Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,16.07.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
на тридесети юни през двехиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева
гр. дело №3815 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.„Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен
адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ №6, ет.5, пълномощник против И.В.Н.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника
си, твърди, че в
законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д №2065 по описа на
Районен съд-Пазарджик за 2019г., на основание чл.415 от Гражданския процесуален
кодекс, предявява настоящия иск за установяване на вземането си спрямо И.В.Н. в
размер на 366,77 лв.
Твърди, че между И.В.Н. и „Теленор България" ЕАД (с
предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) са сключени следните
договори за предоставяне на услуги: 1.Договор за мобилни услуги №********* от
31.03.2015г. Съгласно договора, на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********; 2.Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* и Договор за лизинг от 04.09.2016г. Съгласно допълнителното споразумение за
номер **********влиза в сила нов
абонаментен план. На клиента е предоставено и мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016 Black. Предоставянето на устройството е
уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена
на лизинговата вещ е 496,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3
ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет
и три месечни лизингови вноски в размер на 21,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
3.Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги
№********* от 12.12.2016г. Съгласно
допълнителното споразумение за номер **********влиза в сила нов абонаментен план.
Сочи, че към периода на издаване на процесните фактури
спрямо ползваните от И.Н. мобилен номер и устройство се прилагат следните
условия: За номер **********-
условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 31.03.2015г.,
изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги
№********* от 23.08.2017г. За мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016
Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 23.08.2017г.
Твърди,
че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр.
фактури, издадени в периода м. март 2017г. - м. май 2017г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента.
Сочи, че фактура №**********/05.03.2017г.
е издадена за отчетния период 05.02.2017г.-04.03.2017г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер **********месечна абонаментна такса
25,82 лв. без ДДС - 30,98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Samsung Galaxy J7 2016 Black
- 21,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 52,57
лв., като след приспадане на 43,83 лв. -надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната сума по
фактурата е 8,74 лв.;
Фактура №**********/05.04.2017г. е издадена за отчетния период 05.03.2017г.-04.04.2017г.
и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер **********месечна абонаментна такса
(-7,50) лв. без ДДС - (-9,00) лв.
с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство Samsung Galaxy J7
2016 Black - 21,59 лв. c вкл. ДДС. Уточнява, че отрицателната стойност
на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на
приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през
които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.
Общата сума, начислена във фактурата, е
12,59 лв.
Твърди, че след предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги, при условията на който е ползван процесния номер **********, сключен между „Теленор
България" ЕАД и И.Н., по нейна вина, поради изпадането й в забава, на
потребителя е издадена фактура
№**********/05.05.2017г., която включва задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 711.65 лв., в
съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното
мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016 Black в общ размер на 345.44 лв., равняващ се на
шестнадесет неначислени лизингови вноски. Твърди, че обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от
Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Сочи, че следва
да се има предвид, че сумата от 711.65 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, не се претендира в настоящото
производство. Претендираната по
фактурата сума е в краен размер
на 345,44 лв. Посочва, че изискуемостта на вземанията на „Теленор
България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й.
Сочи,
че поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД е било
депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - Пазарджик, въз основа на
което е било образувано частно гражданско дело №2065/2019г. пред 9-ти състав и е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид
разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищцовото дружество
е уведомено, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело
при условията на чл.47 ал.5 ГПК, в законоустановения срок предявява и настоящия
иск по чл.422 ГПК.
Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на
вземането им по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2065/2016г.
по описа на Районен съд-Пазарджик против длъжника - ответник И.В.Н., с ЕГН **********,
както следва: 366,77 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура №**********/05.03.2017г., фактура №**********/05.04.2017г. и фактура
№**********/05.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Моли
съда на основание чл.78 от Гражданския процесуален кодекс да осъди ответника да
заплати на „Теленор България" ЕАД присъдените в полза на дружеството
деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв., от
които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло изплатено адвокатско
възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото
производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25 лв. и изцяло
изплатения адвокатски хонорар в размер на 360 лв., с вкл. ДДС.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен
отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с
който взема становище, че искът е допустим, но не е основателен. Прави искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, с поставени задачи. Не възразява
да се приемат приложените писмени доказателства на ищеца.
В съдебно
заседание, ищецът, чрез пълномощника си и с депозираната по делото
писмена молба-становище, поддържа
предявения установителен иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските в заповедното и в
исковото производство по направения списък на същите. Излага доводи по същество.
Особеният
представител на ответницата взема становище, че искът е неоснователен и моли
съда да го отхвърли.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на особения представител на ответницата и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
На 27.05.2019 год., в Районен съд-Пазарджик е постъпило подаденото от
ищеца по пощата на 23.05.2019г. Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата И.В.Н. в
качеството й на
длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №2065/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е било уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №1146 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 28.05.2019 год., с която е
разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата в размер на 366,77 лева - главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението – 27.05.2019г. до окончателно заплащане на дължимата сума, както и
разноски по делото в размер на 25,00 лева - държавна такса, както и 360,00 лева
- адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнени парични
задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и „Теленор
България“ ЕАД (с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД): Договор за мобилни услуги
№********* от 31.03.2015г., Допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 04.09.2016 г., Допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 12.12.2016г.
Посочено е, че неудовлетворените
вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от
него фактури с №**********/05.03.2017г., №**********/05.04.2017г. и №**********/05.05.2017.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради
което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен
иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е
процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното: От събраните писмени
доказателства се установява, че между дружеството-ищец „Теленор България“ ЕАД и
ответницата И.В.Н. са били сключени следните договори:
1.Договор за мобилни услуги №********* от
31.03.2015г., съгласно който на клиента-ответницата
е предоставен мобилен телефонен номер **********;
2.Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №********* от 04.09.2016г. и Договор за лизинг от същата дата - 04.09.2016г. Съгласно допълнителното споразумение за
номер **********влиза в сила нов
абонаментен план. На ответницата е предоставено и мобилно устройство -Samsung Galaxy J7 2016 Black.
Предоставянето на мобилното устройството е уредено от страните в договора за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е в размер на 496,57 лв.
с вкл. ДДС. На основание чл.3 ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
е задължил да заплати лизинговата цена на двадесет и три месечни лизингови
вноски, всяка една в размер на 21,59 лв. с вкл. ДДС. Страните са се договорили
лизинговите вноски да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през съответния отчетен период мобилни услуги чрез номера;
3.Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №********* от 12.12.2016г., съгласно което за мобилния номер на ответницата - **********влиза в сила нов абонаментен план.
В исковата си молба ищецът твърди, че ответницата
не е изпълнявала задълженията си по горните договори и допълнителни
споразумения и че не му е заплатила дължимите по тях парични суми.
Твърди, че задълженията на ответницата са
индивидуализирани в представените и приети по делото три броя фактури, а именно:
1.Фактура
№**********/05.03.2017г., издадена за отчетния период 05.02.2017г.-04.03.2017г.,
включваща следните задължения на клиента-ответницата: месечна абонаментна такса
за мобилния номер **********- 25,82
лв. без ДДС или 30,98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилното
устройство Samsung Galaxy J7 2016 Black
- 21,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата е в размер
на 52,57 лв. В исковата молба ищецът е посочил, че от тази сума следва да се
приспадне сумата в размер на 43,83 лв., представляваща надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период и че претендираната сума по фактурата е в размер на 8,74 лв.;
2.Фактура №**********/05.04.2017г., издадена за отчетния период 05.03.2017г.-04.04.2017г.
и включваща следните задължения на клиента-ответницата: месечна абонаментна
такса за мобилния номер **********-
-7,50 лв. без ДДС - -9,00 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилното
устройство Samsung Galaxy J7 2016 Black
- 21,59 лв. c вкл. ДДС. Ищецът е уточнил в исковата молба, че отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат
на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни,
през които ответницата е ползвала услугите на мобилния оператор и таксата за
предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за
отчетния период. Общата сума, начислена по фактурата е в размер на 12,59 лв;
3.Фактура №**********/05.05.2017г., включваща задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договори за услуги в размер на 711.65 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите
вноски за предоставеното мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016 Black
в общ размер на 345.44 лв.,
равняващ се на шестнадесет броя лизингови вноски. По тази фактура ищецът
претендира само сумата в размер на 345,44 лева – за лизинговите вноски. Не
претендирата неустойката за предсрочно прекратяване на договорите в размер на
711,65 лв.
Ответната страна не оспори сключването на
процесните договори и допълнителни споразумения към тях с ищеца. Не оспори и
издадени въз основа на тях три процесни фактури.
От приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че ответницата е
заплатила дължимите такси за абонамент и лизинг до 05.02.2017г. Неплатени от
нея са 2 лизингови вноски от по 21.59 лв. по фактурите от 05.03.2017г. и от
05.04.2017г. и 16 лизингови вноски по фактура от 05.05.2017г. Неплатени са
месечните абанаменти по фактурите от 05.03.2017г. и 05.04.2017г., както и
начислената неустойка по фактурата от 05.05.2017г. Вещото лице е установило, че
последното плащане на ответницата е ригистрирано в системата на ищеца на
01.03.2017г. и същото е в размер на 50 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен и следва да се
уважи изцяло.
Установи се по
делото наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – ищеца
и ответницата. Процесният договор за мобилни услуги, допълнителни споразумения
към него и договор за лизинг са подписани, както от дружеството-ищец, така и от
ответницата. Същите са приети като доказателства по делото и не са оспорени, в
това число не са оспорени и положените в тях подписи. Предвид на това договорите
и допълнителните споразумения към тях са породили своето правно действие между
страните. Процесните фактури са издадени въз основа на договорите и съобразно
постигнатите договорености със същите.
Ответната страна, в чиято тежест бе, не представи
доказателства и не направи възражения за извършени плащания по процесните
фактури на дължимите по тях суми.
В случая предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги, сключен между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответницата И.В.Н. е
настъпило по нейна вина, поради изпадането й в забава. Преди прекратяването на
договора, мобилният номер на ответницата е бил включен в мрежата на мобилния
оператор /с което последният е изпълнил договорното си задължение/ и съответно
клиентът-ответницата е имала възможността да се ползва от всички предоставени й
по договора услуги. Затова тя дължи заплащането на договорените месечни
абонаметни такси за мобилния й номер. Безспорно дължи и месечните лизингови
вноски за отдадената й лизингова вещ – мобилното устройство. Няма данни по
делото за връщане на лизинговата вещ на лизингодателя.
В конкретния случай
ищецът не претендира неустойката за предсрочно прекратяване на договора,
начислена в последната процесна фактура. Обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12
от Общите условия на мобилния оператор за договорите за лизинг. Предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на парични задължения на
лизингополучателя, в т.ч. и по свързаните договори за мобилни услуги. За
мобилното устройство Samsung Galaxy J7
2016 Black, чието ползване е предоставено на ответницата с процесния Договор за лизинг от 04.09.2016г.,
предсрочно изискуемият остатък е в размер на 345,44 лв., равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови
вноски.
Предвид
гореизложеното общата стойност на претендираните от ищеца и съответно неизплатени
му от ответницата И.В.Н. вземания по процесните три фактури, издадени на
основание сключените между тях договори и допълнителни споразумения, е в размер
на 366,77 лв.
Претендираните вземания
по процесните фактури са изискуеми, тъй като изискуемостта им е настъпила
петнадесет дни след издаването на всяка от фактурите. По делото няма
представени доказателства, а и възражения от страна на ответницата за извършени
плащания по процесните фактури.
Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство, както и в настоящото исково
производство разноски, в размер общо на 1170 лева, съгласно Списъка на разноските по чл.80 от ГПК и
приложените разходни документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.„Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен
адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ №6, ет.5, пълномощник против И.В.Н.,
с ЕГН **********,***, с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО наличието на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* по издадената Заповед №1146 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2065/2019г. по описа на Районен
съд-Пазарджик против длъжника - ответницата И.В.Н., с ЕГН **********, както следва: 366,77 лв.,
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура
№**********/05.03.2017г., фактура №**********/05.04.2017г. и фактура
№**********/05.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – 27.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.В.Н., с ЕГН **********,***
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.„Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, с пълномощник адв.З.Й.Ц. – САК, със
съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ №6, ет.5 разноски в заповедното производство и в исковото
производство в размер общо на 1170,00 лева.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: