Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1112 19.08.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на двадесети юли две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 881 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Съдът е сезиран с жалба, подадена
от „АРАЙС“
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от М.Д.И. със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 7 против заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
ФК-165-0407856/20.02.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
гр.П., дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП. С оспорената заповед, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” и чл.186,
ал.3 от ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект – ресторант
„Траките“, находящ се в гр.Павел баня, стопанисван от дружеството жалбоподател
и е забранен за достъпът до обекта за срок
от 14 дни.
Жалбоподателят твърди в жалбата си,
че в случая не е налице неиздаване на фискален бон, а закъсняло издаване на
такъв и то единствено при конкретната контролна покупка, което било в резултат
от допуснато от конкретния сервитьор грубо нарушение на установените правила за
работа в обекта. Като последица, от това грубо нарушение, била констатирана и
касова разлика от 60,90 лв. между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във фискалното устройство. Твърди се още, че разликата в касовата
наличност била в резултат именно от несвоевременно издадения фискален бон. Същото
не било установено по надлежния ред – не било издадено наказателно
постановление. Такова липсвало и за второто нарушение – разликата в касовата
наличност. Според дружеството, не били налице посочените в заповедта основания
за издаването й. Със същата не се препятствала възможността за извършване на
други нарушения при упражняване на дейността, а единствено се
препятствала дейността в обекта. Оспорва се констатацията относно организацията в търговския обект и направения
извод, че последната нямала за цел спазването на данъчното законодателство.
Напротив, този извод се извеждал само от конкретната контролна покупка и не отразявал
работата на останалите сервитьори. Не съответствали на приложимите правни норми
и не се подкрепяли с факти и мотивите, изложени относно определената
продължителност на мярката. Оспорва се издаването на ЗПАМ преди издаване на НП
за установеното нарушение. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адвокат С., надлежно упълномощена. Поддържа жалбата и
ангажира доказателства. С писмена молба (л.76) изразява становище по същество.
Поддържа искането за отмяна на заповедта, алтернативно иска намаляване срока на
действие на мярката. Представя списък с разноски и пледира тяхното присъждане.
Ответникът – началник отдел
„Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ П., Главна Дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП, наложил принудителната административна мярка се представлява
от юрисконсулт. Представена е административната преписка. Оспорва жалбата. Не
ангажира допълнителни доказателства. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
По
делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени
доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На
14.02.2020г. в 22,08 часа, в търговки обект – ресторант „Траките“, находящ се в
гр.Павел баня, ул. „Чудомир“ №3, стопанисван от „АРАЙС“ ЕООД била извършена оперативна
проверка от инспектори по приходите, които поръчали 2 бр. пърленки, 2бр. айрян,
2бр. основни ястия, 1бр. безалкохолна бира и 1 бр. салата на обща стойност
45лв., и ги заплатили в брой на лицето Г.Г. – сервитьор. При покупката не била издадена
фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство
- Datecs
FP 2000, ИН на ФУ: DT790742 и ФП № 02790742, нито ръчна касова бележка
от кочан с касови бележки. Фискален касов бон бил издаден след легитимация на
проверяващите. В хода на проверката била установена разлика в размер на 60,90
лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното
устройство.
За
констатациите от проверката бил съставен протокол № 0407856/14.02.2020г. с
приложения (л.43-50).
При
тези обстоятелства административният орган издал процесната
заповед, с която наложил на оспорващия ПАМ „запечатване на търговски обект –
ресторант „Траките“, находящ се в гр.Павел баня, ул. „Чудомир“ №3, стопанисван
от „АРАЙС“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.
86, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта била връчена лично срещу подпис на упълномощено
от дружеството лице (л.42) на 10.03.2020г.
С жалба (л.8) до директора на дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, дружеството
оспорило заповедта по административен ред с възражения аналогични на изложените
в жалбата до съда.
С решение № ГДФК-50/03.04.2020г. (л.79) решаващият
административен орган, отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението било
връчено на дружеството на 02.07.2020г.
По делото, в качеството на свидетели са разпитани Г.Г. – сервитьорката,
на която била заплатена сумата от контролната покупка и Т.Н. – салонен
управител към момента на проверката.
Свидетелката Г. посочва, че след като обслужила клиентите и те поискали
сметката издала „печат“. Този „печат“ не бил касов бон, а само отразявал
стойността на консумацията до момента. Обяснява, че направила това, тъй като
възприела клиентите като гости на хотела, а било практика същите да не носят
пари в себе си, ако ползват СПА услуги. Не била сигурна също как ще бъде
платена сметката – в брой, с карта или на стаята, но изрично сочи, че и в трите
случаи сметката приключва с издаване на фискален бон.
Свидетелят Н. в показанията си сочи, че т.нар. „печат“ давал служебна
информация за моментното състояние на сметката, но фискален бон се издавал,
когато сметката се приключи, независимо по кой от трите описани от свидетелката
Г. начини.
В резултат на служебния
и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред нЕ.ата
валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес,
съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При така вменената на
съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда
на чл.168
от АПК,
съдът приема следното:
Относно срочността на жалбата:
Заповедта била връчена на дружеството на
10.03.2020г. и била оспорена по административен ред на 25.03.2020г. Решението,
с което решаващият административен орган отхвърлил жалбата било постановено на
03.04.2020г. и връчено на представител на жалбоподателя на 02.07.2020г. (л.84).
На 13.05.2020г. по поща (л.16) е изпратена жалбата, инициирала настоящото
съдебно производство. Решението на решаващия административен орган е
представено по делото на 20.07.2020г.
На първо място следва да се отбележи, че в
конкретния случай, специалният ЗДДС не предвижда задължителна поредност за
оспорване на този вид заповеди, а именно – задължителна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното оспорване да е, актът да е бил оспорен
първо по административен ред. С разпоредбата на чл.186, ал.4 от ЗДДС е указано,
че тези заповеди могат да бъдат оспорени по реда на АПК. От своя страна
разпоредбата на чл.148 от АПК
установява изборност на оспорване, като указва, че административният акт може да се оспори
пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено
друго. АПК и специалният ЗДДС не предвиждат друго за оспорването на заповедите
по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, поради което съдът приема, че на волята на
жалбоподателя е поставена възможността за избор – дали да оспори акта по
административен или по съдебен ред, както и дали първо да изчерпи реда за
административно оспорване и едва тогава да депозира жалба до съда. В конкретния
случай решението на административния орган, с което е отхвърлена жалбата срещу
процесната заповед е произнесено на 03.04.2020г. и е връчено на 02.07.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.3 от АПК срокът по чл.149, ал.1 от АПК
започва да тече от съобщението, че горестоящият орган се е произнесъл с
решение. При така установеното настоящата жалба е подадена в предвидения от
закона срок.
На следващо място с оглед датата на връчване
на заповедта на „АРАЙС“ ЕООД, следва, на основание чл.149, ал.1 от АПК, да се
приеме, че срокът за оспорване изтича на 24.03.2020г. В ДВ, бр.28 от 24.03.2020г. е обнародван ЗАКОН за
мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване
на последиците в сила от 13.03.2020г. (Закон за извънредното
положение). Разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за извънредното положение (в
редакцията от 13.03.2020г.) императивно указва, че за
срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Безспорно, срокът по чл.149, ал.1 от АПК е преклузивен и с нЕ.ото
изтичане се погасява правото на жалбоподателя да подаде жалба срещу
административния акт. На основание посочената разпоредба от Закон за
извънредното положение следва да се приеме, че на
13.03.2020г., този срок спрял да тече за „АРАЙС“ ЕООД. Съгласно чл.4,
ал.1, т.1 от Закона за извънредното положение (в
сила от 9.04.2020г.) се удължават с един месец
от отмяната на извънредното положение сроковете,
определени в закон, извън тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното положение
и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.
Съгласно Решение на
Народното събрание от 13.04.2020г., извънредното положение е със срок до
13.05.2020г. (https://www.parliament.bg/bg/desision/ID/157396), поради което жалбата по административен ред
също е подадена в срок.
Предвид изложеното
съдът приема, че жалбата е
подадена от лице, имащо право и интерес от оспорването, в срок, при
съобразяване на разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., в предвидената форма, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за
това по чл.186, ал.3 от ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна
заповед на изпълнителния директор на НАП. Видно от представената Заповед № 2101
от 30.03.2018г. (л.58) на длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ е
назначено лицето, издало заповедта. Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта е в
предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на обжалвания акт.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите (редакция ДВ, бр.9 от 2020г., в сила от 31.01.2020г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от същата
наредба.
В
разпоредбата на чл.25 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е посочено, че лицата, задължени да
използват фискално устройство, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков
път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС указва,
че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на
посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай дружеството
жалбоподател е било задължено да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената продажба – 2бр. пърленки, 2бр. айрян, 2бр. основни ястия, 1бр.
безалкохолна бира и 1 бр. салата на обща стойност 45лв. при извършване на плащането.
В жалбата се
извежда твърдение, че в конкретния случай не се касае за неиздаване на фискален
бон, а за закъсняло издаване на такъв – след легитимация на проверяващите. Това
се случило поради грубо нарушение, извършено от конкретния сервитьор, т.е. не
било налице неизпълнение на задължението по смисъла на ЗДДС и Наредбата. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Разпоредбите вменяващи задължение за издаване на
касови бележки не предвиждат изключения, при наличието на които същите се
издават в момент различен от момента на покупката/плащането. Задължението е за
издаване на касовия бон след получаване на плащането , дори клиентът да не
изчака, за да получи касовия бон, продажбата задължително се регистрира и касов
бон се издава. В конкретния случай касовият бон бил издаден едва след
легитимацията на проверяващите, а не в момента на покупката.
В показанията
на свидетелите се описват различни начини на приключване на сметките в
проверявания търговски обект, според начина на плащане – в брой, с карта или на
стая. Свидетелката Г. сочи, че
когато клиенти желаят да заплатят им се предоставя възможност
да изберат – в брой, на стая или с карта. В случай, че предпочетат да платят на
стая – подписват служебния бон и сметката се начислява на конкретната стая. Свидетелят
Н., също сочи, че отпечатването на служебен бон
служи за справка на сервитьорите, за да проверят дали не са пропуснали нещо в
сметката. Фискален бон се издавал след приключване на сметката. Когато клиент
пожелае да плати, сметката се приключва и се издава фискалният бон. Когато
желанието е да се плати на стая, сметката се приключвала със служебен бон подписан
от клиента, и с фискален бон, ако е платил в брой. При плащане на стая,
фискален бон се издавал след приключване на рецепцията. От показанията на
свидетелите може да се обобщи, че фискален касов бон се издава след заплащането
от страна на клиентите. По делото се установи, че проверяващите заплатили
контролната покупка в брой, веднага след като им била съобщена стойността на
покупката, като това обстоятелство не се оспорва от страна на жалбоподателя. По делото няма
данни и не се твърди, че проверяващите са заявили плащане на стая, за да бъде
приложен съответния начин за приключване на сметката, полагане на подпис върху
служебния бон и изпращане на сметката към рецепция. Свидетелката Г. посочва, че
е издала фискален бон, но по-късно и тъй като клиентите напуснали не успяла да
им го даде. Тук следва да се отбележи, че фискалния бон е издаден, след
легитимация на проверяващите, като преди това те са били напуснали обекта,
следователно бездействието след заплащането е довело до неизпълнение на задължението
за издаване на фискален бон. Този извод съдът извежда от разпоредбата на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, според която бонът се дължи за
всяко плащане. Плащането е фактическо действие, което е различно от реализиране
на сделката – покупко-продажба.
Важен е моментът на фактическото предаване на сумата, а не други, като моментът
на приемане на поръчката, моментът на обявяване на сметката, а още по-малко
момент, следващ този на плащането на цената, какъвто се релевира в настоящия
спор.
Предвид изложеното,
съдът приема, че нарушението е
безспорно установено от представените по делото доказателства. В случай на
неиздаване на съответния документ за продажба, компетентният орган прилага принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни.
Във
връзка с посоченото в жалбата възражение, че процесната заповед била издадена
преди издаване на НП за нарушението, съдът намира за необходимо да посочи, че
това обстоятелство е ирелевантно за спора. Административно-наказателната
отговорност се реализира независимо от налагането на принудителната
административна мярка, тъй като единият акт цели налагане на санкция за
извършено нарушение, а другият съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН
цели да се предотвратят и преустановят административните
нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията.
Следователно общото между двете процедури е факта на нарушението, но като
производства те протичат независимо едно от друго, поради което издаването на
наказателно постановление не е предпоставка за издаване на Заповед за ПАМ.
Отделно от изложеното органът по приходите правилно се е позовал на
нарушаването на цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност
е издал оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на
преценка дали да наложат принудителна административна мярка.
С жалбата е направено
искане, при условията на
евентуалност, съдът да измени заповедта, като
намали срока на ПАМ. При преценка основателността на това искане, следва да се
вземе предвид, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС не указва императивно
срок, за който ПАМ да бъде приложена. Относно срока, разпоредбата единствено
установява максималния срок за който ПАМ от съответния вид може да бъде
приложена – 30 дни. В този случай, при определяне срока на мярката в обхвата на
тези 30 дни, административният орган има законово предоставена възможност за
преценка и действа при условията на оперативна самостоятелност. Оперативната
самостоятелност дава възможност на органа да избира между няколко решения,
всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен
целесъобразно. Това е възможност за индивидуален подход към всеки отделен
случай на установено нарушение, при което административният орган се ръководи
освен от правните норми, а и от своя личен опит и установена практика по сходни
казуси. Предвид посоченото недопустим се явява съдебният контрол върху
упражнената оперативна самостоятелност при определяне продължителността на
приложената ПАМ. В случая, относно
продължителността са изложени мотиви. В този смисъл Решение № 5208 от 8.04.2019
г. на ВАС по адм. д. № 14530/2018 г.; Решение № 8968 от 13.06.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 2616/2019 г.; Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3490/2018 г.
Останалите обстоятелства по случая
са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически
състав, при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна
принудителна мярка.
Предвид
неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената
служебна проверка по чл.168 от АПК съдът прие, че оспорената заповед е
законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание
чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Изходът от оспорването
обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. От страна на
ответника своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
такова се дължи. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, на
основание чл.78,
ал.8 от ГПК
във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати
на Националната агенция за приходите, в чиято структура е органът – ответник, разноски
в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АРАЙС“
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от М.Д.И. със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 7 против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-165-0407856/20.02.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр.П., дирекция „Оперативни
дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „АРАЙС“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от М.Д.И. със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Александър Стамболийски“ № 7 да
заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: