М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 15 от 13.06.2018 година по НЧХД № 109/2018
г на Районен съд – А.
Постъпила е тъжба от Е.С.П. с ЕГН **********,***
действащ като настойник и законен представител на малолетния си син А.Е.П., ЕГН
********** срещу Ш.Р.М., ЕГН **********,***, българка, българска гражданка, с основно
образование, неосъждана, за извършено престъпление по чл.131, ал. 1, т.4
вр.чл.130 ал.2 от НК. Тъжителят твърди, че на 29.11.2017 година, около 10.00 часа в
двора на СОУ „***“ град А., нанасяйки удар с отворена длан в лявата буза, на
малолетния А.Е.П., ЕГН ********** му е причинила телесна повреда, изразяваща се
в болка.
Претендира, да бъде призната Ш.Р.М. за виновна, в
извършване на престъпление по по чл.131, ал. 1, т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК, както
и да бъде осъдена да заплати сума в размер на 1500 лева, като обезщетение за
неимуществените вреди, изразяващи се в
нервно напрежение, стрес, смут на малолетния му син в следствие на престъпната
дейност на Ш.М., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 29.11.2017
година. Моли, да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание бе приет за
съвместно разглеждане предявения от частния тъжител граждански иск, против
подсъдимата, за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 1500,00
лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на престъплението -
29.11.2017 г.
В съдебно заседание частният тъжител, лично и чрез
упълномощеният си повереник (адв. Г.Г.) поддържа повдигнатото срещу
подсъдимата обвинение, като претендира да и бъде наложено наказание съобразно
разпоредбите на НК, а предявеният граждански иск да бъде уважен.
По време на съдебното следствие
подсъдимата Ш.М. дава подробни обяснения. Признава се за виновна по
повдигнатото и обвинение. Твърди, че други малолетни момчета са тормозили дни
наред нейната дъщеря С. и пострадалия по случайност се е оказал в тяхната
компания на процесната дата. Изразява съжаление за постъпката си. Твърди, че
дъщеря й никога не се е оплаквала от А. и съжалява, че той е станал жертва
заедно с други деца, които са виновни.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
В тъжбата тъжителят Е.С.П. заявява,
че на 29.11.2017 година около 10.10 часа по телефона му се обадил синът му А.П..
Бил силно разтревожен и му разказал, че майката на момиче от съседния клас му е
ударила силен шамар по лицето. Същият веднага отишъл до училището /СОУ „***“ –
град А./ и го видял, че се намира в изключително лошо състояние – бил силно
разтревожен, със слаба ориентация и болки в областта на лявата буза, която била
видимо зачервена. От него разбрал, че около 10.00 часа докато си играел в двора
на училището със свои съученици към него се е приближила жена, видимо ядосана,
която той не познава и която му е
крещяла силно. Още преди да успее да каже каквото и да било – жената го зашлевила
силно, от което той залитнал. Изпитал силна болка от удара. Останалите деца се
разбягали, а той се обадил по телефона на баща си.
След разказа му отишъл при
възпитателката в занималнята и помолил да го освободи от оставащите училищни
занимания. Незабавно го завел при личния лекар д-р Н.Д., който му издал
медицинско удостоверение за видимите наранявания по лицето – две успоредни
черти. По съвет на д-р Д. посетили зъболекар веднага след това. Отишли в кабинета на д-р В.Ч., която след проведения
преглед е издала медицинско удостоверение за нараняванията, които са причинени
от вътрешната страна на лявата буза – оток и зачервяване на лигавицата.
През нощта синът му бил в
изключително тежко емоционално състояние. Дълго време не можел да заспи, а
когато заспал се пробуждал с безпокойство и плач. През тази нощ той дори се
изпуснал в леглото /енореза/, което затвърдило опасенията му, че уплахата му е
изключително сериозна.
На следващия ден 30.11.2017 година
на А.Е.П. било издадено съдебно медицинско удостоверение, а именно: СМУ №
269/2017 година от което се установява следното – лек оток на лява буза, с
червеникаво кръвонасядане косо разположено на лява буза две успоредни черти, най-вероятно
от одраскване, лява буза с лек оток, с които увреждания е причинена болка.
Горната фактическа обстановка се
установи от обясненията на подсъдимата, направеното от нея признание;
показанията на свидетелите В.А.П. – майка на малолетния А. и П.К. – Директор на
СОУ „***“, справка за съдимост на подсъдимата както и от останалите, приложени
към делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Безспорно доказано от събраните по делото доказателства
е, че Ш.Р.М. с деянието си, е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл.131, ал. 1, т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК.
От обективна страна на 29.11.2017 година, около 10.00 часа в
двора на СОУ „***“ град А., нанасяйки удар с отворена длан в лявата буза, на
малолетния А.Е.П., ЕГН ********** му е причинила телесна повреда, изразяваща се
в болка. Не се спори между страните по делото възрастта на пострадалия А.- 9години,
което е видно от приложеното към тъжбата Удостоверение за раждане и което
обосновава наличието на квалифициращото обстоятелство по т.4 на ал.1, чл.131 НК
Съдът
приема, че нанесеният от подсъдимата на пострадалия удар с ръка (шамар) в съответната област
на лицето, а именно лявата буза, е причинил описаните травматични увреждания.
От
субективна страна Ш.М. е извършила деянието виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.
Съдът намира за неоснователно
наведените от подсъдимата твърдения за наличие на обстоятелства изключващи
обществената опасност на извършеното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно,
че нанесената на тъжителя лека телесна повреда да е причинена при неизбежна
отбрана, обективиращо приложение на нормата на чл. 12, ал. 1 от НК. За да е
налице неизбежна отбрана е необходимо да е имало непосредствено противоправно
нападение, което да е създало реална и непосредствена опасност за увреждане на
правно защитени интереси. В случая, с оглед на приетата от съда фактическа
обстановка, пострадалият с нищо не е застрашавал такива интереси и в частност
личността на малолетното дете на подсъдимата, тъй като външно проявление на
деяние, насочено към детето което да е създало реална опасност от увреждане или
е увредило неговата личност не бе доказано. В частност не се доказа тъжителят
да е нанесъл удар на детето на подсъдимата, или направил опит за това. В тази
насока са обясненията на подсъдимата и показанията на св. К., които също не
излагат такива твърдения, а единствено сочат, че детето на подсъдимата се е
оплаквало на майка си от поведението на група момчета. Предвид на това съдът не
кредитира изложените от подсъдимата твърдения в тази част, с като ги възприема
за защитна позиция, целяща избягване реализирането на наказателна отговорност
за извършеното деяние. В разглеждания
случай действията на подсъдимата не са в предприети в защита на нейните или на дъщеря
и интереси в резултат на противоправно нападение. Дори подсъдимата да е била
провокирана от действия на пострадалия, то по делото не се събраха
доказателства те да са в интензитет и обем за да изпълнят законовото изискване
за противоправно нападение.
Съдът държи да отбележи обаче, че от
подробните обяснения на подсъдимата , дадени в о.с.з. става ясно, че тя не
отрича извършване на деянието.
Причини за извършване на престъплението са ниска правна култура у подсъдимата и
незачитане личното достойнство на човека.
Съдът, след като призна подсъдимата
за виновна и прецени, че за престъплението по чл.130, ал.І от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, като взе предвид, че е пълнолетна,
не е осъждана за престъпление от общ характер, и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК, като от престъплението не
са причинени имуществени вреди, намери, че са налице предвидените в чл.78 А от НК предпоставки, поради което освободи Ш.Р.М. от наказателна отговорност, като
и наложи административно наказание глоба. При определяне на административното
наказание съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното и
състояние. Обществената опасност на деянието съдът прецени като сравнително
висока - засегнати са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Обществената
опасност на подсъдимата съдът прецени като ниска, след обсъждане на смегчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, съдействието и за разкриване на
обективната истина и изразеното от нея съжаление. Отегчаващи
вината обстоятелства съдът не отчете.
С оглед изложеното, съдът преценява,
че подсъдимата следва да бъде призната за виновна за извършеното престъпление, след
което следва да бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложено
административно наказание Глоба. Предвиденото в разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК административно наказание
глоба е от 1000 лв.до 5000 лв.
С оглед на това и съобразявайки като
смекчаващо вината обстоятелство-чистото съдебно минало, съдът счита,че на
подсъдимата следва да се наложи административно наказание към предвидения в
чл.78А ,ал.1 от НК минимум в размер на хиляда и двеста лева.
По
въпросите на гражданския иск:
Съгласно
нормата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другимо. Ангажирането на тази отговорност от своя страна предполага
кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност, вина,
вреда и причинно-следствена връзка между причинената вреда и противоправното
поведение.
В конкретния
случай категорично се установява, че подсъдимата Ш. е нанесла на А.П. лека
телесна повреда, с което му е причинил болки и страдания, без разстройство на
здравето. Това деяние е
противоправно, тъй като засягането на телесната неприкосновеност на човека чрез
нанасянето на телесна повреда, било то и лека /в случаите, когато същата е
причинена при умишлена форма на вина, какъвто установи се е настоящият/, е
абсолютно забранено от закона с възвеждането му в състав на престъпление. По делото
се установи и наличието на виновно поведение – умишлена форма на вина, както и
причинно-следствената връзка между нанесения удар от страна на подсъдимата и
причиненото телесно увреждане. Установи се също така, че така нанесеното
увреждане е причинило болка и страдание на пострадалия А., което е продължило в
период от няколко дни. Това, което е по-решаващо в случая са психическите
поражения, които са нанесени на пострадалия А. с нанесения удар по лицето му.
По делото има данни, че след удара, в резултат на психически шок и стрес детето
, което е на 9 години е започнало да се напикава вечер, което по данни на
майката продължава и семейството полага усилия да го лекува.
Ето защо от
формална страна са налице всички предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност
на подсъдимата Ш. за причинената на тъжителя лека телесна повреда.
С приетият
за съвместно разглеждане в настоящето производство граждански иск се претендира
обезвреда за причинените от деянието неимуществени вреди, изразили се в болки ,
страдания и стрес. От събраните по делото доказателства се установява
с категоричност, че сина на тъжителя П. е претърпял визираните неимуществени
вреди. По делото се установява, че в резултат на осъщественото спрямо него
престъпно посегателство същия е претърпял описаните болки , страдания и стрес.
Съдът намира,
че интензитетът на преживените страдания и стрес, характерът на извършеното
спрямо тъжителят посегателство, като такова, засягащо в по осезаем начин
телесната му неприкосновеност, както и фактът, че същото е причинено публично,
пред очите на други деца и негови съученици и при обективната възможност да
бъде забелязано от неограничен кръг от хора, което допълнително е утежнило
усещането му за срам и унижение, обуславят извода, че в конкретния случай е
налице подлещажа на обезвреда неимуществена вреда.
При
преценката за размера на обезщетението съдът взе предвид, че в конкретния
случай не се установява от доказателствата по делото описаното състояние на
тъжителката да е продължило значително във времето или да е било особено тежко,
да се е задълбочило или да се е отразило съществено върху нормалния му начин на
живот.
Като
съобрази посочените по-горе обстоятелства, характерът на причинените вреди и
техния интензитет, съдът намери, че обезщетение в размер на 800.00 лева
справедливо би репарирало причинените от деянието вреди. В тази връзка съдът
счете, че искът се явява неоснователен за разликата над този размер, тъй като
не се доказаха значителни по размер и интензитет вреди, които да обосновават
обезщетяването им с по-висок размер от така определения. Предвид това съдът
уважи така предявения граждански иск частично, като осъди подсъдимата Ш. да
заплати на тъжителят и граждански ищец П. сумата от 800.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от сина на тъжителя
неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на
настоящето обвинение, ведно със законната лихва от датата на деликта – 29.11.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли като неоснователен и недоказан така предявения иск в
останалата част, за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 1500,00
лева.
По въпроса
за разноските:
Предвид крайния изход на делото и
изрично направеното искане в този смисъл на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
възложи в тежест на подсъдимата Ш. направените по делото разноски от страна на
тъжителя. Ето защо подсъдимата Ш. бе осъдена да заплати на тъжителя П.
направените от него разноски по делото в общ размер на 712, от които 700,00 - за адвокатско възнаграждение,
както и 12,00 лева - държавна такса за образуване на НЧХД. Съдът осъди подсъдимата
Ш.М. да заплати и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения
граждански иск в размер на сумата от 50.00 лева
/4% от уважения размер, но не по-малко от 50.00 лева – съгласно Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: