Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 06.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело
№13795 по описа за 2018
година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 424559 от 07.06.2018 г. на
СРС, Гражданско отделение, 82-ри състав, постановено по гр.д.№ 42559/2016 г. са
отхвърлени предявените искове от ДЗИ Ж.
ЕАД срещу Р.Д.Б.- С.за признаване за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
че ответницата дължи на ищеца следните суми: на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД –
сумата от 8216.24 лв., представляваща неустойка по т. 3.3. от Анекс № 1 към
Договор за застрахователно агентство № L_00000609/28.06.2011 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.03.2016 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – сумата от 1200 лв., представляваща неустойка по
т. 4 от Приложение № 1 към Договор за застрахователно агентство № L-00000609,
ведно със законната лихва, считано от 10.03.2016 г. до окончателното плащане;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 1850.16 лв., представляваща
мораторна лихва върху главниците за периода 04.04.2014 г. – 09.03.2016 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13531/2016 г. по описа на СРС, 82 състав; осъден е ДЗИ Ж.
ЕАД да заплати на Р.Д.Б.- С., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 920.00
лв.-разноски за производството пред първата инстанция.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се
излага, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Позовава се на нарушение и неправилно тълкуване на материалния закон; на неправилна
преценка на събраните по делото доказателства.
Според въззивника
първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора,
но е квалифицирал неправилно претенциите на ищеца по чл.92 ЗЗД за заплащане на
неустойка, вместо по чл.79, ал.1, пр. първо ЗЗД за изпълнение на задълженията
на ответника по договора за застрахователно агентство съобразно изложените от
ищеца фактически и правни основания на спора. Съответно при така дадената
неправилна правна квалификация с постановеното решение СРС е приложил
неправилно и материалноправните разпоредби досежно
института на погасителната давност като е приел, че вземанията са погасени с
изтичане на кратката тригодишна давност, а не на общата петгодишна. Излага
правни и фактически доводи, че вземането за връщане на дадените по договора
бонуси е изискуемо от 15.03.2012 г. и предвидената от закона петгодишна давност
изтича на 13.03.2017 г., т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.07.2016
г.
Настоява се за
отмяна на постановеното от СРС решение и уважаване на предявените искове.
Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна не изразява становище по
въззивната жалба и изложените в нея правни и фактически доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
По валидността на обжалваното решение.
Обжалваното решение е валидно, доколкото
е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
По допустимостта на обжалваното решение.
Предявеният иск за
главното вземане е с вярна правна квалификация чл.422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр.първо ЗЗД вр. чл.164 КЗ /отм./.
Предявеният главен
иск е за връщане на съответния процент от изплатените на ответницата като
застрахователен агент месечни и тримесечни бонуси на основание т. 33 от
сключения договор между страните и т.3.3 от анекс № 1. Възникването на това
задължение по договора е поставено в зависимост от настъпването на едно бъдещо
несигурно събитие - ако дължимите премии по сключените застрахователни договори
с трети лица не са платени до 3 месеца след края на двумесечния рисков срок.
Сбъдването на условието е обусловено от обстоятелства, поставени извън волята
на страните, което по същество представлява постигната договорка като условие
по см. на чл. 25 от ЗЗД. Клаузата на т. 33 от сключения договор и т.3.3. от анекс № 1 няма характер на вземане за обезщетение и
неустойка от неизпълнен договор. В случая не са налице типичните за неустойката
санкционна, обезпечителна и обезщетителна функции,
тъй като с постигнатата договорка не се цели компенсиране на евентуалните вреди
от неизпълнението на договора и осигуряването на точно изпълнение на
задълженията по него, а същата представлява модалитет,
като връщането на част от получените бонуси е поставено под условие. Това
задължение не е и такова за периодично плащане отново с оглед на
обстоятелството, че е обвързано от настъпването на бъдещо несигурно събитие,
при което настъпва и изискуемостта на задължението за връщане на цялата
получена сума под формата на бонуси.
Съгласно Решение №
33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящият състав възприема:
"Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е
сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала."
В настоящия случай
не се касае до недопустим съдебен акт, дотолкова доколкото първоинстанционният
съд не е разгледал други факти, различни от заявените от страните, предвид
което се е произнесъл именно в параметрите, очертани от страните по спора,
макар същевременно да е дал неправилна правна квалификация. Съгласно Решение №
306/01.04.2010 г. по гр. д. № 4715 по описа за 2008 г., на II ГО, ВКС
въззивният съд следва да прави разлика между случаите на произнасяне по
непредявен иск и случаите на неправилна правна квалификация. В тези случаи той
е длъжен да даде вярната правна квалификация и да реши делото по същество.
В случая дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора е чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД, като първоинстанционният съд не е съобразил, че предявеният иск е с вярна правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.първо ЗЗД вр.
чл.164 КЗ /отм./ Изложените в исковата молба правни и фактически доводи от
страна на ищеца сочат за отправена до съда претенция за изпълнение на
задължения за възстановяване на получените бонуси по договора в общ размер на
сумата 9416.24 лв. на основание т.33 от договора и т.3.3.
от Анекс № 1 към договора. Това
основание за претенциите е посочено и в издадената на 21.04.2016 г.
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13531/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82
с-в.
С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че постановеното решение е допустимо, но неправилно,
тъй като съдът се е произнесъл при неправилна правна квалификация на спора.
По съществото на
спора съдът приема следното:
Със заявление по
чл.410 ГПК подадено на 10.03.2016 г. по образуваното ч.гр.д.№ 13531/2016 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 82 с-в, „ДЗИ - Ж.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за заплащане на сумата 9416.24 лв. /възстановяване на
получени бонуси/, което задължение е възникнало за застрахователния агент Р.Д.Б.-
С.по договора за застрахователно агентство от 28.06.2011 г. поради нередовно
плащане на премиите по издадените полици, както и на сумата 1850.16 лв.,
представляваща лихва за забава върху сумата за времето от 04.04.2014 г. до 09.03.2016 г.
На 21.04.2016 г.
сезирания съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която в срока
по чл.414 ГПК е било подадено възражение от длъжника Р.Д.Б.- С.. По указания на
заповедния съд на 28.07.2016 г. е била подадена от заявителя в срока по чл.415,
ал.1 ГПК /ред.ДВ, бр.42/2009 г./ от искова молба за признаване съществуването
на вземанията по издадената заповед, както следва: 9416.24 лв., представляваща
80% от получените бонуси по договора /10270.30 лв./, както следва: 6847.60
лв.-месечни бонуси; 3422.70 лв.-тримесечни бонуси; 1200.00 лв.-бонус – „доход
за начинаещи“, както и 1850.16
лв.-мораторна лихва върху сумата 9416.24 лв. за времето от 04.04.2014 г. до 09.03.2016 г.
Страните не спорят
и се установява, че на 28.06.2011 г. са сключили по реда на чл.164 КЗ /отм./ договор
за застрахователно агентство № L-00000609, с който ищцовото
дружество е възложило на ответницата в качеството й на застрахователен агент
срещу комисионно възнаграждение да посредничи при сключването и да обслужва
застрахователни договори от името и с последици за застрахователя- по видовете
застраховки „Живот“, предлагани от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД, за които застрахователния
агент е издържал успешно изпит и му е издадено удостоверение за
правоспособност.
Съгласно т. 10 от
договора, задълженията на застрахователния агент за посредничество при
сключване на застраховка се считат изпълнени, когато премията постъпи по
банковата сметка на застрахователя, а според т.21.1. от договора,
застрахователният агент носи пълната отговорност за обслужването на създадения
от него за сметка на застрахователя застрахователен портфейл.
С т. 23 от договора
страните предвидили, че агентът има право да получава комисионна за продажбите
и за обслужване на застраховки на базата на внесени от клиентите премии в
съответствие със Схема за комисионни и бонуси - Приложение 1, което се явява
неразделна част от договора.
С т. 33 от
сключения договор между страните предвидили условията за изплащане на бонуси /месечни
и тримесечни/ на застрахователния агент, както и предпоставките за връщането на
част от тях с оглед настъпване на посочените там обстоятелства.
Страните не спорят
и се установява, че с Анекс № 1 към договора са предвидили условията за изплащане
на бонуси /месечни и тримесечни/ на застрахователния агент /изменение на т.33
от договора/. В същият е посочено, че агентът е длъжен да поддържа необходимата
редовност на портфейла, като сключва определен брой застраховки или поддържа
сключените такива. Съгласно т. 3.3. от анекса,
ако по една застраховка дължимите премии не са платени до три месеца след края
на двумесечния рисков срок, агентът, в чийто портфейл е застраховката връща
незабавно: 80 % от получените месечни и тримесечни бонуси, свързани с конкретната
полица, ако застраховката е в първата година от издаването й и 50% от
получените месечни и тримесечни бонуси, свързани с конкретната полица, ако
застраховката е във втората година от издаването й.
Установява се, че с
Приложение № 1 към договора „Доход за начинаещи“ страните предвидили, че през
първите четири месеца от договора застрахователният агент получава
възнаграждение „доход за начинаещи“ по 300.00 лв. месечно при изпълнение на
посочените условия: лично сключена поне една полица месечно, с годишна
начислена премия не по-малко от 800.00 лв. и редовност на обслужвания от агента
портфейл- не по-малко от 90%. Договорено е, че при прекратяване на договора по вина или по
инициатива на агента преди изтичане на 1 година от сключването му, агентът
възстановява всички получени суми под формата на „доход за начинаещи“.
Чрез събраните в
производството доказателства и констатациите на ССчЕ,
които настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, че в периода м.06.2011
г. - м. 12.2011 г. с посредничеството на ответницата са сключени общо 23 броя
застраховки „Живот“ по продукти „ДЗИ Диамант“ и „ДЗИ Опал“. По всички 23 бр.
полици няма осъществено плащане в рамките на три последователни месеци, от
последната внесена месечна премия- рисковия срок за продължаване действието на
полицата. Последните са изпаднали в нередовност в първата година от сключването
им.
Съответно за
периода м. 06.2011 г. - м. 12.2011 г. застрахователния агент е получил месечни
бонуси в общ размер на 6847.60 лв., тримесечни бонуси в общ размер на 3422.70
лв. и бонус „доход за начинаещи“ в размер на 1200.00 лв.
Според
констатациите на ССчЕ сумата, която следва да бъде
възстановена от застрахователния агент – 80% от получените месечни и тримесечни
бонуси възлиза на сумата 9416.24 лв.
В производството се
установява, че след м. 12.2011 г. ответницата е спряла да изпълнява
задълженията по договора, тъй като не е извършвала посредническа дейност при
сключване на застрахователни договори.
Според указаното в
чл.38 от договора, всяка от страните има право да прекрати едностранно договора
без предизвестие при неизпълнение на задълженията на насрещната страна.
В производството се
установи, че на 19.03.2014 г. ответницата е получила покана за доброволно
изпълнение № 92-734/17.03.2014 г., в която й е указано, че следва да възстанови
сумата 9416.24 лв. /получени бонуси по договора за посредничество/ поради
едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията й по
него- т.33 от договора и т.3.3 от Анекс № 1 – при изпадане на дадена полица в
нередовност в първата си застрахователна година, агентът следва да възстанови
80% от получените бонуси /месечни и тримесечни/.
Според указаното в
чл.164 КЗ /отм., ДВ, бр. 102/29.12.2015 г./ застрахователният агент е физическо
лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1,
т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по
възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово
име и за негова сметка. Застрахователните агенти биват обвързани и необвързани.
Обвързаният застрахователен агент не може да събира премии и да извършва
плащания към потребителите на застрахователни услуги. Отношенията между
застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор -
"договор за застрахователно агентство". Видът на агента задължително
се указва в застрахователния договор.
В случая се
установява, че в сключения договор за застрахователно агентство е посочено
изрично, че застрахователния агент е обвързан по см. на КЗ /отм./. С
разпоредбата на чл.167, ал.8 КЗ /отм./ е предвидено, че паричните средства,
платени на застрахователния агент от потребителите на застрахователни услуги,
се смятат за изплатени на застрахователя, а паричните средства, платени на застрахователния
агент от застрахователя, не се смятат за изплатени на потребителя на
застрахователни услуги, докато последният не ги получи.
Възраженията на
ответника, че като застрахователен агент не е следвало да поддържа необходима
редовност на портфейла, съдът намира за недоказано и съответно неоснователно.
Според указаното в чл.176 КЗ /отм./ застрахователният агент се отчита пред
застрахователя по ред и начин, предвидени в договора за застрахователно
агентство. Застрахователният агент подлежи на контрол от службата за вътрешен
контрол на застрахователя, за когото извършва застрахователно посредничество.
Съгласно чл. 79,
ал. 1, пр.първо ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Възникването на
задължението за връщане на съответния процент от получените месечни и
тримесечни бонуси, не е обусловено от виновно неизпълнение на поетите
задължения от застрахователния агент или от прекратяването на договора, а от
настъпването на бъдещо несигурно събитие - неизпълнение на задълженията по
застрахователните правоотношения от страна на застрахованите лица.
С оглед на това
съдът намира, че в случая изискуемостта на въпросното задължение е настъпила по
време на действие на договора, поради което и приема, че претенцията е на
договорно основание. Още повече, че в случая липсват данни ответницата да е
уведомявана писмено за прекратяването на договорната връзка преди 19.03.2014 г.
Обстоятелството, че в договора е предвидена възможност за прекратяване без
предизвестие, не означава, че не е необходимо уведомяване за приключване на
договорното правоотношение /в този см. решение № 950 от 31.10.20105 г. на ВКС
по гр. д. № 242/2005 г., II т. о./.
Поради това съдът
намира, че процесният договор е прекратен едва след получаване
на поканата за доброволно изпълнение от 19.03.2014 г. и достигане
волеизявлението на застрахователя за това, до другата страна.
Доколкото обаче
възникването на задължението за връщане на част от получените бонуси /месечни и
тримесечни/, не е обусловено от прекратяване на договорната връзка, това
обстоятелство не е от значение за основателността на предявения иск за тези
суми.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че от събраните в първоинстанционното производство
доказателства може да се направи обоснован извод относно настъпването на
предвиденото от страните условие, от което зависи възникването на задължението
за връщане на част от получените бонуси. Съобразно установеното, съдът намира
че е настъпило отлагателното условие по т.33 от договора и т.3.3. от Анекс № 1 към договора за застрахователно агентство,
тъй като дължимите премии по всичките сключени от ответницата 23 бр.
застрахователни полици не са платени до три месеца след края на двумесечния
рисков срок. Същите са изпаднали в нередовност в първата година след
сключването им, в която насока са събраните доказателства пред СРС и
констатациите на ССчЕ, която настоящата инстанция
кредитира напълно. Поради това ответницата дължи връщане на 80 % от получените месечни и тримесечни бонуси,
чийто размер възлиза на сумата 8216.24 лв. /5478.08 лв. /80% от
получените месечни бонуси +2738.16 лв. /80% от получените тримесечни бонуси/.
Доколкото
прекратяване на договора за застрахователно агентство не е било извършено преди
изтичане на една година от сключването му /т.4 от Приложение № 1 към договора/,
то, не подлежи на връщане сумата 1200.00 лв. получена от ответницата като бонус
„доход за начинаещи“ за периода от м.06.2011 г. до м.12.2011 г. Както бе
посочено, чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че
договорът е прекратен с получаване на покана за доброволно изпълнение от страна
на застрахователния агент на 19.04.2014 г., а не преди това. Фактическите
доводи на ищеца, че договорът е бил прекратен на 15.03.2012 г., съдът намира за
недоказани и съответно – неоснователни.
Възражението за
погасяване по давност на претенциите, съдът намира за неоснователно. За времето
от изпадане в нередовност на сключените полици по застрахователни договори
м.01.2012 г. /според констатациите на ССчЕ/ до датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.03.2016 г. не е изтекъл
предвидения в чл.110 ЗЗД вр. чл.114 ЗЗД петгодишен
срок.
Изводът на
първоинстанционния съд, че задълженията за връщане на част от 80% от получените
бонуси от агента се погасяват с изтичане на тригодишен период според указаното
в чл. 111, б., б" от ЗЗД, съдът намира за неправилен. Предвид
гореизложените съображения относно характера на задължението за връщане на
съответен процент от получените бонуси от застрахователния агент при настъпване
на предвиденото от страните условие, съдът намира, че в случая е приложима
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, като най-ранната дата на изпадане на
застрахованите лица по застрахователните полици, сключени с посредничеството на
ответницата, в нередовност, е 11.01.2012 г., а най-късната дата е 22.03.2012 г.
Петгодишната погасителна давност за тези вземания изтича в периода 11.01.2017
г. – 22.03.2017 г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 10.03.2016 г. -
преди изтичане на погасителната давност.
Ето защо съдът
приема, че са се осъществили предпоставките на т.33 от договора и т. 3.3. от Анекс № 1 към договора за застрахователно агентство,
с оглед на което Р.Д.Б. - С.дължи връщане на сумата 8216.24 лв. Първоинстанционното решение в посочената част следва да
бъде отменено, като бъде уважена претенцията на ищеца за посочената сума при
даване на вярната правна квалификация.
Съгласно чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая изпратената покана за
изпълнение до ответницата е била надлежно връчена на 19.03.2014 г.
Поради това съдът
намира, че след тази дата ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение
за забава относно вземанията за връщане на получените тримесечни и едномесечни
бонуси за периода 04.04.2014 г. - 09.03.2016 г.,
чийто размер възлиза на сумата 1614.37 лева, определен по реда на чл.162 ГПК с
помощта на компютърна програма-https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
За тази сума решението на СРС следва да бъде отменено като неправилно.
В останалата част
постановеното решение от СРС следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Предвид крайния
извод на настоящата въззивна инстанция обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено като неправилно в посочените части, а исковете уважени
за посочените суми.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски пред СРС в размер на 598.00 лв. и сторените разноски пред
настоящата инстанция в размер на 938.00 лв.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК се следва сумата 117.00 лв.-разноски
пред СРС.
С оглед на
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
424559 от 07.06.2018 г. на СРС, Гражданско отделение, 82-ри състав, постановено
по гр.д.№ 42559/2016 г., В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени предявените от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу Р.Д.Б. - С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че Р.Д.Б. – С.дължи на „ДЗИ - Ж.“ ЕАД заплащане на сумата от
8216.24 лв., представляваща неустойка по т. 3.3. от
Анекс № 1 към Договор за застрахователно агентство № L-00000609/28.06.2011 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.03.2016 г. до окончателното плащане; на
основание чл.422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД - сумата
от 1200 лв., представляваща неустойка по т. 4 от Приложение № 1 към Договор за
застрахователно агентство № L 00000609, ведно със законната лихва, считано от
10.03.2016 г. до окончателното плащане и на основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1614.37 лв., представляваща
мораторна лихва върху главниците за периода 04.04.2014
г.-09.03.2016 г., както и в частта, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК „ДЗИ -
Ж.“ ЕАД е осъден да заплати на Р.Д.Б. – С.разноски над сумата 117.00 лв. до
сумата 920.00 лв. и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Д.Б. - С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „ДЗИ - Ж.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.първо ЗЗД вр. чл.164 КЗ /отм./
сумата 8216.24 лв. –задължение по т.33 от договора и по т. 3.3. от Анекс № 1 към Договор за застрахователно агентство №
L-00000609/28.06.2011 г. за връщане на 80% от получените месечни и тримесечни
бонуси, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2016 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 1614.37 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците за
периода 04.04.2014 г. -09.03.2016 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 13531/2016 г. по описа на СРС, 82 състав.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените искове от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу Р.Д.Б. - С., ЕГН **********, с адрес: ***, за
признаване за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р.Д.Б. - С.дължи на
„ДЗИ - Ж.“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.първо ЗЗД вр. чл.164 КЗ /отм./ сумата 1200.00 лв. по т.4 от Приложение № 1
към Договор за застрахователно агентство № L-00000609/28.06.2011 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 424559 от 07.06.2018 г. на СРС,
Гражданско отделение, 82-ри състав, постановено по гр.д.№ 42559/2016 г. в
останалата част.
ОСЪЖДА Р.Д.Б. - С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ДЗИ - Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сторените
разноски в производство пред СРС в размер на 598.00 лв., както и сторени
разноски пред настоящата инстанция в размер на 938.00 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.