Решение по дело №1014/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 11.09.2019 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав, в публично  заседание на 09.09.2019 година в състав:

                                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР  БИШУРОВ

 

при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 1014/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „Л.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от С.С.С.против НП № 400884-F418400 от 24.01.2019 година на началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение не е било извършено.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за нейната основателност.   

Въззиваемата страна – АНО, чрез свой процесуален представител оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност, като иска обжалваното НП да се потвърди.

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след като на 05.07.2018 г. била извършена проверка от служители на НАП, сред които бил и актосъставителят – св. В.М., във връзка със спазване на данъчното и осигурително законодателство, в обект - магазин за паркет, входни и интериорни врати, находящ се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, ***, стопанисван от „Л.“ ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че за получена авансово сума на 04.06.2018 г. от „Л.“ ЕООД на стойност 300,00 лв. от лицето Я.В.от с.Говедаре, не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.  На клиента била издадена квитанция № ********** от 04.06.2018 г. със салдо 300.00 лв., платена сума 300.00 лв.

В същото време било установено и това, че в проверявания търговски обект на дружеството, било въведено в експлоатация фискално устройство „Дейзи Микро” с ИН DY259342 и ФП 36550456. Съгласно отпечатан КЛЕН на фискална памет за периода 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. за дата 04.06.2018 г. на гореописаното ФУ нямало отразени суми. Фискален бон за сумата от 300,00 лв. на дата 04.06.2018 г, за платен аванс не бил издаден.

Нарушението било извършено в търговския обект, стопанисван от „Л.“ ЕООД, находящ се в гр.Пазарджик, община Пазарджик, *** на 04.06.2018 г.

Същото било констатирано на 05.07.2018 г., в хода на гореописаната оперативна проверка и било документирано с Протокол за извършена проверка cep. АА № 0203026/05.07.2018 г., ведно с приложени доказателства.

За констатираното нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС,  против дружеството бил съставен АУАН. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 15.04.20196 година. Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 19.04.2019г., при което е процесуално допустима, т.к. е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и изхожда от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св.В.М., св.И.С. и приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Първата правна  норма императивно предвижда, че: „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги”. 

Втората пък разписва, че: „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ”.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че стопанисва гореописания  търговски обект, в който било въведено в експлоатация фискално устройство „Дейзи Микро” с ИН DY259342 и ФП 36550456.

От показанията на актосъставителя М. и тези на св.С., както и от приложените по делото писмени доказателства категорично стана ясно, че в деня на проверката – 05.07.2018г., било установено, че за получена авансово сума на 04.06.2018 г. от „Л.“ ЕООД на стойност 300,00 лв. от лицето Я.В.от с.Говедаре, не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.  На клиента била издадена квитанция № ********** от 04.06.2018 г. със салдо 300.00 лв., платена сума 300.00 лв.

С оглед на всичко това се налага единствено възможният правен извод, че поведението на дружеството запълва състава на вмененото му административно нарушение.

Това е така, защото съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл.25 ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на плащането /независимо дали то е частично или авансово/ продавачът следва да издаде фискален касов бон. В този смисъл има константна практика на съдилищата в България, като само за пример биха могли да се посочат Решение № 61 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2013 г. и Решение № 13021 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2013 г.

Казано с други думи, законодателят не обвързва издаването на касова бележка с окончателното плащане, а точно обратното - касова бележка следва да бъде издавана при всяко едно плащане. Наредбата е издадена на основание чл.118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал.1 на чл. 118 ЗДДС, възпроизведена частично в чл.3 ал.1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От това се налага изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект доставка/продажба. Ето защо, независимо че в случая се касае за авансово плащане, при липса на спор по въпроса, че съответната услуга е била предоставена, за жалбоподателя, като лице, извършило доставка на стока/услуга, е възникнало задължение да издаде визирания документ.

Допълнителен аргумент за това, че и при авансово плащане се дължи издаването на фискална касова бележка от фискално устройство е разписаното в чл.25 ал.7 от ЗДДС, според която норма: „Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка”.

Допълнителен аргумент е и предвиденото в чл.96 ал.4 от ЗДДС, според която норма в облагаемия оборот, определящ задължение за подаване на заявление за регистрация по ДДС,  се включват и получените авансови плащания по доставки по ал.2, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по ВОД, какъвто в конкретния казус не е налице.

Не може да бъде споделено възражението на защитата, че процесното НП било незаконосъобразно, т.к. било издадено в разрез с разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, т.к. против дружеството били издадени общо 22 броя НП за нарушения по чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1  от ЗДДС, т.е. всяко получено авансово пращане от различни субекти в периода 22.03.2018г. – 05.07.2018г., за което не била издадена фискална касова бележка, било квалифицирано като отделно административно нарушение. В същото време, според защитата, нарушението било едно единствено и същото било продължено във времето, при което е следвало да се издаде само едно НП.

Това възражение не би било направено ако се държеше сметка за обстоятелството, че нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за всяко нарушение свързано с неиздаване на документ по чл.118, ал.1 ЗДДС, сред които е и фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Иначе казано, нарушението се извършва с бездействие всеки път, когато задълженото лице получи плащане, за което не издаде касов бон, независимо дали плащането е авансово или цялостно, дали е направено от един и същ или различни субекти - получатели на доставката стока/услуга. Неуместна е аналогията направена от защита за неизпълнение на задължение за издръжка, което представлява продължено едно престъпление, т.к. при задължението за издръжка има периодични задължения за престации, които са с фиксиран във времето падеж, т.е. задължението за плащане /действие/ трае непрекъснато във времето, като всяко неплащане /бездействие/ продължава  във времето и определя продължеността на извършеното едно престъпление. Не така стоят нещата обаче със задължението за издаване на касов бон при получено плащане, т.к. то не съществува непрекъснато във времето с определена периодичност, а възниква всякога, когато и ако се получи плащане за доставка на стока/услуга.

Обстоятелствата, при които е извършено нарушението не обуславя маловажност на случая. Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, доколкото от приложените по делото доказателства става ясно, че са извършвани и други продажби от дружеството-жалбоподател при същите условия, при които не са издавани фискални бонове. Нарушението практически лишава приходната администрация от възможността на установи определени обстоятелства, като например да засече коректно касовата наличност при проверка в обекта /фактическата и тази по ФУ, т.к. при получени пари в брой те са налични в касата, но не са въведени, отразени по никакъв начин във ФУ/, както и дали жалбоподателят коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Отделно от това всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни последици– ангажиране на ресурси на приходната администрация с проверки на място и по документи, съставяне на АУАН и започването на АНП, респ. издаване на НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице вредни последици. Гореизложеното е основание да се заключи, че нарушението не се явява с оглед обстоятелствата значително по-леко от други подобни такива. Съвсем правилно в случая наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление и не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При определяне на санкцията административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Наложената санкция въз основа на правилно определената санкционна норма отговаря на минимално предвидения размер в закона и няма основания за нейното коригиране в посока на намаляване.

 

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  НП  № 400884-F418400 от 24.01.2019 година на началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „Л.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от С.С.С., на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/.

 

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: