Р Е Ш Е Н И Е
№ 564/4.4.2022г.
Град Пловдив, 04.04.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети март
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2781 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на А.И.С. *** срещу
заповед № 6-Z21-495 от 20.09.2021 г. на кмета на район „Тракия“ при Община
Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: допълнителен
балкон към ****, с размери 1,50 м х 5 м и височина 2,60 м, с видима част на
подовата конструкция на балкона от стоманени профили, захванати за монолитната
част на източната фасада на сградата на ниво първи жилищен етаж.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
нищожна като издадена от некомпетентен орган и незаконосъобразна поради
нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закон. Иска се нейната отмяна и присъждане
на направените съдебни разноски. Допълнителни съображения по съществото на
спора са изложени в писмените бележки от 17.12.2021 г. и от 21.03.2022 г.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по същество са
изложени в писмените защити, депозирани на 17.12.2021 г. и 24.03.2022 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права неблагоприятно са
засегнати от заповедта с оглед разпореденото премахване на строеж и лишаването
на жалбоподателя от възможността да го ползва, и в 14-дневния преклузивен срок
от връчване на оспорената заповед (л.27). Жалбата е срещу заповед, която
съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред
административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод,
че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че жалбоподателят е собственик на апартамент № 3 на първи етаж,
бл.254, вх.Б, ж.к. „Тракия“ (нотариален акт № 92, том 33, дело № 7690/2003 г.
на Службата по вписванията Пловдив – л. 20-21).
На 26.04.2021 г. работна група от длъжностни лица от
общинската администрация на район „Тракия“ при Община Пловдив е извършила
проверка на място и по документи на процесния строеж: “Допълнителен балкон към жилище в
сграда с идентификатор 56784.783“, с административен адрес: град Пловдив, ****,
собственост на А.И.С., за която проверка е съставен констативен акт № 02 от 26.04.2021
г. На проверяващите не са били представени строителни книжа и документи.
Констатирано е, че строежът представлява допълнителен балкон към ап.3 с размери
1,50 м х 5 м и височина 2,60 м, с подова конструкция от стоманени профили,
захванати за монолитната част на източната фасада на сградата на ниво първи
жилищен етаж, като за осигуряване на достъп до балкона от жилищното помещение
хол е направен отвор във фасадния панел и е монтирана балконска врата с размери
70/200 см на мястото на съществуващия прозорец. Според проверяващите подът на
балкона е оформен със стоманобетонови профили по контура без да е видим
материалът, от който е изпълнен, подпирането е изпълнено с 6 Г-образни
стоманени конзоли с обтяжки, захванати във вертикалната си част за
стоманобетонната фасадна стена без стъпване на терена. Конструкцията на покрива
е дървена, в единия край захваната на фасадния панел и подпряна с дървени
колони върху пода в другия край, а между колоните са монтирани метални решетки,
подът е покрит с плочки тип теракот. Посочено е, че строежът е ІV категория
съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ и че строителството е извършено без
необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ.
Констативният акт е съобщен на жалбоподателя и на 28.06.2021
г. срещу акта е постъпило възражение (л.29-31), към което е приложен протокол
от общо събрание на етажната собственост на вх.Б на бл.254, проведено на
16.06.2021 г., на което събрание е взето решение за даване на принципно
съгласие за оставяне в същия вид на пристроения допълнителен балкон към
апартамент № 3, собственост на жалбоподателя.
Въз основа на съставения констативен акт № 02 от 26.04.2021
г. е издадена оспорената заповед № 6-Z21-495 от 20.09.2021 г. – предмет на
настоящото съдебно производство. Въз основа на събраните доказателства и
констатациите на контролните органи кметът на район „Тракия“ е приел, че
процесният строеж е ІV категория съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“д“ ЗУТ и е
извършен в нарушение чл.142, ал.1, чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 ЗУТ, поради
което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ като извършен без одобрени
инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Като неоснователно е
преценено подаденото възражение срещу констативния акт, тъй като е налице
несъответствие между твърдяното и установеното. Съответно, доколкото е налице
безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено
неговото премахване на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ.
Представените от процесуалния представител на
ответника с молба от 25.01.2022 г. писмени доказателства не са нови, а са част
от административната преписка по издаване на оспорената заповед. Същите са от
значение за правилното индивидуализиране на имота, в който се намира процесния
незаконен строеж, и за определяне на категорията на незаконния строеж.
В хода на съдебното производство е допуснато
извършване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните писмени
доказателства.
Вещото лице е извършило външен оглед на
процесния строеж и посочва, че сграда с ИД 56784.540.783.1 по КККР на град
Пловдив, с административен адрес: бл.254 в ж.к. „Тракия“, е с отстъпено право
на строеж върху земя частна общинска собственост и представлява многофамилна
панелна етажна собственост, на пет етажа, с височина около 16 м и по смисъла на
ЗУТ е високо застрояване. Вещото лице описва процесния строеж като пристрояване
на балкон към източния фасаден панел на СОС с ИД 56784.540.783.1.18 по КККР, с
площ около 7,50 кв.м, с метална конструкция и метални конзоли за пода,
захванати във фасадния панел и в цокъла на сградата, и дървена конструкция на
покрива, захваната във фасадния панел и подпряна на дървени колони върху пода.
Така изпълненото строителство според вещото лице натоварва конструкцията на
сградата без да я променя – не се променя конструкцията и нейните елементи.
Вещото лице посочва, че е просечен фасадния панел в зоната на съществуващия
прозорец и е монтирана врата за осъществяване на излаз от хола върху
пристроения балкон, като на практика това строителство се отразява на
вътрешното пространство на жилището и увеличава застроената му площ, което
според вещото лице определя извършеното като вътрешно преустройство и дава
основание да бъде определен съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“д“ ЗУТ като строеж
четвърта категория.
Съдът намира, че със заключението на вещото
лице не се установяват нови факти от значение за спора, а единствено се потвърждава
правилността на констатации на контролните органи на общинската администрация,
отразени в констативния акт и в оспорената заповед, което от своя страна прави
недоказано и неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилност на
фактическите констатации.
При тези факти съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. От представена
заповед № 13ОА559 от 05.03.2013 г. на кмета на Община Пловдив (л.38-41) е
видно, че органът по чл.225а, ал.1 ЗУТ при нормативно предвидена за това
възможност е делегирал правомощията си по издаване на заповеди от категорията
на оспорената на кмета на район „Тракия“ и в обхвата на цялата територия на
район „Тракия“ при Община Пловдив. Следователно именно кметът на район „Тракия“
е компетентният орган, който следва да издаде заповед за премахване на
незаконен строеж от ІV категория, т.е., оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че процесният строеж е трета категория. В тази
насока вещото лице е категорично, че процесният строеж представлява вътрешно
преустройство на сграда от ІІІ категория без да се засяга конструкцията на
основната сграда. Следователно правилно в оспорената заповед строежът е
определен като ІV категория по чл.137, ал.1, т.4, б.“д“ ЗУТ, което напълно
отговаря на определението, съдържащо се в цитираната норма – реконструкция и
основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на
сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им.
Допуснатата в констативния акт грешка относно категорията на процесния строеж е
ирелевантна, защото именно издателят на административния акт преценява
наличието на всички предпоставки за неговото издаване, включително наличието на
компетентност, което в случая е направено, а така определената категория на
строежа напълно съответства на правната норма. Следователно, именно кметът на
район „Тракия“ е компетентен да издаде заповедта на премахване на незаконен
строеж от ІV категория, находящ се на територията на район „Тракия“.
Не се споделя
възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаване на оспорената заповед. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ
заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служителите по чл.223, ал.2, който се връчва на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Тази процедура в настоящия
случай е спазена.
Оспорената
заповед е издадена въз основа на констативен акт № 02 от 26.04.2021 г.,
съставен от общински служители от контрол по строителството и е връчен на
жалбоподателя. Тъй като именно този констативен акт е актът, с който се поставя
началото на производството по издаване на оспорената заповед, следва да се
приеме, че административният орган е изпълнил задължението си да информира
собственика на строежа за започналото производство и за възможността да се
запознае с констатациите, да направи своите възражения, бележки и
доказателствени искания и да представи доказателствата, с които разполага, от
което право на участие в административното производство жалбоподателят се е
възползвал, подал е писмено възражение и е представил ново писмено доказателство
– протокол от общо събрание на етажната собственост, което е преценено от
административния орган като неотносимо и противоречащо на другите доказателства
и констатации. В този смисъл недоказано се явява възражението на жалбоподателя,
че административният орган не е преценил всички събрани доказателства.
Напротив, преценени са, само че изводите на административния орган не съвпадат
със защитната теза на жалбоподателя.
От друга
страна, протоколът от общо събрание има значение за законността на строеж,
извършен в сграда в режим на етажна собственост, но съгласието на собствениците
следва да бъде дадено предварително преди издаване на разрешението за строеж и
е условие за неговото издаване по аргумент от чл.185, ал.2 ЗУТ. Даденото след
извършване на незаконния строеж съгласие от собствениците в етажната
собственост е без правно значение и цели единствено заобикаляне на закона.
Неоснователно
и недоказано е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.35 АПК. Напротив, фактите от значение за правилното решаване на въпроса относно
законността на процесния строеж са установени обективно и в пълнота, което се
потвърждава и от заключението на вещото лице с оглед идентичността на неговите
констатации с констатациите на служителите от общинската администрация. В
производството по издаване на оспорената заповед не са събрани доказателства,
които да сочат търпимост на процесния строеж. Доколкото строежът е извършен в
имот частна общинска собственост без отстъпено право на строеж, изобщо не е
необходимо изследване на въпроса за търпимостта, защото подобен строеж не
отговаря на нито една от предпоставките за търпимост по § 127, ал.1 ПЗР ЗИД
ЗУТ. В този смисъл, дори игнорирайки горното обстоятелство за извършен върху
общинска собственост строеж без отстъпено право на строеж, при доказателствена
тежест за жалбоподателя той не доказа твърдението си, че процесният строеж е
извършен през 2000 г., доколкото в нотариалния акт, с който легитимира като собственик,
не е описан балкон, недоказано остана
също, че процесният строеж е допустим по разпоредбите, действали по време на
извършването му, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Т.е.,
противно на застъпеното от жалбоподателя становище, процесният строеж не може
да бъде определен като допустим.
Спазено е и
изискването за форма. В достатъчна степен ясно и точно е описан строежът, който
следва да се премахне, и защо е квалифициран като незаконен. Оспорената заповед отговаря напълно
на изискванията на чл.59 АПК относно задължителното съдържание, което трябва да
има всеки индивидуален административен акт.
Процесният строеж е квалифициран като
незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно който строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Такива документи не са били представени нито в
производството по издаване на оспорената заповед, нито в съдебното
производство.
Противно на заявеното в жалбата, съдът
намира, че в случая оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на
закона да не се допуска съществуването на незаконно строителство, а извършеното
такова да се отстранява, за да се съхрани живота и здравето на всички хора –
собственици, ползватели и строители.
Не следва да бъдат коментирани възраженията,
касаещи процедурата по Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на община
Пловдив, доколкото фазата на изпълнение започва след влизане в сила на
оспорената заповед, което е бъдещо събитие.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
община Пловдив сумата 200 лева, определено по реда на чл.143, ал.2 АПК, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.С.,
ЕГН **********,***, срещу заповед № № 6-Z21-495 от 20.09.2021 г. на кмета на
район „Тракия“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********,***,
да заплати на община Родопи сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: