М О
Т И В И
към Присъда по НОХД № 4331
по описа за 2019 година на ПРС,
Втори нак.състав
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу Р.А.К. с ЕГН
********** и е внесла обвинителен акт за извършено престъпление по чл.183,
ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28,
ал.1 от НК за това, че в с.Трилистник, обл. Пловдив за времето от месец октомври 2014 година до
месец май 2019 година, повторно, след като е била осъдена с влезли в сила
присъди за друго такова престъпление, а именно: с Присъда № 362/2011 година на
Районен съд гр.Пловдив по НОХД № 3508/2011 година, в сила на 27.10.2011 година;
с Присъда № 320/2013 година на Районен съд гр.Пловдив по НОХД № 4846/2013
година, в сила на 26.10.2013 година и с Присъда № 104/2015 година на Районен
съд гр.Пловдив по НОХД № 6753/2014 година, в сила на 28.03.2015 година, както и
след като е осъдена с Решение № 3299/2009 година по гражданско дело № 10627/2009
година на Районен съд гр.Пловдив, в сила от 09.12.2009 година, да издържа свои
низходящи: В.С.К. с ЕГН **********, В.С.К. с ЕГН ********** и К.С.К. с ЕГН **********,
като им заплаща месечна издръжка в размер съответно по 100 /сто/ лева за В.С.К.,
80 /осемдесет/ лева за В.С.К. и 60 /шестдесет/ лева за К.С.К., общо 240 /двеста
и четиридесет/ лева месечно за трите деца, съзнателно не е изпълнила
задълженията си към всяко от трите си деца в размер на повече от две месечни
вноски, а именно за В.С.К. - 41 месечни вноски от по 100 лева – на стойност 4
100.00 лева за времето от 10.2014 година до 04.03.2018 година; за В.С.К. - 55
месечни вноски от по 80 лева на стойност 4 400.00 лева и за К.С.К. - 55 месечни
вноски от по 60 лева на стойност 3 300.00 лева, или всичко на обща стойност 11
800.00 /единадесет хиляди и осемстотин/ лева.
По делото няма конституирани частни
обвинители.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимата К. обвинение, като предлага
на същата да бъде наложено наказание лишаване от свобода, в размер на 18 месеца
което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Подсъдимата р.К. се явява и лично
участва в провеждането на наказателното производство. Признава вината си и
изразява съжаление. Чрез своя процесуален представител адв.И.И. заявява обективни пречки за изпълнение на задълженията и
в срок, както и за заплащане пред съдебен изпълнител на задълженията и.
Представя искане за налагане на наказание Пробация
при последната си дума.
Адв.И.И. – служебен защитник на
подсъдимата К., назначен по ДП ангажира писмени и гласни доказателства. В
пледоарията си представя доводи по същество на искането си за признаване на подзащитната му за невиннна и
оправдаването и по предявеното обвинение. Адв.И.
направи и алтернативно искане при признаване на подзащитната
му за виновна, да и се наложи наказание Пробация в
разумен размер.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Р.А.К. е родена на *** ***, б.,
българска гражданка, неграмотна, безработна, осъждана, ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост / лист 10 – 11 от наказателното
дело/ относно подсъдимата К. съдът намира като установено че същата е осъждана,
с влезли в сила три съдебни акта както следва:
1. С Присъда № 362/2011 год. по НОХД № 3508/2011 год. по описа на ПРС,
влязла в сила на 27.10.2011 год. е призната за виновна за извършено в периода от 09.12.2009 год. до
09.03.2011 год. в с.Трилистник, обл. Пловдив
престъпление по чл.183, ал.1 от НК и е наложено наказание „Пробация“
в размер на 9 /девет/ месеца.
Наказанието е изтърпяно на 15.05.2014г.
2. С Присъда № 320/2013 год. по НОХД № 4846/2013 год. по описа на ПРС,
влязла в сила на 26.10.2013 год. е призната за виновна за извършено за периода
от 01.04.2011г. до 31.08.2013г. в с.Трилистник, обл.Пловдив
престъпление по чл. 183, ал.4 вр. с ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК и наложено наказание 10 /десет/
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години.
3.
С Присъда № 104/2013 год. по НОХД № 6753/2014 год. по описа на ПРС, влязла в
сила на 28.03.2015 год. е призната за виновна за извършено в периода от месец
октомври 2013 година до месец септември 2014 година в с.Трилистник, обл.Пловдив престъпление по чл.183 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК и е наложено наказание „Пробация“ в размер на три години и обществено порицание.
С Определение № 1621/11.12.2017
год. на ПОС по ЧНД № 2016/2017 год. на основание чл.43а, т.1 от НК е заменена
изцяло неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ в
размер на 2 години, 8 месеца и 4 дни, наложено по НОХД № 6753/2014 год. по
описа на ПРС с наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, 4 месеца и 2
дни, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С
Определение № 201/19.03.2018г. по ВЧНД № 47/2018г. Пловдивски апелативен съд, в
сила от 19.03.2018г., потвърждава определение от 11.12.2017г. по ЧНД №
2016/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Наказанието пробация
изтърпяно на 19.03.2018г.
и
които се явяват определящи за наличието
на „повторност“ относно деянието предмет на
разглеждане по настоящето дело.
Свидетел
С.В.К. и подсъдимата Р.А.К. се познавали и съвместно съжителствали, без
граждански брак. По време на съвместното им съжителство се родили три деца, а именно
В.С.К. с ЕГН **********, В.С.К. с ЕГН ********** и К.С.К. с ЕГН **********.
Отношенията обаче им се влошили и подсъдимата К. напуснала дома на свидетел С.К.,
както и своите три деца, като за тях започнал да се грижи свидетел С.К., който
живеел с децата си в с.Трилистник, обл.Пловдив.
Поради
тази причина същият депозирал иск до Районен съд гр.Пловдив с правно основание
чл.82, ал.1 от СК, като в тази връзка било образувано и гражданско дело № 10627 по описа на съда за 2009 година.
С
Решение № 3229/09.12.2009 год. по гр. дело № 10627/2009 год. по описа на ПРС, в
сила от 09.12.2009 год., подсъдимата Р.К.
била осъдена да заплаща на свидетел. С.В.К. като баща и законен представител на
малолетните В.С.К. с ЕГН **********, В.С.К. с ЕГН ********** и К.С.К. с ЕГН **********
издръжка както следва: за първото дете 100 лв., за второто дете 80 лв. и за
третото дете 60 лв.
Въз основа на съдебното решение по
гр.дело № 10627/2009г. по описа на ПРС, по инициатива на свидетел С.К. е образувано
при ДСИ при Районен съд гр.Пловдив изпълнително дело № 3009/2010г.
Въпреки
така постановеното решение подсъдимата К. не изпълнявала своето задължение за
което била предадена на съд и осъдена с влезли в сила съдебни актове, както е
посочено по-горе.
На основание жалба от свидетел С.К. до Районна прокуратура гр.Пловдив от
30.04.2015г. е образувана пр.преписка № 3875/2015г. по която била възложена и
извършена полицейска проверка от служители на РУ при МВР с.Труд. Въз основа на
събраните доказателства, с постановление на прокурор при РП Пловдив от
06.11.2015г. е било образувано досъдебно производство против Р.А.К. за
неизпълнение на задължение за изплащане на издръжка в размер на 13 броя месечни
вноски за всяко едно от децата си, при условията на повторност
– престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Привлечена като обвиняема Р.К. се признава за виновна и изразява
съжаление. Представя становище за ограничени възможности за редовно плащане,
както и за изпращане на средства на децата и когато е имала такива. Ползвала е
правото си да не дава обяснения по обвинението.
След приключване на ДП, на основание внесен обвинителен акт е образувано
и настоящето наказателно производство.
В
хода на съдебното следствие, въз основа показанията на свидетелите С.В.К., В.С.К. и В.С.К., както и писмените доказателства
представени по делото – справка от ДСИ от 24.10.2019г., относно изпълнението на
задължението на Р.К. по изп.дело № 3006/2009г.,
декларации съдържащи се в изп.дело № 3006/2009г. от В.С.К.
и В.С.К. е изплатено от подсъдимата
дължимата издръжка за минало време до месец януари 2019г., че е платена
издръжка за месец февруари и месец март 2019г. и е започнато изплащане на
текуща месечна издръжка за 2019 година за детето К.С.К. роден на ***г., платена
на 26.09.2019г.
В
хода на съдебното следствие се установи че Община Марица от 2012 година е заплащала
на свидетел С.К. месечни вноски в размер на
постановените от съда за издръжка на трите малолетни и непълнолетни
деца. / лист 49 – 56 от наказателното/.
Съгласно приетите по делото доказателства по изпълнителното дело е
направено плащания на 22.10.2019г. в
размер на 2600 лева и на 24.10.2019г. в размер на 120 лева.
Описаната по – горе фактическа обстановка, съдът приема за установена
въз основа на обясненията на подсъдимата К., както и на показанията на свидетелите
С.В.К., В.С.К., В.С.К., К.С.К., М.М. К. които съдът кредитира, като обективни, логични,
последователни и кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани
по доказателства по делото. От обективна
страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства, а
именно – Решение № 3229/09.12.2009 год. по гр. дело №
10627/2009 год. по описа на ПРС, в сила от 09.12.2009 год., справка за съдимост на подсъдимата, характеристична справка, справки от
ДСИ, и съдържащите се в изпълнително дело № 3006/2010г. по описа на ДСК при
Районен съд гр.Пловдив.
Подсъдимата Р.А.К. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК.
От обективна страна,
налице е влязло в сила решение, с което подсъдимата е била осъдена да плаща
издръжка на своите три деца. Лицата,
комуто подсъдимата К. е била осъдена да заплаща издръжка, са нейни две дъщери и
син, т.е. низходящи и в този смисъл е налице и другият признак от обективна
страна на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. От друга страна именно защото е
осъдена за заплаща издръжка на свои низходящи, подсъдимата притежава особеното
качество, изисквано по състава на чл.183, ал.1 от НК.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК
е от категорията на така наречените продължени престъпления. От обективна
страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът
осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или
с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на
престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. В случая
е налице съставомерно деяние, изразяващо се в
бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на
две и повече вноски а именно за В.С.К. - 41 месечни вноски от по 100 лева – на
стойност 4 100.00 лева за времето от 10.2014 година до 04.03.2018 година; за В.С.К.
- 55 месечни вноски от по 80 лева на стойност 4 400.00 лева и за К.С.К. - 55
месечни вноски от по 60 лева на стойност 3 300.00 лева, или всичко на обща
стойност 11 800.00 /единадесет хиляди и осемстотин/ лева. Този извод на съда не би могъл
да се промени с факта, че има образувано изпълнително дело срещу подсъдимата К.
за принудително събиране на присъдената издръжка, по която няма действия по
изпълнение, защото с или без изпълнително производство е налице бездействие на
дължащия издръжка. Наказателният закон /чл.183 от НК/ не се интересува от
активността на кредитора, а от пасивността на задълженото лице, като
евентуалното негово последващо активно поведение /плащане на издръжката в целия
й размер/ има значение за прилагане поощрителната разпоредба на чл.183, ал.3 от НК /при посочените в нея условия/. За съставомерността
на чл.183, ал.1 от НК не е необходимо и длъжникът да бъде канен да плаща
издръжката, защото всяка месечна вноска става изискуема с настъпването на
съответния месец, предвид алиментния характер на
вземането за издръжка.
С оглед миналото осъждане на подсъдимата за
същото по вид престъпление и изрично предвиденото по-тежко наказание в чл.183,
ал.4 от НК, съдът прие, че е налице и квалициращия признак повторност по смисъла на чл.28, ал.1
от НК. Това е така, защото петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК, изключващ
правилата за повторността, не е изтекъл, доколкото наказанието на подсъдимата по
предишното осъждане не е изпълнено.
От субективна страна деянието /бездействието/ през посочения период е извършено виновно във форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимата К. е съзнавала общественоопасния характер
на бездействието си, че с влязло в сила решения е осъдена да заплаща издръжка
на свои низходящи и че не плаща повече от две вноски, като наред с това е
предвиждала неизбежното неплащане на повече от две месечни вноски от дължимата
издръжка.
При индивидуализацията на наказанието и наказателната отговорност на
подсъдимата Р.К. за престъплението по
чл.183, ал.4 от НК съдът съобрази
следното:
Определяйки вида и
размера на наказанието на подсъдимата Р.К. съдът се ръководи от правилата на
чл.57, ал.1 и 2 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване
на деянието, подбудите за извършването му, степента на вината и всички останали
обстоятелства по делото, както и целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. В тази връзка съдът отчете, че децата не са получавали издръжка в един
относително продължителен период, както и че подсъдимата е предприела действия
за изпълнение на задължението си. Всички тези обстоятелства характеризират
конкретния случай като не особено тежък, оправдаващ определянето на наказанието
при по-леката алтернатива от първата кумулативно дадена възможност на санкцията
по чл.183, ал.4 от НК – лишаване от свобода или пробация. След
като определи вида на наказанието /пробация/, съдът индивидуализира размера му
в рамките при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като
приложи правилото на чл.54 от НК.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото
относително голямата продължителност на периода, през който не е давана
издръжка, броя и размера на неплатените вноски. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие наличието на реални действия и изпълнение на
задължението от страна на подсъдимата. Съобразявайки всички тях, съдът
индивидуализира по размер наказанието пробация, чрез определяне на следните на
следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес *** – за срок от десет месеца с периодичност два
пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. Освен него,
съдът наложи на подсъдимата К. и наказание обществено порицание, предвидено в
санкцията на чл.183, ал.4 от НК да се
наложи наред с някое от лишаване от свобода или пробация, като прие, че същото
следва да се изпълни чрез обявяване съдържанието на присъдата от Кметството по
местоживеене на подсъдимата К.. По този начин на изпълнение биха се постигнали
в максимална степен целите в чл. 36 НК, особено генералната превенция.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.