РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Кубрат, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20243320100688 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК – съдебна
делба на съсобствени недвижими имоти във фазата по извършването й.
С влязло в законна сила на 23.01.2025 г. Решение № 79/20.12.2024 г. по
гражд. дело № 688/2024 г. по описа на РС – Кубрат съдът е допуснал съдебна
делба между Ф. А. Г., ЕГН ********** с адрес в *** и К. А. Х., ЕГН
********** с адрес в *** следните недвижими имоти:
1/ Поземлен имот с административен адрес ***, както следва: 1.
Жилищна сграда със застроена площ 105 кв. м, включваща прицемен етаж,
състоящ се от коридор и две стаи и жилищен етаж, състоящ се от коридор и
две стаи; 2.Масивен гараж със застроена площ 25 кв. м и 3. Второстепенна
постройка със застроена площ от 55 кв. м, построени в поземлен имот –
общинска собственост с площ 930 кв. м, съставляващ УПИ III-923 от кв. 52 по
плана на с. Острово, одобрен със Заповед № 534/14.06.1969 г., при граници:
улица, парцел IV-922, парцел XII-924 и парцел II-926;
2/ Поземлен имот с идентификатор 54417.19.16 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-362/23.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот в с. Острово, местност „Каршията“, с площ от 8288
1
кв. м, трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно
ползване – нива, трета категория, номер по предходен план 019016, при
съседи: 54417.19.5, 54417.19.9, 54417.19.256, 54417.144.2, 54417.19.15;
3/Поземлен имот с идентификатор 54417.49.30 съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-362/23.05.2019 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на поземления имот в с. Острово, местност „Могилите“, с
площ от 3623 кв. м, трайно предназначение на територията – земеделска;
начин на трайно ползване – нива, трета категория, номер по предходен план
049030, при съседи: 54417.49.31, 54417.48.206, 54417.49.5, 54417.49.18, при
права 1/2 ид. ч. за Ф. А. Г. и 1/2 ид. ч. за К. А. Х..
В първото съдебно заседание след допускане на делбата, съделителят
Ф. А. Г. е предявил претенции по сметките и искане за възлагане на делбения
имот, находящ се в ***. Претендира заплащането на извършени в периода
2010 – 2014 г. подобрения в имота, подробно описани в Молба вх. №
615/18.02.2025 г. (л.60-л.61 от делото), доуточнени с Молба вх. №
1242/02.04.2025 г. (л. 89), довели до увеличаване стойността на делбения имот
със сума в размер на общо 35 000 лв., поради което предявява иск за
заплащане на сумата 17 500 лв.
В съдебно заседание, след изслушване на вещото лице и приемане на
заключението по изготвената съдебнооценителна и техническа експертиза,
ищецът при условията на чл. 214 ГПК прави изменение на претенциите по
сметки, като заявява, че подобренията извършени в имота на *** са довели до
увеличаване на стойността му с 68 000 лв., поради което претендира от другия
съделител сумата 34 000 лева.
Ответницата К. А. Х. чрез процесуалният си представител оспорва
претенцията по чл. 346 ГПК по основание и размер. Твърди, че в имота няма
новопостроени сгради, а ремонтните дейности и част от описаните
подобрения са били изцяло извършени и заплатени с пари на общия
наследодател на страните А. Г..
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобразявайки ги със становищата на страните приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е допуснал съдебнотехническа и оценителна експертиза (СТОЕ),
от чието заключение се установява, че в общински имот УПИ III-923 от кв. 52
2
по плана на *** са построени следните сгради:
-Жилищна сграда, представляваща едноетажна полумасивна сграда със
сутерен под част от къщата, построена на уличната регулация в източната част
на имота, а до северната й стена е изградена стопанска постройка. Състои се
от три части, обединени функционално през входно антре: - източна част на
сградата, представляваща същинска жилищна сграда, състояща се от
жилищен етаж и сутерен със застроена площ 66.00 кв. м; - югозападна част,
представляваща едноетажна сграда без сутерен, построена като лятна кухня,
състояща се от стая, дневна/ кухня и килер със застроена площ 40.02 кв. м; -
северозападна част, представляваща едноетажна сграда без сутерен,
отбелязана като навес към лятната кухня в плана на селото, преустроен в
кухня, перално помещение и баня с тоалетна със застроена площ 23.92 кв. м.
Общата застроена площ на жилищната сграда е 129.94 кв. м.;
-Масивен гараж, представляващ едноетажна масивна сграда без сутерен,
построена на уличната регулация и на южната дворищна граница на имота със
застроена площ 25.00 кв. м;
-Второстепенна постройка, представляваща едноетажна сграда,
построена в северозападната част на поземления имот, състояща се от две
части – нова (западна) и стара (източна) части: западна част – съборена е част
от старата сграда, започнало е изграждане на нов строеж завършен на етап
„груб строеж“, със застроена площ 65.80 кв. м. и източна част – полумасивна
постройка, състояща се от две стопански помещения и външна тоалетна със
застроена площ 38.57 кв. м. Общата застроена площ на второстепенната
постройка е 104.37 кв. м;
-Пристройка – лятна кухня към жилищна сграда със застроена площ
21.47 кв. м;
-Стопанска постройка, представляваща едноетажна полумасивна сграда
без сутерен, построена на уличната регулация и на северната дворищна
граница на имота, и долепена до северната стена на къщата, със застроена
площ 47.22 кв. м.
В отдел „Строителство, устройство на територията и околна среда
(СУТОС) при Община Завет са налични следните строителни документи:
Удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и
право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата с изх.
3
№ 456/ 06.02.1961 г., издадено от Селски народен съвет с. Острово, Разградски
окръг. Признато е правото на строеж на едноетажна жилищна сграда със
застроена площ 48 кв. м, състояща се от две стаи и салон; Протокол № 69/
27.08.1965 г. за дадена строителна линия и определено ниво за строеж на лятна
кухня със застроена площ 20 кв. м; - Акт № 547/ 22.04.2002 г. за частна
общинска собственост, в който в т. 9 е отбелязано, че са предоставени права
върху имота на А. И. Г..
В архива на общината няма запазени инвестиционни проекти,
разрешения за строеж и други протоколи за дадена строителна линия и
определено ниво за сградите, построени в поземления имот.
Допуснатата до делба жилищна сграда не е реално поделяема съобразно
правата на страните и техническите правила и норми на ЗУТ.Не може да се
изготви проект за разделителен протокол.
Пазарната стойност на недвижим имот с административен адрес ***,
както следва: 1/ Жилищна сграда със застроена площ 105 кв. м, включваща
приземен етаж, състоящ се от коридор и две стаи и жилищен етаж, състоящ се
от коридор и две стаи; 2/ Масивен гараж със застроена площ 25 кв. м; 3/
Второстепенна постройка със застроена площ от 55 кв. м, построени в
поземлен имот – общинска собственост, с площ 930 кв. м, съставляващ УПИ
III-923 от кв. 52 по плана на село Острово, одобрен със Заповед № 534/
14.06.1969 г., при граници: улица, УПИ IV-922, УПИ XII-924 и УПИ II-926 е в
размер на 91 000 (деветдесет и една хиляди) лв. Този имот не е реално
поделяем. Не могат да се обособят две самостоятелни жилища, отговарящи на
техническите правила и норми на ЗУТ и правата на страните.
Поземлен имот с идентификатор 54417.19.16 по КККР, одобрени със
Заповед № РД.18-362/ 23.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот в с. Острово, местност „Каршията“, с площ от 8 288
кв. м, чиято пазарна стойност е 22 800 лв. може реално да се раздели на две
части, а Поземлен имот с идентификатор 54417.49.30 по КККР, одобрени със
Заповед № РД.18-362/ 23.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот в с. Острово, местност „Могилите“, с площ от 3 623
кв. м, с пазарна стойност 10 000 лв. не е поделяем.
Трите делбени имота са с обща пазарна стойност 123 800 лв. като
дяловете на страните в пари са по 61 900 лв. за всеки от съделителите.
4
Предлага вариант за делба на имотите както следва: Дял първи с пазарна
стойност 91 000 лв., включващ недвижимия имот с административен адрес
***, и Дял втори с пазарна стойност 32 800 лв., включващ: Поземлен имот с
идентификатор 54417.19.16 по КККР, одобрени със Заповед № РД.18-362/
23.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот в с. Острово, местност „Каршията“, с площ от 8 288 кв. м и Поземлен
имот с идентификатор 54417.49.30 по КККР, одобрени със Заповед № РД.18-
362/ 23.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот в с. Острово, местност „Могилите“, с площ от 3 623 кв. м. За парично
уравнение на дяловете получателят на дял първи следва да плати на
получателя на дял втори 29 100.00 лв.
Според експерто претендираните от ищеца Ф. А. Г. строежи и
подобрения са извършени в имота като посочва по години какви подобрения
по пера са били извършени. Стойността им е определена в размер на 203,41
МРЗ (минимални работни заплати) за страната към периода на извършването
им. Тези дейности са увеличили стойността на имота със 74,81 % или с 68 000
лв.
Заключението по изготвената по делото съдебнотехическа и оценителна
експертиза, съобразено с решението по допускане на делбата, неоспорено от
съделителите и компетентно извършено съдът приема изцяло.
Приложено е по делото и прието като доказателство Удостоверение №
007/05.03.2025 г. за рентата получена от общия наследодател А. Х. Г. за
времето от 2007 г. до 2020 г. вкл.
Представени са фотокотия на трудовите книжки на ищеца и съпругата
му, видно от които същите са работили по трудово правоотношение в гр.
София като ищецът от 1985 г. с кратко прекъсване през 1989 г. е работил като
шофьор на автобус
Приобщено е и представеното от ищеца удостоверение (л.140) за
облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, видно от което Ф. Г. е
декларирал като единствен жилищен имот процесния, находящ се в ***.
С протоколно определение от 02.07.2025 г. съдът е приел за безспорно
установено, че ищецът трайно се е установил да живее в имота в с. Острово
през 2014 г.
5
По инициатива на страните са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Х. Т., дъщеря на ответницата, посочва, че вуйчо й
се установил да живее и работи в София още на 24-годишна възраст, а майка й
след като се омъжила, напуснала бащиния си дом и заживяла в гр. Шумен.
Много често свидетелката посещавала имота, като до 16 годишната си възраст
оставала всяко лято при своите баба и дядо, като последно в имота била през
2023 г. Посещавала къщата с майка си два пъти годишно на празниците
байрам. Заявява, че постройките в имота са направени от баба и дядо й. Дядо й
до 70 годишна възраст работел, а баба й била домакиня. ПолучавА. и пенсия.
Средствата вложени за направените подобрения не са били на вуйчо й, а били
от получаваната рента на баба й, които ищецът усвоявал, както и пенсията й.
Свидетелства, че вуйчо й имал технически умения и много често сам е
извършвал някои от ремонтнтите дейности и много рядко е викал някой
майстор вкъщи да поправи нещо.
Заявява, че къщата си имала тухлена ограда от всяка една страна, като
оградата със съседите от лявата страна и зад къщата е била телена мрежа.
Към момента тухлената ограда е по-висока, сменена е входната врата,
измазана с шпакловка, през 2018 г. била изградена и ограда от дясната страна,
която според свидетелката нямало нужда да се подменя. Посочва, че вуйчо
живее за постоянно в имота от 2014 г., и най-вероятно повечето ремонтни
дейности ги е правил той. Двойната портална врата, която разделя реалния
двор на къщата със сайванта, била подменена без да е нужно. Гаражът е
съществувал към къщата и от преди. Лятна кухня също е съществувала и
преди, но вуйчо й си е направил някои подобрения и е подменил мебели,
уреди.
Цялата постройка, всичките огради са били изградени от нейните баба и
дядо. Относно посоченото допълнително застрояване към жилищната сграда с
кухненско обзавеждане, баня с оборудване, мокро помещение, посочва, че
това място е зад кухнята, там имало хамбар с покрив, със стена, с врати, а
ищецът го е преустроил на лятна кухня, но не е изграждал нова постройка. С
ПВЦ е подменена дограмата на двата етажа, когато баба й е била жива и е
била направена преди сватбата на по-малката дъщеря на вуйчо й. Твърди, че на
двата етажа в къщата е имало теракота още от 2011 г. Посочва, че когато е
сменена дограмата на двата етажа 2010 – 2011 г., тогава е изградена и банята,
6
и според нея тогава са изградени тази лятна кухня с хамбара.
Посочва, че след смъртта на дядо й до 2014 г. баба й живяла сама. След
като вуйчо й се пенсионирал се настанили в имота на баба й и се грижили за
нея до смъртта й през 2021 г.
Св. А. Е. заявява, че е приятелка от детските си години с Х., тъй като
родителите им са в приятелски отношения. През летните ваканции заедно с Х.
и по-голямата й сестра са оставали заедно в дома на баба й в периода 2004 г. –
2008 г. След това инцидентно е посещавала имота, когато е идвала да прибере
сестрата на Х.. Имало е затворена кухня, където живеела бабата на
приятелките й. Едната сграда в имота била едноетажна, другата двуетажна.
Минавали през остъкление и влиали в стаите. Не си спомня дали сградата на
два етажа е била от две помещения – горно и долно. Къщата имала
обикновена тухлена ограда, която била здрава. Последно посетила имота през
2019 г., но не е забелязала нови постройки, не й е направило впечатление да
има някаква промяна в къщата. Когато е била в имота не е виждала някой да го
ремонтира или да прави нещо по него.
Св. С. А. посочва, че живее в село Острово от 1973 г., на 500 метра от
дома на ищеца. Помагал му при направата на външната ограда на влизане в
имота. Била кирпичена тухла, съборили я и отново я изградили с тухли.
Отпред оградата е била кирпич, от едната страна плетена, от другите две
страни оградата била телена. Той помагал само при направата на оградата на
входа на имота. Входната врата била дървена, зелена на цвят, махнали я и
монтирали нова метална врата. На къщата Ф. направил ремонт отгоре до
долу, от покрива до стаите вътре, цигли сменил, покрива направил, на втория
етаж излял бетон, сложил ламинат, прозорци сменил. Свидетелства, че
ищецът започнал тези ремонти още от 2010 година докато се върне
окончателно на село, като и сега продължавал да работи. До 2014 г. работел в
София, но от 2010 г. насам започнал да ремонтира, през отпуските два три
пъти годишно се връщал и работел. Тогава само бабата била жива. Преустроил
плевнята и я направил кухня, изградил баня, съблекалня, вътре в къщата
имало друга баня, сложил четири, пет врати. В новата кухня, баня и
съблекалня сложил четири, пет врати и прозорци. Сам Ф. си правел тези
ремонти, но имало и майстори. След 2014 г. ищецът се върнал да живее в
къщата с жена си. Свидетелят посочва, че и след като се върнал продължил да
7
ремонтира и извършва подобрения в имота.
В показанията си св. Н. С. посочва, че са съседи с Ф., само една ограда
ги разделяла. Познавал К. и дъщерите й, преди посещавали имота. Твърди, че
Ф. през 1984 г. напуснал стъклозавода и отишъл да работи в София. Върнал се
окончателно в село Острово през 2014 г. В столицата бил с жена си и децата
си, но много често идвали на село. Заявява, че в столицата ищецът получавал
хубава заплата, докато тук получавали по това време по 250 – 300 лв., той
тогава вземал 700 – 800 лв. в София като шофьор на автобус. Първо починал
бащата на Ф., след което той се върнал да се грижи за майка си през 2014 г.
Твърди, че след като се пенсионирал бащата на Ф. не е работил. Той и бабата
не са правили ремонти. Ищецът започнал да прави различни подобрения в
имота още докато работел в София. Посочва, че ремонтите са били извършени
в периода от 2010 г. до 2014 г. Направил нова баня. На старата баня извършил
ново обслужване, направил мокро помещение, тоалетна, баня. Пишника
преустроил като обзаведена стая, с нов джамлък. Направил теракоти,
гипсокартон. Ф. направил бетонна тухлена ограда дълга 100 метра, с
бетонена тухла. Към улицата страната оградата била кирпич и вратата била
дървена, но всичко било много похабено, Ф. я подменил с тухла и я измазал, а
вратата откъм улицата подменил с желязна. Вътре оградата била с желязна
конструкция с мрежа. Имало портални врати, две странични от дясно и
отляво. Стопанската сграда била стара, той я направил нова голяма, вдигнал
височината с желязна конструкция, покрива направил с ламарина. На
помещението, в което изградил баня, тоалетна и мокро помещение, също
сменил покрива. Направил ремонт и по къщата, тя била с приземен и горен
етаж. На горните стаи направил изолация, гипсокартон на таваните,
шпакловка, боядисал стените, излял бетон и балатум имА.. На първия етаж
сложил теракот, направил шпакловка и тавана с гипсокартон. На джамлъка
сложил ПВЦ прозорци, на пода теракот, шпакловка и боядисване. Стъпалата
към мазето били дървени преди това, но направил бетонни, покрити с теракот.
Твърди, че Ф. няма друга къща освен тази, която ползва. Посочва, че бащата
на Ф. не разбирал от строителство, до пенсия работел в овцефермата. От 2010
г. до 2014 г. ищецът направил основните ремонтни дейности. Вложил
спестени пари. Посочва, че Ф. имал камион и на месеца идвал два, три, четири
пъти. С камиона идвал и все правел нещо по къщата.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. и С., които са
8
без родствени връзки със страните, незаинтересовани от изхода на делото,
съседи са на имота, постоянно живущи в селото и възпроизвеждат факти за
непосредствени впечатления. Показанията им са последователни и
взаимодопълващи се, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, преценявайки показанията на св. Т. съгласно чл. 272 ГПК,
кредитира същите в частта им, в която описва извършените в имота
подобрения, тъй като в тази им част те съвпадат с показанията на горните
свидетели. В останалата част досежно твърденията, че не е имало нужда от
ремонт на оградата, както и че напр. теракот е имало и преди ищецът да
извърши ремонт, съдът намира същите в противоречие с останалите гласни
доказателства, поради което не ги цени. Следва да се отчете и
обстоятелството, че свидетелката е посещавала имота всяко лято до 2006 г.,
след това посешенията й са по-редки и няма тези непосредствени впечатления
както свидетелите А. и С.. Съдът не дава вяра на твърденията на свидетелката,
че всички ремонти в имота са извършвани с пенсията и рентата на баба й.
Житейски нелогично е с получените суми от ренти, съгласно представеното
удостоверение, както и с пенсията на общата наследодателка, да бъдат
извършени всички описани от свидетелите и установени от вещото лице
подобрения.
Изложеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По извършване на делбата:
За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба
на процесните недвижими имоти, съдът следва да разгледа възлагателната
претенция на ищеца Ф. А. Г. по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал. 2 ГПК, са
уредени четири материални предпоставки, при наличието на които възниква
потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в
делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на
останА.те съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в
общата вещ, предмет на делбата: 1)делбената недвижима вещ да има характер
на жилище и да е неподеляема; 2)целият имот да е придобит въз основа на
наследяване, 3)съделителят, който е предявил претенцията следва да е живял в
имота към момента на откриване на наследството и 4)съделителят, който е
направил претенцията, следва да не притежава друго жилище. В този смисъл
9
са мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. №
1/2004 г., ОСГК на ВКС.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата, съделителят Ф.
А. Г. е предявил претенция за възлагане на делбения имот, находящ се в ***.
От заключението на назначената по делото СТЕ се установява, че
имотът е жилищен и е неподеляем.
Безспорно е, че съделителят Г. има качество на наследник по смисъла на
чл. чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като е наследник на А. Х. Г. и не притежава друг
жилищен имот. Живял е в имота както към момента на откриване на
наследството, така и към настоящия момент.
Съдът приема, че са нА.це всички предпоставки на закона по отношение
на съделителя Ф. А. Г. и претенцията му за възлагане на процесния недвижим
имот следва да бъде уважена.
При това положение делбата следва да се извърши по начина, по който
се предлага от вещото лице с приетата СТОЕ, а именно: в дял на ищеца да се
постави имотът в ***, а в дял на ответницата да се поставят двата поземлени
имота: с идентификатор 54417.19.16 по КККР и с идентификатор 54417.49.30
съгласно КККР, и двата в землището на село Острово. При това положение
ищецът Ф. А. Г. за уравнение дела на К. А. Х. следва да й заплати сумата 29
100 лева.
По отношение на претенцията за сметки по чл. 346 от ГПК за извършени
подобрения
В производство по сметките ищецът Ф. А. Г. претендира осъждането на
другия съделител да му заплати сумата 34 000 лева, представляваща 1/2 ид. ч.
от стойността на извършените от него подобрения в периода 2010 г. – 2014 г.,
които са довели до увеличаване стойността на имота, респ. увеличило се е
наследството.
Съгласно възприетото със задължителната практика на ВКС (решение
по гр.д. № 237/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр.д. № 3243/2008 г. на ВКС,
ІІІ г.о., постановени по реда на член 290 ГПК), искът по сметки е от
категорията на облигационните вземания между сънаследниците, които могат
да бъдат разгледани във втората фаза на делбата, и затова, когато наследникът
има материален принос в увеличаване на наследството и при предпоставки, че
10
не е възнаграден по друг начин, той може да иска в делбата това увеличение
да се пресметне в негова полза. При заявена претенция по сметки, във връзка с
искане за присъждане на парично обезщетение, с правно основание чл. 12, ал.
2 от ЗН, според правопораждащият фактически състав на тази разпоредба
сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи
неговото наследство, но не е бил възнаграден за това, може да иска неговият
принос да бъде признат в делбеното производство и да бъде възмезден от
останА.те сънаследници, съобразно правата на всеки от тях.
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че
строителноремонтните дейности в имота, находящ се на ***, претендирани от
ищеца като извършени в периода 2010 г. – 2014 г., са само описаните в
заключението на експерта както следва: лятна кухня, допълнително
застрояване към жилищната сграда северозападната част и жилищна сграда,
описани в Приложение № 7 към изготвената СТОЕ.
С оглед депозираното заключение на вещото лице, стойността на
наследственото имущество, вследствие на извършените подобрения, се е
увеличила с 55 300.96 лева. При това положение съделителят К. А. Х., по
заявената претенция по чл. 346 ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 от ЗН, следва да
възмезди признатият на съделителя Ф. А. Г. принос, съобразно притежаваните
от нея права, признати с влязлото в законна сила решение в делбеното
производство, а именно в размер на 1/2 идеални части. При така признатите
права на последната, тя ще следва да заплати на Ф. А. Г. сума в размер на 27
650.48 лева. При това положение претенцията в останалата част до
претендирания размер от 34 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото
разноски, като е извършил такива както следва: 1150.00 лева –
възнаграждение за експерт по назначената съдебнотехническа и оценителна
експертиза. Съделителите заплащат съобразно дяловете си разноските по
съдопроизводствените действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, а при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и на способа на извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разходи за процесуално представителство
11
на адвокат. В тази насока е и съдебната практика (Опр. №4/06.01.11г. по
ч.гр.д. №542/10г. на ВКС, ІІ г.о, Опр. №252/11.07.14г. на ВКС по гр. д. №
2024/14г. на І г.о).
Съдът намира, че с оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че
при допускане на СТОЕ всеки от съделителите е внесъл депозит съобразно
поставените задачи, намира, че разноските следва да останат за всяка от
страните така както са направени.
Всеки от съделителите следва да плати по сметка на РС – Кубрат
държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела си, но не по- малко от
50.00 лева, на основание чл.355 от ГПК и чл.8 от действащата Такса за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл.10 от ТА.а за ДТКССГПК във вр.с чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът следва да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – Кубрат и
държавна такса в размер на 1 106.00 лева, определена 4% върху уважения
размер на претенцията по сметки за подобрения в имота.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ в дял, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, на Ф. А. Г., ЕГН
********** с адрес в *** следния допуснат до съдебна делба недвижим имот:
Поземлен имот с административен адрес ***, както следва: 1. Жилищна
сграда със застроена площ 105 кв. м, включваща приземен етаж, състоящ се от
коридор и две стаи и жилищен етаж, състоящ се от коридор и две стаи;
2.Масивен гараж със застроена площ 25 кв. м и 3. Второстепенна постройка
със застроена площ от 55 кв. м, построени в поземлен имот – общинска
собственост с площ 930 кв. м, съставляващ УПИ III-923 от кв. 52 по плана на
с. Острово, одобрен със Заповед № 534/14.06.1969 г., при граници: улица,
парцел IV-922, парцел XII-924 и парцел II-926.
Стойността на този дял е в размер на 91 000. 00 лева (деветдесет и една
хиляди лева, нула ст.).
ПОСТАВЯ в дял на К. А. Х., ЕГН ********** с адрес в *** следните
допуснати до делба недвижими имоти:
1/Поземлен имот с идентификатор 54417.19.16 по КККР, одобрени със
12
Заповед № РД-18-362/23.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот в с. Острово, местност „Каршията“, с площ от 8288
кв. м, трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно
ползване – нива, трета категория, номер по предходен план 019016, при
съседи: 54417.19.5, 54417.19.9, 54417.19.256, 54417.144.2, 54417.19.15;
2/Поземлен имот с идентификатор 54417.49.30 съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-362/23.05.2019 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на поземления имот в с. Острово, местност „Могилите“, с
площ от 3623 кв. м, трайно предназначение на територията – земеделска;
начин на трайно ползване – нива, трета категория, номер по предходен план
049030, при съседи: 54417.49.31, 54417.48.206, 54417.49.5, 54417.49.18.
Стойността на този дял е в размер на 32 800. 00 лева (тридесет и две
хиляди и осемстотин лева, нула ст.).
ОСЪЖДА Ф. А. Г., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на К. А.
Х., ЕГН ********** с адрес в ***, в уравнение на дела й сумата 29 100. 00
лева (двадесет и девет хиляди и сто лева, нула ст.), платими при условията на
чл. 349, ал. 5 от ГПК – в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за
извършване на делбата чрез възлагане, ведно със законната лихва, считано от
влизането на решението в сила до окончателното изпълнение.
ОСЪЖДА К. А. Х., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на Ф. А. Г.,
ЕГН ********** с адрес в *** сумата 27 650.48 лева (двадесет и седем хиляди
шестстотин и петдесет лева, четиридесет и осем ст.), представляваща
стойност на подобренията, довели до увеличение стойността на имота,
съобразно дела й в съсобствеността в размер на 1/2 ид.ч., ведно със законната
лихва считано от 18.02.2025 г. до окончателното плащане и отхвърля
претенцията по сметки в останалата част до 34 000 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА Ф. А. Г., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати по сметка
на РС – Кубрат държавна такса върху стойността на припадащия му се дял, в
размер на 2 476.00 лева (две хиляди четиристотин седемдесет и шест лева,
нула ст.).
ОСЪЖДА К. А. Х., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати по сметка
на РС – Кубрат държавна такса върху стойността на припадащия й се дял, в
размер на 2 476.00 лева (две хиляди четиристотин седемдесет и шест лева,
нула ст.).
13
ОСЪЖДА Ф. А. Г., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати по сметка
на РС – Кубрат държавна такса върху уважения иск по сметките в размер на 1
106.00 лева (хиляда сто и шест лева, нула ст.).
ОСТАВЯ без уважение искането на Ф. А. Г., ЕГН ********** с адрес в
*** за присъждане на сторените по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
14