Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 14.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19състав, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №18284/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК от ищците Р.Д.С., ЕГН**********,***, В.С.Д.,
ЕГН:**********,***, Т.П.Д.,ЕГН:**********,***,
З.П.Д., ЕГН:**********,***, В.Ж.С.,ЕГН:**********,***, П.Ж.Т., ЕГН:**********,***, С.И.Д., ЕГН:**********,***, С.И.К., ЕГН:**********,***, И.Н.И., ЕГН:**********,***, Е.Н.И., ЕГН:**********,***5 срещу Е.В.М., ЕГН:**********,***, Л.Б.С., ЕГН:**********,*** и Б.Б.Г., ЕГН:**********,*** за
установяване в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим
имот №***по ПНИ на местност „Д.ски Л.", землище с.Д., община , одобрен
със Заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен управител на област В., с площ на този имот от 590 кв.метра, при
граници: път, НИ №501.115, ***и 501.123. Формулирано е и искане с правно
основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна
на издадения НА №51, том XXXVII, дело
№17000/1994г.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищците са
наследници на И. Ж. Н. . С Решение №12231 от 06.08.1996г. на наследниците на И.
Ж. Н. е възстановено правото на собственост върху имот, находящ се в землището
на с.Д., в местността „Д.ски Л.". Имотът попада в територия по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти на местност „Д.ски Л.", землище
с.Д. бил одобрен със Заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен
управител на Област В.. По този план за насл. на И. Ж. Н. по помощния
кадастрален план към ПНИ е отреден и записан стар имот №105. Този имот попадал
по ПНИ в новообразуван имот 501.116, целият с площ от 590 кв.метра.
Новообразуван имот №***участвал в стар имот №105 с цялата си площ. Твърдят, че
новообразуван имот №***не може да бъде възстановен на ищците, тъй като НИ ***към
настоящия момент бил записан на ответницата - Е.В.М. - ползвател, трансформирал
правото си на ползване в право на собственост, с оглед на което се снабдила с
констативен документ за собственост - НА №51, том XXXVII, дело №17000/1994г.
Твърдят, че ответницата не е станала собственик на процесния имиот, тъй като не
й е било предоставено валидно право на ползване; същата не е имала право да
закупи имота, тъй като не отговаряла на условията по §4а или по §46 от ПЗР на
ЗСПЗЗ: в имота към 31.03.1991г. нямало
постройка по смисъла на ЗСПЗЗ, основание за закупуване на имота по §4а; имотът
не отстоял на изискуемите разстояния по §46 - 30 км. от град с население над
300 хил.жители, какъвто е гр.В. и на повече от 10 км от крайбрежната морска
ивица. В имота имало саморазпадаща се барака, която не била трайно прикрепена
към терена, поради което не били налице основанията за закупуване на имота по
§4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че в имота към 31.03.1991г. не е имало дори барака.
Сочат, че тъй като на Е.М. не е било предоставено валидно право на ползване върху
процесния имот, същата не е имала право да го закупи, тъй като не е имала
качеството на ползвател. В условие на евентуалност твърдят, че ответницата не е
имала право да закупи процесния имот, тъй като същият не е идентичен с този,
върху който й е бил предоставено право на ползване, поради което не е станал
собственик на имота и нейния съпруг - Б. Любенов М., респективно не са станали
собственици и неговите наследници – ответници по настоящото дело. Молбата е за
уважаване на исковата петенция и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК са
постъпили отговори от ответниците. Оспорват представеното решение
№122311/1996г., като легитимиращо ищците за собственици на процесния имот. Към
същото следвало да има приложена скица, за да удостовери правото им, а освен
това не били посочени граници на възстановените имоти, поради което и не можело
да се установи идентичност на претендирания имот с този собственост на
ответниците. Липсвал документ, легитимиращ праводателя на ищците, като
собственик на процесния имот. Твърдят, че имотът, посочен в решение
№122311/1996г. на ПК - с. и собственият им не са идентични. Сочат, че на
праводателя на ответника Е.М. е предоставено правото на ползване върху спорния
имот по силата на Решение №3/20.07.1989г. на ИК на ОБНС- с., което се
установявало от удостоверение №554/25.07.1989г. В имотът през 1990г. била
поставена временна постройка от Е. М. и съпругът й – наследодателя Б. М., а
именно бунгало, трайно закрепено върху циментов постамент. Постройката
отговаряла на на условията предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, била оценена , респ.
цената за нея заплатена чрез Община . В
евентуалност се предявява възражение за изтекла придобивана давност; Прави се
възражение за нищожност на решението на ПК, поради неподписването му от всички
оправомощени лица. Искането е отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на
разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорите
се поддържат.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и
въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
На първо
място съдът следва да посочи, че намира искът за допустим. С ТР 8/2012г. на
ОСГК на ВКС се прие, че интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху
вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху
един и същ обект, като с него могат да се защитават и фактически състояния.
Затова, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права,
ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е
фактите от които произтича неговото защитимо право. Или,
производството би било недопустимо само в случай, че ищецът извежда правния си
интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право,
което той отрича на ответниците. И доколкото в казуса ищците поддържат, че са
собственици на имота, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес
те са в състояние сами да определят обема и интензивността на търсената защита,
вкл. като се ограничят само до отричане със сила на пресъдено нещо на правото
на ответниците, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. Затова и доказването, че спорното право принадлежи на
ищците е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, а въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора,
доколкото установяването на собственическите права на ищците изключва тези на
ответниците върху същия имот.
В
рамките на настоящия спор ищците, в качеството си на наследници на И.
Ж. Н., черпят легитимацията си от
реституционно решение на ПК №12231 от 06.08.1996г., с което в т.3 е
възстановено правото на собственост върху процесния имот, находящ се в
землището на с.Д.. Т.е. заявяват
собствени права върху имота, което обуславя правния интерес на
ищците спорът да бъде съдебно разрешен. Затова, съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ищците следва да докажат
твърденията, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, в
случая наличието на твърдяното право върху имота и в частност, че се явяват
наследници на И. Н. , в полза на който с решение на ПК № №12231/06.08.1996г. е било признато право на
собственост на реститиурания имот, описан в т.3, а именно – нива,
находяща се в с.Д. с площ от 7дка.
Съобразно
ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че: с влязло в сила
решение № 12231/06.08.1996г. на ПК
Асаково в полза на наследниците на И. Н. е било признато правото на собственост в
съществуващи възстановими стари реални граници върху имоти, от които в т.3 -
нива от 7дка, находяща се в терен по §4 на с.Д., местност „П. С.“ Наследници по
закон на И. Н. /според декларцаия за
идентичност- л.14 от делото, имената на И. Ж. Н. , И. Ж. Н. и И. Ж. И. са
имена на едно и също лице/, починал на 19.09.1970г. са: Р.Д.С.- внучка,
дъщеря на сина му – Д. И.Н.; В.С.Д. - съпруга на внука му - П. Т. Д., син на
дъщеря му – П. И. Д.;Т.П.Д., правнук,
син на внука му П. Т. Д.; З.П.Д., правнучка, дъщеря на на внука му П. Т. Д.; С.И.Д.,
правнук и син на внука му И. Т. Д.;С. И. К., дъщеря; В.Ж.С., внучка, дъщеря на
сина му Ж. И. Ж.; П.Ж.Т., внучка, дъщеря на сина му Ж. И. Ж.; И.Н.И., внук, син
на сина му Н. И.Н.; Е.Н.И., внук, син на сина му Н. И.Н..
С НА за собственост върху имот,
придобит на осн.§4а ал.1 от ЗСПЗЗ №51, том XXXVII, дело 17000/1994г., ответницата
Е.В.М. е призната за собственица на
недвижим имот, предсталяващ 600м2 земя за змеделско ползване,
находяща се в м-ст Д., в землището на с.Д., с пл.№116 и граници път и имоти
№№115,117 и 123 по плана на същата местност. НА е издаден въз основа на
представени документи: удостоверение №1220/06.09.1994г. на Община за закупуване на имота, удостоверение
№554/25.07.1989г. за предоставено ползване на имота; оценителен протокол от
25.09.1993г.
По делото са изслушани и приети две
заключения по СТЕ, изготвени от вещото лице С.К.. Съдът кредитира заключенията
на в.л., вкл. с обясненията дадени при изслушването му, като обективни,
компетентно изготвени, базирани на
документално проучване на действалите за местността планове и проверката с тези
съхранявани от Общината, поради което и като неоспорени от страните биват
възприети в цялост. Съобразно първоначално изготвеното заключение на в.л. в
кадастралния регистър имот с пл.№105 е записан със собственик И. Ж. Н., въз
основа на документ за собственост – решение на ПК №12231/06.08.1996г. територията на имота,
цялата с площ 6961м2 участва
в НИ 21587.501.116, с площ 590м2. Имотът отстои на по –малко от 30км
от гр. В. и на разстояние 15км по права линия от бреговата линия на Черно море.
В имотът е налично дървено бунгало, което не е трайно прикрепено към земята.
Постройката е преместваем обект и не е предмет на кадастъра. ВЛ е констаторало,
че преди одобряването на ПНИ за м-ст“Д.ски Л.“ със заповед №
РД-16-7706-67/04.04.2016г.на Областния управител на Област В. е приет
Кадстрален план на м-ст „Д.ски Л.“ от 1988г. В ПИ няма отразена сграда или
постройка. Кадастралният план към помощния план, одобрен с ПНИ е актуализиран,
като в него ПИ е с пл. №116. Отново не е отразена постройка. Според експертът
ПИ, предоставен на ответницата М., съгласно удостоверение №554/25.07.1989г. на
ОБНС- е идентичен с ПИ за земеделско
ползване, описан в НА №51, том XXXVII, дело 17000/1994г. От допълнително
изготвеното заключение на в.л. се установява, че първият план изработен за ПИ с
идентификатор 21587.***е кадастрален план за м-ст“ Д.ски Л.“ от 1988г., приет с
техническа комисия и няма заповед зa одобряване.
В кадастралния план имотът е с пл.№116. В разписния лист за собственик е
записана Е.М., с документ за собственост НА №51, том XXXVII, дело 17000/1994г.
Следващият кадастрален план е този към помощния КП, получен чрез оцифряване на
графичния КП от 1988г. Процесният имот по КП от 1988г. съответства на ПИ 116 по
КП към помощния план. В кадастралния регистър към плана за собственик е
записана Е.М., с документ НА. Кадастралният план към помощния КП няма отделна
заповед за одобряването му. Той е одобрен със Заповед
№РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на Област В., с която е
одобрен ПНИ на с.о. „Д.ски Л.“. КП на старите собственици, заедно с актуализирания
КП на м-ст „Д.ски Л.“ образуват помощен КП чрез който се изработва план на
новообразуваните имоти в същата м-ст. ВЛ е констатирало, че няма предходни КП
за местността преди колективизацията през 1958г., като границите на ПИ на бившите
собственици са опрделени чрез картиране на аерофотоснимки от 1942г.
Кадастралните регистри са попълнени чрез анкета, на която собствениците са
припознали одържавените ПИ. Според експертът процесния ПИ попада по плана на
старте имотни граници в ПИ 105. Този имот е с площ 6962м2, като за
негов собтвеник в кадастралния регистър по плана на старите собственици е
записан на наследниците на И. Н. . Планът на старите собственици е одобрен със
Заповед №РД-16-7706/04.04.2016г. на Областен управител на Област В., с която е
одобрен ПНИ на с.о. „Д.ски Л.“ Вещото лице е категорично, че е налице идентичност
между имота, описан в НА №51/03.11.1994г. и ПИ 116 по КП от 1988г., ПИ 21587.***по
КП към ПКП и ПИ 21587.***по ПНИ на с.о. „Д.ски Л.“. Процесният ПИ изцяло
попада в ПИ 105 по плана на старите собственици, с вписан собственик в
кадастралния регистър н-ци на И. Н. въз
основа на решение на ПК – №12231/06.08.1996г. Констатцията на експертът
е, че за имотът няма издадена заповед за възстановяване, респ. придобиване по
реда на §4к от ЗСПЗЗ.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства - показанията на свидетелите А. А. и З. С./съпруг на отв.Л. С./, водени от ответната
страна. Свидетелите разказват, че в имотът е имало бунгало с твърда основа. Според св. Стойнов,
основата била замазана с цимент.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че ответницата Е.М. и дъщерите й Л.С.
и Б.Г., в качеството им на наследници на съпруга й - Б. М., поч. на 21.10.2009г., се легитимират
като собственици на ПИ 116 с площ от 600кв.м. по силата на НА №51, том XXXVII,
дело 17000/1994г. Имотът е придобит в СИО, след закупуването му от отв.М..
Ищците
противопоставят права в качеството им на наследници на И. Ж. Н. , в полза на
които с решение на ПК - №12231/06.08.1996г.
е било признато право на възстановяване в стари възстановими реални граници
право на собственост върху имот в терен по §.4 на с.Д.- нива с площ от 7дка в
местност „П. С.“. В реституционното решение, от което черпят правата си липсва
описание на граници и номер на имота по стар план. Изрично е посочено, че
решението е постановено на основание анкета по чл.18г, ал.2, т.2 и 3 от ППЗСПЗЗ.
На първо място съдът
намира, че от заключението на експерта по назначената допълнителна СТЕ се
установи пълна идентичност между имота, описан в НА №51/03.11.1994г. и ПИ 116
по КП от 1988г., ПИ 21587.***по КП към ПКП и ПИ 21587.***по ПНИ на с.о. „Д.ски Л.“,
поради което възражението на ответниците в тази насока е абсолютно
несонователно.
От
първоначално изготвената СТЕ се установи и идентичност на имотът, предоставен
на ответницата М., съгласно удостоверение №554/25.07.1989г. на ОБНС- с ПИ за земеделско ползване, предмет на НА
№51, том XXXVII, дело 17000/1994г., поради което и възраженията на ищците в
тази насока са неоснователни.
На следващо място
настоящият състав на съда счита, че на отв. М. е било предоставено валидно
право на ползване върху процесния имот по силата на удостоврение
№554/25.07.1987г. и решение №3/20.07.1989г. В тази връзка не се споделя
оплакването на ищците, че удостоверението за предоставено право на ползване е
документ с невярно съдържание. Липсата на протокол към решението на ИК на ОБНС
– с. не компрометира по никакъв начин учреденото право. От друга страна съдът
намира за основателно възражението на ищците, затова че в процесния имот е
налична трайно прикрепена постройка по смисъла на ЗСПЗЗ. Действително в оценителния
протокол от 25.09.1993г. е записано, че в имота има изградена сграда с площ от
9кв.м, но това обстоятелство не кореспондира с цялата доказателствена
съвкупност, събрана по делото. Видно и от молбата на отв. М. *** за закупуване
на имота/л.42/, същата е посочила, че в
имота има без план поставено дървено бунгало. В унисон с извода за липса на
трайно закрепена постройка е и заключението на експерта по изготвената СТЕ,
според който в ПИ няма сграда, такава не се съдържа и в КП към ПНИ, а в Община няма изготвени проекти за постройка,
разрешение за строеж или др. документи за търпимост. От събраните гласни
доказателствени средства също не се установява противното. Свидетелите
заявяват, че в имота има бунгало, но показанията им не налагат извод с
категоричност, че същото е било трайно прикрепено към земята, въпреки
поясненията на св. Стойнов за налична замазка. Установи се, че бунгалото е
положено върху бетонови оградни блокчета, които обаче не са свързани със
земята, поради което постройката е преместваем обект и не е предмет на
кадастъра. В този смисъл и поради обстоятелството, че в процесния имот не е
била изградена постройка, трайно прикрепена към земята към 01.03.1991г., съдът
намира, че не е било налице основание за закупуване на предоставения за
ползване имот на осн. §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. ответниците не се легитимират
за собственици на пр. имот на соченото основание. Поради липсата на твърдения
на отв., че правото на собственост е придобито на осн. §4б ПЗР ЗСПЗЗ,
отстоянията на процесния имот са ирелевантни за настоящия правен спор.
Възражението на
ответниците за нищожност на решението на ПК №12231/06.08.1996г., поради неподписването му
от всички лица, съдът намира за несонователно, доколкото видно от представения
и приобщен документ, същият е подписан за председател - от В.Лилова и за секретар
на ПК от – Я.Златев, което според установената съдебна практика го прави
валиден такъв, издаден от законен състав. От приобщеното по делото
удостоверение изх.№РД 12-02-1103-1/01.07.2020г. на ОДЗ-В., е видно, че тези
лица действително са заемали тези длъжноси към дтата на постановеното решение,
поради което решението не е нищожно.
По отношение
възражението на ответниците за придобиване на процесния имот по давност: Подлежащият
на възстановяване имот попада в терен по §.4 ЗПР на ЗСПЗЗ. От обнародването на ЗСПЗЗ с ДВ. бр. 17/91г.,
същият е претърпял многобройни изменения касаещи изискванията за необходимите
реквизити на решенията на органа на поземлена реформа ПК/ ОСЗГ с оглед
индивидуализацията на възстановената собственост. Така, че въпросът дали една
реституционната процедура за възстановяване на земеделски земи е приключила или
не, следва да бъде разрешен с оглед на действащия правен режим към датата на
издаване на решението. При всички положения реституцията на земеделските земи в
стари реални граници, попадащи в терен по §.4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
не може да бъде извършена без наличието на изготвен помощен план или на ПНИ.
Предвид датата на постановяване на реституционното решение, следва че действащата
разпоредба на ЗСПЗЗ преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 1999г.,
е регламентирала реституционното производство, като еднофазно: постановяване на
решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4
- 4л.
От друга страна следва да се приеме, че с решението на ПК №12231/06.08.1996г., не е приключила
процедурата по възстановяване на имотите на наследодателя, независимо, че е постановено
преди изменението на ЗСПЗЗ от 1999г., тъй като за м-стта е нямало план за
имотите на старите собственици към момента на кооперирането им в ТКЗС, ДЗС, не
имало ПКП и имотът не е бил достатъчно индивидуализиран с посочане на номера му
и неговите граници. Следователно, настоящото решение няма конститутивно
действие и само по себе си не завършва реституционната процедура. Съответно,
към датата на издаването му липсва годен обект на право на собственост,
подлежащ на защита. От този извод на съда, следва и че най-ранният момент от
който би могла да тече придобивна давност е моментът на приемането на ПНИ на
с.о.„Д.ски Л.“ или това е датата на издадената заповед
№РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областния управител на Област В.. И едва след
тази дата би могло да се приеме, че владението по см. на чл. 79, ал.1 ЗС
е упражнено спрямо собственика на чуждия имот/ така решения по гр.д.№ 99/2011г.
на ІІ ГО на ВКС; гр.д.№ 981/2009г. на ІІ ГО на ВКС, гр.д.№ 905/2008г. на І ГО
на ВКС; гр.д.№ 2949/2008г. на І ГО на ВКС, гр.д. № 944/2011г. на І ГО ВКС, гр.д. № 1889/2009г. на ІІ ГО ВКС, гр.д. №
1326/2010г. на ІІ ГО на ВКС и други/. Идеята на това законодателно разрешение
е, че давност срещу лице, което не може да защити правата си не би могла да
тече. Недоказан остана нужният период, в който то е следвало да бъде упражнявано,
за да се приеме, че ответниците са придобили собствеността. От 04.04.2016г. до
датата на подаване на първия отговор на исковата молба 24.02.2020г. не е
изтекъл нужния 10г. период, доколкото ответниците в случая биха могли да имат
качеството единствено на недобросъвестен владелец.
Налага се извод за основателност на
исковата претенция.
Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на
ВКС по тълк. д. №11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право
на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата
страна (в случая ищците), без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК. При
тези случаи Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по тълк. д. №3/2012г.,
ОСГК предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2
от ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на собственост въз
основа на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на
иск за собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това
право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна. Предвид
изложеното по-горе и основателността в случая на предявения отрицателен
установителен иск, следва да бъде отметен нотариален акт за собственост върху
имот, придобит на осн.§4а ал.1 от ЗСПЗЗ №51, том XXXVII, дело 17000/1994г.
При този изход
на делото, следва да бъде уважено направеното искане от ищцовата страна за
присъждане на деловодни разноски в съответствие с представените списък по чл.
80 от ГПК и писмени доказателства, като на ищците следва да се присъди сумата
общо в размер на 1567лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р.Д.С., ЕГН**********,***, В.С.Д., ЕГН:**********,***, Т.П.Д.,ЕГН:**********,***, З.П.Д., ЕГН:**********,***, В.Ж.С.,ЕГН:**********,***, П.Ж.Т., ЕГН:**********,***, С.И.Д., ЕГН:**********,***, С.И.К., ЕГН:**********,***, И.Н.И., ЕГН:**********,***, Е.Н.И., ЕГН:**********,***5 и Е.В.М., ЕГН:**********,***, Л.Б.С., ЕГН:**********,*** и Б.Б.Г., ЕГН:**********,***, че ответниците
Е.В.М., ЕГН:**********, Л.Б.С., ЕГН:**********, и Б.Б.Г., ЕГН:********** не са собственици на недвижим
имот №***по ПНИ на местност „Д.ски Л.", землище с.Д., община , одобрен
със Заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен управител на Област В., с площ на този имот от 590 кв.метра, при
граници: път, НИ №501.115, ***и 501.123, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален
акт ***за собственост върху имот, придобит на осн. §4а ал.1 от ЗСПЗЗ, с който Е.В.М.,
ЕГН:********** е призната за собственик на НИ 600кв.м земя за земеделско
ползване, в м-ст „Д.“, в землището на с.Д., Аксаковска Община, Варненска Област
с пл.№116 и граници: път и имоти 115,117 и 123 по плана на същата местност, на
осн. чл.537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Е.В.М., ЕГН:**********, Л.Б.С., ЕГН:**********
и Б.Б.Г., ЕГН:********** да заплатят на Р.Д.С., ЕГН**********,
В.С.Д., ЕГН:**********, Т.П.Д., ЕГН:**********, З.П.Д., ЕГН:**********, В.Ж.С.,
ЕГН:**********, П.Ж.Т., ЕГН:**********, С.И.Д., ЕГН:**********, С.И.К., ЕГН:**********,
И.Н.И., ЕГН:********** и Е.Н.И., ЕГН:********** сумата от 1567лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: