Р Е Ш Е Н И Е № 260285
01.02.2021, гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на тридесети ноември дви хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 10549 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР.
Ищцец Т.И.Б. иска да
се признае за установено по отношение на ответник Община Родопи, че притежава около
118 кв.м от собствения й поземлен имот с идентификатор № ***по КК и КР на с. П.
с площ от 765 кв.м., придобит по дарение и покупко-продажба, които са погрешно
заснети като 82 кв.м. част от поземлен имот с идентификатор № ***и 36 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор № ***собственост на Община Родопи. Поддържа се че
се касае до спор за материално право като по действащия регулационен план от
1969г. площта на имота е 560 кв.м, а по обезсиленият план от 1915г. площта е
765 кв.м., при което планът от 1969г. е с неприложена регулация и границите на
имота е следвало да са по обезсиления план. Действащият регулационен план от
1969г. би имал отчуждително действие по отношение на предвидената по регулация
за отчуждаване част от имота на ищцата, но едва със заплащането на тази част по
съответния ред с което би приключил процеса по прилагане на регулацията като
след това планът следвало да се счита за приложен и създадените с него граници
следвало да се считат за имотни. Според ищцата ако до изработването на следващ
регулационен план, регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на
плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следвало да
послужат за основа при изработването на
новия план. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът Община
Родопи чрез адв. З.Н. оспорва предявения иск и заявява, че това са съвсем
различни имоти от първоначалния имот с идентификатор № ***, който е публична
общинска собственост, а освен това по действащата кадастрална карта имотът на
ищцата е с по-голяма квадратура отколкото по плана от 1969г., като разликата е
87 кв.м която се придава на ищцата поради което и грешката в кадастралната
карта касае нейния имот, а не този на Общината. Посочва се, че действащата КК е
изработена по плана от 1969г. при което квадратурата на ищцата е увеличена с 87
кв.м., а плана от 1915г. е обезсилен, т.е
не би могло да се установява грешка в КК по регулационен план, който
няма действие и ако би имало грешка то тази грешка е не в КК, а в регулационния
план от 1969г. Заявява се, че грешката в кадастралната основа е налице, когато
при изработването на последващ дворищно-регулационен план не е взета предвид
разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ППЗТСУ(отм.), тоест не е взето предвид
прекратителното условие за придобиване на собственост по регулация – какъвто не
е настоящия случай. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се
запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
По силата на нотариален акт ***.,ищцата
е придобил чрез дарение от баща си ½ ид.част от правото на собственост
върху дворно място, цялото с площ 765 кв.м., съставляващо парцел ***, в кв. **
по плана на с. П., заедно с ½ ид.част от застроената в парцела
едноетажна полумасивна жилищна сграда . Съгласно нотариален акт *** г., Т.Б. е
придобил чрез покупко - продажба от сестра си Б. Б. ¼ ид. ч. от поземлен
имот идентификатор № ***по КККР на с. П., община Родопи, област Пловдив,
одобрена със Заповед № ***на
ИД на АГКК, целият с площ 647 кв.м., ведно с построената в него сграда с
идентификатор *** с площ 58 кв.м. ведно с всички подобрения, приращения и
пристройки в имота.
Според скица *** издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър - Пловдив, по Кадастралната карта на
с. П. на имот с идентификатор ***съответства по предходен план имот № ***, кв. **,
парцел **.
Горното обстоятелство се
потвърждава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице В.К.,
която при изследването на регулационния статут на процесния имот установява, че
същият по обезсиления план от 1915г. е представлява парцел *-общ.кв.60 и е с
площ от 765 кв.м, а по действащия РП от 1969г. е *** с площ от 560 кв.м. като
разликата в площта при обезсиления и действащ план от 205 кв.м. се дължи на
промяната на регулацията на населеното място. Вещото лице онагледява процесния
имот с площта му по плана от 1915г. на комбинирана скица съгласно която имотът
навлиза с площ от 82 кв.м в имот с идентификатор № ***– по т. 1-2-3-4-5 и с
площ от 36 кв.м в имот с идентификатор № ***– по т.4-5-6-7-8, които имоти са с
граници по КВС и за които Община Родопи не оспорва, че е собственик. Според
вещото лице по одобрената КК на с. П., процесния иомт е с площ от 647 кв.м, а
по регулационния план от 1969г. е с площ от 560 кв.м като южната граница на
имота по плана от 1915г. /в зелено/ на комбинирана скица № 2 не съвпада с
регулационната граница на имота по плана от 1969г.
Следователно, при горната
фактология се налагат следните правни изводи.
Съгласно първите
благоустройствени закони – чл. 15 от Закона за благоустройството на населените
места в Княжество България, приет на 10.11.1897 г., публ. в ДВ, бр. 2 от
03.01.1898 г. (първия благоустройствен закон); съгласно чл. 35 и чл. 17 от
Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от
22.01.1905 г., публ. в ДВ бр. 67 от 1905 г., действал от 1905 г. до 1941 г.
(чл. 17 става чл. 24 след изменението на закона, публ. в ДВ бр. 60 от
19.11.1911 г.), и съгласно чл. 47 от Закона за благоустройството на населените
места от 1941 г. (действал от 1941 г. до 1949 г.) регулацията има отчуждително
действие по отношение на два вида имоти: недвижимите имоти, отредени съгласно
улично-регулационния план за мероприятия на общината, държавата и обществените
учреждения и недвижими имоти, придадени към парцели на други лица по
дворищно-регулационния план.
Тези имоти се считат отчуждени по
силата на самия регулационен план, без да е необходимо заплащането на
обезщетение на собственика.
Съгласно чл. 39 от Закона за
плановото изграждане на населените места (действал от 1949 г. до 10.07.1956 г. - до изменението на този член с
Известия бр. 54 от 06.07.1956 г.) по силата на самия регулационен план са били
отчуждавани следните имоти: недвижими имоти на частни лица или обществени
организации, определени за мероприятия по улично-регулационния план и недвижими
имоти, които са придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния
план.
След изменението на чл. 39 от
ЗПИНМ с Изв. бр. 54 от 06.07.1956 г., считано от 10.07.1956 г. до отмяната на
ЗПИНМ през 1973 г. приложим в конкретния случай към плана от 1969г. на с. П.
отчуждаването на недвижими имоти на частни лица и обществени организации за
мероприятия по улично-регулационния план се счита извършено от деня на
обезщетяването. В чл. 74а от ЗПИНМ (ДВ бр. 54 от 1956 г.) е предвидено, че тази
разпоредба (за отчуждаването след обезщетяване) се прилага и по отношение на
досегашни улични регулации, освен ако до
влизане в сила на това изменение на закона в сила имотът е зает по законния ред
или дължимото за него обезщетение е изплатено. Следователно, ако преди влизане
в сила на тази разпоредба отчуждените имоти вече са били иззети, те
са станали собственост на държавата с утвърждаване на улично-регулационния
план, независимо от обезщетяването на собственика. В този смисъл е
и Решение № 1288/27.05.60 г.,
по гр.д. № 2920/60 г., на III г.о. на ВС/
По делото не е установено, с
приемането на плана от 1969г. за площта отнета от процесния имот от общо 118
кв.м да е заплатено обезщетение в полза праводателите на ищцата, не е
установено имотът към който са придадени съответните части да е зает по
законния ред от Държавата.
Следователно отчуждителното
действие на плана от 1969г. не е настъпило, респ. няма правно основание отнетите
площи от процесния имот да бъдат включени в имоти с идентификатор № ***и в имот с идентификатор
№ 59032.46.2, което обстоятелство е валидно и при действието на ЗТСУ от 1973г.
тъй като имотните граници не съвпадат с регулационните, при което регулацията е
неприложена и няма характер на безусловно отчуждаване, а след 2001г. при
действието на ЗУТ плановете въобще нямат отчуждително действие.
Вън от горното след изтичане на
сроковете по §6, ал. 2 и 4 ЗУТ
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти
се прекратява – арг. от §8 ЗУТ. Следователно, отчуждително действие на плана от
1969г. е прекратено, тъй като регулацията е неприложена
Предвид на гореизложеното
предявения иск се явява доказан и следва да бъде уважен, отразяването на имота
не следва да бъде по плана от 1969г. тъй като регулацията по този план не е
приложена, този план няма отчуждително действие за отнетите площи от имота на
ищцата.
Ответник Община Родопи не
установява, а и въобще не твърди наличието на правно основание въз основа на
което процесните части, собственост на ищцата, да бъдат включени в КВС, а от
там и да я легитимират като собственик при което липсата на отчуждително
действие на плана от 1969г. да бъде преодоляна.
На основание чл. 78 ГПК в полза
на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на сумата от
1 263,50 лева съгласн представения по делото списък.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Родопи с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Софроний
Врачански № 1а с представляващ ***, че Т.И.Б. с ЕГН ********** *** е собственик
на 82 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ***по действащата КК и КР на с. П.,
Община Родопи, колориран в синьо по т. 1-2-3-4-5 от комбинирана скица № 2 към
заключението на вещото лице В.К. вх. №***. и 36 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ***по
действащата КК и КР на с. П., Община Родопи, колориран в оранжево по т.
4-5-6-7-8 от комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице В.К. вх. ***.
които площи са били неправилно заснети към собствените на Община Родопи имоти с
идентификатор № ***и № *** вместо към притежавания от ищцата имот с идентификатор
№ ***по КК и КР на с. П. с площ от 765 кв.м с административен адрес: с. П., ***
ОСЪЖДА Община Родопи с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1а с представляващ *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Т.И.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 1 263,50 лева
разноски за настоящата инстанция.
Комбинирана скица № 2 към
заключението на вещото лице В.К. вх. №9461/07.02.2020г. става неразделна част
от настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.