№ 300
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502575 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260031 от 06.07.2022 г. постановено по т.д.№ 97/2021 г, по описа на
СОС, ГО, е отхвърлен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, предявен от В. В. М.
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка В. В. М. ЕГН
**********, срещу „БУЛ ИНС” АД за плащане на сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради
смъртта на В. И. М., отглеждал като родна дъщеря В. В. М., причинена в резултат на ПТП,
настъпило на 26.10.2020г., ведно с лихви за забава върху тази сума за периода от
16.12.2020г. до окончателното плащане като неоснователни.
Присъдени са разноски, като В. В. М., действаща лично и със съгласието на своята
майка В. В. М. е осъдена да плати на „БУЛ ИНС” АД сумата от 9375 лв. /девет хиляди
триста седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС; и сумата от 230 лв. направени разноски .
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
Жалбоподателката-ищец В. В. М., действаща лично и със съгласието на своята
майка В. В. М., оспорва решението и моли съда да го отмени и да уважи претенцията в
пълен размер. Оспорва извода на съда, че не разполага с активна материалноправна
легитимация по предявения иск, тъй като по делото не е установено намерението за
1
припознаването й от починалия В. М., е направен в противоречие с чл.52 ЗЗД и
постановките, дадени с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди, че не е извън кръга на
лицата по ППВС № 5/1969 г., следователно материалната й легитимация по иска следва да
се преценява с оглед съдържанието на съществувалите между нея и починалия житейски
отношения, които според разясненията в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС следва да са
напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете. Следователно в нейна
тежест не е възниквало задължението да установи, че по изключение създалата се между тях
връзка е толкова трайна и дълбоко емоционална, че търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, както неправилно е прието с
обжалваното решение. Признаването на правото на обезщетение на отглежданото дете,
съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискването отглеждането да е било трайно и
да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя
условие за предприети Формални процедури по осиновяване или установяване на произход.
От представените по делото удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес е
видно, че В. И. М. е бил с постоянен адрес с. ***, ул. “***“ № ***, който от раждането й
през 2004 г. е постоянен и настоящ адрес и на В. В. М.. От показанията на св. И. И. се
установява, че тя е отгледана от В. М. от дете, който я обичал много, гледал я, водил я
навсякъде - в София, по паркове, в зоологическа градина, на цирк, били неразделни. След
като се разделил с майка й, В. и П. останали за отглеждане от В., който заживял заедно с тях
и с новата си жена. Според св. И., която е биологична дъщеря на В. М., а според показанията
й, той е биологичен баща и на В., баща й не я е гледал така хубаво, както се грижил за В., тя
била отраснала с него, за разлика от свидетелката. Съобщава, че ревнувала баща си, който
полагал много повече грижи за В. и поради това свидетелката се чувствала като изхвърлена.
Когато В. отишла да живее при съпруга си и родила, баща й продължил много да се грижи
за нея и за детето, което много обичал, помагал й много, тя непрекъснато общувала с баща й;
когато се карала с мъжа си, слизала долу да живее при баща й. Св. И. посочва, че когато им
съобщили за катастрофата, те били тримата заедно с В. и брат й всички изпаднали в шок. На
погребението на В. били заедно с В., тя много плачела, вече 1 година и 34 месеца не можели
да го преживеят, не можели да се осъзнаят, постоянно говорили за него, всяка събота ходили
на гробищата. В. много плачела за него, липсвал й, много й било тежко, тъй като е
отраснала с него и още много тъжи. Не кореспондира на данните по делото и изводът на
съда за противоречие по въпроса за припознаването между показанията на св. И. и
обяснението на В. пред вещото лице, послужил като допълнителен аргумент да счете
свидетелските показания за недостоверни. На първо място обяснението, че В. не я бил
припознал заради помощите не е дадено от нея, а от майка й, в чието присъствие е
извършено освидетелстването на В.. Майката не е страна по делото и обясненията й, макар
и пред вещото лице, не могат да бъдат ценени, още повече да се квалифицират като
противоречащи на показанията на св. И.. Вярно е, че според последната причината В. М. да
не бъде припозната от В. е липсата на лична карта през дълъг период от време след
излизането му от затвора. Липсата според съда на житейска логика в това твърдение
предвид факта, че В. припознал сина си П., роден през 2007г., но не сторил това с родената
2
три години преди него В., не може да съставлява аргумент срещу достоверността на
свидетелските показания като цяло и основание да се откаже тяхното кредитиране.
Претендира разноски за двете инстанции с включено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „БУЛ ИНС” АД оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Оспорва да е причинен деликт от
страна на водача на л.а. „Мерцедес” с per. № *** - А. Д.. По случая няма представен акт на
наказателен съд, който да е задължителен по реда на чл.300 ГПК. Поддържа изцяло вече
заявеното в хода на производството, че не са налице конкретни житейски обстоятелства, от
които привързаността между ищеца В. М. и покойния В. М. да е станала толкова силна, че
смъртта на единия да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка, а именно като между
доведено дете и доведен родител. Няма житейски обстоятелства, които да обуславят
създаването на връзка с по - дълбок характер и наличие на страдания надхвърлящо по
интензитет нормалните за съответния характер на отношенията, още повече, че В. М. има
родни деца, които е припознал и жива съпруга и майка. Към датата на смъртта си В. М. не е
живял в едно домакинство са ищцата по делото и на са имали продължителна и стабилна
връзка и отношения на привързаност, извън фактите за местоживеене, като следва да се има
предвид, че адресната регистрация по лична карта и фактически адрес може да са различни.
Оспорва твърдението, материалната легитимация на ищцата произлиза от указанията на ВС
в ППВС № 4/61 г. и 5/69г. В случая обаче не се налице визираните в тази разпоредба
условия на лице, взето за осиновяване. В исковата молба се твърди, че ищцата има родство,
че е дете на покойния, а не че е взета за отглеждане или осиновяване. Родство се установява
с нарочен документ, издаден по надлежен ред и надлежна институция, а такъв документ
няма. Ако не е налице родство или хипотеза на взето за осиновяване, но неосиновено дете,
то материалната легитимация на ищцата следва от ТР № 1/2018г. на ВКС. Посочва, че по
случая са образувани няколко дела пред ОС София (№ 34/21; 30/21; 41/21; 62/21; 69/21;
78/21г.), като всеки от роднините на покойния В. М. претендира, да има „изключително
близка връзка с покойния и да търпи вреди от смъртта му и да бил отглеждан от него като
родно дете. Претендиращите да са му неприпознати деца са двама, като той има и
припознати деца междувременно. Поддържа и възражението за съпричиняване на вредата от
страна на покойния В. М., като водач на ППС с животинска тяга - каруца с кон. В КП за
ПТП е отбелязано, че като водач на каруца, наследодателят на ищеца е намалил скоростта
на движение, без предупреждение. С това поведение е създал риск от настъпване на ПТП. В.
М. като водач на каруца е управлявал в тъмната част (18:30 часа на 26.10) на денонощието,
без поставена светлина или светло отразители в задната й част като се движи в средата на
пътната лента, а не възможно най - вдясно и така е нарушил разпоредбата на чл. 71. (1) ЗДП
- „Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти
светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и
при наметена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете
страни на превозното средство." и чл. 15. (1) ЗДП „На пътя водачът на ППС се движи
3
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента". С поведението си пострадалият се е
поставил в превишен спрямо нормалния риск, който е реализиран. Отделно пострадалият е
управлявал ППС със съдържание на алкохол в кръвта, което обективно му е пречело в
извършваната от него дейност, като са били повлияна неговата съобразителност, реакция и
възприемането на опасност. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата В. В. М., действаща лично и със съгласието на своята майка В. В. М., твърди, че на
26.10.2020 г. на път І-1, км. 191.8 настъпило ПТП между л. а. „Мерцедес 320 ЦДИ“ с per.№
***, собственост на М. Г. Д., управляван от А. П. Д., и каруца с кон със свидетелство за
регистрация № 116, собственост на и управлявана от В. И. М.. ПТП било причинено
виновно от водача на л.а., който нарушил правилата на ЗДвП, движейки се с несъобразена
скорост и неспазвайки дистанция, при което ударил движещата се пред него каруца с кон. В
резултат на ПТП на В. И. М. били причинени тежки телесни увреждания, довели до смъртта
му няколко дни по-късно. Твърди, че В. я е отглеждал като родна дъщеря, поради което тя
приела смъртта му много тежко. Относно управлявания от А. П. Д. автомобил има действащ
към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен с ответника, поради което ищцата предявила пред
застрахователя извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение, но бил постановен
изричен отказ. Затова претендира сумата от 150000 лв., ведно с лихви за забава върху тази
сума за периода от 16.12.2020г. до окончателното й плащане, представляваща обезщетение,
за неимуществени вреди.
Ответникът Бул инс АД оспорва исковете по основание и размер. На първо място оспорва
активната материално-правна легитимация на ищцата да получи обезщетение с оглед
обстоятелството, че не попада в кръга на лицата, определени с ППВС 5/69 г. и 4/61 г., като в
тази насока са развити подробни доводи. Оспорва размера на претендираните обезщетения
като прекомерни, като в тази насока изтъква, че същите не отговарят на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване с оглед обстоятелството, че водачът на
каруцата е бил употребил алкохол, а освен това пострадалият се е движел в тъмната част на
денонощието, без поставена светлина или светло-отразители в задната й част и се е движел
в средата на пътната лента, а не възможно най-вдясно, с което се е поставил в превишен
спрямо нормалния риск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
исковите претенции . Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 26.10.2020г. към 18.30 часа - тъмната част на
денонощието, при сухо асфалтово покритие, нормална видимост по първокласен път № 1 от
4
републиканската пътна мрежа в зоната на километър 191+800, в посока от с. Скравена към
гр. Ботевград, в дясната пътна лента със скорост около 68 км./ч. на къси светлини се движел
л. а. „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с per. № ***, управляван от А. П. Д.. Платното за движение в
участъка на ПТП било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните
посоки, всяка с широчина по 3.75 м., отделени една от друга посредством единична
прекъсната линия M3, прав, равнинен участък. Придвижвайки се по гореописания начин,
л.а.Мерцедес“ застигнал несигнализирана по определения от ЗДвП начин /с два бели или
жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през
нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта
добре различима светлина/ конска каруца, движеща се в същата посока - от с. Скравена към
гр. Ботевград, с водач В. И. М.. Водачката на л.а. забелязала каруцата и в момента, в който
челната част на управлявания от нея автомобил се намирала на около 24.3 м. от мястото на
удара, задействала спирачната система за аварийно спиране, но независимо от това настъпил
удар между дясната челна част на л. а. „Мерцедес“ и задната лява част на каруцата. В
резултат на удара каруцата, ведно с коня, била отблъсната напред и вдясно по отношение
първоначалната си посока на движение, след което се установила на място. Според вещото
лице причините за настъпване на ПТП не са от технически характер, а следва да се търсят в
субективните действия на водача на л. а. „Мерцедес“, който не контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлявал, поради което със закъснение реагирал за аварийно
спиране при настъпилата опасност за движението. В конкретната пътна ситуация водачът на
л.а. е имал видимост пред фронта на автомобила на разстояние около 55 м., при опасна зона
за спиране с реалната скорост на движение 49 м., но е реагирал за аварийно спиране, когато
челната част на автомобила се е намирала на около 24.3 м. от мястото на удара.
За водача на каруцата ПТП е било непредотвратимо, а дали същото би било предотвратимо
за водача на л. а. „Мерцедес“ в случай, че каруцата е била надлежно сигнализирана, вещото
лице не може да даде категоричен отговор /тъй като в случая следва да се има предвид, че
при правилна сигнализация на каруцата тя би била видима за водача на л. а. „Мерцедес“ от
два пъти по-голямо разстояние - около 100 -110 м., но дали водачът е щял да реагира
своевременно за спиране или изменение траекторията на автомобила за извършване на
изпреварване не може да се знае/.
Гореизложеното се установява от заключението на депозираната на л.414 автотехническа
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и оспорено от страните.
Пред САС бе допуснато и изслушано допълнително заключение на АТЕ, въз основа на което
се установи, че установените ожулвания по асфалтовата настилка определят
местоположението на ППС с животинска тяга непосредствено преди удара на 1,3 -1,9 м.
вляво от десния край на платното за движение спрямо посоката на придвижването му. АКО
КАРУЦАТА СЕ ДВИЖИ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВДЯСНО НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ,
ПРИ СЪЩАТА ТРАЕКТОРИЯ НА ДВИЖЕНИЕ НА ЛЕКИЯ АВТОМОБИЛ,
ВЕРОЯТНОСТТА ДА НАСТЪПИ УДАР Е 86%. Наличие на светлоотражателен елемент в
задната част на каруцата се наблюдава на сн. 8, която е снимка от огледа на
5
местопроизшествието. Дали превозното средство с животинска тяга преди удара, съгласно
техническите изисквания, е било с два светлоотражателни елемента, по наличните данни не
може да се определи. При относителната разлика в скоростите на движение на двете
превозни средство, неминуемо л.а. „Мерцедес“ ще застигне каруцата. Дори и при движение
на ППС с животинска тяга в дясната граница на платното за движение, вероятността да
настъпи произшествие е 86%. При движение на ППС с животинска тяга в коридора за
движение на автомобила, ударът е неизбежен, ако водачката на л.а. не предприеме действия
за спиране на автомобила преди мястото на удара или намали скоростта си до тази на ППС с
животинска тяга.
С оглед горното съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед движение в средата на
пътното платно, а не възможно най-вдясно, както и поради липсата на светлоотразители на
задната част на каруцата. Правилни и напълно законосъобразни са изводите на първа
инстанция, че поведението на пострадалият не се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и още по-малко вредите, тъй като дори и при движение на ППС с
животинска тяга в дясната граница на платното за движение, вероятността да настъпи
произшествие е 86%, ако водачът на л.а. не намали скоростта си на движение. Ето защо
правилно е изключен принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и причинна връзка с вредите.
Що се отнася до второто възражение - от заключението на СМЕ, се установява, че водачът
на каруцата е бил в състояние на средна степен на алкохолно опиване - 2.17 промила, което
състояние е имало външни прояви, видими за околните.
От представения препис - извлечение от акт за смърт се установява, че В. И. М. е починал на
********** г. От удостоверение за наследници е видно, че починалият е оставил за
наследници по закон четири деца - И. В. И., Я. В. И., Л. В. И. и П. В. И.. Последните
разполагат с активна материално-правна легитимация по предявените искове. Спорен е
въпросът досежно ищцата В., която е доведена дъщеря на починалия В. от майка В., без
сключен граждански брак. Основният спорен по делото въпрос е притежава ли ищцата
активна материално-правна легитимация предвид факта, че тя не е изрично припозната от
него.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно – показанията на св. И. И.
/сестра на ищцата/ въз основа на които става ясно, че пострадалият В. е живял с В. на
семейни начала, че много се грижел за ищцата, водел я в София, по паркове, на цирк, в
зоологическата градина, винаги бил с нея, много й помагал, вкл. и за детето й след
раждането му, дори грижел за нея повече, отколкото за свидетелката. Посочва, че след
смъртта му семейството било в шок. Били заедно с брат си и с ищцата вечерта, когато
разбрали за случилото се и много се натъжили. В. много плачела и много тежко преживяла
смъртта на В., защото той много й помагал. Все още страдала от липсата му и ходела
редовно на гробищата. Твърди още, че В. имал общо пет деца от три жени, вкл. В. е негова
биологична дъщеря. Тъй като бил в затвора и нямал лична карта, не можел да я припознае.
От представените удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес се установява, че
6
ищцата има постоянен и настоящ адрес в с. ***, ул. „***“ № ***, считано от 25.06.2004г., а
В. И. М. е бил със същия постоянен адрес от 15.11.2002г. Видно от удостоверението на л.412
същият се е намирал в затвора в периода от 29.03.2017г. до 28.06.2017г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
СОС е отхвърлил иска, като е приел, че ищцата по настоящото дело не попада в кръга на
легитимираните лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по справедливост, който обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и фактическа съпруга. Най-подробно са анализирани
показанията на св.И., които не са кредитирани в преобладаващата им част, тъй като не са
достатъчно конкретни и сами по себе си не са достатъчни, за да може да се направи
безспорен извод за съществувала изключителна близост между ищцата /доведена дъщеря/ и
починалия. Освен това са счетени и за противоречиви - според свидетелката В. И. М. имал
три деца от първата си жена /сред които била и самата тя/ и две деца от втората си жена -
ищцата и брат й П., а след това се разделил и с втората си жена и заживял с третата, която,
щом ищцата и свидетелката видели, им ставало неприятно. Също така според показанията й
ищцата на 15 години отишла да живее при мъжа си /ищцата е родена през 2004г., ПТП е
настъпило през 2020г./, но същевременно - пак според показанията й - към момента на
смъртта си В. живеел с ищцата, брат й П. и третата си жена. Тези вътрешни противоречия в
показанията са породили съмнение относно истинността на показанията й, вкл. относно
факта на отглеждане на ищцата от починалия, но отнесени най-вече към установяваните от
свидетелката факти за характера на отношенията между ищцата и починалия, поради което е
прието за недоказано наличието на особено близка връзка с починалия, предполагаща
действително претърпени от смъртта му вреди. От друга страна останалите трима, които
св.И. И. посочва като свои братя и сестри, както и самата свидетелка, са вписани в
регистрите на населението като негови деца /очевидно припознати от него/, а само ищцата
не е, който факт сам по себе си също е достатъчно показателен за техните взаимоотношения.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и кумулативно
действително претърпени от смъртта му вреди. При условията на пълно и главно доказване
ищцата носи доказателствената тежест, поради което съдът намира, че именно тези
отношения в случая остават недоказани. Създаването на трайна и дълбока емоционална
връзка между предполагаеми роднини по права линия, пораждаща предпоставки за
проявление на значителни морални болки и страдания, е въпрос на конкретни житейски
обстоятелства и ситуации, но не и задължително, затова подлежи на доказване. Правото на
ищцата не е абсолютно.
С ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №
7
5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Жалбоподателката изтъква факта, че
горепосоченото тълкувателно решение е неприложимо в случая, респ. не носи
доказателствената тежест, доколкото попада в хипотезата на взето за отглеждане, но
неосиновено дете. САС не споделя това твърдение за вярно по следните съображения:
В съобразителната част на посоченото ТР е посочено, че с Постановление № 5 от 24.11.1969
г. на Пленума на ВС е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено
дете, съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на
правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия
житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и
дете и е справедливо при установени действително претърпени вреди те също да могат да
получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете,
съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да
е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя
условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход.
В решение № 227/09.02.2017 г. по т. д. № 53676/2015 г. на ВКС, I г. о. е прието, че вземането
за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане поради смърт на лицето,
отглеждащо или отгледало увреденото лице възниква, когато смъртта прекъсва дълбока и
силна емоционална връзка с починалия. Неприключилата процедура по осиновяване,
неосъщественото намерение на починалото лице да я инициира, навършеното пълнолетие на
увреденото лице към датата на смъртта при определяне размера на обезщетението не са
отрицателна предпоставка за възникване на правото на вземане на обезщетение за търпените
неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане при смърт на отглеждащия
пострадал. Следователно при определяне на кръга от лицата, имащи право на
обезщетение, отглежданото, но неосиновено дете не трябва да доказва, че е започнала
административна процедура по осиновяване или, че такава е била планирана./в този
смисъл решение № 9 от 22.02.2019г. по т.д. № 1380/2017 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/
Горното не изключва автоматично от предмета на доказаване наличието на дълбока и
силна емоционална връзка с починалия. Признаването на право на обезщетение на
отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да
е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да
се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на
произход. Фактът, че бащата е бил в затвора /където изтърпявал наказание лишаване
от свобода – два пъти/, още повече към датата на смъртта му те вече не са живеели
заедно в едно домакинство, тъй като ищцата е била еманципирана със свое семейство
/мъж и дете//въпреки възрастта си от 15г./ като от друга страна починалият очевидно
има преки наследници по закон - четири деца и трета жена /видно от приложеното
удостоверение за наследници/ очевидно сочи наличието на различни връзка и чувства
8
на вече починалия спрямо жалбоподателката, които не се приравняват на особено
близка житейска връзка. По делото не се доказва смъртта на В. да е причинила на
жалбоподателката морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално-присъщите за родствена връзка между роднини от този кръг. Следва да се
отбележи, че посочените в ИМ морални болки и страдания, не са изключителни, а нормално
присъщи при загуба на близък родственик. Събраните гласни доказателства не сочат за
дълбоко и трайно „преобръщане на живота" в резултат именно на смъртта на В., тъй като тя
вече не е живеела с него, а е била еманципирана – имала е моралната подкрепа на своя мъж
и дете.
От друга страна починалият има преки наследници по закон. Наличието на такива
отношения с преките наследници по закон, само по себе си изключва основателността на
претенцията на наследниците от разширения кръг – фактически отгледани, но
неосиновени/неприпознати деца. Това е така, защото няма да е създадена заместваща връзка,
която да е липсвала, съгласно указанията на ВКС в практика по чл.290 ГПК т.е. връзката не
е била заместител на липсващи деца/родители и не е налице хипотеза, при която В. да е
играл роля, аналогична на баща, при което е възможно и допустимо да се приеме за доказано
наличието на изключение от общото правило. От друга страна са налице данни, че
починалият е отсъствал от дома си, тъй като се намирал в затвора т.е. в този период от време
няма как да е полагал грижи за непълнолетната ищца.
Съгласно задължителните указания с ТР № 1/2018 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, не подлежи на доказване само особената житейска ситуация, като причина за
възникване на връзка на особена близост. Главното и пълно доказване на обстоятелствата по
материалноправната легитимация на лицата - ищци, извън кръга очертан с постановления №
4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, конкретно за случая / но не само / в хипотезата на
родство с починалия, извън родство от първа степен по права линия, предпоставя
установяването на три групи факти: 1 / такива, които по своето естество са годни да
провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща - когато се касае за лица в
някаква степен на родство - типичното съдържание на такава връзка, традиционно за
българското семейство, бит и морал - тези обстоятелства следва да обосновават житейските
предпоставки за възникването на изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха
били достатъчни за обосноваване на активна материалноправна легитимация; 2/ факти,
свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина особената житейска
ситуация, връзка между съответните родственици - с продължителност, интензитет и
проявления, съобразими за период значително преди и към момента на настъпване на
смъртта, които да позволяват квалифицирането й като необичайна ; 3/ търпимите болки и
страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от
смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да е от трите групи факти изключва
обосноваването на активна материално - правна легитимация на ищци, по искове за
обезщетяване на неимуществени вреди, извън кръга очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС №
5/1969 г. При това от значение е не личната оценка на ищеца или квалификацията на
9
създалите се отношения между него и починалия, дадена от трети лица / свидетели /, а
доказването на обстоятелствата, предоставящи възможност съдът да изгради личното си
впечатление и убеждение за изключителност на тази връзка, по смисъла на ТР № 1/2018 г.
по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. /в този смисъл решение № 60070 ОТ
29.06.2021 Г. ПО Т. Д. № 904/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/. Ето защо искът остава
недоказан пълно и главно.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 150 000 лв., като жалбата е неоснователна. Затова в полза на
жалбоподателката не се дължат разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката-ищца дължи в полза на застрахователя
направените разноски за въззивното производство, в размер на 400 лв. платен хонорар за
вещо лице. Списъкът по чл.80 ГПК сочи 1400 лв. но няма ангажирани доказателства за
плащане на сумата от 1000 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031 от 06.07.2022 г. постановено по т.д.№ 97/2021 г, по
описа на СОС, ГО.
ОСЪЖДА В. В. М. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка В.
В. М. ЕГН **********, двете с адрес: с. ***, община ***, ул. „***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ЗД„ БУЛ ИНС" АД-София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София ,бул." Джеймс Баучер" № 87, сумата от 400 лв./четиристотин лева/
направени разноски пред въззивна инстанция, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10