Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Никопол,
22.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ НАУМОВА
При секретаря, Пола Видолова, като
разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр.д.399
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.144 СК.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от М.Г.М. ***
против Г.М.А. от с.гр. В исковата молба се твърди, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 187/15г. на РС-Никопол, е бил изменен размера на заплащаната от
ответника, издръжка на ищцата, негова дъщеря.Твърди, че дължимите суми за
издръжка били събирани чрез изпълнително дело, производството по което било
прекратено поради навършване на пълнолетие на ищцата.Твърди, че понастоящем
ищцата е ученичка в 12 клас в СУ“Х. ***
през учебната 2020/ 2021 година. Моли, ответницата да бъде осъдена да
заплаща на ищцата сумата от 250 лв. месечно, считано от датата на
подаване на ИМ до отпадане на основанието по чл.144 от СК.. Претендира
направените деловодни разноски.
Ответника Г.М.А. ***, в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, в който изразява становище, че предявената искова
претенция е допустима, но неоснователна. Оспорва иска по основание и размер.
Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс,
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и
пет годишиа възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения. За разлика от издръжката
по чл.143, ал.1 от Семейния кодекс, която има задължителен характер, издръжката
по чл.144 от Семейния кодекс няма задължителен характер, а същата е обусловена
от това пълнолетното дете да не може да се издържа от доходите си или
от използването на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени
затруднения. Твърди, че исканата
издръжка от ищцата е непосилна за него, т.к. има и друга дъщеря –
непълнолетната Нарин Чавдарова Асанова, за която да се грижи. Твърди, че
дохода, който реализира не е висок и изплащането на издръжка в размер на 250
лева би му създало особени затруднения. Счита,че не са налице условията на
чл.144 от Семейния кодекс за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие
дете. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор поделото, че ищцата е дъщеря на ответника и това се установява, от
приложеното по делото удостоверение за раждане
съставено въз основа на акт за раждане № 347/08.03.2002г. от Община
гр.Плевен
Установява се от Служебна бележка №
94/05.01.202021г., че ищцата М.Г.М. е ученичка през учебната 2020/2021г. в СУ
„Хр.Ботев“ гр. Никопол в 12 клас. Ищцата не е ангажирала никакви доказателства,
за притежавани недвижими имоти от нея, МПС, както и имущество от което да се
издържа.
От
приложените справки от НАП се
установява, че към от 2003г. до датата на издаване на същата, ответника,
няма регистрирано действащо трудово правоотношение и
декларирани доходи.
От Удостоверение за родствени връзки №
923/12.11.2020г. се установява, че ответника Г.А. има две деца- ищцата М. както
и малолетната Нарин Чавдарова Асанова, която е родена 2010г.
От показанията на св. А.А. на 69г.,–
близка на бабата на ищцата по майчина
линия и бивша учителка от детската градина на ищцата, които съдът кредитира
като логични и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства, се
установява, че ищцата е ученичка в 12 клас, на която и предстои абитюрентски
бал, през тази година. Непосредствено средства за издръжка се осигуряват от
нейната баба по майчина линия с която тя живее, както и от нейната майка, която
също живее в чужбина. Бащата не
осигурява издръжка на ищцата и същият не
поддържа връзка с нея. Същият живее в чужбина.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 144 от Семейния кодекс. За да възникне правото на издръжка
на пълнолетни учащи се, е необходимо да са налице следните предпоставки: лицето
да е пълнолетно; невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си; да учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение
за предвидения срок на обучение, но не по късно от 20 г. възраст за обучение в
средно и на 25 г. възраст - при обучение в полувисше или висше учебно
заведение, както и даването на издръжка да не съставлява за даващия я особено
затруднение.
Издръжката по чл. 144 СК от родител на
пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не
е безусловна. Нужно е от една страна,
навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си осигурят необходимата
им издръжка от доходите си или от използване на имуществото си и от друга
страна, родителят да може да я дава без особени затруднения. От това следва, че
само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може
да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК. Както е изяснено в Р-199/17.05.2011 г. на III ГО ВКС по гр.д. № 944/2010
г., постановено по чл. 290 ГПК, родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на доходи и
друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал.
2 и 3 СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното
задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им
осигуряват условия на живот, необходими за развитието им. Поради това, дори
наличието на лично имущество от детето, не освобождава родителя от грижи и от
даване на издръжка, а се взема предвид само при определяне на размера
й. Безусловността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца,
които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Изключението
е за тези, които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като
тук законодателят е поставил и определени ограничения с оглед имуществото на
търсещия издръжка и имуществото на родителя. Когато родителят обективно
няма доходи, то съществува затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК за пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността да
реализира доходи, след като е в работоспособна възраст./ Решение № 305
от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на Върховен касационен съд/
От представените и описани по-горе писмени доказателства се установява, а и
не се оспорва обстоятелството, че ищцата е ученичка в 12клас, през учебната 2020/2021 г.във средно
общообразователно учебно заведение - училище. Не се установи по
делото ищцата да разполага с недвижимо имущество и МПС, както не се
установи по делото, тя да получава доходи от стипендия или други, от които да
може да се самоиздържа.
По делото беше указано на ищцата по
делото, че носи доказателствената тежест да установи получаваните от
ответника доходи и възможността на ответника да и заплаща търсената издръжка
в претендирания размер. По делото останаха недоказани тези факти. За
трудовата заетост на ответника, както и за реализираните от него доходи не бяха
ангажирани писмени доказателства. От гласните доказателствени средства-
показанията на св. А.А. също не се установи при условията на пълно и главно
доказване, дали към настоящия момент ответника
работи и какви доходи реализира, както и дали реализираните от него
доходи позволяват той да заплаща на ищцата претендираната издръжка
без особени затруднения. Макар свидетеля да посочи, че ответника в чужбина, не
се установи дали същият работи там и какви доходи реализира, нито за какъв
период от време същият пребивава там. Не е спорно между страните,
че ответника има задължение да издържа безусловно и по – малката си
дъщеря, малолетната Нарин. Това задължение за издръжка следва да бъде
съобразено при преценката на възможността на ответника да заплаща търсената
издръжка без особени затруднения. Не се установи ответника да разполага и с
недвижимо имущество и/или МПС, от които да реализира доход, който да й позволи
да дава издръжка на ищцата.
Установи се, че ищцата е в трудоспособна
възраст, без заболявания и може да полага труд, като реализира доходи.
Трудоспособността на ответника, обаче не следва да бъде вземана като
обстоятелство имащо отношение към възможността да осигурява издръжка по реда
на чл. 144 СК. Както стана ясно, в случая от значение
са обективните данни за доходите и имуществото на родителя, а не възможността
му да реализира такива. Поради изложеното съдът намира, че за ответника по
делото съществува особено затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК за пълнолетното си учащо дете, като
е без значение възможността да реализира доходи, след като е в работоспособна
възраст. Съобразно гореизложеното, съдът намира, че предявения иск е
неоснователен и недоказани и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По делото не е
направено искане и няма данни ответника да е
направил деловодни разноски, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М. ГЮНЦАЕВА М. с ЕГН ********** против Г.М. АСАНО с ЕГН ********** иск с правно основание чл.144 СК за заплащане на
250 лв. месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба
/07.10.2021г./ до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок, считано от 25.01.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: