Р Е Ш Е Н И Е № 4685
по
реда на чл.237 ГПК – при признаване на иска
град Варна, 12.12.2016 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , Гражданска
колегия, 7-ми състав, в публично открито съдебно заседание проведено на 1-ви декември
2016г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
И при участието на
секретар А.П., като разгледа докладваното от съдията М. Кoюва, гражданско
дело № 9144 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.232 във вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 40899/ 3.8.2016г. подадена
в съда от ищец
„Д.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу ответник
„Т.С.Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ:
1955,83 лева наеми за месеците март и април
110,99 лева консумативни разноски за вода /студена и топла/ за
месеците декември 2015г., януари 2016г., февруари 2016г., март 2016г. и април
2016г.;
1 033,38 лева консумативни разноски за електро енергия за месеците
декември 2015г., януари 2016г., февруари 2016г., март 2016г. и април 2016г.;
434,58 лева консумативни разноски за климатизация за месеците
декември 2015г., януари 2016г., февруари 2016г., март 2016г. и април 2016г.;
149, 41 лева обезщетение за забава на плащането, съгласно чл. 17, ал.
1 от договора за наем от 1.6.2015г. изчислено върху горните суми за период от
падеж на всяка фактура до 19.4.2016г.
2 933,75 лева неустойка за неспазен срок за уведомяване за едностранно
прекратяване, на основание чл. 17, ал. 2 от договора за наем от 1.6.2015г.
ведно
със законната лихва
върху всички посочени суми от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателно им изплащане.
В исковата молба
ищецът твърди, че между двете дружества е сключен договор за наем на недвижим
имот в офис сграда от 01.06.2015г., по силата на който „Д." ООД, в
качеството на собственик, е отдало под наем за временно и възмездно ползване на
ответното дружество недвижим имот, находящ се в офис сграда на адрес в град ***, представляващ офис № 51,
състоящ се от две работни помещения и тоалет, с обща площ от 79,08 кв.м., находящ
се на 5 етаж. Договорът за наем е сключен със срок една година, считано от
датата на подписването му между страните. На основание чл.3, ал.1 от договора
за наем, Наемодателят предоставя на Наемателя имота за ползване срещу заплащане
на наемна цена, в размер на 500,00 евро месечно с включен ДДС и поддръжка на
общите части, която се заплаща в левова равностойност, по фиксинг на БНБ в деня
на плащането. Освен това, на основание чл. 3, ал. 2 от същия договор,
Наемателят е длъжен да заплаща разноски за консумативни разходи за наетия имот,
а именно разходи за ел. енергия, ВиК, газ, климатизация. През месец април
2016г., ответното дружество е напуснало имота без да спази договореното в чл.2,
ал.4 от договора предизвестие до наемодателя и без да заплати дължимите по
договора за наем суми, представляващи месечни наемни вноски и консумативни
разходи, възлизащи общо на 3 534, 78 лева, съгласно издадени фактури, приложени
към исковата молба. Наемодателят „Д." ООД прекрати едностранно договора за
наем на основание чл.2, ал.3, буква „б", с уведомление изх. №
05/11,04.2016 г., поради забава в плащането на наемната цена и консумативните
разходи с повече от 10 /десет/ календарни дни.
На основание чл.17,
ал.1 от договора, Наемателят дължи на Наемодателя неустойка, в размер на 0,1 %
на ден върху дължимите суми по фактури, която, считано от датата на падежа на
всяка фактура до 19.04.2016г. възлиза на 149,41 лева.
На основание чл.17,
ал.2 от договора, при неспазване срока за уведомление за едностранно
прекратяване на договора, Наемателят дължи на Наемодателя неустойка, в размер
на три месечни брутни наема, съгласно чл.3, ал.1 от договора, като в настоящия
случай, неустойката възлиза на 2 933,75 лева.
Ищецът поканил
ответника с нот.покана от 25.4.2016г. да плати дължимите суми, но това не е
сторено.
Поради изложеното се иска уважаване на
исковите претенции изцяло и да се присъдят на ищеца сторените в производството
разходи.
В предоставената възможност, в рамките на
предоставения срок по чл.131 ГПК, ОТВЕТНИКЪТ е подал до съда отговор на
исковата молба, като е признал предявените искове за всички суми с изключение
на иска предявен за забава за сумата 149,41
лева и за неустойка за сумата 2 933,75 лева.
Твърди
се, че неустойката не е индивидуализирана, а е изчислена върху общата сума на
дължимото, затова като неиндивидуализирана следва да се отхвърли. Твърди се, че
ответника не е правил стъпки за прекратяване на договора от негова страна,
затова претенцията за 2933,75 лева е неоснователна.
Поради изложеното се иска да се отхвърлят претенциите за неустойка и за
забава, като останалите искове са признати по основание и размер.
В открито съдебно
заседание ищцът, чрез представляващия го адвокат по пълномощие, оттегля
претенцията за сумата 2933,75 лева неустойка, като производството е прекратено
с влязло в сила определение на съда от 1.12.2016г. Поддържа иска за лихва за
забава в размер на 149,41 лева. Моли съдът да произнесе решение при признаване
на иска с присъждане на разноските, за които представя списък с разноски по
чл.80 ГПК.
В открито съдебно
заседание ответната страна, чрез представляващия адвокат по пълномощие,
признава претенцията за 149,41 лева. Моли съдът да присъди разноски, тъй като
признават иска.
Спор между страните няма, тъй като претенциите са изцяло признати с
изключение на оттеглената за неустойка за сумата 2933,75 лева.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Настоящият състав
счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на
чл.237, ал.1 ГПК: ответника по делото е признал иска, а ищеца моли съдът да
постанови решение съобразно признанието на иска и съдът да присъди разноските,
които ищеца е направил. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от
друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното,
предявените искове от ищеца против
ответника следва да бъде уважен, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да
излага мотиви за това.
При този изход на спора
и съобразно направено искане от ищеца да се присъдят разноските в негова полза
съдът, счита че такива следва да се присъдят в размер на 610,59 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК /л.80 от
делото/ и събраните по делото доказателства, като разходите направени за обезпечаване на бъдещ
иск съдът не присъжда, защото по настоящото дело липсват каквито и да било
доказателства за образувано дело по реда на чл.390 ГПК.
С оглед на
частичното прекратяване на производството за неустойка в размер на 2933,75 лева,
на ответника следва да се присъдят разноски съгласно чл.78, ал.4 ГПК в размер
на 133,00 лева, съразмерно с
прекратената част.
Мотивиран от
гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Т.С.Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СЛЕДНИТЕ СУМИ:
1955,83 лева наеми за месеците март и април
110,99 лева консумативни разноски за вода /студена и топла/ за
месеците декември 2015г., януари 2016г., февруари 2016г., март 2016г. и април
2016г.;
1 033,38 лева консумативни разноски за електро енергия за месеците
декември 2015г., януари 2016г., февруари 2016г., март 2016г. и април 2016г.;
434,58 лева консумативни разноски за климатизация за месеците
декември 2015г., януари 2016г., февруари 2016г., март 2016г. и април 2016г.;
149, 41 лева обезщетение за забава на плащането, съгласно чл. 17, ал.
1 от договора за наем от 1.6.2015г. изчислено върху горните суми за период от
падеж на всяка фактура до 19.4.2016г.
ведно със законната лихва върху всички посочени суми
от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно им изплащане, на основание чл.232 във вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА 610,59 лева представляваща сторени
разноски по делото от ищеца пред РС-Варна, на основание чл.78, ал1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА 133,00 лева сторени
пред РС-Варна разноски от ответника, съразмерно с прекратената част на
производството, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяването на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: