Номер 8818.11.2020 г.Град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ямбол
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пепа И. Чиликова
Членове:Красимира В. Тагарева
Гергана Ж. Кондова Атанасова
Секретар:Иванка П. Златева
Прокурор:Живко Петров Илиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Пепа И. Чиликова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20202300600286 по описа за 2020 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на
А.М.Ш., гражданин на С., чрез служебния му защитник - адвокат Г.Д. от
АК-Ямбол, против Присъда № 33/ 28.08.2020 год., постановена по НОХД №
231/2020 год. по описа на РС-Елхово.
С атакуваната присъда въззивника -подсъдим Ш. е признат за виновен
в това, че на ********** г., около 08.10 ч. в района на ГККП Лесово,
обл.Ямбол , направил опит да излезе през границата на страната, от
Република България в Република Турция, без разрешение на надлежните
органи на властта, като деянието е останало недовършено по независещи от
него причини - заловен е от служители на МВР -престъпление по чл. 279,
ал.1,вр. с чл.18, ал.1от НК и му е наложено наказание от ТРИ месеца
„лишаване от свобода” , което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от ТРИ години както и наказание "глоба" в полза на
държавата в размер на 100 лева.
Във въззивната жалба на подс. А.М.Ш., депозирана чрез служебния
му защитник – адвокат Г. Д. от ЯАК, която е бланкетна ,се навеждат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда
1
както и доводи за постановяването и при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Настоява се за отмяна на постановената от ЕРС
присъда и постановяване на нова такава от проверяващата инстанция, с
която въззивника- подсъдим да бъде признат за невиновен и оправдан .
В съделбно заседание въззивника- подсъдим А.М.Ш., гражданин на С.,
редовно и своевременно призован чрез служебния си защитник , не се
явява, но чрез защитата поддържа изцяло въззивната жалба.Твърди се, че
от обективна страна престъплението не е доказано, при наличието на
множество противоречиви и неубедителни доказателства, които не дават
отговор по несъмнен начин как точно и къде точно е направил опит да
премине незаконно държавната ни граница подс.Ш.. Навеждат се доводи, че
свидетелските показания единствено на граничния полицай не дават
убедителен отговор дали се касае за опит за преминаване или за
приготовление към такъв. Пледира се за постановяване на оправдателна
присъда.
Представителят на ОП- Ямбол счита въззивната жалба за
неоснователна, а атакуваната присъда на ЕРС за законосъобразна,правилна
и обоснована. Излагат се съображения за наличие на достатъчно мотиви в
първоинстанционната присъда относно авторството на деянието и неговия
механизъм. Твърди се от прокурора, че присъдата е справедлива и
обоснована и се настоява въззивната жалба да се остави без уважение.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от
НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право и
интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по
същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Фактическите положения, приети за установени са правилни и се
подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата
на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства , в
2
изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, решаващият съд е
достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи касателно
осъществено както от обективна така и от субективна страна на престъпно
деяние по чл.279, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК. Проверяващата инстанция
споделя приетото за установено от фактическа страна в хода на
първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, се
присъединява изцяло към изводите на ЕРС досежно безспорно
установеното от фактическа страна, а именно:
На ********** г- , подс. А.М.Ш., гражданин на С., предприема
пътуване от гр.**********, Германия, към гр. Истанбул в Турция. Пътувайки
с влак, подс.Ш. пристига на територията на Република България - в гр. Р.. В
гр.Р. той се качва на автобус и отпътува към Република Турция. В
ранните часове на ********** г. автобусът с пътуващия в него А. Ш.
преминава ГКПП-Лесово и навлиза в буферната зона на ГКПП
Хамзабейли-Турция. Подсъдимият не е допуснат да влезе на територията на
Република Турция, т. к. няма необходимата за това виза. Той слиза от
автобуса и пешком се връща обратно през ГКПП-Лесово на територията
на Република България. По- късно на същият ден- около 08.10 часа ,
подс.Ш. решава отново да влезе в Република Турция като за целта
заобикаля пешком граничния пункт Лесово, прескача оградата в района на
същия ГКПП като преди да навлезе на територията на Република Турция
е установен и задържан от служителите на ГПУ - Елхово към РДГП.
Видно от свидетелските показания на граничния полицай П.Я. ,
участвал в задържането на лицето, са реагирали на получен от техни
колеги сигнал за нарушител на държавната граница. Пристигайки на
мястото полицаите виждат, че личния багаж на подс.Ш. вече е отнесен
на турска територия /до турската бариера/, което им подсказва , че лицето
се стреми да заобиколи граничната проверка. След задържането и
проверката на документите , намерени у А. Ш., се установява, че това
лице е влязло в България на ********** г. през ж. п. гара Р., а в ранните
часове на ********** г. същото лице официално е преминало през ГКПП-
Лесово с автобус, връщайки се като пешеходец през ГКПП-Лесово около
02.00 ч. на ********** г. Задържаното лице обяснява, че се е отправило
3
към Истанбул, където С. има посолство, за да се снабди с паспорт и се
върне в ********** при своите близки и роднини.
Подсъдимият А.М.Ш. е роден на ********** г. в С., гражданин на
същата **********нска страна. През 2014 г. напуска ********** и се
установява в Германия. Шест години живее, учи и работи в гр.**********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост , издадена от
ЦБС към МП на РБ, към момента на осъществяване на деянието, подс.Ш. не
е осъждан на територията на РБългария.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Както обосновано и правилно приема в контролирания съдебен акт
решаващият съд, горе изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен и безспорен начин от свидетелските показания на граничния
полицай П.Я., които са еднопосочни с подробните обяснения на подс.Ш.,
прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност в хода на
първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 от НПК, кореспондиращи изцяло с писмените доказателствени
източници- Експертни справки №№121 и 122 от ********** г. на ГДГП-
ГПУ-Елхово, документи за самоличност на подс.Ш., дактилоскопна справка,
Заповед за задържане на лице и Протокол за полицейски обиск от
********** г. на ГДГП- Елхово, разписка за върнати вещи от ********** г.
Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в
достоверността на писмените доказателствени източници, част от които
представляват официални документи по смисъла на чл. 93, т.5 от НК и не
са оспорени от страните.
Обосновано и правилно, решаващият съд кредитира изцяло като
достоверни и обективни свидетелските показания на граничния полицай
П.Я. - същите са логични и последователни, кореспондират с обясненията
на подс.Ш. и са относими към релевантни за предмета на доказване
факти и обстоятелства- установяват времето и мястото на осъществяване на
деянието и неговия механизъм. Еднопосочни и в кореспонденция със
4
свидетелските показания на П.Я. и обясненията на подс.Ш. са и
прочетените и приобщени към доказателствената съвкупност писмени
доказателства.
Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на
служебния защитник на подс.Ш. - адв. Г.Д., че атакуваната присъда е
необоснована, т. к. събраните доказателства не извеждат по несъмнен
начин фактическата обстановка, която се твърди и поддържа от страна на
прокуратурата. Проверяващата инстанция намира, че делото е попълнено с
релевантните доказателства, които в достатъчна степен, еднопосочно и в
кореспонденция, разкриват фактическата обстановка, такава каквато е
установена от решаващия съд и безкритично възприета от настоящия
съдебен състав.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
прави следните правни изводи:
Правилни , обосновани и законосъобразни са доводите на
решаващият съд, че от събраните по делото доказателства може да се
направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимия А.М.Ш., гражданин на
С., е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от ЕРП
обвинение и в този смисъл правилно и законосъобразно подсъдимия е
признат за виновен по повдигнатото му и поддържано от ЕРП обвинение.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Осъществено е съставомерно деяние по чл.279, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от
НК от страна на подсъдимия Ш., т. к. на **********г., в 08. 10 часа, в
района на ГКППП- Лесово, обл.Ямбол, е направил опит да излезе през
границата на страната , от Република България в Република Турция, без
разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало
недовършено по независещи от него причини - заловен е органите на МВР.
От обективна страна по несъмнен начин е установено в хода на
първоинстанционното производство, че на инкриминираната дата
въззивникът - подсъдим Ш. извършва фактически действия по
5
преминаването на държавната граница между България и Турция, без да
е получил за това разрешение от компетентните гранични власти,
осъществяващи гранично- пропускателния контрол. Граничният режим на
РБългария изисква преминаването на държавната граница през специално
предназначени за това места- ГКПП, със знанието и разрешението на
компетентните гранични власти - такова разрешение на ********** г.,
около 08.10 ч. подс. Ш. не е имал и не е търсил - аргументи от
свидетелските показания на граничния полицай Я., кореспондиращи с
подробните обяснения на подсъдимия. Изложеното сочи на обоснованост и
законосъобразност на изводите на ЕРС, че с действията си на
инкриминираната дата, подс.Ш., гражданин на С., е нарушил установения
в РБългария правов ред, свързан с режима за преминаване на държавната
граница като деянието е осъществено в първата хипотеза на чл. 279, ал.1
от НК , а именно: без разрешение на надлежните органи на властта в
хипотезата на "излизане" от страната по посока РТурция. Като правилен и
обоснован се преценява и изводът на решаващият съд в контролирания
съдебен акт, че деянието е недовършено , във фазата на опита - несъмнено
откриването и задържането на нарушителя на държавната граница в
района на бариерата на ГКПП-Лесово, преди напускането на територията
на РБългария и навлизането на територията на РТурция, сочи на
недовършено изпълнително деяние поради независещи от дееца причини-
установен е и е заловен от българските гранични власти.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено виновно, с форма
на вина пряк умисъл - несъмнено подс.Ш. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите последици , но е
искал и пряко е целял именно този престъпен резултат.Предприемайки
пътуването през цяла Европа до гр. Р., а по-късно и от гр. Р. за РТурция
, подсъдмият е знаел, че не разполага с виза за да влезе редовно и по
законовия ред в Република Турция, а няколко часа след като е върнат от
турските гранични власти, отново предприема преминаване на държавната
ни граница, съзнавайки, че го прави без знанието и без разрешението на
официалните власти и при драстично нарушение на граничния контрол.
Предприемайки преминаване на държавната ни граница в посока РТурция
подс.Ш. е съзнавал, че нарушава закона, но е искал и пряко е целял
6
постигането на този противоправен престъпен резултат.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА на наложеното наказание :
За осъщественото от въззивникът- подсъдим престъпно деяние по
чл.279, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК, материалната норма предвижда
наказание “лишаване от свобода” до ПЕТ години, с кумулативно
предвидено наказание "глоба" в размер от 100 до 300 лева. Решаващият съд,
при индивидуализацията на наказанието, обосновано и законосъобразно, е
взел предвид от една страна сравнително високата степен на обществена
опасност на деянието, предвид завишената му динамика в рамките на този
конкретен граничен район, а от друга страна е съобразено чистото съдебно
минало на подсъдимия и пълните самопризнания, които е направил в хода
на ДП, способствали за изясняването в пълнота на относимите към
предмета на доказване факти и обстоятелства. Правилно са отчетени
причините и обстоятелствата, довели до осъществяване на престъпното
деияние, правилно и обосновано е прието, че подс.Ш. не представлява
личност със завишена обществена опасност. В този смисъл проверяващата
инстанция напълно споделя правните изводи на ЕРС, че следва да се
определи наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и намира наложеното на подсъдимия наказание от ТРИ
месеца „лишаване от свобода", което е в рамките на законовия минимум,
за законосъобразно и справедливо. като такова се преценява и
кумулативното наказание "глоба" , отмерено от решаващият съд в рамките
на предвидения законов минимум от 100 лева. При наличие на законовите
предпоставки за това, обосновано и правилно, така наложеното на
подсъдимия наказание е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години , считано от влизане в сила на присъдата. Несъмнено за
превъзпитанието и поправянето на подсъдимия не е необходимо, с оглед
неговата личност, ефективно изтърпяване на така определеното му
наказание „лишаване от свобода ”. Правилно и обосновано ЕРС е отказал
приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК по отношение подсъдимия-
анализираните смекчаващи вината му обстоятелства на фона на
сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, не са по
7
характер нито изключителни, нито многобройни.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Правилно и законосъобразно в контролираният съдебен акт не са
възложени разноски в тежест на подсъдимия. Нормата на чл. 189, ал.2 НПК
сочи, че направените в хода на ДП разноски за преводач остават за сметка
на органа , който ги е направил и в този смисъл законосъобразно, ЕРС не
е осъдил подс.Ш. да запрати направените такива.
Предвид гореизложеното и на осн.чл. 338, вр. с чл. 334, т.6 от НПК,
Ямболският окръжен съд ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №33/28.08.2020 г., постановена по
НОХД № 231/2020 г. по описа на Елховския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8