Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 320 14.08.2020 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена
Ангелова
и с участието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 797 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 211 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на А.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му
адв. С.Ч., против заповед УРИ:349з-2511 от 04.10.2019 г. на Директора на Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Стара Загора, с
която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение последно и т. 13, чл. 197,
ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на младши инспектор А.И.М. – младши
автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Районно управление /РУ/– Казанлък при ОД на МВР –
Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР,
считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се съдържат доводи, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, по съображения за постановяването й в
противоречие на материалноправните разпоредби и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че дисциплинарно-наказващият
орган /ДНО/ не е съобразил предвидения в чл. 195 от ЗМВР преклузивен срок за
налагане на дисциплинарното наказание, който срок, според жалбоподателя, към
датата на издаване на процесната заповед е изтекъл, както и че не е съобразил
факта за образувано досъдебно производство № 105/2018 г. по описа на ОСлО при
ОП, гр. Стара Загора, което обуславяло неприключване на дисциплинарно
производство, т. е. неговото временно спиране. С жалбата се навеждат и оплаквания
за неправилен анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства, както и за необоснованост – фактическа и правна, на направения
от ДНО извод за извършено от жалбоподателя тежко дисциплинарно нарушение,
обуславящо налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. От съда се иска
да отмени оспорената заповед, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на ОД на МВР-Стара Загора, чрез
пълномощника си по делото - главен юрисконсулт М. А., оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваната заповед да бъде оставена в сила.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Видно
от приложената на л. 129 от делото кадрова справка, жалбоподателят - А.И.М., е
постъпил в системата на МВР през 1996г., като е заемал последователно младши
изпълнителски длъжности – полицай, старши полицай и младши автоконтрольор. Към
датата на издаване на оспорената заповед М. заема длъжността младши
автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ – Казанлък при ОД на МВР-Стара Загора. Видно от
същата тази справка М. е бил многократно награждаван за постигнати високи резултати
и осъществен принос при изпълнение на служебните си задължения.
Със
Заповед № 349з-1648/ 04.07.2019г./л.18 по делото/, на основание чл.207, ал.1,
т.2, ал.2 и ал.12, чл.214, ал.1, т.1 е чл.215, ал.1 ЗМВР, Директорът на ОД на
МВР – Стара Загора, е разпоредил образуването на дисциплинарно производство
срещу младши инспектор А.И.М. – мл.автоконтрольор Iст. в група „Пътен
контрол“ на сектор ОП към РУ-Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора и временно е
отстранил от длъжност служителя. Със същата заповед е определен
дисциплинарно-разследващия орган с поименно посочване на председател и членове
на комисията. Определен е срок за приключване на производството – 2 месеца,
считано от издаване на заповедта, в който срок ДРО следва да изготви становище,
относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на
служителя, което да предостави на ДНО. Образуването на дисциплинарното
производство е обосновано от фактическа страна с постъпило в ОД на МВР-Стара
Загора писмо вх.№ 01-1509/ 03.07.2019г. от административния ръководител на
Окръжна прокуратура – Стара Загора, съдържащо предварителни данни във връзка с
водено разследване по ДП 105/2018 г. по
описа на ОСлО при ОП, гр. Стара Загора, пр. пр. СП-2915/2018 г., по описа на
ОП-Стара Загора, за извършени дисциплинарни нарушения от младши инспектор М.,
изразяващи се в умишлени действия по нанасяне на съществени промени в
съдържанието на подлежащи на въвеждане и вече въведени в Автоматизираната
информационна система /АИС/ на МВР издадени фишове за установени нарушения на
Закона за движение по пътищата, като по този начин е намалявал размера на
предвидената от съответните санкционни разпоредби глоба. Посочено е, че
поведението на държавния служител че установеното поведение на държавния
служител представлява нарушение на т. 20, т. 42, т. 70, т. 71, т. 75 и т. 19 от
„Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на МВР“, което
от своя страна представлявало тежко нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение последно и т. 13 от ЗМВР и за
което се предвиждало наказание „уволнение“.
