Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Русе, 02.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публичното заседание на трети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР БАЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
РАЛИЦА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря Иванка Венкова и с участието на прокурора Добромира
Кожухарова, като разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова в.н.а.х.д. № 453/2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №53 от 20.05.2020 г. по
а.н.д. №8/2020 г. на БРС, 1-ви наказателен състав обв. Р.Р.А. е бил признат за
виновен в това, че на 05.08.2016 г., в с.Б., обл.Р.,
ул.“Г. Д.“ до пощенски клон № 7125,
проявил жестокост, визирана в чл.7, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на
животните, към гръбначно животно – куче, мъжки пол, на възраст една година,
собственост на М. А.М., като му причинил противозаконно смърт – прострелял го
със средство опасно за живота на хора и животни – с гладкоцевно
ловно оръжие, успоредка ИЖ с калибър „16“, с фабричен № Е6785, от което е
последвало нарушение на жизнено важни органи в гръдната и шийна
области и остра кръвозагуба, които са несъвместими с живота, като деянието е
извършено на публично място, в присъствието на малолетно лице – А. М. А., на 11
години, поради което и на основание чл.325б, ал.2, т.2, пр.1 и т.3, пр.1 и пр.2
вр. с ал.1 от НК и чл.378, ал.4, т.1 от НПК, го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева в полза на държавата, платими
по сметка на Районен съд – Бяла.
Със същия съдебен акт обв. Р.Р.А.
бил осъден и да заплати сумата от 374,56 лева – разноски по ДП в полза на
държавата по сметка на ОДМВР – гр.Русе, както и сумата от 139,22 лева –
разноски по в производството пред първата инстанция в полза на държавата по
сметка на Районен съд – Бяла.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
упълномощения защитник на обв. Р.А. – адв. Н.Б.. Със същата се моли присъдата на РРС да бъде
отменена, като обвиняемият бъде оправдан от въззивната инстанция по
повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.325б,
ал.2, т.2, пр.1 и т.3, пр.1 и пр.2 вр. с ал.1 от НК. Алтернативно
се моли отмереното му административно наказание да бъде намалено до установения
от закона минимум.
В жалбата не е
направено искане за събиране на доказателства пред РОС.
В съдебно заседание
пред РОС представителят на Русенска окръжна прокуратура пледира
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилно и
законосъобразно издаден.
Упълномощеният
защитник на обв. Р.А. моли въззивната жалба да бъде уважена,
като развива съображения за неправилност и необоснованост на първостепенния
акт.
Обвиняемият – редовно
призован, не се явява.
Русенски окръжен
съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на решението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Ясно изразеното
вътрешно убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на анализ на
доказателствената съвкупност – писмените доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие от 05.08.2016г. и фотоалбум, протокол за доброволно предаване
от 09.08.2016г., приемо-предавателен протокол от
09.08.2016г., приемо-предавателен протокол от
21.09.2016г., акт за раждане № 31/02.03.2005 г., докладна записка с рег. №
247р-3954 от 08.08.2016г., справка за съдимост, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, биографична справка; от
заключенията на ветеринарно-медицинската, техническата, балистичната и
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертизи, както и от
протоколите за разпит на свидетелите от досъдебната фаза на производството.
Изброената
доказателствена маса установява еднопосочно, че обвиняемият А. към 05.08.2016
г. притежавал надлежно РНСУООБ, валидно до 31.03.2017г. и огнестрелно оръжие –
ловна пушка успоредка ИЖ, кал. 16, фаб.№ Е6785.
На 05.08.2016г.,
около 19.00ч. св. М. М.и съпругата му св. С.Ф. се намирали в центъра на с. Б.,
на питейно заведение до кметството и пощенски клон № 7125, където били и техни
познати, сред които и св. Р.Ф. – б.на св. Ф.. Наблизо до мястото имало и детска
площадка, на която играели деца от селото, сред които и св. А. М. А.– син на свидетелите
М. и Ф.. Св. А. бил заедно с кучето за което семейството се грижело, на име Г..
То било пуснато свободно. Кучето било на
около една година, от мъжки пол, като се разхождало в близост до площадката и
не проявявало агресия спрямо никого. По същото време обвиняемият А. пристигнал
с автомобила си „Лада“, като преминал покрай свидетелите и детската площадка и
спрял в близост до пощенския клон. Същият използвал личното си гладкоцевно ловно оръжие, успоредка, ИЖ с калибър „16“,
фабричен номер Е6785, което извадил през прозореца на колата и произвел два
изстрела срещу кучето Г.. Изстрелите попаднали в горната лява част на тялото на
кучето, следствие на което то паднало, започнало да кърви обилно и починало.
Обвиняемият А. прибрал оръжието и напуснал мястото с автомобила си. Виждайки
това св. А. се разплакал и побягнал към родителите си, за да им каже какво се е
случило. Св. Ф. помолила своя брат да се обади на тел.112 и да съобщи за
убитото куче, като впоследствие се намесила в разговора, тъй като искала да
говори с оператора и заявила, че лицето, което е застреляло кучето, се казва Р.А..
От заключението на съдебно
ветеринарно-медицинската експертиза било установено, че причината за смъртта на
кучето била следствие от анатомични нарушения на жизнено важни органи в
гръдната и шийна области и остра кръвозагуба, които били
несъвместими с живота. Предвид направения оглед на трупа на кучето в 22,10 ч. и
началната фаза на трупното вкоченяване, в която се е
намирало към този момент според експерта смъртта е настъпила в интервала между
18 ч. и 20 ч. на същия ден. Така установените наранявания били в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на животното.
В производството
били приети техническа експертиза относно съдържанието на разговор на тел.112
на 05.08.2016г. в 19,19 ч. и комплексна СППЕ относно
св. А.. Съгласно заключението на същата, св. А. е психично здрав с умствено
равнище към лека умствена изостаналост, поради социално-битови индикации и
факта, че не е продължил обучението си след 4-ти клас. Психичното му състояние
не нарушава годността му правилно да възприема фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Налице е свидетелска годност на
показанията, като не се наблюдава склонност да преувеличава или изопачава
фактите в показанията или да подменя смисъла им.
От заключението на
приетата балистична експертиза било установено, че същата е технически изправна
и годна да се използва по предназначение, като съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ е
огнестрелно оръжие. Установено било също, че с оръжието не е било стреляно след
последното му почистване.
Въззивният съдебен
състав изцяло се солидализира с доказателствения
анализ на първостепенния съд – досежно оценката на гласните доказателства,
касаещи авторството на деянието в лицето на обв. А.. Извършвайки
служебна проверка настоящата съдебна инстанция не констатира нарушения в
доказателствената дейност на контролирания състав.
Конкретно правилно
и законосъобразно БРС е дал вяра на показанията на свидетелите А., М.и Ф. от
досъдебната фаза на производството – предвид изминалия период от време, с оглед
установеното тяхно конкретно поведение от процесната дата, пълното им съответствие
и кореспондирането им – както един с друг, така и с останалите доказателствени
материали, косвено свързващи личността на обвиняемия с деянието (близостта му
до мястото по време на инцидента, притежанието на оръжие изцяло съвпадащо с
описанието на св. А. от досъдебната фаза). Липсва твърдяното от защитата
нарушение на принципите за непосредственост и устност
– най - малкото с оглед характера на производството и предвиденото в
процесуалната разпоредба на чл.378, ал.2 от НПК.
В този смисъл
изцяло правилен и законосъобразен е доказателствения анализ на БРС досежно
оценката на показанията на свидетелите А., М. и Ф. и констатираното
противоречие в показанията им от досъдебната фаза на процеса и дадените такива
непосредствено и устно пред първоинстанционния състав. Законосъобразни са и
доводите на районния съд по отношение на доказателствената стойност на
обясненията на подсъдимия – предвид техния двуяк
характер – от една страна доказателствено средство, което следва да бъде
проверено след съпоставка с цялата останала доказателствена съвкупност, а от
друга – възможност за реализиране на лична защита от привлеченото към
наказателна отговорност лице. Първоинстанционният съд не е изключил априори твърденията на обвиняемия, а констарирайки
опровергаването им от другите доказателствени източници и вътрешната им
противоречивост не ги е поставил в основата на доказателствените си изводи.
Изцяло въззивният
съдебен състав възприе и изключително подробните и прецизни доводи на БРС
досежно заключението на ветеринарномедицинската експертиза, които не следва да
бъдат преповтаряни и от въззивната съдебна инстанция.
В обобщение –
липсват твърдените от защитата пропуски при обсъждане на доказателствената
съвкупност от проверявания съдебен състав, от която по изискуемия от
процесуалния закон несъмнен и категоричен начин се установява както авторството
в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице, така и обективната и
субективната съставомерност на извършеното.
В този смисъл, при
правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила
законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на обвиняемия Р.А.
е осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325б,
ал.2, т.2, пр.1 и т.3, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК,
тъй като на 05.08.2016 г., в с. Б., обл. Р., на ул.
„Г. Д., до пощенски клон №7125 е проявил
жестокост към гръбначно животно – куче, мъжко, на една година, като го
прострелял с гладкоцевно ловно оръжие, успоредка ИЖ,
калибър „16“, с фабричен № Е6785.
Безспорно
установено е както авторството на деянието, така и осъществяването му, при
приетата от съда правна квалификация. Действията на обв. А. са
осъществени по отношение на животно - куче, което като биологичен вид е
гръбначно животно и са такива на проявена жестокост по смисъла на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Закона за защита на животните, който препраща към чл. 151 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Използваното от
подсъдимия огнестрелно оръжие - гладкоцевна ловна
пушка марка ИЖ, калибър „16“, с фабричен № Е6785 безспорно представлява
средство опасно за живота на хора и животни. Правилно и обосновано решаващия
съд с оглед на мястото на осъществяване на деянието го е квалифицирал като извършено
на публично място и в присъствието на малолетно лице.
От субективна
страна правилно е прието, че обв. А. е имал представи
за всички обективни елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици от
него.
На следващо място въззивният съдебен състав навира, че
законосъобразнно районният съд е приел, че са налице
предпоставките на чл.78А, ал. 1 НК за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемия Р.А.. За извършеното от него умишлено престъпление санкционната
част на нормата на ч чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба
от две хиляди до пет хиляди лева. От престъплението не са причинени имуществени
вреди и обвиняемият не е бил осъждана и не е бил освобождаван и от
административно наказателна отговорност. Съобразявайки тези обстоятелства
районният съд правилно е разгледал делото в диференцираната процедура по глава
Двадесет и осма от НПК и е освободил дееца от наказателна отговорност.
Районният съд е изложил мотиви за причините, поради
които е счел, че отмерената глоба от хиляда лева е санкция, годна да изпълни
целите по чл. 36 от НК. Въззивният съд възприе конкретните съображения на
контролираната съдебна инстанция в последната насока като прие, че в този
размер административното наказание е съответно на степента на обществена
опасност на деянието и личната опасност на обвиняемата. Ето защо и Русенски
окръжен съд счете, че индивидуалната и генерална превенция могат да се
постигнат с административно наказание глоба в отмерения от районния съд размер
от хиляда и петстотин лева – към минимума на предвиденото в закона. Тук следва да се посочи, че чистото съдебно
минало на обвиняемия въззивният съд не отчете като смекчаващо отговорността му
обстоятелство, тъй като значението му за обвиняемия в настоящото производство е
отчетено изрично в специална правна норма (чл. 78а, ал. 1, б. "б" от НК), поради което не може да се отчита повторно. Единственото такова се явява изминалия
немалък период от време от датата на деянието до постановяване на съдебния акт.
Цялостната служебна проверка на решението на първата
инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон или
съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което съдебният акт
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран
и на основание чл. 338, вр.
чл. 334, т. 6 от НПК, Русенски окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№53 от 20.05.2020 г. по а.н.д. №8/2020 г. на БРС, 1-ви наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.