РЕШЕНИЕ  № 1313

гр. Сливен, 21.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 3326 по описа за 2019год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г., на стойност 269.28 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г., на стойност 269.28  лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г. за имот находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап...., и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г.,  на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота, , е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че се оспорват вземанията.Направено е възражение, че по делото не са представени доказателства дали ответника е собственик на  имота или ползвател на имота.Алтернативно акто бъде доказано, че ответника е собственик или ползвател на имота е направено възражение за погасяването по давност на част от вземанията за периода от 1.11.2015г. до м.02.2016 г. за главница в размер на 81.60лв и мораторна лихва в размер на 26.15лв.

 Поискано е да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и претенцията за разноски на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски..

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен преддставител, адв.Д.И., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, поради направените възражения в отговора.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 15 броя фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г.количества за консумирана и доставена вода на стойност 269.28  лева и мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г.

От справка от служба Вписвания  при СлРС се установява, че Т.Й.К. е закупил на 21.03.1997г. находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.....

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 1.11.2015г. до 31.01.2017 г.се установява, че като име на клиент е посочено Т.Й.К.,адрес ***.В карнета са посочени отчетените количества вода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г., като съответно е поставен и подпис срещу отчитанията за месец април 2015 и месец декември 2015г.

На 9.04.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу  Т.Й.К. за главница в размер на 269.28  лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.11.2015г. до 31.01.2017 г., за имот находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.... и мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1180 от 9.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1781/2019г. на РС Сливен по силата, на която Т.Й.К. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен 269.28  лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от   1.11.2015г. до 31.01.2017 г., за имот находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап....  и мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски в размер на 26.00 лв.

Препис от заповедта и възражението са връчени на К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2010г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за смесено доставяне вода на потребителите на 1.35лв./куб.м.;цена на услугата гравитично  доставяне на вода на потребителите 0.62лв./куб.м.;цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.07 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.28 лв./куб.м.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 227/2018г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за частично основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 269.28  лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.11.2015г. до 31.01.2017 г., за имот находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап...., съдът приема претенцията за  частично основателна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Безспорно се установи в производството, че ответника е собственик на недвижимия имот, находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.....В чл.2,ал.1, т.1 от от ОУ на В и К Сливен изрично е посочено, че потребители на ВиК услуги са физически лица –собственици на имоти в етажна собственост, за които се предоставят ВиК услуги.В производството се доказа, че водомера на ответника е отчитан своевременно от представители на ищцовото дружество.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата  съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.По направените възражения в отговора, че не е ясно как се формират цените на сумите за доставена вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадни води, съдът приема възраженията за неоснователни.Цените за доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадни води и пречистване на отпадни води се определят с решение на ДКЕВР.В конкретния случай и за процесния период цените са определени с решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране.

Възражението, направено в отговора за изтекла погасителна давност за част от главницата, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на ищцовото дружество срещу ответника са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на  периодично  доставяне на стоки и услуги  - ВиК и съответно абоната – потребител дължи   ежемесечно плащане на фактурите на ищцовото дружество.Вземанията за периода от 1.11.2015г. до 29.02.2016г. в размер на  81.60лв са погасени по давност.

С оглед иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 187.68 лв., представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.... за периода от 1.03.2016г. до 31.01.2017 г., а за разликата до пълния предявен размер от  269.28  лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.11.2015г. до 29.02.2016 г., за имот находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.... ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен поради погасяването му по давност.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г., съдът приема предявеният иск за  частично основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Възражението, направено в отговора за изтекла погасителна давност за част от мораторната лихва, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на ищцовото дружество срещу ответника са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на  периодично  доставяне на стоки и услуги  - ВиК и съответно абоната – потребител дължи   ежемесечно плащане на фактурите на ищцовото дружество. Мораторна лихва в размер на 26.15лв., начислена  към 13.03.2019 г. е погасени по давност.

С оглед иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 45.15 лв., начислена върху главница за периода от 1.03.2016г. до 31.01.2017 г., а за разликата до пълния предявен размер от  71.30лева, ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен поради погасяването му по давност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 502.47лева.

Ще следва да се издаде РКО, с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения депозит от ищеца в размер на 300 лв.

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че Т.Й.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 187.68лв, представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.... за периода от 1.03.2016г. до 31.01.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 9.04.2019 г., като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част  до пълния претендиран размер от 269.28  лева, както и за периода от 1.11.2015г. до 29.02.2016 г., като неоснователен поради погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че Т.Й.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 45.15лева, представляваща мораторна лихва, начислена  към 13.03.2019 г., като отхвърля  предявеният за разликата от уважената част на иска до пълния претендиран размер от 71.30 лв, като неоснователен поради погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА Т.Й.К., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  сумата от 502.47 лв, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. Д.И. да се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: