№ 81
Силистра,
05.07.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Василева
2. Виолета Александрова
при секретаря Ели Николова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова
в.гр.д. № 125 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на
„Поларис 8“ ООД гр. Варна чрез процесуален представител срещу решение №
3/12.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1310/2018 г. по описа на Силистренски
районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които е
признал за незаконно уволнението на Р.К.Д., отменил е заповед № 42/25.07.2018
г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №
076/25.07.2018 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, издадени
от Управителя на „Поларис 8“ ООД гр. Варна, възстановил е същия на длъжността
„моряк”, осъдил е дружеството да му заплати 4 248 лв. обезщетение за незаконно
уволнение, ведно със законна лихва от 21.09.2018 г. до изплащането, сумата 708 лв. поради отпаднало основание за
плащане, ведно със законна лихва от 21.09.2018 г. до изплащането и е осъдил
дружеството да заплати по сметка на СРС 378,24 лв. държавна такса, с искане за
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове в уважената
част, претендира разноски.
В
отхвърлителните части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответникът по жалбата Р.К.Д. моли да
бъде потвърдено обжалваното решение в обжалваната част.
Окръжният
съд, като обсъди становищата на страните в двете инстанции, доказателствата по
делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ.
Със Заповед
№ 042/25.07.2018 г. на основание чл.188, т.3 от КТ във връзка с чл.187,
ал1,т.8, чл.189, ал.1, чл.190, ал.1, т.7, чл.194 и 195 от КТ управителят на
ответното дружество е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ и
със Заповед № 076/25.07.2018 г. е прекратил трудовото му правоотношение.
Мотивите са, че на 09.01 и 02.03.2018 г. ищецът е депозирал жалби до
Силистренски районен съд и Силистренски окръжен съд, в които, обжалвайки
Постановление за прекратяване на наказателно производство на Силистренска
районна прокуратура, е въвел и поддържал неверни твърдения за извършени
престъпления от управителя и служители на дружеството, като с всички тези
действия е уронил доброто име на дружеството-работодател. Позовава се и на
чл.21, т.9, пр.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Поларис 8“ ООД.
По
изискуемата проверка на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ обжалваното решение
съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, поради което и на
основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК въззивният съд ги приема и
няма да ги повтаря.
Следва да
се добави, че подавайки молба до Районна прокуратура-Силистра на 10.07.2018 г.,
процесуалният представител на дружеството е посочил точната дата на жалбата
срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство -
02.01.2018 г. и номер и дата на Определението на Силистренски районен съд по
тази жалба - № 57/22.02.2018 г., номер и дата на Определението на Силистренски
окръжен съд - № 77/02.04.2018 г. Следователно той, респективно представляваното
от него дружество, много добре са знаели за тези актове, съответно за жалбите,
които са инициирали производствата, в резултат на предоставените материални по
предходната молба от 14.05.2018 г. Очевидно са търсили осигуряване на друг
начален момент за двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ.
Ако се
приеме, че работодателят е узнал съдържанието за процесните жалби и твърденията
в тях по-късно – на 16.07.2018 г., когато е получил копия от Силистренска
районна прокуратура, следва да се разгледа приложението на чл.195, ал.1 от КТ.
На първо
място в заповедта за уволнение не са посочени кои са твърденията на ищеца в
жалбите и какво нарушение на трудовата дисциплина представляват. Дори не е
представен като доказателство Правилника за вътрешния трудов ред, чл.21, т.9,
пр.3 от който цитират, въпреки че този текст частично перефразира текста от
чл.187, ал.1, т.8 от КТ Липсата на конкретни твърдения е в противоречие на
императивното изискване на чл.195, ал.1 от КТ. На следващо място следва да се
подчертае, че всеки гражданин на РБ има конституционното право да се жали до
прокуратурата, в това число и от работодателя си. Ако в тези жалби има неверни
твърдения, засегнатите физически лица (в случая управител и служители) могат да
се защитят, като търсят наказателна и гражданска отговорност от жалещия се.
При разглеждане
спора по същество се стига до извод, че не се твърдят и не са доказани
нарушения на трудовата дисциплина. Жалбите на ищеца срещу прокурорски и съдебни
актове не са нарушения с такъв характер и не се извършват в работно време,
защото не са част от процеса на изпълнение на служебните задължения, поради
което не са основание за дисциплинарна отговорност. Ясно е, че ищецът не може
да иска наказателно производство срещу юридическо лице и по този начин да урони
доброто му име.
Чл.187,
ал.1, т.8 от КТ предполага две хипотези - „злоупотреба с доверието и уронване
на доброто име на предприятието“ и „разпространяване на поверителни за него
сведения“. В процесната заповед се посочва първата хипотеза, но липсват
конкретни твърдения и доказателства. Няма данни дали името на предприятието е
добро и съответно да е уронено. Не са очертани последици в посока имиджът на
дружеството да е пострадал, да има негативно влияние върху търговската му
дейност, доверие на контрагенти и намаляване реализираната печалба. Следователно
няма база за преценка на тежест на нарушение, на което да съответства тежест на
наказание, каквато преценка изисква на чл.189, ал.1 от КТ.
Въззивната
жалба и становищата на страните по същество във въззивната инстанция не налагат
промяна в мотивите. В тях се повтарят вече изразени становища. Пространната
искова молба, отговори и писмени бележки по-скоро очертават няколкогодишни
непрекъснати спорове с уволнения и възстановяване на работа на ищеца по съдебен
ред, които са довели до изключително влошени отношения и стремеж на
жалбоподателя на всяка цена да прекрати процесното трудово правоотношение.
Предвид
изложеното, предявените искове са основателни и постановеното първоинстанционно
решение следва да се потвърди. Ищецът-ответник по жалбата не претендира разноски.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/12.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1310/2018 г. по описа на Силистренски районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.