Заповедта
е връчена лично, срещу подпис на М., на 04.07.2019 г., за което обстоятелство
спор по делото няма. На 04.07.2019 г. с УРИ:349р-14661 от същата дата, на
жалбоподателя е връчена от страна на ДРО и нарочна покана за даване на писмени
обяснения по повод образуваното производство. Чрез поканата са отправени
конкретни въпроси, свързани с задълженията на М. при въвеждане на ЕФ в АИС, евентуално
допускани от него грешки при въвеждането, съответно извършването на умишлени
действия по промяна и намаляване на вече определени глоби, изнасяне на данни
извън работното място, предоставяне на служебни пароли и получаване на
конкретни облаги от М. или от неговите началници, при евентуално потвърждаване
от страна на служителя за извършване от него на нерегламентираните дейности.
В
представено пред ДРО обяснение с рег. №349р-14748 от 08.07.2019 г. /л. 40/
служителят подробно разяснява, че често и поради обективни причини, свързани с
естеството на работата, както и поради голямата натовареност са се допускали
технически грешки при въвеждане и генериране на фишовете за наложени глоби,
както и че често тези грешки са се дължали на нечетливи първични документи,
чието съдържание е следвало да се отрази в информационната система. Посочва, че
с неговата парола за достъп в системата, на неговото работно място и на
позиционирания там стационарен компютър са работили и други негови колеги,
които съответно са имали достъп до базата данни. Подобно използване на паролата
е извършвано най-често, когато М. е отсъствал, поради ползване на отпуск. Служителят
не отрича, че е „оставял“ паролата си за ползване от други служители. Твърди,
че често се е налагало по молба на други служители или ръководители да коригира
данните при въвеждане, тъй като при съставянето на фишовете и залепването на
уведомленията са се допускали грешки свързани с правната квалификация на
извършените нарушения и съответните им санкции. Посочва, че при такива случаи е
уведомявал преките си началници в т .ч. и главен инспектор П.Ц.К.. А.М. твърди,
че извършваните корекции и генерирането на фишове, за които му се вменяват
неправомерни действия, не са умишлени, а са плод на технически грешки или са в
резултат на други настъпили обективни обстоятелства.
В
хода на образуваното дисциплинарно производство и с оглед първоначално дадените
от жалбоподателя обяснения са снети писмени сведения от колеги на М., за които
той споменава, че са работили на неговото работно място, както и от главен
инспектор П.Ц.К.. В обобщение на дадените обяснения от служителите, се
установява, че в действителност паролата за достъп до компютъра, на който е
работил жалбоподателят е ползвана от тях, но тази парола, която дава достъп до
АИС – АНД, чрез който софтуер са се въвеждали ЕФ, не им е била предоставяна,
като за целите на работата си са ползвали собствените си пароли до системата. В
частност, служителката Б.Н.твърди, че и се е случвало да попада на сгрешени
санкционни норми на хартиените фишове, за които след като се е съветвала с М. е
въвеждала коректно в системата, като на „своя глава не си е позволявала такива
корекции“. В обясненията си главен инспектор П.Ц.К. заявява, че не си спомнял,
в качеството му на началник на сектор, да е бил уведомяван от М. за случаи на
сгрешени санкции във фишовете, но и не отричал това напълно. Заявява, че е
нямал достъп до системата и ЕФ, както и че не знае паролата на жалбоподателя.
Твърди, че не знае за случаи, в които М. е предоставял паролата си на трети
лица, както и че никога не е разпореждал на служители да ползват паролата на
други свои колеги. Като цяло разпитаните служители не излагат конкретни факти и
обстоятелства за допуснати нарушения и извършени неправомерни действия.
С
оглед наличните данни за фишове, в т.ч. и ЕФ, които са били обект на корекция,
анулиране или неправилно въвеждане в АИС-АНД от страна на М., в производството
са снети и писмени сведения от собствениците на моторните превозни средства, с
които са извършени съответните нарушения на ЗДвП, на лицата извършили самите
нарушения, както и на трети лица, свързани със създалите се ситуации. В част от
дадените пред ДРО обяснения – рег. №349р-20235 от 11.09.2019 г. на младши
инспектор Д.Б., рег. №349р-20825 от 18.09.2019 г. на Н.Н., рег. №349р-19510 от
02.09.2019 г. на Т.Т.и вх. №349000-14105 от 03.09.2019 г. на С.С. се съдържат
данни, които недвусмислено сочат, че лицата са били наясно, че платената или
дължимата за плащане глоба е различна от тази, която първоначално е била
определена. Всички нарушители заявяват, че са имали контакт по един или друг
начин с жалбоподателя А.М., като някой са го познавали отпреди, а за други той
е бил познат на техни близки и познати. В писмените обяснения, дадени от младши
инспектор Д.Б. се сочи, че тя е присъствала на среща в работната си стая, при
която гражданин, назован от нея с малкото му име – Н., е разговарял с М. по
повод съставен фиш, като е отправил молба за намаляване на санкцията. Б. обаче
не твърди да е видяла фактически извършването на такава корекция. В сведенията
на С. се посочва, че същият се обадил на своя познат М., като му е съобщил за
ЕФ, с който е санкциониран за превишена скорост, като в последствие, вместо
очакваната от него глоба в размер на 400.00 лв. му е определена такава от
100.00 лв. Същият отрича да е давал нещо в замяна за извършената от
жалбоподателя „услуга“. В останалите предоставени сведения, нарушителите и
третите лица категорично заявяват, че или са платили глобите си без да са
наясно с наличието на някакви извършени корекции, или не си спомнят
подробности, но като цяло отричат да са искали конкретни услуги от М..
В
производството са изискани и приобщени: фиш серия Н, №501180 от 16.01.2019 г.
за нарушение на конкретни разпоредби от ЗДвП, извършено от А.К.; фиш серия Н
№0873551 от 11.04.2019 г. за нарушение на конкретни разпоредби от ЗДвП, извършено
от П.Д.; фиш серия Н №874079 от 20.04.2019 г. за нарушение на конкретни
разпоредби на ЗДвП, извършено от Н.Н., фиш серия Н, №872101 от 17.05.2019 г. за
нарушение на конкретни разпоредби от ЗДвП, извършено от И.И.; фиш серия Н,
№591490 от 03.03.2019 г. за нарушение на конкретни разпоредби от ЗДвП,
извършено от С.К.; фиш серия Н, №591496 от 08.03.2019 г. за нарушение на
конкретни разпоредби от ЗДвП, извършено от Г.С. и Електронен фиш серия К,
№2680784 от 10.04.2019 г. за нарушение на конкретни разпоредби от ЗДвП,
извършено от С.С. /л.63 и сл./. Приложени са и разпечатки от АИС
„Административнонаказателна дейсност“ – „Журнал на документ“, за всеки от
фишовете, от които се наблюдават детайлни данни, свързани с извършваните
конкретни действия на служители в системата на МВР по въвеждане, анулиране,
корекция или търсене на съответният ЕФ, като в справките са видни и конкретни
часове на извършване на действията и кратка информация за тях. ДРО и в последствие
ДНО са анализирали тази информация, като са констатирали, че по всеки един от посочените
фишовете е налице неправомерно според тях действие по промяна на санкционната
норма или, както е при ЕФ серия К, №2680784 от 10.04.2019 г. за С.С. – изцяло
неправилно подвеждане на извършеното нарушение под хипотезата на конкретна
правна норма. От ДРО е извършен анализ и на действащите вътрешни заповеди,
регламентиращи разрешения достъп и определения ред до информационните системи и
регистри.
Първоначално
определеният със заповед №349з-1648 от 04.07.2019 г. на директора на ОД на МВР-Стара
Загора 2-месечен срок за провеждане на дисциплинарното производство е удължен с
нарочна заповед - №349з-2211 от 03.09.2019г. на Директора на ОД на МВР – Стара
Загора, /л. 22/, като новият срок за приключване на разследването е определен
на 24.09.2019 г. вкл. Заповедта е връчена на М. на 04.09.2019 г., удостоверено
с подписа му. С допълнително дадени от жалбоподателя писмени обяснения рег.№
349р-19746/ 04.09.2019г. той отново становище за допуснати от него технически
грешки при въвеждане на данните от издадените фишове за налагане на глоби, като
изтъква и др. обективни причини довели до констатираните несъответствия. М. не
коментира факта, че с оглед информацията от справка „Журнал на документ“ са
видни действията по корекции на вече въведени фишове, за които са останали и
данни за първоначално определената глоба. За част от фишовете твърди, че няма
спомен.
На
19.09.2019г. е изготвена обобщена справка с УРИ 349р-20908 от
дисциплинарно-разследващия орган. Същата е съставена на основание чл. 207, ал.
7 от ЗМВР и съдържа резултатите от извършената проверка за изясняване на
постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение от младши инспектор А.И.М..
В справката в хронологичен ред и изчерпателно са описани всички извършени
действия по разследването, приобщените доказателствени материали, като са
пресъздадени обясненията, сведенията и останалата относима информация,
предоставена от всички служители, нарушители, както и от самия М.. В заключение
ДРО излага своето становище за наличието на деяния, извършени от младши
инспектор М., с които са нарушени правилата на т. 19 и т. 20 от етичния кодекс,
поради което ДРО счита, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Според ДРО извършените
деяния са тежки дисциплинарни нарушения, за което на служителя, на основание
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следва да бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Обосновава се и извод, че установените деяния представляват тежки
дисциплинарни нарушения и по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение
последно от ЗМВР, като е налице използване на служебното положение за облага на
трети лица.
С
покана УРИ №349р-20910 от 19.09.2019 г. /л. 39/ служителят е поканен да се
запознае с изготвената обобщена справка, като му е предоставена възможност в
срок от 24 часа да се запознае със същата, както и при желание да даде
допълнителни обяснения или възражения. Поканата е връчена на 20.09.2019 г. в
14.12 часа, лично на М., срещу положен от него подпис.
С
рег. №349р-21082 от 24.09.2019 г. е постъпило писмено обяснение от служителя
/л. 47/, подадено до Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с което заявява, че не е съгласен с констатациите на
ДРО, като не излага допълнителни факти и обстоятелства. Даденото обяснение е
прието от ДНО на 04.10.2020 г., за което е оставена писмена следа. Обобщената
справка ведно с становището на ДРО и всички материали по разследването са
представени на ДНО, като последният е бил запознат с тях на 04.10.2019 г.,
видно от поставената резолюция /л. 25/.
С
оспорената заповед УРИ:349з-2511 от 04.10.2019 г. на Директора на ОД на МВР-
Стара Загора, издадена на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение последно
и т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на младши инспектор А.И.М.
–младши автоконтрольор I степен в група „Пътен
контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Казанлък при ОД на МВР-Стара
Загора, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. чл.
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР,
считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна заповедта се
основава на изложеното в обобщена справка изх.№349р-20908/ 19.09.2019г. и
становище рег.№ 349р-21121/ 24.09.2019г., и установеното в резултат проведено
дисциплинарно производство извършване на неправомерни действия от младши
инспектор М., изразяващи се в това, че през периода от 18.12.2018 г. до
20.06.2019 г. служителят е въвеждал в АИС на МВР фишове по ЗДвП, които са
съставени от други служители, като при въвеждането М. умишлено е променял
санкционната разпоредба и по този начин е намалявал размера на определената санкция.
В заповедта изчерпателно са описани констатираните в хода на дисциплинарното
производство конкретни фишове – 6 броя, с вписване на техните бланкови номера,
дата на съставяне и нарушителя, като и един Електронен фиш, издаден на С. Ш. С..
Подробно са изложени данни относно тяхното първоначално съдържание и извършените
впоследствие действия по корекции и/или анулиране от страна на М., с въведена
нова квалификация на нарушенията, съответно и нов размер на санкциите. В
заповедта се съдържа конкретизация относно паричната сума, с която, в следствие
от извършените корекции, са се облагодетелствали нарушителите или собствениците
ма МПС. Дисциплинарно наказващият орган е приел за безспорно установено и
доказано, че в качеството си на държавен служител младши инспектор А.М., с
описаните неправомерни действия, е извършил тежко дисциплинарно нарушение по
чл.203, ал.1, т.7, предложение последно от ЗМВР – използване на служебно
положение за облага на трети лица, за което се предвижда дисциплинарно
наказание „уволнение“. Решаващият
административен орган е приел, че с описаните действия държавният служител е
нарушил и т.20 /“Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като
дава личен пример с поведението си.“/, както и т.19 /“Държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява“/ от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР /обн.ДВ, бр.67 от 12.08.2014г./, което
поведение е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла
на чл.203, т.13 от ЗМВР. Изложени са съображения за негативния ефект, който извършените
деяния са предизвикали, тъй като са станали достояние на гражданите, чиито глоби са намалени, на
служителите на съдебната система и на МВР, и са от такова естество, че реално
са довели до уронване престижа на полицейската институция.
Заповедта
е връчена на служителя на 07.10.2019 г., за което е оставена писмена следа чрез
полагане на имената, датата на връчване и подписа му /л. 17/.
По
делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в
дисциплинарната преписка по образуваното и проведено срещу М. дисциплинарно
производство.
По
делото е допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Г.С., С.К., А.К., Н.Н., И.И., П.Д. и Д.Б.. Показанията на
свидетелите, не се различават съществено от тези дадени от тях пред ДРО, в хода
провежданото дисциплинарно производство. С цел пълно и всестранно доказване на
обективната истина на св. С.К. и Н.Н. се предявени в съдебно заседание дадените
от тях пред ДРО сведения, които свидетелите след запознаване не отричат.
Разпитаните лица потвърждават за извършените от тях нарушения, контактите им с М.
и факта, че са заплатили суми във връзка с дължими от тях глоби, макар и да не
си спомнят изцяло всички факти и обстоятелства. При разпита на Д.Б.,
свидетелката посочва общите черти и последователност от действия на процеса по
въвеждане на данните от съставените вече ЕФ. Б. отбелязва, че тя самата е
коригирала многократно въведени вече данни, при допуснати технически грешки,
като за целта е изготвяла докладна до съответния ръководител. Свидетелката, в
съответствие с дадените си вече пред ДРО обяснения, заявява, че е присъствала
на конкретна среща между служителя М. и лице, което знае по малко име – Н., на
която среща е бил обсъждан ЕФ, за който тя е била помолена предварително от М.
да отдели и да му даде. Потвърждава, че лицето Н. е отправил молба до
жалбоподателя глобата по фиша да бъде намалена, като твърди, че самата тя е
видяла, че сумата, отбелязана на хартиения носител е 50.00 лв. Заявява, че не е
обработвало конкретния фиш и не знае глобата да е променяна.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следни правни
изводи:
Оспорването, като направено в законоустановения
срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед
УРИ:349з-2511 от 04.10.2019 г. е издадена от компетентентния по смисъла на чл. 204,
т. 3 във връзка с чл. 197, ал. 1 т. 6 от ЗМВР орган - Директора на Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, към щата на която структура се числи и
заеманата от уволнения служител младша изпълнителска длъжност. Компетентността
на органа произтича пряко от законовата разпоредба и заеманата от него
длъжност.
Оспорената
заповед съответства на изискванията на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на
акт от такъв вид, включително и на изискването за описание на нарушенията и обстоятелствата
по извършването им, което в случая е еднозначно, ясно и точно, а именно: на
конкретно посочени дати, в периода от
18.12.2018 г. до 20.06.2019 г., на работното си място в група „Пътна
полиция“ в РУ, гр. Казанлък, младши инспектор А.М. –младши автоконтрольор I степен
в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Казанлък при
ОД на МВР, гр. Стара Загора е променял в системата АИС АНД, правната
квалификация на установени нарушения по ЗДвП в следните фишове: серия Н,
№501180 от 16.01.2019 г., серия Н №0873551 от 11.04.2019 г., серия Н №874079 от
20.04.2019 г., серия Н, №872101 от 17.05.2019 г., серия Н, №591490 от
03.03.2019 г., серия Н, №591496 от 08.03.2019 г., както и е въвел различна
правна квалификация на установено вече с ЕФ серия К, №2680784 от 10.04.2019 г.
нарушение, в резултат на което е променял и размера на наложената/следваща се
санкция, като е намалял размера на дължимите от нарушителите/собствениците на
МПС суми, с което съответно лицата А.К., П.Д., Н.Н., И.И., С.К., Г.С. и С.С. са
се облагодетелствали неправомерно с различни, конкретизирани от ДНО по размер
суми. С посочване на обстоятелствата,
които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на
съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в
нарушаване на чл.203, ал.1, т.7, предл.последно и чл.203, ал.1,т.13, във вр. с
т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с
които нарушения законовата разпоредба свързва налагането на дисциплинарно
наказание – „уволнение”, е изпълнено изискването на закона за постановяване на
мотивиран акт за налагане на дисциплинарно наказание.
