Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 677
11.08.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети
юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 528
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Е.Р.Х., ЕГН : **********,
адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16002620007783-091-001/21.01.2022 г., издаден
от Началник Сектор при ТД на НАП - Пловдив, в частта, в която е същият потвърден
с Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 170/18.04.2022 г., издадено от Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ТД - НАП - Пловдив.
Жалбоподателят счита ревизионният акт за неправилен,
необоснован и издаден при съществено противоречие с
административнопроизводствените правила. Заявява, че поддържа всички вече
наведени пред горестоящия административен орган възражения, свързани със
следните факти: определен бил набор от
МПС с израза „около“, като видно от представените протоколи с различни дати,
веднъж органите на НАП констатирали около 650 автомобила, а след това около 1 000.
Тези числа не били обосновани, липсвал списък и характеристики на превозните
средства. Направена била констатация, че същите са придобити от Е.Х., без да се
изследва и докаже както придобиването на тези МПС, така и акт на разпореждане
със същите. Направен бил извод, че тези МПС били придобити в годината на
тяхната дерегистрация, но не станало ясно как е определена годината на дерегистрация
при липса на индивидуализация на тези МПС. Доколкото по-голямата част от
действително придобитите от жалбоподателя МПС били придобити през периода от
2009 г. до 2012 г., като същите никога не били пререгистрирани с нови
регистрационни табели или никога не били регистрирани, нямало как да се
установи тяхната дерегистрация, която, ако била настъпила, то настъпила в
периода от 2000 – 2009 г., ако изобщо подлежали на регистрация предвид техния
статут или функционалност.
Жалбоподателят изразява съмнение и по отношение на
начина на определяне на средна цена на закупено МПС, като посочва, че същите не
били индивидуализирани по обем, тегло, степен на функционалност на МПС и без
доказана покупка. Голяма част от МПС не били
придобивани никога от жалбоподателя, като били налице данни, че същите са
придобити от други лица, а трети били собственост на неизвестни за жалбоподателя
лица.
Същият счита, че всяка констатация за придобити от него
МПС за обща бройка над 140 е необоснована и недоказана, като заявява, че и тези
МПС били придобити от него извън ревизирания период.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата -
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, в
депозирано чрез процесуален представител писмено становище, моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърден изцяло обжалвания
ревизионен акт като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените
съображения в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив. Претендира
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай,
че ревизионният акт бъде отменен и се претендира възнаграждение за адвокат над
минимума, установен в Наредба № 1/2014 г., се прави възражение за прекомерност
на възнаграждението и искане същото да бъде намалено до минимално определения
размер по Наредбата.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
С
Решение № 14-ДО-216-00/28.10.2013 г. на Директора на регионална инспекция по
околната среда и водите – гр.Хасково на „ЕРКО МЕТАЛИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК : *********,
представлявано от Е.Р.Х., е дадено разрешение да извършва дейности по третиране
на отпадъци, включително излезли от употреба превозни средства, като в
разрешението е посочено, че дейността ще се осъществява на площадка с
местонахождение: с.М., обл.Х., в поземлени имоти № 104004 с площ 960 кв.м. и №
104005 с площ 774 кв.м., местност „Стопански двор“.
Преди
издаване на цитираното разрешение спрямо дружеството, както и спрямо неговия
управител като физическо лице - Е.Р.Х., са извършвани множество проверки от
служители на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) –
гр.Хасково, като вследствие на проверките са съставени и редица актове за
установяване на административни нарушения, свързани с констатиране извършването
на дейности по събиране, временно съхраняване и разкомплектоване на излезли от
употреба МПС без разрешение (така например АУАН № 13/10.03.2010 г., АУАН №
32/13.07.2010 г., АУАН № 9/14.03.2011 г., АУАН № 14/11.04.2012 г.). При така
извършените проверки от РИОСВ – Хасково, документирани в съответни констативни
протоколи, е установено, че в два обекта/площадки, едната, находяща се в с.М.,
обл.Х., а другата с местонахождение: гр.Х. м.“Д. т.“ се извършват дейности по
временно съхраняване и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни
средства (ИУМПС).
Действието
на разрешението за извършване на дейности по третиране на отпадъци е преустановено
през 2017 г., когато с Решение № 14-ДО-216-01/21.04.2017 г. на Директора на РИОСВ
– Хасково горецитираното разрешение за извършване на дейности по третиране на
отпадъци е прекратено.
И
след прекратяване на действието на разрешението проверките от РИОСВ – Хасково
по отношение на двата обекта са продължили. Така например към материалите по
делото е приобщен АУАН № 10/08.02.2018 г., съставен срещу „Ерко металинвест“
ЕООД, в който акт е цитирано решението за прекратяване на действието на
разрешението за извършване на дейности по отпадъците (Решение №
14-ДО-216-01/21.04.2017 г.) и е посочено, че при извършена проверка на
18.12.2017 г. в с. М.,
община Х.,
местност „С.
Д.“, ПИ № 104004 и 104005 е
установено, че дружеството извършва дейности по третиране на отпадъци, като са
установени като налични „големи количества ИУМПС, разположени на площ над 2 000
кв.м.“.
В
Констативен протокол № 264 от 27.03.2019 г., съставен от служители на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, отново са изложени
констатации от извършена проверка относно нерегламентирано съхраняване на ИУМПС
в обект, стопанисван от Е.Р.Х., като в протокола е констатирано, че на площадка
с местонахождение: гр. Х., бул.***, м. Д. Т. Е.Р.Х.
извършва дейност по съхраняване на излезли от употреба моторни превозни
средства. Отбелязано е, че на площадката се съхраняват цели, частично
разкомплектовани ИУМПС, както и части и компоненти от ИУМПС. Посочено е, че по
време на проверката не са представени договори за покупко-продажба на ИУМПС,
нито документи за собственост на имота, както и че на площадката са налични
около 1 000 бр. ИУМПС. На основание посочения констативен протокол са съставени
АУАН № 25/30.05.2019 г. и издадено Наказателно постановление № 25/24.07.2019 г.
от Директора на РИОСВ - Хасково против Е.Р.Х., влязло в сила на 06.08.2019 г., за
нерегламентирано съхраняване на ИУМПС, без да притежава изискуемото разрешение
за извършване на дейности по съхраняване на отпадъци.
В
хода на тази проверка от служители на Национална агенция по приходите е
извършена контролна покупка на скоба за акумулатор от намиращите се в пункта
стари авточасти на стойност 5,00 лв., платена в брой на намиращото се в обекта
лице с работно облекло И. П. Г., което лице е приело плащането и не е издало
ФКБ от ФУ или ръчна касова бележка от кочан, или друг документ, доказващ
плащането. Констатирано е, че в пункта за съхранение на стари автомобили се
извършват продажби на стари авточасти, но в обекта няма монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, както и кочан с ръчни
касови бележки, чрез които да се отчитат приходите от продажби. В представено
от Е.Р.Х. писмено обяснение е посочено, че събира стари, бракувани автомобили,
но не извършва продажби на части от тях. За извършената продажба на 27.03.2019
г. не бил давал съгласието си и не знаел за нея. Във връзка с констатираното
нарушение е съставено Наказателно постановление № 447085-F488860/09.07.2019 г.
По
разпореждане на Главния прокурор на Република България от 07.01.2020 г. е
изготвен План за извършване на съвместна проверка по спазване на Закона за
управление на отпадъците на територията на ОД на МВР – Хасково от МВР и ДАНС.
В
тази връзка на 16.01.2020 г. е извършена поредната проверка на площадката,
находяща се в гр.Х.,
местност д.
К.,
по пътя за кв.Б.,
където отново е установено съхранение на излезли от употреба моторни превозни
средства (ИУМПС). Съставен е Констативен протокол № 73/16.01.2020 г.
На
27.08.2020 г. е образувано досъдебно производство № 56/2020 г. по описа на
Национална следствена служба за това дали в периода от 27.03.2019 г. до
16.01.2020 г. в гр.Хасково при условията на продължавано престъпление са
управлявани опасни отпадъци (около 1 000 бр. ИУМПС) не по установения ред –
престъпление по чл. 353в, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В
Протокол № 1642356/29.09.2020 г. е документирана извършена от служители на НАП
проверка в обект – пункт за съхранение на стари, излезли от употреба МПС,
находящ се в с.М.,
бивше ТКЗС, при която е констатирано, че в същия се намират около 360 броя излезли
от употреба МПС.
В
Протокол № 1642357/29.09.2020 г. е документирана извършена от служители на НАП
проверка в обект – пункт за съхранение на стари, излезли от употреба МПС,
находящ се на адрес: гр.Х. ул.***, при която е констатирано, че в същия са
налични около 650 броя стари МПС.
Приложена
е Декларация от Е.Р.Х., без дата, в която същият е декларирал, че наличните
МПС-та – излезли от употреба стари коли са при него отпреди 2011 г.
С
Постановление от 23.11.2020 г. на прокурор в Районна прокуратура – Хасково по
досъдебно производство № 56/2020 г. по описа на Национална следствена служба е
постановено да се извърши ревизия на физическото лице Е.Р.Х., както и на
търговското дружество „Ерко Метал Инвест“ ЕООД с управител Е.Р.Х., във връзка с
установяването дали има извършено престъпление, засягащо приходната част на
фиска.
Със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002620007783-020-001/11.12.2020 г.,
издадена от А. А. Д.- Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, връчена на
ревизираното лице на 15.12.2020 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е
възложено извършването на ревизия на Е.Р.Х., ЕГН: **********, като е определено
ревизията да обхване следните видове задължения за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г.: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО - за самоосигуряващи, Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи, Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи. Извършването на ревизията е възложено на В. Г. К.– главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията и М. Х. В.– главен инспектор
по приходите. След посочената заповед са издадени три заповеди за изменение на
заповедта за възлагане на ревизия - № Р-16002620007783-020-002/15.03.2021 г., №
Р-16002620007783-020-003/12.04.2021 г., № Р-16002620007783-020-004/05.05.2021
г., с които е удължен срокът за завършване на ревизионното производство – до 15.11.2021
г. На
ревизираното лице е връчен екземпляр от всички заповеди за изменение на
заповедта за възлагане на ревизия.
В
Протокол № П-16002620060697-073-001/15.12.2020 г., съставен от Н. Т. Д.– главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, е документирана извършена на Е.Р.Х.
проверка във връзка със съхранението на стари автомобили и извършване на
търговия с отпадъци, в който протокол е посочено, че ревизираното лице
притежава множество излезли от употреба МПС, като е констатирано, че същите са
съхранявани в два обекта: пункт за съхранение на стари МПС, находящ се в с.М., и пункт за съхранение на стари
автомобили, находящ се в гр.Х.,
ул***.
Посочено е, че първият имот е нает от Н. М. Р., съгласно сключен през 2014 г. между
Н. Р. и Е.Х., в качеството му на
управител на „Ерко Метал Инвест“ ЕООД с ЕИК : ********* договор за наем, а
вторият имот е общинска собственост.
Ревизираното
лице е уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК (Уведомление №
Р-16002620007783-113-001/11.02.2021 г., връчено му на 12.02.2021 г.), че при
извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението
се определя по декларация, т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи,
т. 5 – документите, необходими за установяване на основата за облагане с
данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване, поради което
основата за облагане с: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ и осигурителният доход за установяване на задълженията от лицето за:
ДОО - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017 - 31.12.2019 г., Универсален
пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017 - 31.12.2019 г.,
Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017 - 31.12.2019
г. ще бъде определена по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК.
В
хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад №
Р-16002620007783-092-001/29.11.2021 г., в който органите по приходите са
констатирали, че Е.Р.Х. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през
отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията, както и че същият не
е регистриран като едноличен търговец. Установено е, че физическото лице е
едноличен собственик на капитала и управител на еднолично дружество с
ограничена отговорност - „Ерко Метал Инвест“ ЕООД с ЕИК : *********, като на
дружеството е извършена ревизия по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г. за определяне на задължения за корпоративен данък, документирана
с Ревизионен акт № Р-16002620007784-091-001/29.12.2021 г. При ревизията е констатирано,
че „Ерко Метал Инвест“ ЕООД не декларира дейност и за ревизирания период не са
установени задължения.
На
следващо място, органите по приходите са установили, че за ревизираните данъчни
периоди Е.Р.Х. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и не
е декларирал получени доходи.
Налице
е подробно изложение на извършените в хода на ревизионното производство
действия и осъществените проверки за установяване на факти и обстоятелства, както
и конкретно посочване на събраните писмени доказателства, включително тези от присъединените
досъдебно производство, цитирано по-горе, както и тези от осъщественото спрямо „Еркометал
Инвест“ ЕООД ревизионно производство.
На
база така събраните данни ревизиращите органи са приели за установено, че от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Е.Р.Х. като физическо лице е извършвал дейност,
свързана с покупка на бракувани и излезли от употреба МПС. При направена
съпоставка между декларираните и получените доходи на ревизираното лице е
прието, че от събраните доказателства в хода на ревизията се установява, че за
периода 2017 г. – 2019 г. има несъответствие между получените доходи и
направените разходи. Ревизиращият екип е приел за установено, че Е.Х. е закупил
1 000 броя автомобили, като автомобилите, за които била констатирана годината
на бракуване, е прието, че са закупени в същата година на бракуването им.
Констатирано е също, че преди 2017 г. са бракувани 8 броя ИУМПС, поради което са
взети предвид 992 бр. ИУМПС за периода на ревизията. Определена е средна
покупна цена за един бракуван автомобил от физически лица въз основа на данни
от две дружества („Детелина Афа“ ЕООД и „Вас Пет Метал“ ЕООД, осъществяващи
идентичен предмет на дейност), която средна покупна цена е определена на: за
2017 г. – 219,59 лв.; за 2018 г. – 238,59 лв. и за 2019 г. – 205,22 лв.
Позовавайки
се на съставените АУАН № 25/30.05.2019 г. и Наказателно постановление № 25/24.07.2019
г. на Директора на РИОСВ – Хасково, необжалвано от Е.Р.Х., в доклада е прието,
че лицето се е съгласило с констатациите на проверяващите органи, а именно, че
към 27.03.2019г. е притежавало около 1 000 бр. излезли от употреба ИУМПС.
Извършена
е съпоставка на постъпленията и разходите на ревизираното лице за всяка от трите
години, като в частта на разходите са включени и разходите за придобиване на
излезли от употреба МПС съобразно горецитираните брой на ИУМПС и средна покупна
цена, а именно: разходи за покупка на стари МПС за 2017 г. - общо в размер на 2 635,08 лв. (12 бр. по 219,59 лв.), за 2018 г. - общо за
7 396,29 лв. (31 бр. по 238,59 лв.) и за 2019 г. - общо за 203 578,24 лв. (992
бр. по 205,22 лв.). При извършената съпоставка е установен недостиг на парични
средства за всяка от годините в ревизирания период – 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Прието е, че спрямо ревизираното лице се установява реализирането на доходи от
друга трудова дейност и на база недекларираните приходи е определена данъчната
основа за облагане с данъци, съответно размера на дължимия данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Доколкото след
направена справка в информационната система на НАП е установено, че липсват
данни за осигуряване на Е.Р.Х. като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.
4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от Кодекса за социално осигуряване и че лицето не е
осигурено и по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО
за ревизирания период, като единствено са внесени дължимите здравноосигурителни
вноски за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., върху установения нов размер на
осигурителния доход на жалбоподателя, определен на база придобития и
недеклариран доход на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 и
ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, са определени допълнително и задължения
за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) и прилежащите лихви, на основание
чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
Ревизионният
доклад е връчен на Е.Р.Х. на 02.12.2021 г.
Същият
е депозирал Възражение вх.№ 94-00-7871/17.12.2021 г., в което е изразил несъгласие
с констатациите на доклада. Посочил е, че притежаваните от него автомобили
(около 140 на брой) са придобити основно в период извън проверката, а именно от
2010 г. до 2016 г. Твърди, че автомобилите са подарък от хора, които след
бракуването нямало къде да ги съхраняват. Закупувал автомобили от името и за
сметка на Н. С. П. – около 322 автомобила. Част от автомобилите не били негова
собственост, а били оставени в близост до парцела. Изразява несъгласие и с
определената средна стойност на автомобилите. Представя декларации от три лица
– П.А.М., Н.С.П. и Т.Х.Т., в които първият посочва, че като колекционер на
стари автомобил е закупил около 40 – 50 автомобила, които оставил на мястото на
Е. ***, като там имало и автомобили на негови приятели, вторият – че придобил
около 120 МПС, които оставил в парцела, стопанисван от Е. ***, третият – че
баща му закарал собствения си лек автомобил в парцела, стопанисван от Е. в с.М..
Ревизията
е приключила с Ревизионен акт (РА) № Р-16002620007783-091-001/21.01.2022 г.,
издаден от А. А. Д.- началник сектор в отдел „Ревизии“ в Териториална дирекция
на НАП - Пловдив, възложил ревизията, и В. Г. К.- главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на
27.01.2022 г. С ревизионния акт са определени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 326,00 лв. и
лихва в размер на 123,35 лева, за 2018 г. - 970,00 лв. и лихва в размер на 268,66
лева и за 2019 г. - 19 038,00 лв. и лихва в размер на 3 337,21 лева.
Определен
е и конкретният размер на задълженията за задължителни осигурителни вноски и
прилежащите лихви.
В
срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с Жалба вх. № 20-28-37/17.02.2022 г. по описа
на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при ЦУ на НАП – гр.Пловдив
(вх.№ 94-00-1026/10.02.2022 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив), подадена на
10.02.2022 г., ревизираното лице е оспорило констатациите, обективирани в ревизионния
акт, пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при
ТД на НАП – Пловдив.
Във
връзка с така подадената жалба, с Решение № 170 от 18.04.2022 г. решаващият
орган е потвърдил Ревизионен акт № Р-16002620007783-091-001/21.01.2022 г.,
издаден на Е.Р.Х., с който допълнително са установени следните задължения: данък
върху Годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. – 326,00 лева и
лихви 123,35 лева, за 2018 г. – 970,00 лева и лихви – 268,66 лева, Вноски за
ДОО за 2017 г. – 761,76 лева и лихви – 343,71 лева, Вноски за ДОО за 2018 г. - 1
989,60 лева и лихви – 617,12 лева, Вноски за ДОО за 2019 г. - 5 328,00 лева и
лихви - 1 006,81 лева, Вноски за ЗО за 2017 г. – 220,80 лева и лихва – 99,63
лева, Вноски за ЗО за 2018 г. – 830,66 лева и лихви – 247,93 лева, Вноски за ЗО за 2019 г. -
2 611,20 лева и лихви – 477,38 лева, Вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г. – 276,00 лева
и лихви – 124,54 лева, Вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. – 672,16 лева и лихви – 208,47 лева, Вноски за ДЗПО – УПФ за 2019
г. - 1 800,00 лв. и лихви – 340,14 лева или общо 15 786,18 лева и лихви - 3 857,74
лева.
Ревизионният
акт е изменен в частта, с която са установени следните задължения за Данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. - от 19 038,00 лева
на 17 640,00 лева и лихви от 3 337,21 лева на 2 793,22 лева.
Решението
е връчено на сина на жалбоподателя с известие – обратна разписка на 05.05.2022
г.
В
законоустановения срок е последвало подаване на жалбата до съда чрез Директора
на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, входирана с вх. № 94-00-76/17.05.2022 г.,
подадена на 13.05.2022 г.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе
назначена съдебна автотехническа експертиза. На въпрос установява ли се точният
брой на стопанисваните от Е.Х. пътни превозни средства и какъв е този брой,
вещото лице отговаря, че от приложените документи по делото е видно, че броят
на стопанисваните от Е.Х. пътни превозни средства е променлива величина във
времето. Съгласно извършените две претърсвания и проверки през 2021 и 2022
година, за които имало съставени протоколи и данни от КАТ, идентифицираните МПС
били 180 броя, които вещото лице посочва в табличен вид, като в таблицата
фигурират данни за марката и модела на МПС, номера на рамата, регистрационния
номер, собствеността, състоянието – дали са разкомплектовани и в каква степен,
съответно могат ли да бъдат пуснати в движение, и дали конкретното МПС е с
прекратена регистрация/отчислено от КАТ и на коя дата. Вещото лице уточнява, че
се касае за леки автомобили - 142 бр., леки
автомобили с висока проходимост - 3 бр., лек автомобил ван - 9 бр., бусове - 16
бр., лекотоварни автомобили/пикапи - 10 бр. В съдебно заседание вещото лице
внася и допълнителни уточнения по отношения броя и състоянието на автомобилите,
като посочва, че част от тях са в такова състояние, че не могат да бъдат
идентифицирани нито като марка, нито като модел, нито могат да бъдат описани
като брой, защото били пресовани във вид за претопяване. Същият заявява, че не
може да се ангажира да посочи каква е бройката на автомобилите. Данните в
таблицата към заключението били изведени от данните по досъдебното
производство.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото по искане
на жалбоподателя бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. Задачата на същото
бе да извърши съпоставка на получените от жалбоподателя доходи и на извършените
от него разходи за ревизирания период, като: на първо място при тази съпоставка
вземе предвид констатациите на ревизиращите органи, а на второ място,
заключението на съдебно-техническата експертиза по отношение на броя на
констатираните автомобили и на тази основа да изчисли задълженията на
ревизираното лице за процесния период в посочените два варианта. Видно от
заключението на вещото лице е, че задълженията по Ревизионен акт №
Р-16002620007783-091-001/21.01.2022 г., потвърден и изменен с Решение №
170/18.04.2022 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Пловдив, са в общ размер от 40
077,14 лв. в това число: главница – 33 426,18 лв. и лихви – 6 650,96 лв., като като
в забележка в заключението е отбелязано, че законната лихва върху главницата 17
640,00 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 21.01.2022 г. е изчислена от експертизата с лихвен
калкулатор на НАП, в размер на 3 092,15
лв., вместо 2 793,22 лв., както е посочено в Решение по жалба срещу ревизионен
акт № 170/18.04.2022 г. Във втория вариант на експертизата си вещото лице
изчислява задълженията в общ размер на 15 850,30 лв., в това число: главница –
12 564,52 лв. и лихви – 3 285,78 лв.
Не
се налага обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, доколкото при
обосноваване на своите фактически изводи и излагане на правните си доводи по
делото, съдът няма да се позовава пряко на същите.
При
така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
жалбата е подадена от лице, разполагащо с надлежна активна легитимация, след
изчерпване на фазата на административния контрол, срещу потвърден в една част и
съответно изменен в друга част от решаващия орган ревизионен акт, в
преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на
чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Преценявайки
събрания по делото доказателствен материал, както и валидността,
законосъобразността и обосноваността на обжалвания ревизионен акт, с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът счита
жалбата за частично основателна поради следните съображения:
Обжалваният
Ревизионен акт № P-16002620007783-091-001/21.01.2022 г. е издаден от
компетентни органи по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, и
в предвидената за това форма. Ревизионното производство е образувано с
издаването на заповед за възлагане на ревизия на А. А. Д.- началник сектор в
отдел „Ревизии“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, упълномощена със
Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП. Ревизионен доклад
№ Р-16002620007783-092-001/29.11.2021 г. е съставен от определените със
Заповедта за възлагане на ревизията ревизиращи органи на 29.11.2021 г., при
спазване на предвидения в чл. 117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения
в Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002620007783-020-001/11.12.2020 г., изменена
със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия - № Р-16002620007783-020-002/15.03.2021
г., № Р-16002620007783-020-003/12.04.2021 г., № Р-16002620007783-020-004/05.05.2021
г., срок за приключване на ревизията – 15.11.2021 г. В съответствие с
изискването на чл. 117, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, ревизионният доклад е връчен на
ревизираното лице и на същото е предоставена възможност да направи писмено
възражение.
Процесният
Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията, на 21.01.2022 г., тоест след изтичане на предвидения в разпоредбата
на чл. 119, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от датата на подаване на възражение
срещу ревизионния доклад – 17.12.2021 г. В своята практика Върховният административен
съд обаче е еднопосочен, че този срок не е преклузивен, а инструктивен и с
изтичането му не се изчерпва по време надлежно делегираната материална
компетентност за издаване на ревизионния акт.
Ревизионният
акт е съставен в писмена форма и има определеното в чл. 120, ал. 1 от ДОПК
съдържание.
В
случая данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на Глава
осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив към
Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК - 60-дневен от изтичането на
7-дневен срок от получаването на съответната жалба, се е произнесъл с Решение №
170 от 18.04.2022 г.
Поради
изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган, при спазване на установената процедура и властническото волеизявление е
обективирано в изискваната от закона форма.
От
преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правни изводи, от
страна на ревизиращите органи да са нарушени принципите на данъчния процес при
упражняване на техните процесуални права, или същите да са извършили действия,
надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и не се твърди, в хода
на ревизионното производство ревизираното лице да е имало съмнения в
обективността на органите по приходите и да е поискало член на ревизиращия екип
да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Няма основание да се приеме и че
някое от действията на приходната администрация, извършени за изясняване на
всички правнорелевантни факти, не е в съответствие с реда и средствата,
предвидени за изясняване на правнорелевантните факти по ДОПК.
Предвид
това, съдът намира, че при извършване на ревизията, както и при постановяването
на свързаните с това актове, приходната администрация е действала в
съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни принципи в
данъчно-осигурителното производство. От събраните по делото доказателства не се
установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на
ревизията.
Не се установяват и пороци, касаещи формалната
законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът
намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с
приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални
нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в
производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на
чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено
със събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на
ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест
на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените
от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации
в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК,
фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва
да са подкрепени от надлежни доказателства. В противен случай тежестта за
опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Според
разпоредбите на чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от ДОПК, на които ревизиращите
органи са се позовали, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа - когато до започването на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация (т. 1); са налице са данни за укрити
приходи или доходи (т. 2), както и когато документите, необходими
за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване (т. 5).
Според
чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата
по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице
подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на
имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и
от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
Според
чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци
за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12,
ал. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че "Облагаеми по този закон са доходите от
всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година,
с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон", а
съответно в чл. 35, т. 6 от закона е указано, че облагаем доход са и
"всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по
реда на Закона за корпоративното подоходно облагане".
В
конкретния случай ревизираното лице Е.Р.Х. е местно физическо лице по смисъла
на ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за
доходите, получени от него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи
в обхвата на извършената ревизия.
В
тази връзка и с оглед горецитираните текстове следва да бъде изяснено дали са
били налице предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК
и по-конкретно, с оглед заявените оспорвания от страна на жалбоподателя, да се
прецени дали излезлите от употреба моторни превозни средства, сумите за
придобиването на които са включени в разходната част на паричните потоци за
съответните години, са придобити от жалбоподателя в ревизирания период,
съответно на колко възлиза техният брой и покупната им цена. Доколкото, както вече
бе посочено, при ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК презумптивна доказателствена
сила имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на
укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни
предпоставки за процесното облагане, оборимата доказателствена сила на
констатациите е налице, само когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В този смисъл основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на
органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не
може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от
хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
В случая, въпреки че в хода
на ревизионното производство безспорно е установено, че ревизираното лице - Е.Р.Х.
е осъществявало дейност по събиране и съхраняване на отпадъци - излезли от
употреба моторни превозни средства, настоящата инстанция не възприема извода на
ревизиращите органи, че именно през ревизирания период от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г. Е.Р.Х. е придобил (закупил) 992 броя ИУМПС, съответно че изчислената
средна цена на същите следва да бъде включена в паричния поток на направените
от него разходи за съответните години. В тази връзка ревизиращите органи са
приели за установено, че към 27.03.2019 г. лицето е притежавало около 1 000 бр.
излезли от употреба ИУМПС, като, позовавайки се на Констативен протокол № 264
от 27.03.2019 г. на РИОСВ – Хасково и съставения въз основа на него АУАН № 25/30.05.2019
г. и влязлото в сила Наказателно постановление № 25/24.07.2019 г. на Директора
на РИОСВ – Хасково, са приели, че лицето не оспорва, че автомобилите са негова
собственост. Стъпвайки на тази база, ревизиращият екип е приел, че Е.Х. е
закупил около 1 000 броя автомобили в ревизирания период, и като следваща
стъпка е презумирал, че автомобилите, по отношение на които може да бъде
констатирана годината на прекратяване на регистрацията им, са закупени в същата
тази година. Предвид установяването, че преди 2017 г. са бракувани 8 бр. ИУМПС,
същите са извадени от общия брой от 1 000 автомобила и съответно за периода на
ревизията са взети предвид като придобити от лицето 992 бр. ИУМПС. По отношение
на тези 992 броя ИУМПС е прието за установено, че 12 от тях са придобити от лицето
през 2017 г. (идентичен с броя на тези, чиято година на прекратяване на
регистрацията е 2017 г.), 31 броя - през 2018 г. (идентичен с броя на тези,
чиято година на прекратяване на регистрацията е 2018 г.) и остатъкът от 949
броя е отнесен за 2019 г.
Тоест по отношение на 2017
г. и 2018 г. ревизиращите органи са се позовали на безспорно установеното прекратяване
на регистрацията на съответните бройки автомобили през тези две години, отнасяйки
остатъка от броя на автомобилите като придобити през 2019 г., влизайки в
противоречие със собствената си логика, доколкото по делото са налице данни, че
през 2019 г. е прекратена регистрацията на едва 34 броя МПС (стр. 17 от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза). Още в хода на ревизионното
производство ревизираното лице неколкократно е възразявало както срещу броя на
ИУМПС, така и срещу твърдението, че е техен собственик, а също и срещу твърдяната
година на придобиването им. В случая независимо, че ревизията е извършена по
особения ред, приходните органи са били длъжни да установят относимите факти и
обстоятелства въз основа на обективни критерии след анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Вместо това, те са изградили констатациите си на предположения и
съмнения, което не дава възможност на ревизирания субект да извърши пълно
насрещно доказване, за да ги опровергае, каквото е задължението му по чл. 124,
ал. 4 от ДОПК (в този смисъл Решение № 15640 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д.
№ 4822/2013 г.). В настоящия случай са липсвали каквито и да било основания,
още повече с оглед възраженията на ревизираното лице, ревизиращите лица да
приемат посочения брой ИУМПС като собственост на оспорващия, още по-малко да
заключат, че са придобити именно в ревизирания период, при положение, че са били
налице многобройни данни, че същото лице, включително и чрез представлявано от
него търговско дружество, е осъществявало дейност по събиране и съхраняване на
излезли от употреба МПС още през 2011 г. и нататък, включително и в период, през
който дружеството е разполагало с надлежно разрешение за осъществяване на
такава дейност. Факт е също така, че обектът в с.Манастир е стопанисван въз
основа на сключен на договор за наем, като наемател е не физическото лице Е.Х.,
а представляваното от него търговско дружество. Предвид всички тези факти, за
съда остава напълно неясно на какво основание приходната администрация е
пристъпила към хипотетични изчисления на броя, годината и цената на придобиване
на тези МПС, след като в конкретния случай еднозначно и непротиворечиво се е
установило, че се касае за дейност, осъществявана в продължение на години преди
това. Буди недоумение и презумпцията, че придобиването е осъществено именно в
годината на прекратяването на регистрацията, при положение, че е напълно
възможно ИУМПС да са предадени от собствениците им по-късно, а също и предвид
възможността способът на придобиването им да не е възмезден – срещу заплащане
на определена цена. При липса на каквито и да е било документи, удостоверяващи
и установяващи по какъв начин, от кого, кога и на каква стойност са придобити
излезлите от употреба МПС, още по-малко такива, че придобиването им е извършено
в ревизирания период, при липса на възможност за последващо идентифициране на
преобладаващата част от превозните средства (предвид състоянието им), следва да
се приеме, че по делото не е налице годен и относим доказателствен материал,
който да отразява твърденията на данъчните органи за броя придобити ИУМПС от
ревизираното лице и годината им на придобиване.
Предвид горното, настоящата инстанция приема, че по делото не
бяха представени доказателства, въз основа на които да може да се направи
категоричен извод за осъществяването на разходи на ревизираното лице за покупка
на ИУМПС през ревизирания период, поради което тези разходи следва да бъдат извадени
от определената от органите по приходите разходна част на паричния поток за
съответните години. В тази връзка по делото се установява, че за 2017 г. извършените
разходи за покупка на ИУМПС са определени от данъчните органи на 2 635,08 лв.,
за 2018 г. – на 7 396,29 лв. и за 2019 г. – на 194 753,78 лв., съответно
установеният недостиг на средства възлиза на 4 739,96 лв. за 2017 г., 13 443,21
лв. за 2018 г., 186 417,54 лв. за 2019 г.
По отношение на останалата част от разходите, съответно
приходите на ревизираното лице, включени в паричния поток, жалбоподателят не
излага конкретни възражения, нито ангажира доказателства, опровергаващи взетите
предвид от ревизиращите органи стойности, поради което същите следва да бъдат
приети за коректни.
Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция приема, че е налице незаконосъобразно
определяне на задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на жалбоподателя за
ревизирания период, което налага неговото преизчисляване, чрез формиране на
нови парични потоци за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
За
2017 година:
Общо
установени приходи – 2 363,92 лв., които ведно с началното салдо в размер на 5
000 лв. възлизат на сума в размер на 7 363,90 лв.
Общо
установени разходи по РД – 11 992,70 лв. С оглед приетото за установено в
настоящото решение, от тези разходи следва да бъде извадена сумата в размер на 2
635,08 лв. При това положение, общият размер на разходите на ревизираното лице
за този отчетен период възлизат на 9 357,62 лв. (11 992,70 лв. минус 2 635,08
лв. ).
Съответно
превишението на разходите над приходите възлиза на сума в размер на 2
104,88 лева (5 000 лв. плюс 2 363,92 лв. минус 9 357,62 лв. минус 111,18
лв.).
За
2018 година:
Общо
установени приходи по РД – 1 640 лв.
Общо
установени разходи по РД – 15 194,39 лв. С оглед гореизложеното, от тези
разходи следва да бъде извадена сумата от 7 396,29 лв. При това положение,
общият размер на разходите на ревизираното лице за този отчетен период възлизат
на 7 798,10 лв. (15 194,39 лв. минус 7 396,29 лв.).
Съответно
превишението на разходите над приходите възлиза на сума в размер на 6
046,92 лева (1 640 лв. плюс 111.18 лв. минус 7 798,10 лв.).
За 2019 г.:
Общо
установени приходи по РД – 13 500 лв.
Общо
установени разходи по РД – 199 916,39 лв. С оглед гореизложеното, от тези
разходи следва да бъде извадена сумата от 194 753,78 лв. При това положение,
общият размер на разходите на ревизираното лице за този отчетен период възлизат
на 5 162,61 лв.
Съответно
в случая липсва превишение на разходите над приходите, при което следва да се
приеме, че не е налице изискването на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК за съществено и явно превишаване на направените разходи от лицето в
сравнение с размера на декларираните и установени получени средства. Тоест при
това положение за 2019 г. не се установява наличие на доход с неустановен
произход, подлежащ на облагане по реда на ЗДДФЛ.
С
оглед установеното несъответствие (превишение на разходите над приходите) за 2017
г. и 2018 г. съответно в размер на 2 104,88 лева и 6 046,92 лева , са налице
предпоставките за определяне на задължения на ревизираното лице за данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 и
2018 г., при възприемане размера на установените суми по превишението на
разходите над приходите, като подлежащи на облагане недекларирани доходи с
неустановен произход. По съображения, които ще бъдат изложени по-долу в
решението, че установеният по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК по отношение на Е.Х.
като облагаем доход с неустановен произход за 2017 и 2018 г., не представлява
осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, при
определяне на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, не следва да се
приспадат изчислените от вещото лице в заключението като дължими ЗОВ във връзка
с посочените по-горе облагаеми доходи с неустановен произход. В този смисъл за
2017 г. данъчната основа за облагане следва да се приеме, че е в размер на 2
104,88 лева, върху които дължимият пряк данък възлиза съответно в размер на 210,49
лева, а за 2018 г. данъчната основа е в размер на 6 046,92 лева, и дължимият
данък възлиза съответно в размер на 604,69 лева.
По отношение на определените
с ревизионния акт задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), съдът
установи следното:
В тази му част оспореният
ревизионен акт следва да бъде отменен, предвид липсата на осъществено в
съдебното производство доказване от страна на приходната администрация, че
установените спрямо лицето доходи от други източници представляват такива от
трудова дейност. В тази връзка следва да се посочи, че не всеки доход може да
се приравни на трудов и съответно да се дължат върху същия задължителни
осигурителни вноски.
Съдът съобрази, че в закона
отсъства презумпция, въз основа на която установеният по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК доход с неустановен произход да се счита за осигурителен доход на
осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Освен осигурителен доход (чл. 6,
ал. 2 КСО) се изисква и друг елемент на пораждащия задължението за обществено
осигуряване фактически състав – осъществяването на трудова дейност. Съгласно
чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса.
Твърденият от приходните органи факт следва да бъде доказан, тъй като на ревизираното
лице не може да се вменява в тежест да доказва отрицателен факт, че формираният
от ревизията недостиг не е в резултат от трудовата му дейност, предвид чл. 4 от КСО за облагане със задължителни осигурителни вноски. Фактът на констатиран
укрит доход не води автоматично до промяна в размера на дължимите ЗОВ, защото
не е задължително този доход да е от трудова дейност, по аргумент на чл. 6, ал.
2 от КСО. Неправилно е прието, че в случая ЗОВ се дължат, тъй като не е
установена трудова дейност на РЛ – физическо лице и ревизията не е установила
задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, свързани с приходи от стопанска дейност,
които да са трудова такава за РЛ. Задълженията са определени върху данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и установеният данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е на
физическото лице.
В тази насока съдът се
позовава на Решение № 2/2022 г. по ТД № 8/2020 г., ВАС, според което: "1.
Не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова
дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа
за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОК при установени при ревизията фактически
установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 ДОПК – укрит доход
или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били
необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но
не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните
разходи; 2. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в
съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с
който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след
15.02.2011 г. ". В мотивите на ТР е прието, че макар чл. 124а от ДОПК да препраща
към чл. 122 -124 от ДОПК, законодателят не е въздигнал в правна норма
презумпцията, че установеният от приходните органи укрит доход и/или недостиг,
като превишение на разходите над доходите, е от трудова дейност, за да са
дължими и задължителни осигурителни вноски. При липса на обща клауза в КСО за
дължимост на осигурителни вноски, доходът на физическо лице с неустановен
източник при ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК, не следва да се приема за
осигурителен доход, върху който да се начисляват задължителни осигурителни
вноски по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Материалните закони в областта на социалното
осигуряване дефинират осигурителния доход като доход само от трудова дейност и
върху него се начисляват задължителни осигурителни вноски. Презумпцията,
предвидена в чл. 123, ал. 1 от ДОПК е само относно облагаемия доход като
данъчна основа за определяне на данъчни задължения, но не и за осигурителния
доход. В този смисъл не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен
произход е от трудова дейност, което води и до извод, че този доход не
представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за
облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установени при ревизията фактически
установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК - укрит
доходи или недостиг на парични средства на ревизираното лице. Законодателят не
е предвидил в изрична правна норма презумпцията, че при ревизия при особени
случаи доходът от неустановен източник е доход от трудова дейност.
Презумирането, че един доход, който е с неустановен произход, е основание да се
определи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, не означава, че тази презумпция е
относима и за осигурителния доход. Само доходът от трудова дейност е относим
към осигуряване за ДОО, ДЗПО-УПФ И ЗО, а не и всеки установен от приходните
органи укрит доход или недостиг на средства, вследствие превишение на разходите
над доходите. В случая приходните органи не са установили, че недекларираните
доходи са от трудова дейност, поради което неправилно са установени задълженията
по чл. 124а от ДОПК за ЗОВ за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ, съответно РА в тази му част
е незаконосъобразен.
По така изложените правни
доводи, съдът приема, че ревизионният акт, в частта на установените по
отношение на Е.Р.Х. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. следва да бъде изменен, като бъде намален
размерът на задълженията до посочения и възприет от съда по-горе размер за 2017
г. – 210,49 лв., съответно за 2018 г. – 604,69 лева. Съответно следва да бъдат
намален и размерът на акцесорните задължения за лихви, изчислен към 21.01.2022
г., като определянето им бе извършено чрез използване на електронния лихвен
калкулатор на НАП, като същите се определят съответно в размер на 79,46 лева за
2017 г. и 167,48 лева за 2018 г.
Ревизионният акт, в частта
на установените по отношение на Е.Р.Х. задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. следва да бъде отменен,
включително и по отношение на акцесорното задължение за лихви.
Ревизионният акт следва да
бъде отменен и в частта, с която по отношение на Е.Р.Х. се установяват
задължения за ЗОВ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и прилежащите лихви за просрочие
към тях.
Предвид този изход на спора
на страните се следват действително сторените, респективно дължими по закон
разноски съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. За жалбоподателя разноските
се състоят във внесена държавна такса в размер на 10 лв., както и разноски за
експертизи в общ размер от 1 840 лв. Разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да бъдат присъждани, доколкото представеният по делото договор за правна
помощ не удостоверява уговорено в конкретен размер и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение, а предвид употребеният съюз „или“ и липсата на вписване на
някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата не установява и
надлежно упражняване на правото за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие. В тази връзка и с оглед
уважената част от жалбата, на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1 800,96 лева.
На основание разпоредбата на
чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита, което, изчислено съобразно отхвърлената
част на жалбата, възлиза на 102,21 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16002620007783-091-001/21.01.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП
– Пловдив, потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение
по жалба срещу Ревизионен акт № 170/18.04.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ТД - НАП – Пловдив, в частта, с
която са установени задължения за Данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 17 640,00 лева и лихви в размер на 2
793,22 лева, и в частта, с която са установени
задължения за Вноски за ДОО за 2017 г. – 761,76 лева и лихви – 343,71 лева, Вноски
за ДОО за 2018 г. - 1 989,60 лева и лихви – 617,12 лева, Вноски за ДОО за 2019
г. - 5 328,00 лева и лихви - 1 006,81 лева, Вноски за ЗО за 2017 г. – 220,80
лева и лихва – 99,63 лева, Вноски за ЗО за 2018 г. – 830,66 лева и лихви – 247,93 лева, Вноски за ЗО за 2019 г.
- 2 611,20 лева и лихви – 477,38 лева, Вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г. – 276,00
лева и лихви – 124,54 лева, Вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. – 672,16 лева
и лихви – 208,47 лева, Вноски за ДЗПО –
УПФ за 2019 г. - 1 800,00 лв. и лихви – 340,14 лева.
ИЗМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16002620007783-091-001/21.01.2022 г. на органи по приходите при ТД на
НАП – Пловдив, потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение по жалба
срещу Ревизионен акт № 170/18.04.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ТД - НАП – Пловдив, в частта, с
която по отношение на Е.Р.Х. са установени задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. и лихви за просрочие към
тях, изчислени към 21.01.2022 г., като НАМАЛЯВА
размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 326,00
лева на 210,49
лева за 2017 г. и от 970,00 лева на 604,69
лева за 2018 г., както и размера на прилежащите лихви от 123,35
лева на 79,64 лева
за 2017 г. и от 268,66 лева на 167,48
лева за 2018 г.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Пловдив при ЦУ на Национална агенция за приходите да заплати на Е.Р.Х., ЕГН : **********,
адрес: ***, разноски по делото в размер на 1 800,96 лв. (хиляда и осемстотин лева и 96
ст.).
ОСЪЖДА Е.Р.Х.,
ЕГН : **********, адрес: *** да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на Национална агенция за
приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 102,21 лв.(сто
и два лева и 21 ст.).
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: