Решение по дело №684/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 142
Дата: 16 юни 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20213130100684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. ***, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100684 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Електроразпределение Север“ АД предявява иск срещу АН. К. С. за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните парични вземания: главница в размер на 346.81 лева за потребена, но неотчетена
ел.енергия за периода от 10.09.2020 г. до 25.11.2020 г. за обект на потребление: гр. ***, ул.
*** № 113, за която е издадена фактура № **********/27.11.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 7.80 лева за периода
от 08.12.2020 г. до 26.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 210/12.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поправена с Определение №
520/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № 295/2021 г. по описа на РС-***, IV-ти състав.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. за адвокатско
възнаграждение, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът твърди в депозираната искова молба, че е в облигационно правоотношение с
ответницата по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на ищеца. Посочва, че изпълнява точно поетите по
договора задължения да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се в гр.
***, ул. *** № 113, с аб. № ********** и кл.№**********.
На следващо място посочва, че при извършване на проверка от служители на ищеца
се установява, че от РК-3, намираща се под таблото е присъединен неправомерно мостов
проводник, което има за последица непреминаване на консумираната ел.енергия през СТИ.
Промяната схемата на свързване по същество не влияе на изправността на самото СТИ,
поради което служителите отстраняват неправомерно присъединения проводник и
възстановяват правилната схема на свързване, без да демонтиран СТИ. В тази връзка се
заявява, че се извършва фикционно преизчисляване на доставеното до абоната количество
ел.енергия за период от 77 дни, на която дата е последната проверка, съгласно методиката,
предвидена в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. С оглед на това, ищецът навежда доводи, че вземането
му срещу ответницата възниква след едностранно проведена от негова страна корекция по
чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при спазване на цялата разписана в този подзаконов нормативен акт
процедура.
1
Назначеният от съда особен представител на ответника депозира в срок писмен
отговор. Оспорва предявените искове. Моли за отхвърлянето им. Твърди, че ответникът
няма качеството на ползвател-клиент, тъй като не нито собственик, нито ползват на
процесния имот. Оттук особеният представител оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните по делото. Оспорва и отразените констатации в издадения
от ищеца констативен протокол от 25.11.2020 г. Сочи, че протоколът се издава в нарушение
на разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, тъй като не е ясно дали свидетелят е служител на
оператора. Навежда твърдения, че протоколът от техническата проверка не е изпратен на
ответника и че не е спазена процедурата по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. Оспорва се и отчетеното
количество ел.енергия за процесния период, тъй като ищецът в исковата молба посочва, че
ел.захранване е прекъснато на 09.09.2020 г. На последно място се твърди, че не е ясно коя от
двете методики на изчисление, посочени в чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ е използвана от ищеца в
корекционната процедура. По отношение на иска за лихва, се посочва, че такава не се
дължи, тъй като уведомителното писмо, издадено от ищеца, не е достигнало до ответника, а
отделно от това, ответницата не е в забава. Моли се за отхвърляне на предявените искови
претенции. Прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове чрез
упълномощения от него процесуален представител. Моли за уважаването на исковете.
Претендира разноски. Ответникът поддържа депозирания писмен отговор чрез назначения
от съда особен представител. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Видно от представената по делото справка от Агенция по вписванията от личната
партида на ответницата АН. К. С. се установява, че същата е собственик на процесния обект,
находящ се в гр. ***, ул. *** № 113. От този юридически факт следва изводът, че
ответницата има качеството, както на потребител по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., така и ползвател, съгласно чл.
4, т. 7 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД, одобрени от ДКЕВР
с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г.
По делото се представя констативен протокол № 5100466 от 25.11.2020 г., като
автори на документа са служители на ищцовото електроразпределително дружество – В.Д.Т.
и Й.Д.В.. В този факт няма спор. Единият от съставителите на протокола, а именно В.Т., се
разпитва от съда в открито съдебно заседание в качеството му на свидетел и от него се
установява, че в действителност с колегата си Василев посещават процесния обект, находящ
се в гр. ***, ул. *** № 113. Свидетелят Г. посочва, че „…Собственика на процесния
електромер беше вътре в къщата, но отказа да излезе. Винаги при проверка е имало вътре
човек.“. Съдът кредитира тези изявления и счита, че отговарят на истината, поради което
приема, че по същество ползвателят на мрежата отказва да подпише протокола. В този
случай, за да е редовен протоколът, чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ въвежда задължителен реквизит,
същият да бъде подписан и от свидетел, който не е служител на оператора.
Изготвеният констативен протокол, преценен наред с гласните доказателства,
събрани чрез разпита на свидетелите Х.К.С. и В.Д. Г., мотивира съдът да приеме, че ищецът
не спазва процедурата, предвидена в чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ по следните съображения:
По делото се установява, че имената „Ив. Хр. К.“, посочени в графа свидетел, не са
изписани собственоръчно от това лице. Първо, това се вижда с „просто око“, тъй като
почеркът, изписан върху същинската част на протокола е идентичен с този, с който са
изписани имената на свидетеля. На следващо място, съдът приема този факт за установен
пълно и главно от гласните доказателства, събрани от разпита на служителя, работещ в
ищцовото дружество – В. Г., извършващ процесната проверка – „ Не си спомням дали
2
собственоръчно си написа имената. Или не можеше да пише ли?...“, както и от показанията
на свидетеля Х.С. – баща на лицето Ив. Хр. К. – „Не може да пише и чете. Като се
подписва пише буквата „С“ само.“. Ето защо съдът приема за доказано, че лицето И.К., не е
изписал собственоръчно имената си в изготвения констативен протокол. На следващо място
се установява от разпита на свидетеля Х.С., че синът му И.К. нито присъства при
извършването на проверката, нито се запознава от служителите на ищеца за констатираните
нередовности – свидетелят посочва, че синът му „…се връща от магазина и…го пресрещат
хора и го питат как се казва, и той си казал името…Не е ходил до там, където са били“.
Съдът кредитира в тази част и приема, че отговарят на истината. В тази връзка, съдът счита,
че неприсъствието на свидетел на място по време на извършване на проверката или след нея
(в който случай следва да му бъде обяснено на място естеството на вече извършените от
служителите действия и констатирани нередовности), опорочава предвидената в чл. 49, ал. 3
от ПИКЕЕ процедура по съставяне на констативния протокол. Целта на тази процедура е
свидетелят да възприеме обстоятелствата по извършването на проверката, като гаранция за
достоверност на отразените в КП фактически обстоятелства, които обуславят случай на
неизмерване на количества ел. енергия, даващ право на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа да определи количеството ел. енергия, съгласно раздел IX от
ПИКЕЕ. На следващо място, се установява от св. Симеонов, както и от приетата по делото
медицинска епикриза, че И.К. е болен от детска церебрална парализа и е 100 процента
нетрудоспособен, както и че страда от лека форма на умствена недоразвитост – „той
психически не е добре. Не е добре в знанията си, обърква се…Умствено изостанал е…“.
Тези факти създават съмнение в съда дали лицето И.К. разполага с нужния психическия
капацитет, за да придобие поне обща представа за естеството на проверката и констатациите
от нея.
Предвид гореустановите фактически констатации, съдът стига до правния извод, че
проведената корекционна процедура е незаконосъобразна, поради нарушаването на
императивната разпоредба на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Само на това основание исковата
претенция следва да се отхвърли без да е необходимо да се проверява дали са спазени
останалите материални и процесуални изисквания в чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ.
Разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Електроразпределение Север“ АД иск срещу АН. К. С. за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните парични вземания: главница в размер на 346.81 лева за потребена, но неотчетена
ел.енергия за периода от 10.09.2020 г. до 25.11.2020 г. за обект на потребление: гр. ***, ул.
*** № 113, за която е издадена фактура № **********/27.11.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 7.80 лева за периода
от 08.12.2020 г. до 26.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 210/12.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поправена с Определение №
520/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № 295/2021 г. по описа на РС-***, IV-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3