При
извършената служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
провеждането на дисциплинарното производство.
Дисциплинарното
производство е образувано спрямо М. по повод наличието на данни, за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7,
предложение последно и т 13 от ЗМВР. Заповедта за образуване на дисциплинарното
производство съответства на законовоустановените изисквания за форма и
съдържание на акта, като със същата е определен и съставът на дисциплинарно -
разследващия орган, който да проведе дисциплинарното производство. Заповедта е
връчена на М., с което последният е запознат с правата си да участва в производство
и да се защитава. На служителя е предоставена възможност ефективно да участва в
дисциплинарното производство, да изрази становище по случая, да направи своите
възражения и доказателствени искания. Жалбоподателят е запознат с изготвената
обобщена справка за резултата от проведеното дисциплинарно разследване, като е
бил и надлежно уведомен за правото в рамките на 24 часа от запознаване с нея,
да предостави обяснения или възражения, което той, видно от доказателствата по
делото, не е сторил. Преди налагането на дисциплинарното наказание, в
съответствие с изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е приел дадените от
служителя писмени обяснения с рег.№ 349р-21082 от 24.0.2019 г.
В
хода на производството ДРО е провел пълно, всестранно и обективно разследване
на фактите и обстоятелствата относно осъществените деяния, като са събрани
всички относими и необходими доказателства, така както изискват разпоредбите на
чл. 206 ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Спазен е двумесечният срок
за налагане на дисциплинарното наказание по чл.195 ал. 2 от ЗМВР във връзка с разпоредбата
на чл. 196, ал. 1 и 2 от закона, според които дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като
нарушението се приема за установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – в случая директора
на ОД на МВР-Стара Загора на дата 04.10.2019 г. С оглед последното наведеното в
тази връзка оплакване се явява неоснователно.
Неоснователно
е и направеното възражение от страна на жалбоподателя, че в хипотезата на чл.
195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство е следвало да бъде спряно до приключване на образуваното ДП № 105/2018
г. по описа на ОСлО при ОП-Стара Загора. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗМВР
гласи, че когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно
нарушение, едногодишният срок по ал. 1, съответно двегодишният срок по ал. 2, започва
да тече от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. По делото няма спор, че паралелно с провеждането на
процесното дисциплинарно производство е било образувано и наказателно такова
- ДП № 105/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Стара
Загора. Наличието
обаче на висящо наказателно производство е ирелевантно за реализирането на
дисциплинарната отговорност на държавния служител, тъй като в случая
дисциплинарното наказание не е наложено за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР – „осъждане за умишлено
престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна
длъжност“, а за извършени деяния, квалифицирани като тежки нарушения на
служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.7, предл.последно и т.13 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 от ЗМВР държавните служители в МВР
носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са
основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно няма законова
пречка дисциплинарната отговорност на нарушителя да се реализира преди
евентуалната му наказателна отговорност и независимо от нея, тъй като едно
деяние може да покрива признаците на дисциплинарно нарушение, без да покрива
признаците на престъпление.
Обжалваната заповед
е издадена при правилно приложение на
материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от
дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като
мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и
правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Нарушенията, за които
е санкциониран А.М., се изразява в неспазване на установените етични правила за
поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата
и което съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР, както и в използване на служебното положение за набавяне
на облага на трети лица – чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. За подобни нарушения
законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
Съгласно т. 19 от Етичния кодекс „Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“. Според т. 20 „Държавният служител насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си”, а според
разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 7, предл.последно от ЗМВР, с която е въведен
конкретен състав на дисциплинарно нарушение, обуславящо налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, е недопустимо държавният служител да използва
служебното си положение с цел облагодетелстване на трети лица. Както вече беше
отбелязано от фактическа страна заповедта се основава на това, че М.
неправомерно е въвеждал, съответно коригирал съдържанието на вече въведени в
АИС АНД фишове за налагане на глоби, при което е подменял умишлено конкретни
санкционни разпоредби и е намалял определени размери на глоби на нарушителите.
Според ДНО с тези действия служителят е спомагал за облагодетелстването на
трети лица с конкретни суми, като същевременно извършвайки това е формирал в
съзнанието на тези лица убеждението, че законът не се прилага еднакво за всички
и в цялата си строгост. Намалявайки размера на глобите той е давал пример на
гражданите, че служителите могат да нарушават закона и че това нарушение остава
безнаказано. С тези действия реално е уронвал престижа на полицейската
институция, съответно е допринесъл за намаляване на авторитета на полицията
пред обществото.
Съдът
намира това обвинение за доказано. Доказателствата по дисциплинарната преписка
и събраните в хода на настоящото съдебно производство, еднозначно сочат, че младши
инспектор М. е извършил описаните по-горе деяния, като е използвал служебното
си положение с цел облагодетелстване на трети лица и е нарушил правилата по т. 19 и т. 20 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По същество всички
възражения на жалбоподателя, наведени в настоящото съдебно производство не са
насочени конкретно към оспорване на факти и обстоятелства свързани с
установените и обективирани в обжалваната заповед деяния, а по-скоро са
насочени към установяване на нарушения на административнопроизводствените
правила, по които се е развило дисциплинарното производство. Не са направени
каквито и да било възражения по отношение относимостта и годността на събраните
в хода на производството доказателства, които имат доказателствена сила пред съда на основание чл.171,
ал.1 от АПК,
както и не е повдигнат спор по отношение
на фактите и обстоятелствата, които се доказват с тях.
Съгласно
разпоредбите на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР за
разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство могат
да се използват всички начини и средства, допустими от закон, като наказващият
орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните
при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния
служител. В конкретния случай ДРО е
изискал обяснения от всички лица, колеги на М. – посочени от самия него, както
и от всички лица, посочени, като нарушители в издадените фишове за нарушения на
ЗДвП. Дадените сведения и показания в голямата си част водят до извода за
наличието на определена връзка между наказания служител и лицата, за които са
съставени фишове за налагане на глоби, както и за това, че същите тези лица
след констатиране на нарушенията по ЗДвП са потърсили контакт, пряко или
косвено със служителя, по повод съставените им санкционни документи. Това само
по себе си показва, че нарушителите са били наясно с възможността за обсъждане
на извършените от тях нарушения и наложените им глоби със служител в системата
на МВР и то такъв, който в работата си има пряко отношение към формирането и
обективирането на административнонаказателната дейност – същият въвежда данните
от издадените фишове в АИС АНД. В този ред на мисли следва да се отбележи, че е
логично в случая лицата да търсят служителя не за друго, а за да установят може
ли да избегнат наложената санкция. Неубедителна е тезата на жалбоподателя, че
санкционираните лица са търсили връзка с него за да получат допълнителна
информация относно извършеното нарушение. Това не бе установено и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, на които са били издадени
фишове за налагане на глоба. С оглед обстоятелството,
че за всички проверени и обсъдени от ДРО случаи безспорно се наблюдава
извършването на законово необосновани и недокументирани действия по промени на
правни квалификации и размер на глоби, за което в АИС АНД е оставена следа, то ясно
и правилно е изведен изводът, че с действията си М. е допринесъл за уронване
престижа на службата. Правилно ДНО е приел, че е недопустимо в обществото да се
формира убеждение за неефективност и липса на законност и справедливост в
действията на полицейската институция, което реално води и до значително намаляване
на доверието в нея. Последното органът в конкретния случай правилно е възприел,
като резултат от неправомерните действия на служителя.
Не
може да се сподели защитната теза на жалбоподателя, заявена и поддържана в хода
на проведеното разследване, която е отхвърлена от ДРО и ДНО, че нарушенията са
в резултат на технически грешки или др. обективни фактори, повлияли върху
работата на служителя. Възможно би било да се допусне и възприеме подобно
твърдение, ако по преписката липсваха доказателства за наличието на каквито и
да било установени връзки или контакти на служителя с конкретните нарушители. В
тази връзка следва да се отчетат и показанията на свидетелката Д.Б., която,
както пред ДРО, така и в хода на съдебното производство заяви, че е присъствала
на разговор между жалбоподателя и трето лице по повод конкретен фиш за налагане
на глоба. Същата недвусмислено заявява, че лицето е обърнало внимание на М. за
възможност за намаляване на глобата, която в последствие, видно от представената
по делото разпечатка, действителност е намалена. Това отново идва да покаже, че
не са налице твърдените от служителя обективни фактори, а по скоро е наличен
умисъл при извършваните от него действия. Събраните в хода на дисциплинарното
производство доказателства са достатъчни за да се направи извод, че във всички
коментирани от ДРО случаи е налице осъществено под една или друга форма външно
влияние, дали чрез проведен разговор или физическа среща, върху преценката на
държавния служител, която трябва да бъде обективна и безпристрастна /арг.чл.146
от ЗМВР/. Действително в случая не се установяват факти, въз основа на които да
се твърди наличието на корупционни практики, което правилно е отчетено от ДНО и
е квалифицирал деянието като такова по чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение
последно от ЗМВР.
За
безспорно установено съдът приема и твърдението на ДНО, че извършените от М.
неправомерни действия са довели до
облагодетелстване на трети лица. Видно е от представените и приети като
доказателства по делото разпечатки от АИС „Административнонаказателна дейност“
– „Журнал на документ“, че е налице първоначално определена по размер и вид
санкция, която в последствие и след намесата на жалбоподателя е променена, като
по-малките по размер суми са заплатени от лицата, за което са налице твърдения
от самите тях. Разликите между първоначално определените размери и тези платени
от нарушителите представляват сумата, която те са запазили към имуществото си и
с която реално то не е намалено, т. е. с установените разлики лицата са се
облагодетелствали, тъй като при все, че са били дължими сумите не са преминали
в полза на фиска. Следва да се отбележи, че са налице достатъчно данни по
делото, свидетелстващи, че за част от нарушителите е било ясно заплащането на
по-нисък размер на глобата, от колкото е дължима в действителност за
извършеното нарушение на ЗДвП, поради което се явява обоснован направения от
дисциплинарно-наказващия орган извод за формирано у тези лица убеждение, че
законът не се прилага точно и с еднаква степен на строгост спрямо всеки.
Поведението
на полицейския служител А.М. е в противоречие с регламентираните правила по т.
19 и т. 20 от Етичния кодекс и като такова запълва състава на дисциплинарното
нарушение по 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност. С действията си М. е допуснал извършването на
противоправни действия, с което и не е дал добър личен пример и е компрометирал престижа на службата и на
институцията като цяло. Заеманата от жалбоподателя длъжност - „младши
автоконтрольор І степен” в група „Пътен контрол“ се свързва с осъществяване на
контрол и санкциониране на извършените нарушения на ЗДвП и съотв.
противодействие и разкриване на престъпления, към каквото поведение в конкретния
случай служителят не се е придържал. Установено е по делото, че осъществените
от М. неправомерни действия са станали достояние на широк кръг лица, в т.ч. и
на такива, извън системата на МВР, и създалото се впечатление за възможност да
бъдат толерирани някои нарушители на правилата за движение по пътищата, несъмнено оказва негативен ефект
върху престижа на институцията, тъй като очакванията на обществото са
държавните служители от МВР да спазват стриктно закона и да зачитат установения
обществен ред.
Ето защо съдът приема, че са налице материалноправните
предпоставки, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна
неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната
дисциплина представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на
чл.203, ал.1, т.7, предл.последно и т.13 от ЗМВР, с което законът свързва
налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” и съответно прекратяване на
служебното правоотношение, съгласно на чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР.
Следователно оспорената Заповед № 349з-2511/
04.10.2019г. е издадена при правилното приложение на материалния закон при
определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и
следващото се за нарушението наказание.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие и при правилно приложение на
материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
А.И.М., ЕГН********** с адрес *** против заповед УРИ:349з-2511 от
04.10.2019 г. на Директора на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Стара Загора, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение
последно и т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на младши
инспектор А.И.М. – младши автоконтрольор I
степен в
група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Казанлък при ОД
на МВР- Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание
чл.226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: