Р Е Ш Е Н И Е
София, 21.07.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Стефка Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.
д. № 14153/2019 г., за да се
произнесе, взе пред вид:
Предявени са кумулативно, обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от С.П.Ц. с ЕГН **********, чрез адв. М.Г. – САК, съдебен адрес:*** срещу З. „А.И.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***-83, за заплащане на застрахователно обезщетение
на претърпени неимуществени вреди в размер 50 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 24.09.2019 г. до окончателно изплащане на задължението и за обезщетяване
на претърпени имуществени вреди - разноски за лечение /медикаменти и
консумативи/ в размер на 2 660 лева, ведно със законната лихва, считано от
10.06.2019 г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се
твърди, че на 02.05.2019 г., около
10:30 часа в гр. София л. а. марка „Фолксаваген“, модел
„Пасат“ с рег. № *****, управляван от С.В.П.,*** и на кръстовището с ул.
„Вардар“, при извършване на маневра завиване наляво, става причина и реализира
ПТП с пресичащата отляво надясно спрямо посоката на МПС пешеходка – ищцата С.П.Ц..
Ищцата е получила множество наранявания, които са довели и до оперативна
интервенция.
Местопроизшествието било посетено от
дежурен служител при СДВР, който е съставил Констативен протокол №
К-247/02.05.19 г., в който били отразени обстоятелствата и причините за ПТП.
За автомобила, причинил ПТП ищцата
твърди да е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество със срок на действие от 06.06.2018 г. до
06.06.2019 г. Ищцата твърди, че е сезирала ответното
дружество с претенция за изплащане на обезщетение вх. № 001-738/20.06.19 г, по
което е образувана щета № 30019000498.
С писмо изх. № 002-1961/24.09.19 г.
ответникът уведомил ищцата, че отказва да изплати доброволно обезщетение за претендираните имуществени и неимуществени вреди. Горния
факт, според ищцата, я легитимира като надлежен ищец в процеса, като за нея е
възникнал правен интерес да търси съдебна защита на правата си.
Ищцата е представила писмени доказателства. Поискала е допускане
на гласни и експертиза.
Ответникът З. „А.И.“ АД оспорва изцяло
по основание и размер предявените искове в депозирания в срок отговор на
исковата молба.
Без да оспорва застрахователното покритие по отношение на
посоченото от ищеца като увреждащо МПС (с полица ГО № BG/33/118001656765), сочи че не са ангажирани доказателства по
отношение елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност на водача П..
Оспорват се изложените от ищеца твърдения относно причините и
механизма на настъпване на процесното ПТП, както и
твърденията, че произшествието е настъпило вследствие на противоправното
и виновно поведение на водача на л. а. Фолксваген Пасат с рег. № ***** – С.В.П..
В тази връзка оспорва верността на отразеното съдържание в представения
от ищеца Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 02.05.2019 г.
Твърди, че причина за настъпване на процесното
ПТП е изцяло противоправното и виновно поведение на
ищцата С.Ц., която неправомерно е пресичала пътното платно като пешеходка.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените, като причинени на ищцата
неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между описаните вреди
и станалото на 02.05.2019 г. ПТП.
Оспорва твърдението, че ищцата е търпяла всички, описани в
исковата молба телесни увреждания, като последица от процесното
ПТП.
Отделно от това, оспорва размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, в
противоречие с обществените критерии за справедливост (чл. 52 ЗЗД), съдебната
практика и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Оспорва и предявения иск за обезщетяване на претърпените имуществени
вреди по основание и размер – оспорва като неоснователен претендирания
разход по Фактура № **********/10.06.2019 г. за избор на екип на стойност 500
лв. за извършено оперативно лечение на ищцата.
Заедно с това оспорва останалите претендирани
суми по фактурата, като завишени.
Оспорва също като неоснователни и акцесорноте
искове за присъждане на законна лихва върху исковите суми, предвид
неоснователността на главните искове.
При условията на евентуалност твърди, че релевантната дата за
претендиране на законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение е 24.09.2019 г. – датата, на която З. „А.И.“ АД се е произнесло по
предявената по реда на чл. 380 КЗ претенция. В подкрепа на наведените
оспорвания ответната срана е направила относими и допустими искания за събиране на доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Пред вид наведените от страни съществени
твърдения и оспорвания, съдът намира, че не е формиран спор относно правопораждащото обстоятелство, че към момента на
ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащото
МПС л. а. марка „Фолксаваген“,
модел „Пасат“ с рег. № *****, обектвирано в ЗП
№ BG/33/118001656765, със срок на валидност една година, считано от 06.06.2018 г. до 06.06.2019 г.,
издадена от ответника.
Спорът между страните се състои в изясняване на механизма на
станалото ПТП и преценка на поведението на двамата участници от правна страна, установяване
на действителните вреди, пряко произтекли от инцидента, наличието или липсата на съпричиняване от страна на
пострадалия и размера на претендираните обезщетения.
Изслушаната и приета по делото, като неоспорена от страните, съдебна автотехническа експертиза
установява, че механизмът на ПТП от 02.05.2019 г. е следният: На 02.05.2019 г.
около 10.25 ч. л. а. марка „Фолксаваген“, модел „Пасат“ с рег. № *****, управляван от С.В.П.
*** с посока от бул. „Никола Мушанов“ към бул. „К.
Величков“. В района на кръстовището с бул. „Вардар“ имало спрели автомобили в
лявата лента, предназначена за завиване на ляво към бул. „Вардар“, изчакващи
светването на зелен сигнал за завиване наляво. Водачът П. минава покрай тези
автомобили от дясната им страна и предприема навлизане с ляв завой към бул.
„Вардар“. В същото време отляво на дясно
спрямо посоката автмобила, по маркирана пешеходна
пътека на зелен сигнал за пешеходците, се е движила пешеходката С.П.Ц.. В
резултат на пресичането на траекториите на двамата участници настъпва удар
между предната дясна част на автомобила и дясната странична част на тялото на
пострадалата. Пешеходката е качена върху капака на автомобила, след което е
отхвърлена напред и надясно от МПС. Като причина за настъпване на инцидента
вещото лице посочва субективните действия на водача на л. а. марка „Фолксаваген“, модел „Пасат“ с рег. № *****, който е
навлязъл в кръстовището на забранителен сигнал на светофарната уредба,
съответно неспиране преди пешеходната пътека, по която на разрешителен сигнал
се е движила пешеходката С.П.Ц.. Няма данни за технически причини, довели до
настъпване на инцидента. Установява се още, че местонастъпването
на инцидента е на самата пешеходна пътека, означена с маркировка М8.2 от ЗДвП, находяща се на 7,70 метра след ориентира – мисленото предължение на десния край на платното за движение на бул.
„Възкресние“.
Съдът кредитора екдспертните изводи като
компетентно и обективно изготвени.
Посочената фактическа обстановка се
установява безпротиворечиво и от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на св. Ц. и св. Д., които като очевидци на
събитието пряко са възприели навлизането на л. а. „Фолксваген“, модел „Пасат“
от средна лента по бул. „Възкресение“ за извършване на ляв завой към бул.
„Вардар“ при забранителен, черевен сигнал за същата
посока на движение на светофора. Съдът кредитира
показанията на посочените свидетели като обективни, последователни и безпротиворечиви като при преценка на обстоятелствата по
чл. 172 ГПК не установява по отношение на тях да е налице заинтересованост от
изхода на спора, поради което им дава вяра за сметка на показанията на св. П.,
който се явява пряк причинител на вредата.
Доказа се, че за станалата катастрофа е образувано НОХД № 5667/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 21 състав, приключило със Споразумение по чл. 29 НПК.
По делото е приета без оспорвания и съдебномедицинска експертиза, чиито изводи съдът също намира за компететни и обективни. Заключението установява, че, в
резултат на ПТП, ищцата е получила следните травматични увреди: мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, разкъсно-контузна рана на главата-фронтално вдясно,
счупване на външния кондил на тибията
(голям пищял) вдясно. Съгласно медико-биологичните критерии, мозъчното
сътресение (без данни за пълна загуба на съзнанието) и раната в челната област
поотделно са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
а счупването на голямошищялната кост на десен крак е
обусловило трайно затруднение на функциите на десния, долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, в процесния случай около 3
месеца. Травмата на крака е описана като импресионна,
т. е. наблюдава се вмъкване на счупената част от костта на вътре. Лечението е
провеждано по оперативен път чрез метална остеосинтеза,
която към момента на изготвяне на заключението не е извадена. Последното налага
повторна операция. Общият възстановителен период на ищцата е приключил в
рамките на 3 месеца, през които тя е търпяла болки, особено изразени през
първия месец. Според вещото лице всички направени от ищцата разходи за лечение
по представени документи са били необходими за правилното провеждане на
лечебния процес. Събраните гласни доказателства чрез разпит на св. Цветанов
също корелират с установената от експертизата
фактическа картина, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
страна следното:
По отношение съществения за решаване на делото въпрос относно противоправността и вината в поведението на прекия
причинител на вредата, съдът следва да се позове на разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието.
В настоящата хипотеза вината и противоптавността на деянието са установени с одобрено от
наказателния съд споразумение за решаване на делото по гл. 29 НПК, в хода на
образуваното НОХД № 5667/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 21
състав. Този акт е приравнен по правните си последици на влязла в сила
осъдителна присъда и е задължителен за гражданския съд по горепосочените
въпроси. Ето защо настоящият съдебен състав, при зачитане на установителната сила на споразумението по гл. 29 НПК, приема
за установено, че процесното ПТП и произтеклите от него
съставомерни вреди са виновно причинени от
застрахования водач на автомобила в резултат на нарушаване на правилата за
движение по чл. 6, т.1 ЗДвП (участниците в движение съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали), чл.31, ал.7, т.1 ППЗДвП
(„Червена светлина – означава „Преминаването забранено“) и чл.12, ал.1 ЗДвП,
във вр. с чл.120, ал.1 ЗДвП, съгласно която
разпоредба когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да
спре пред пешеходната пътека.
Предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 02.05.2019
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност,
следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия
причинител, осъществил деликта,
така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищците. Съдебната практика
приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на
всички елементи от състава на непозволеното увреждане. Съобразно чл.
300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско-правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради
което съда приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача П. и
настъпилите в пряка-причинно следствена връзка с това поведение телесни
увреждания довели причиняване на средна телесна повреда на ищца, са установени
в настоящия процес, с одобрено споразумение по НОХД № 5667/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 21 състав.
В хода на делото от ответната страна е
навела и поддържала възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД, което се изразявало в неправилно пресичане
на пътното платно, предприето от пешеходката в нарушение на установените
правила. Събраните доказателства не установяват пешеходката да е
нарушавала правилата за движение, като в тази насока се установи в пълнота, че
тя е предприела пресичане на установена за целта място (пешеходна пътека с
маркировка М8.2 от ЗДвП), при разрешителен за преминаване на пешеходците
сигнал. Следователно, няма данни поведението да е създало условия за настъпване
на ПТП и пряко да е обуслвило настъпването на
вредите. При така изяснената обстановка съдът намира възражението за съпричиняване за недоказано и неоснователно.
В резултат на станалото ПТП ищцата С.Ц. е получил описаните по–горе
травматични увреди и е претърпял описаните от експертизата болки и страдания,
които са в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата, а вината на водача
на лекия автомобил застрахован при ответното дружество бе категорично
установена. При това положение и за да определи справедливо по размер
обезщетение за неимуществени вреди по см. на чл. 52 ЗЗД, съдът извършва преценка
съгласно указанията, съдържащи се в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, като взема под внимание, че основната
травматична увреда, претърпяна от пострадалия носи медико-биологичните признаци на средна телесна повреда,
доколкото е довела до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок от около 3 месеца. Съдът съобразява още, че лечебно-възстановителния
период е протекъл без усложнения, но в рамките на продължителен 3-месечен
период, с интензивна фаза на болките около 1 месец. Съдът отчита още, че
пострадалата е лекуван оперативно чрез поставяне на метална остоесинтеза,
подлежаща на отстраняване отново по оперативен път. Няма данни за ненастъпило
възстановяване и функционални дефицити. При отчитане на съпътстващата травма,
изразяваща се в сътресение на мозъка, и при съвкупна преценка на гореизложеното,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, следващо се на
пострадалото лице, следва да бъде определен на сумата от 40 000 лв., която
се явява адекватна компенсация за търпените болки и страдания. До посочената
сума искът се явява основателен и доказан, като до пълният предявен размер от 50 000
лв. следва да бъде отхвърлен.
Основателен в неговата цялост се
явява искът за обезщетяване на претърпени от ищцата имуществени вреди,
произтекли от същото събитие, под формата на разноски за лечение, съобразно представена
Фактура № **********/10.06.2019 г. и касов бон към нея, установяващи заплатени
от ищцата медицинско изделие (заключваща плака за тибия)
и избор на екип. За същите е защитен експертен извод от в. л. - СМЕ, че са били
необходими за правилно провеждане на лечението.
По отношение на претенцията за законната лихва върху обезщетението,
съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница считано от датата
на изтичане на тримесечния срок по чл. чл. 496, ал. 1 КЗ, т.е. от 24.09.2019 г.
до окончателното изплащане на сумите. Ищцата претендира лихва за забава върху
обезщетението за търпени неимуществени вреди с начална дата след посочената,
поради което й се следва законна лихва, считано от 24.09.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението.
По отношение на претенцията за законната лихва върху иска за
репариране на имуществени вреди, считано от датата на извършването им
(10.06.2019 г.), по изложените по-горе доводи и с оглед приложението на чл.
380, ал.1, вр. с чл. 496, ал.1 КЗ, съдът намира, че тази
лихва се дължи, считано от 24.09.2019 г., на която дата е изтекъл срока за
произнасяне, предвиден в полза на застрахователя.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски за сметка на ответника в размер 40 лв. съразмерно с уважената част от
иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер 161 лева за
сметка на ищеца.
С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от иска, на
повереника на ищцата адвокат Явор Димитров Димитров, САК, следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ищеца
за сметка на ответника в размер на 1 809,80 лв. на основание чл. 38, ал. 2
ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.И.“ АД, ***-83, да заплати на С.П.Ц., ЕГН **********,
чрез адв. М.Г. – САК, съдебен адрес:*** на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД застрахователно обезщетение
за претърпени вреди вследствие ПТП от 02.05.2019г., виновно причинено от
водача на застрахован при ответника с полица ГО № BG/33/118001656765 водач на л.
а. марка „Фолксаваген“, модел „Пасат“ с рег. № *****,
както следва: обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
40 000 лв. и обезщетение
за претърпени имуществени вреди - разноски за лечение, в размер 2 660 лв., ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от 24.09.2019 г. до окончателното й изплащане и
разноски в размер 4 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществените вреди за разликата до
пълния предявен размер 50 000 лв. като НЕСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.П.Ц. да заплати на З. „А.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 161 лв., представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „А.И.“ АД да заплати на адвокат Я. Д. Д., САК, ЕГН **********,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер 1 809,80
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З. „А.И.“ АД, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 1 706,40 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: