№ 7140
гр. София, 07.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110170605 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т...” ЕАД против Т. Д. С. за
установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.№ 41257/2021
г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: главница в размер на
4 607,16 лв. претендирана като стойност на на доставена от дружеството от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г. топлинна енергия за имот с аб.№ 252649, ведно със законна лихва от
14.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 523,63 лв. за забава в
периода от 15.09.2019г. до 02.07.2021 г., главница в размер на 39,63 лв. - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. , ведно със
законна лихва от 14.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г.
до 02.07.2021 г. в размер на 8,59 лв.
От страна на ответника, уведомен за исковата молба при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК,
правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител. Исковете се оспорват
с възражения, сред които и за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „Т..” ЕООД се заявява, че не извършвал услугата дялово
разпределение през процесния период, поради което възразява срещу участието му като
помагач. Възражението е основателно и тъй като е пропуснато да бъде постановено до
приключване на съдебното дирене, заличаването на това дружество като страна ще бъде
постановено с настоящия съдебен акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по
1
силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не
предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на
Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за обекта, за който се твърди
топлоснабдяване, което съдът намира за установено въз основа на представения с исковата
молба Договор за продажба от 1992 г.
От страна на ответника не е оспорено заключението на съдебно-техническата експертиза и
установеното със същото, че задълженията за топлинна енергия, включително за подгряване
на топла вода са начислени в хипотеза на неосигурен достъп. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4
наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни
да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като
отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това
означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на
монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на
сградата. Ответникът като клиент, неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от
наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител. Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице,
съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и
направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на
задълженията за топлинна енергия. По изложените съображения и тъй като от страна на
ответника не се твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на
уредите и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право
абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-техническата експертиза за
обосновано и кредитира направения с него извод, че действителният размер на
задълженията е в размер на 4367,99 лв., до който размер задължението за топлинна енергия
се приема за установено.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност. Погасени могат в
случая да бъдат погасени по давност само задължения, изискуеми към 14.07.2018 г. – три
години преди подаване на заявлението (14.07.2021г.) Тъй като задълженията за заплащане
на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към
тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно Общите
условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки
месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това
2
правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок
настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на
погасителната давност за него. Най-старото задължение е за топлинна енергия за месец май
2018 г. Неговият срок за плащане обаче изтича на 15.07.2018 г., съответно изискуемостта е
от 16.07.2018 г., от която дата до датата на подаване на заявлението не е изтекъл 3-годишен
период.
Като срок за плащане клаузата на чл.33 от приложими след 2016г., Общи условия
предвиждат 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията.
Следва, че за да настъпи забава в изпълнение на задължението за плащане, не е необходимо
клиентът да получава нарочно съобщение. От неоспореното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че действително дължимият размер на лихвите за
забава е по-висок от размера, претендиран от ищеца. Изхождайки от определения от вещото
лице по-висок размер законна лихва, по реда на чл. 162 ГПК и пропорционално на
установения по-горе по-нисък размер главно задължение, съдът намира, че са дължими
549,90 лв. лихви за периода 15.09.2019г. до 02.07.2021 г. С оглед диспозитивното начало
съдебното произнасяне е ограничено до размера на претенцията – до 523,63 лв.
Относно услугата „дялово разпределение” следва да се отбележи, че според чл. 36, ал. 1 от
Общите условия на „Т...” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Т...” ЕАД. Според
чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Т...” ЕАД, тази услуга подлежи на заплащане към „Т...”
ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно
извършена (от дружеството „Директ“ ЕООД, което преди процесния период сее отделило от
„Техем“), като липсват доказателства само за калкулирането. Поради това по реда на чл. 162
ГПК и при съобразяване на двата отчетни периода и броя на измервателните уреди съдът
приема, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода
претендираната сума в размер на 39,63 лв. представлява дължимият размер за услугата
дялово разпределение, като въз основа на заключението на ССЕ лихвата върху това
задължение за забава в периода 31.07.2018г. до 02.07.2021 г. е 8,59 лв.
При този изход на спора претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски се
явява частично основателна - за 1512,76 лв. общо за исковото и заповедното производство,
от сторени общо в размер на 1586 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Д. С. ЕГН: **********, че има
парични задължения към „Т...” ЕАД с ЕИК .., в размер на: 4367,99 лв. - стойност на
доставена от дружеството в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия за
имот с аб.№ 252649, ведно със законна лихва от 14.07.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 523,63 лв. за забава в периода от 15.09.2019г. до 02.07.2021 г.,
главница в размер на 39,63 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
3
периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. , ведно със законна лихва от 14.07.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 02.07.2021 г. в размер на 8,59
лв. – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 45154/2020 г. на СРС е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на доставена топлинна енергия – за разликата над 4367,99
лв. до пълния претендиран размер 4 607,16 лв.
ОСЪЖДА Т. Д. С. ЕГН: ********** да заплати на „Т...” ЕАД с ЕИК .. сумата 1512,76 лв. –
общо разноски за исковото и за заповедното производство.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК, Определение № 107963/08.11.2022 г. – В ЧАСТТА , с
която „Т..” ЕООД е конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т...” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4