г., т.е.
първото неизпълнение за това периодично задължение е от 15.08.2016 г., която дата
съобразена с датата на постъпване на заявлението – 13.07.2018 г. води до извода, че към тази
дата не е изтекъл 3-годишния период на погасителната давност.
По отношение на комисионата експертизата е установила, че последното плащане е
извършено на 27.04.2016 г. и с него е погасена комисиона вноска от 174.94 евро, която е
дължима за 16.11.2015 г. Това означава, че към 15.12.2015 г. не е извършено плащане, като
от този момент длъжниците са в забава и при уговорен падеж на плащането, на 15-то число
на месеца, от 16.12.2015 г. те са в забава, но към 13.07.2018 г. не е изтекъл 3-годишният
давностен срок.
По отношение на наказателната лихва, представляваща по същността си мораторна
6
неустойка, то за нея също е приложима кратката погасителна давност по чл.111, ал.1, б.“б“
от ЗЗД. Това вземане се поражда при наличие на забава в плащанията на уговорените
вземания на банката за главницата и лихвите, и следователно за него не е налице изначално
уговорен падеж, от който следва да тече погасителната давност. Настоящия състав споделя
практиката на Върховия касационен съд, тълкувайки нормата на чл.114, ал.4 от ЗЗД,
съгласно която се възприема, че под „последен ден, за който се начислява неустойката",
следва да се разбира последният ден от исковия период, т.е. от периода, за който ищецът
претендира да му бъде присъдена конкретна сума за неустойка и който е въведен като
предмет на делото. Това е денят, в който задължението за неустойка вече е възникнало,
определено е по размер и може да бъде изпълнено. В хипотезата на извършено плащане на
главния дълг, последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на
плащането и 3-годишният срок ще се брои от този ден. Когато, обаче, към датата на
завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него продължава
ежедневно да се начислява неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за
неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, каквото е
правилото за погасяване на всички периодични вземания. Този извод произтича от начина
на формиране на вземането за неустойка - като процент от главния дълг за всеки просрочен
ден, който му придава характер на периодично вземане.
В настоящия случай заявлението е подадено на 13.07.2018 г., като претендираната с него
наказателна лихва /неустойка/ касае периода от 05.12.2017 г. до 12.07.2018 г. и за този
период не е налице изтичане на погасителна давност за това вземане. По отношение на
мораторната неустойка досежно вноските, които са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от получаване на изявлението на банката-кредитор от кредитополучателя, то с
оглед на датата на това изявление, което съгласно закона е достигнало до страната на
20.11.2017 г., то отново към 13.07.2018 г. тригодишния давностен срок не е изтекъл.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд, решението на Софийския градски съд следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, въззивникът следва да бъде
осъден за заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
100 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и
въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260061 от 26.01.2023 год., поправено по реда на чл.247 от
ГПК с решение № 260106 от 01.03.2023 год., постановени по т.д.№ 2709/2019 год. по описа
на Софийския градски съд, ТО, 6-ти състав.
ОСЪЖДА Д. Ц. И. да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД на правно основание
чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско взнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ответника - „Ди Енд Ди
08“ ЕООД.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8