Р Е Ш Е Н
И Е № 65
гр. Пловдив,
14.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на
трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при секретаря ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА и с участието на прокурора СЛАВЕНА
КОСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 645 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 2-а от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
И.Н.Р., ЕГН **********, и Е.Г.Р., ЕГН **********, със съд. адрес: *** *****,
чрез адв. Н.Ш., са предявили срещу Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
(КОНПИ), сега с наименование съгласно чл. 7 – 23, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество (КПКОНПИ), обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 2-а от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени
вреди в размер на по 35 000 лв. за всеки от тях, изразяващи се в преживени
негативни емоции, стрес, притеснения, тревоги, нарушения на личния и социалния
им живот и дискредитиране на доброто им име пред обществото, в резултат на
незаконните действия на КОНПИ, както и обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в
размер на законната лихва за периода 26.04.2016 г. – 15.03.2018 г. или по
6 712,01 лв. за всеки от тях, ведно със законните последици.
Ищците твърдят, че на
04.11.2011 г. ТД на КУИППД - Пловдив, сега ТД на КПКОНПИ – Пловдив, въз основа
на постъпило уведомление от ОП – Пловдив, е образувала проверка под №
3820/04.11.2011 г., а с Решение № 380/24.10.2012 г. е образувала производство
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу И.Н.Р.. С
Определение № 3169/29.10.2012 г. по гр.д.№ 3326/2012 г., ПОС, ІІІ гр.с., е допуснато
обезпечение на бъдещ иск на КУИППД с цена на иска 500 358,20 лв., чрез
налагане на възбрана върху 2 апартамента и ***в ***и запор на 4 МПС и на 4
разплащателни сметки, които обезпечителни мерки са ефективно наложени от СВ –
Пловдив и от ДСИ по изп.д.№ 3067/2012 г.
Ответната Комисия внесла в
съда мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза
на държавата на имуществото на настоящите ищци И. и Е. Р., като е образувано
гр.д.№ 138/2013 г., ПОС, XV гр.с., а в ДВ, бр. 32/02.04.2013 г. е
публикувано обявлението по чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.). С влязло в сила на
26.04.2016 г. Решение № 1064/15.06.2015 г. гр.д.№ 138/2013 г., ПОС, XV гр.с.,
искането е отхвърлено като неоснователно, а наложените обезпечителни мерки са
отменени от съда по инициатива на И. и Е. Р., като възбраните са заличени на
18.07.2016 г., а запорите са вдигнати в края на м. октомври 2016 г.
Фактът на образуваното
срещу ищците производство за отнемане на имуществото им и на наложените
обезпечителни мерки върху него бързо станал общоизвестен, благодарение и на
публикацията за образуваното дело срещу тях в ДВ. Всичко това в продължителен
период от време било най-обсъжданата тема от близки, познати и непознати, които
изказвали негативни мнения за ищците и ги квалифицирали като незаконно
забогатели престъпници, на които им е дошло времето. Близките и приятелите им
започнали да странят от тях, изолирали ги и не ги канели както преди на
различни мероприятия и срещи.
Неблагоприятно се променили
и отношенията в семейството на ищците, тъй като поради запора на банковите им
сметки останали без средства и не можели да погасяват ипотечния си кредит към ***.
Престанали да се хранят и да спят нормално, силният стрес ги направил раздразнителни
и окончателно сложили край на съпружеските си отношения. Депресията и
напрежението, страховете и притесненията на ищците ги накарали да избягват
контакти с близки и приятели, тъй като изпадали в неловки и неудобни ситуации
да обясняват действията на Комисията през целия почти 4-годишен период на
съдебното производство пред трите инстанции.
Ето защо, ищците молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.32 от
ЗОПИППД (отм.) и чл. 91 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 2-а от ЗОДОВ да им заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на общо 70 000
лв. или по 35 000 лв. за всеки от тях, както и по 6 712,01 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.04.2016 г. –
15.03.2018 г., ведно със законните последици.
Подробни съображения в
тези насоки излагат в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на
твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства.
Ответникът Комисия за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ) - София, ул. Георги С. Раковски 112, с председател П.Г.Д., чрез
пълномощника си ***Г.В., в законоустановения 1-месечен срок е подал отговор, в който
заявява, че исковете са недоказани и неоснователни.
Счита,
че в рамките на водената процедура по ЗОПДИППД (отм.) срещу ищците актовете и
действията на комисията и нейните органи са били изцяло законосъобразни и от
тях не са произлезли твърдените вреди. Претендираните обезщетения за
неимуществени вреди са в силно завишен размер и не отговарят на принципа на
справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и практиката на съдилищата.
Не е налице
причинно-следствена връзка между производството по ЗОПДИППД (отм.) и описаните
в ИМ неимуществени вреди, тъй като както самите ищци признават, отношенията в
семейството им са били влошени много преди това. Публикацията в ДВ за
образуваното производство в съда е изискване на закона, като малко вероятно е
обикновените хора да следят обявленията там и да се интересуват от напълно
неизвестни в обществото личности. Следва да се отбележи, че И.Р. е осъден с
влязла в сила на 10.05.2004 г. присъда по н.о.х.д.№ 1793/2003 г., ПОС, за
извършено престъпление по чл. 354-а, ал. 1, пр. 1 от НК за това, че през 2003
г. е придобил, държал и съхранявал високорисково наркотично вещество, който
факт противоречи на твърденията на ищците за уронване на авторитета им и
доброто им име в обществото. Освен това, не производството по ЗОПДИППД (отм.),
а наказателното производство срещу И.Р. е широко коментирано през 2012 г. в
средствата за масова информация, в който смисъл ответникът прилага 12 бр.
публикации.
Ето защо, моли съда да
отхвърли изцяло исковете, ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Подробни съображения за
това излага в отговора си и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа
на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Контролиращата страна
Прокуратурата на РБ – София, бул. Витоша 2, чрез ОП – Пловдив, счита исковете
за изцяло неоснователни и недоказани, тъй като не се установяват по категоричен
начин претендираните от ищците неимуществени вреди. Алтернативно, прави възражение
по чл. 52 от ЗЗД, като счита, че исковете са силно завишени по размер и не
отговарят на принципа на справедливостта.
Съображения
в тези насоки излага по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не
ангажира доказателства.
Съдът
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото няма спор за
факти относно проведената процедура по ЗОПДИППД (отм.), като от събраните
писмени доказателства и от приложеното гр.д.№ 138/2013 г., ПОС, XV гр.с.,
се установява, че ТД на КУИППД – Пловдив (сега ТД на КПКОНПИ – Пловдив), въз основа
на постъпило на 04.01.2010 г. уведомление изх.№ 7344/2009 г. от ОП – Пловдив за
започнало наказателно преследване срещу И.Н.Р., ЕГН **********, е образувала
проверка под № 3820/04.01.2010 г., а с Решение № 380/24.10.2012 г. е образувала
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
срещу същото лице – настоящия ищец И.Н.Р..
С Определение №
3169/29.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 3326/2012 г., ПОС, ІІІ гр.с., е допуснато
обезпечение на бъдещ иск на КУИППД с цена на иска 500 358,20 лв., чрез
налагане на възбрана върху 2 апартамента и ***в ***и запор на 4 МПС и на 4
разплащателни сметки, които обезпечителни мерки са ефективно наложени от СВ –
Пловдив и от ДСИ по изп.д.№ 3067/2012 г.
Ответната Комисия внесла в
съда мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза
на държавата на имуществото на настоящите ищци И. и Е. Р., като е образувано
гр.д.№ 138/2013 г., ПОС, XV гр.с., а в ДВ, бр. 32/02.04.2013 г. е
публикувано обявлението по чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.). С влязло в сила на
26.04.2016 г. Решение № 1064/15.06.2015 г. гр.д.№ 138/2013 г., ПОС, XV гр.с.,
искането на КУИППД (сега КПКОНПИ) е отхвърлено като неоснователно, а наложените
обезпечителни мерки са отменени от съда по инициатива на И. и Е. Р., като
възбраните са заличени на 18.07.2016 г., а запорите са вдигнати в края на м.
октомври 2016 г., въз основа на влязло в сила на 10.08.2016 г. Определение №
1677/18.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 3326/2012 г., ПОС, ІІІ гр.с.
От приложеното влязло в
сила Решение № 4510/06.12.2012 г. по гр.д.№ 15625/2012 г., ПРС, ІІ бр.с., се
установява, че гражданският брак на ищците Е. и И. Р., сключен на ***, е
прекратен чрез развод по взаимно съгласие.
От представената Присъда №
87/21.04.2004 г. по н.о.х.д.№ 1793/2003 г., ПОС, влязла в сила на 10.05.2004
г., е видно, че И.Н.Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
354-а, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 и ал. 3 от НК, като е осъден на 2
г. лишаване от свобода.
На л. 77 – 95 от делото са
представени разпечатки от електронни сайтове от *****г., от ***** г., от ****
г. - „Под тепето“, от **** г. от електр. издание на в. Марица, от **** г. от
електр. издание Пловдив-Онлайн и от 24-часа.бг, както и копия на
страници от в. Монитор от **** г. и в. Марица от **** г. , в които се отразява
криминалната дейност на няколко лица, между които и настоящия ищец И.Р. –
Р..
По делото са разпитани
свидетелите А.С.С. и Д.Д.С., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви. От показанията на свид. С. се установява, че
ищците и И. и Е. (К.) Р. се развели през „*** г. След като се разведоха
апартамента на И., ***и някакви коли знам, че бяха запорирани от Комисията,
имаше дела срещу тях. Това беше в периода, в който те се разделиха с К., тогава
им запорираха банковите сметки, апартамента, коли, цялото им имущество. Преди
да ги запорират те нямаха проблеми като семейство, живееха добре, разбираха се.
Бяха весели, забавни хора, излизахме с тях, събирахме се често. И. работеше, ***,
а К. беше ***в „***“. Когато Комисията налохи запорите, К. и И. имаха кредит
към ***….Имаха проблеми с кредита, защото Комисията им беше запорирала
банковите сметки и те не можеха да обслужват кредита, ….Горе–долу всички от нашата
компания, всички наши познати, а и други хора знаеха какво се случва с И. и с
К. във връзка с действията на Комисията срещу тях. Коментираха на дълго и на
широко, във вестника писаха също.
И И., и К. се
промениха много. Наши познати се отдръпнаха от компанията, с цел да не общуват
с И. и с К., за да не им навреди това общуване и на тях. И. и К. започнаха да
се карат помежду си, да не се разбират. Както навсякъде, след като всичко е
запорирано и няма финанси, започнаха да се карат за пари и да имат конфликти.
На практика К. трябваше да издържа всички с нейната заплата – И., К. и сина им
Н.. Делото с Комисията продължи около 4 години. …Искът беше за над половин
милион лева и те се притесняваха, че няма да имат средства да си обслужват
кредита и да си посрещат елементарните нужди. Причините за развода на И. и К.
са от финансова гледна точка, заради Комисията. Караха се, защото се
страхуваха, че цял живот са работили и са събрали някакво имущество, а сега
Комисията ще им го отнеме.
…И. се притесняваше,
защото всичко беше запорирано, парите му, сметките му, личните му финанси, не
можеше да работи, защото хората, когато си купуват кола, трябва да преведат
парите по банков път, а сметките на И. бяха запорирани и нямаше как да развива
дейността си. …
…И до сега продължавам
да контактувам ежедневно и с И., и с К., както и след развода им.“
Според свид. С., „Преди
да им бъде блокирано имуществото И. и К. живееха добре, бяха добре финансово и
не само финансово. Често се виждахме до преди да станат тези проблеми. Аз ***.
След като се запознахме, впоследствие И. стана мой клиент и контактувахме
сравнително често, бяхме и добри приятели. И. по това време ***. ….И.,
доколкото знам, имаше кредит, само че после трудно започна да обслужва този кредит.
Мисля, че И. имаше кредити в *** и в ***. Трудно ги обслужваше тези кредити,
даже и към мен трудно започна да си плаща сметките, тъй като имуществото му
беше запорирано и нямаше доходи. Знам от него, че имаше дела с Комисията
„Кушлев“, която му създаде доста сериозни проблеми. …Още в началото на тези
дела И. и К. се разделиха. Всичко рефлектира върху връзката им, защото не
можеха да си плащат задълженията, приятелите им започнаха да ги отбягват и да
ги коментират, а преди това си живееха добре.
…И. е споделял с мен
притесненията си макар и рядко, но си му личеше, че е притеснен. Като му
затвориха всички сметки, нямаше как да си плаща за всичко, разчитаха на
доходите само на К., ….И. стана по-мълчалив, отказваше да излиза както преди.
Преди сме се събирали, той е ***, излизали сме да се видим, да хапнем, но тези
срещи постепенно започнаха да спират. ….И преди, и сега се виждам всеки ден с
И., контактуваме почти ежедневно, с изключение на периодите, в които съм в
чужбина. От три дена, два сме заедно. И. ми е споделял, че финансовите му
затруднения са ескалирали и това е влошило отношенията им с К.. Той не искаше
да се развежда с К.. …Те се разведоха през *** г., малко след като започнаха
делата с Комисията. След развода И. и К. продължиха да поддържат контакт.
Наши общи приятели
избягваха И. и К., не искаха да се събират с тях. Всъщност главно приятели на
И., които се притесняваха да не им повлияят негативно на тях контактите с И..
Един вид, да не ги въвлече и тя в някакви отрицателни ситуации. Хората се
страхуваха и избягваха да контактуват повече с И.. Аз, като негов приятел, не
съм имал никакви притеснения относно общуването ми с И.. Ние сме добри приятели
и аз не се повлиях от тези дела. Отдръпнаха се повечето познати.
…Знам, че преди много
време – над 10 г., И. е бил съден.“.
При
така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените срещу Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ) обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 2-а от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени
вреди и
за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД са процесуално
ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани, по
ЗОДОВ е специална по отношение на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, като разпоредбите на последния закон се прилагат субсидиарно само за
неуредени въпроси, съгласно § 1 ЗР на ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ,
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се ангажира в две
хипотези: за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни
органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност и за вреди, причинени от дейността на разследващите органи,
прокуратурата и съда. Освен това, държавата отговаря и за вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по
ЗПКОНПИ, както и за вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 2-а и чл. 2-б от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при
наличието на предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима вина у
съответните длъжностни лица, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-малко тази вина
се предполага, за разлика от деликтната отговорност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. За
да бъде търсена отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен наличието на общите
предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от
предвидените в него специални хипотези.
В случая чл. 2-а от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органите и длъжностните лица по Закона за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество,
извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Предявяването
на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД
(отм.) от Комисията е действие при или по повод на изпълнение
на правомощията ѝ. Отхвърлянето на същия иск като неоснователен с влязло
в сила съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че
лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито
имущество, в резултат на осъществената от него престъпна дейност, за която е
осъдено. Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е
послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД
(отм.) се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно
действие по смисъла на чл. 2-а от ЗОДОВ,
а всички причинени на посоченото лице вреди, които са в резултат на воденото
производство, подлежат на обезщетение.
Доколкото се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне
на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки,
дадени в т. 11 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, ВКС, съгласно които
обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни
обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
в смисъла, разяснен с т. II от ППВС №
4/23.12.1968 г. Доколкото принципът на справедливост изисква в
най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на
размера на обезщетението по чл. 2а от ЗОДОВ,
следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства -
предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване
на данни в медиите от същото, конкретен начин на увреждане на проверяваното
лице съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на
производството върху здравето на лицето, засягане на взаимоотношенията в
семейството, последици за професионалната реализация, както и всички специфични
обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по
ЗОПДИППД (отм.). Следва да се имат предвид също, че предмет на производството е
имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период, който е 25 год., увеличението на имуществото през същия период
от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване,
сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения,
като Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното
основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на
проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички други
обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото
и начина на придобиването му. Ето защо, обхватът на подлежащите на изследване
обстоятелства в производството по ЗОПДИППД (отм.) е огромен и затова следва да
се вземат предвид особеностите, предмета и правилата за доказване в това
производство, което изисква много по-големи процесуални усилия, време и ресурси
при организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с
тези в наказателното производство, в който смисъл е и формираната практика на
ВКС – Решение № 166/18.10.2016 г. по гр.д.№ 1642/2016 г., III ГО, и др.
Освен това, производството
по ЗОПДИППД (отм.) засяга с по-голям интензитет и в по-голям обем правото на
труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата на
личността. Доколкото производството започва с налагане на обезпечителни мерки -
възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице по време на
висящността му, проверяваното лице за продължителен период от време е в
невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на
живот и да обезпечава своите и на близките си нужди.
В случая, релевантни за
определяне размера на дължимото обезщетение са обстоятелствата, че
производството по ЗОПДИППД (отм.), образувано въз основа на уведомление
от 04.01.2010 г., е продължило около четири години, като в хода му са
събрани множество материали със значителен обем; проведени са няколко съдебни
заседания и са допуснати различни по вид експертизи; разпитвани са свидетели,
оспорвани са документи по образуваното пред съда гр.д.№ 138/2013 г.,
ПОС, XV гр.с.
Наред с това, с
определение от 29.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 3326/2012 г., ПОС, ІІІ гр.с., е било
допуснато обезпечение на бъдещ иск на КУИППД за отнемане на имущество на обща
стойност 500 358,20 лв., чрез налагане на възбрана върху 2 апартамента и ***в
***, както и запор на 4 МПС и на 4 разплащателни сметки, като след отхърлянето
на иска с влязло в сила на 26.04.2016 г. съдебно решение, допуснатите
обезпечения са били отменени по инициатива на самите ищци след повече от 4 г.,
през което време те не са могли да разполагат с имуществото си и да си служат с
него.
В резултат на воденото
производство по ЗОПДИППД (отм.) се променил драстично начина на живот на
проверяваното лице – ищеца и на неговото семейство, което е останало с
минимални доходи и не е могло да посреща в достатъчна степен ежедневните си
нужди, както и да погасява редовно кредитните си задължения. Според събраните
свидетелски показания, познатите на ищците се отдръпнали и преустановили
контактите си с тях, шушукали и ги одумвали, като само най-близките им приятели
продължили отношенията си, но те вече не били същите хора, а често били
депресирани, потиснати и затворени в себе си. Отношенията в семейството на
ищците били напрегнати и постепенно ескалирали до развод, в резултат на
воденото срещу тях производство, съпроводено с липсата на финансови средства,
невъзможност за ищеца да продължи бизнеса си с покупко-продажба на МПС,
вероятността да загубят цялото си имущество, негативните коментари на познатите
им, които им причинили силен стрес, раздразнителност, депресия, напрежение
и страх.
Предвид гореизложеното, за
обезщетяване на причинените на ищците в производството по ЗОПДИППД (отм.),
продължителни и интензивни емоционални страдания в продължение на четири
години, поради настъпилата отрицателна промяна в семейния и в трудовия им начин
на живот, в техния бит и възможности за развитие, и при съобразяване на
обществения критерий за справедливост, съдът намира, че на всеки от тях следва
да определи обезщетение в размер на 15 000 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 35 000 лв. исковете се явяват недоказани и
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в
размер на законната лихва за периода 26.04.2016 г. – 15.03.2018 г. или по
6 712,01 лв. за всеки от ищците върху обезщетенията от по 35 000 лв.
за всеки от тях следва да се отхвърли като неоснователна, а върху присъдените
обезщетения за неимуществени вреди от по 15 000 лв. на всеки ищец следва
да се присъди законната лихва, считано от 26.04.2016 г. до окончателното
плащане.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ) - София, ул. Георги С. Раковски 112, с председател П.Г.Д., да заплати
на И.Н.Р.,
ЕГН **********, и на Е.Г.Р., ЕГН **********, и двамата със съд. адрес: ***
******, чрез адв. Н.Ш., на основание чл.
2-а от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лв.) за всеки от тях, изразяващи се в преживени негативни
емоции, стрес, притеснения, тревоги, нарушения на личния, социалния и трудовия
им живот, в резултат на незаконните действия на КУИППД (сега КПКОНПИ) по ЗОПДИППД (отм.), установени с влязло
в сила решение по гр.д.№ 138/2013 г., ПОС, XV гр.с., ведно със законната
лихва, считано от 26.04.2016 г. до окончателното плащане, като до пълния
предявен размер от по 35 000 лв. за всеки от тях ОТХВЪРЛЯ исковете като
НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М.
Бедросян/