№ 44820
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110136828 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени документи, които са допустими,
относими и необходими, и като такива следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Не следва да се приемат, като писмени доказателства по делото, платежно нареждане и
справка от счетоводството на ответника, доколкото касаят доказване на плащането на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което вземане не е предмет на делото.
Доказателствените искания на ищеца поради безспорност на фактите, за
установяването на които са ангажирани, както и поради ненеобходимост, следва да бъдат
отхвърлени. Не се спори, че ищецът е полагал нощен труд, като част от следващите се за
длъжността му трудови задължения, както и относно размера на брутното трудово
възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди
уволнението. С Експертното решение от 07.03.2025 г. ищецът не е трудоустроен, нито има
медицинско предписание за заемане на друга длъжност при работодателя, за да е необходимо
съдът да изследва въпроса била ли е свободна посочената от компетентните органи
длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315, ал. 1 КТ, непредложена
от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане.
Следва да се посочи и че част от изисканите документи са представени към отговора на
исковата молба. В случай че е налице конкретен документ, находящ се в трудовото му досие,
който би бил относим към недоказан факт от предмета на доказване, ищецът може да
формулира доказателствено искане за приобщаването му в едноседмичен срок от
съобщението.
Искането на ответника по чл. 192, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено, като
неотносимо към предмета на делото.
Искането на ответника за допускане на съдебно – счетоводна експертиза със задачи,
посочени в отговора на исковата молба, следва да бъде отхвърлено поради ненеобходимост,
1
доколкото по делото не е представено решение на здравните органи за трудоустрояване на
ищеца, което би било основание да се изследва дали при ответника има предвидени и
незаети работни места към датата на прекратяването за трудоустрояване по предписание на
компетентните органи. Следва да се посочи, че ответникът представя писмени доказателства
за доказване на твърденията си.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба, уточняваща молба от 23.07.2025 г. и
отговора писмени доказателства (с изключение на тези, относими към защитата по иск по
чл. 224, ал. 1 КТ).
ОБЯВЯВА на ответника, че към датата на връчване, а именно на 19.09.2025 г., на
същия на исковата молба, приложенията й и определение от 24.07.2025 г., производството
по делото, по иска по чл. 224, ал. 1 КТ, е било прекратено с цитираното определение от
24.07.2025 г., влязло в сила на 10.09.2025 г., т.е. този иск не е предмет на разглеждане по
делото и не следва да упражнява защита по него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца с основание чл. 190, ал. 1 ГПК и за
допускане на съдебно – счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба до съда,
по негова преценка, да формулира доказателствено искане за приобщаването на конкретен
документ, находящ се в трудовото му досие, който би бил относим към недоказан факт от
предмета на доказване, както и да посочи и представи доказателства относно
обстоятелството как е приключило производството пред НЕЛК, образувано по негова жалба
с вх. № 044741/ 25.04.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника с основание чл. 192, ал. 1 ГПК и
за допускане на съдебно – счетоводна експертиза със задачи, посочени в отговора на
исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з на 04.12.2025 г. от 11:30 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото при постъпване на молби от страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за отмяна на уволнението, възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност и за присъждане на обезщетение за времето от един месец, през което ищецът е
останал без работа, вследствие на уволнението.
2
С определение от 24.07.2025 г., влязло в сила на 10.09.2025 г., производството по
делото е било прекратено по предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ.
В исковата молба и уточняваща молба към нея ищецът В. Й. Й. твърди, че по силата
на трудов договор от 01.11.2017 г. е заемал длъжността „охранител – невъоръжена охрана“
при ответника по делото – „******“ ЕООД. Излага твърдение, че с Експертно решение №
91153 от 07.03.2025 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „************“ ЕАД му е призната трайно
намалена работоспособност от 65 % с право на работа по производствена характеристика.
Поддържа, че е депозирал срещу решението на ТЕЛК жалба пред НЕЛК с вх. № 044741/
25.04.2025 г. Посочва, че със заповед № 46 от 28.04.2018 г., считано от 03.05.2025 г.
трудовото му правоотношение е било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Твърди, че не
са се осъществили фактическите предпоставки на уволнителното основание, тъй като не е
налице първият елемент от фактическия състав за възникване на правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение, а именно компетентният медицински орган - трудово-
експертната лекарска комисия, да е констатирал невъзможност ищецът да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по
здравни противопоказания. Напротив посоча, че в настоящия случай експертното решение
изрично определя, че ищецът може да продължи да работи по производствена
характеристика, като „охранител – невъоръжена охрана“, при спазване на
противопоказанията на т. 14 от същото, а именно без да се натоварва с тежък физически
труд, както и психически, и без да полага нощен труд, с което решение работодателят е бил
длъжен да се съобрази. Излага довод, че липсата на решение на здравните органи за
трудоустрояването му, прави уволнението незаконосъобразно на основанието, на което е
извършено. Посочва, че до прекратяване на правоотношението е изпълнявал работата си в
пълна степен, както я е изпълнявал винаги, дори предвид обстоятелството, че с предходни
решения на трудово-експертната лекарска комисия му е определян и по-висок процент на
трайно намалена работоспособност (с Експертно решение от 27.01.2021 г. – 71 %, и с
Експертно решение от 22.03.2024 г. – 100 %), което тогава не е било отчитано от
работодателя като пречка за изпълнението на длъжността. Предвид изложеното, моли
процесната заповед за бъде отменена, ищецът да бъде възстановен на работа, както и
ответното дружество да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа, считано от 03.05.2025 г., за 1 месеца в размер на 1322,41 лева, ведно със законната
лихва от датата на връчване на исковата молба на ответното дружество за отговор –
19.09.2025 г., до изпълнение на задължението. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът „******“ ЕООД, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор, в който оспорва исковете, като признава фактите относно съществуването и
прекратяването на правоотношението. Поддържа, че заеманата от ищеца длъжност не е
подходяща за изпълнение от страна на ищеца, предвид установената за него от здравните
органи трайно намалена работоспособност и здравни противопоказания, както и че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е съществувала друга подходяща
незаета длъжност, на която да бъде преместен. Оспорва Експертно решение № 91153 от
3
07.03.2025 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „************“ ЕАД да е обжалвано пред НЕЛК, както
и твърдението, че същото да не е влязло в законна сила към датата на прекратяването.
Поддържа, че при процесното уволнение основно се е позовал на обстоятелството, че В. Й.
не може да полага нощен труд, което е задължителна част от функционалните задължения за
длъжността на ищеца. В този смисъл счита, че уволнението е извършено при наличието на
предвидените от закона фактически предпоставки. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало
между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се
оспорват от ответника. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в
резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже
изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е
в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради
здравни противопоказания, която е констатирана от органите на медицинската експертиза, и
липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа
в предприятието.
Страните не спорят относно съществуването и прекратяването на трудовото
правоотношение помежду им, както и, че размерът на брутното трудово възнаграждение,
получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението е 1322,41 лева,
поради което и тези обстоятелства не се нуждаят от доказване и съдът приема същите за
безспорни по делото.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4